Р Е Ш Е Н И Е
№ 504 16.05.2023 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесети април две хиляди двадесет и трета година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Илияна Георгиева
прокурор: Соня Петрова
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова
КАНД номер 386 по описа за 2023 година.
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.И.Й.,
с адрес: *** против Решение № 35 от 26.01.2023
г. постановено по а.н.д. № 4404/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 6295259,
издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е противоречащо на закона и постановено при съществено
нарушение на процесуални правила. Сочи се,
че РС не се е съобразил с направените доказателствени искания и не е обърнал
необходимото внимание досежно начина на фиксиране на АТСС и по-конкретно дали
системата за видеоконтрол е била статична или мобилна, като бланкетно е
представил фактите относно изправността на АТСС и не е отбелязал дали при
връчването на издадения ЕФ е предоставен снимков материал. Не е обсъдил
фактите, касаещи спазването на нормативноопределения срок за изпращане на
окомплектованата преписка, както и възражението за изтичане на съответните
давностни срокове. Заявено е също така, че в издадения ЕФ е посочено
предполагаемо местоизвършване на нарушението и не е упоменато дали е налице
приспадане на толеранса от 3%. В
заключение е поискано отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на
издадения ЕФ, както и заплащане на разноски, ако са възникнали такива. С
касационната жалба не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас, изразява мнение за неоснователност на депозираната касационна жалба.
Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените
в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е
потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 6295259, издаден от ОД на МВР –
Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.
За да постанови решението си
съдът е приел, че на 13.07.2022 г. в 10:22 часа в гр.Бургас, път 111-906, км.64
+435, до „Керамика“ АД, с автоматизирано техническо средство е било установено,
че при въведено ограничение на скоростта за населено място с пътен знак В-26 до
50 км/ч, лек автомобил „Санг Йонг Актион“ с рег. № А9614НК е бил управляван с
наказуема скорост от 94 км/ч при измерен толеранс от -3 км/ч. Скоростта е била
засечена с автоматизирано техническо средство със заснет клип № 64716. След
извършена справка за собственост било констатирало, че собственикът на
автомобила е Данаил Йосифов Николов, поради което на собственика бил издаден
електронен фиш серия К № 6211093. На 26.08.2022 г. Николов попълнил декларация
по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата и час (13.07.2022
г. в 10:22 часа) лек автомобил „Санг Йонг Актион“ с рег. № А9614НК е бил управляван
от С.И.Й.. Към декларацията били представени свидетелство за управление на Й. и
контролен талон. Срещу Й. бил издаден Електронен фиш серия К № 6295259.
Изложената фактическа обстановка съдът е прие за установена, с оглед събрания
по делото доказателствен материал, като е приел, че доказателствата са
непротиворечиви и допълващи се. Съдът е посочил, че скоростта е била установена
с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са
приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. От
наличния в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, съдът е установил, че процесното техническо средство е
било с точно местонахождение - гр. Бургас, ПП III-906,
км.64 +435, до „Керамика“ АД, при стационарен режим на измерване и посока на
задействане (посока на контрол) на техническото устройство - в двете посоки.
Приел е за установено, от протокол за използване на техническо средство, че на
процесния участък е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта В-26
- до 50 км/ч., който е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото
средство за контрол (900 метра), което е позволявало да бъде възприет от
водачите в това число и от Й., който е следвало да съобрази скоростта на
движение на управлявания от него автомобил, съгласно въведеното ограничение. Съдът е посочил,
че в случая
процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство №
ТРК1-М 644, поради което в съответствие с нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП е бил
издаден електронен фиш. Съдът е намерил за неоснователно възражението за
приложение на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС, тъй като с изменението
на ЗДвП и приемането на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на
скоростта на движение с мобилни технически средства и действието на посоченото
тълкувателно решение е отпаднало. За неоснователно е намерено и възражението за
изтекъл срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, като изрично е посочено, че в електронния фиш
не се вписва като задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП датата на
съставяне на фиша, поради което не може да се прецени в какъв срок от
установяване на нарушението е бил издаден фишът и дали е бил спазен давностният
срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което в производството по издаване на
електронни фишове са неприложими предвидените в чл.34 ЗАНН давностни срокове. Съдът
е намерил, че първоначално издаденият електронен фиш срещу собственика на
МПС-то е бил правилно анулиран, предвид факта, че собственикът на автомобила е
декларирал, че на процесната дата и час, автомобилът е бил във владение на Й.,
като към декларацията е приложил СУМПС и контролен талон на Й.. Съдът е приел и
че наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към
случая, тъй като за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 600 лева.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за
него не се констатират отменителни основания.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените
писмени доказателства. Предвид изложеното, следва да се заключи, че не са налице неправилно прилагане на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или
необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт.
Касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издадения
електронен фиш като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото
издаване. Същият е издаден от компетентен орган и съдържа
необходимите реквизити, а годността на техническото средство, с което е
извършено измерването и неговия вид, се установяват от представените по делото
Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M, Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, ведно със снимка
на разположението на АТСС, както и писмо рег.№ 3286р-12416/12.03.2020 год. на
зам.директор ГДНП при МВР. Нещо повече, в съставения ЕФ ясно е посочено техническото
средство, с което е извършено заснемането, респ. не е било нарушено правото на
защита на касатора.
Противно на твърденията в
касационната жалба, РС е обсъдил възраженията, касаещи давностните срокове, като
изрично следва да се посочи, че дори и да е налице закъснение в срока за
изпращане на окомплектованата преписка, същото не влияе на законосъобразността
на издадения ЕФ.
Неоснователно се
явява и възражението на касатора, че е останал неизяснен въпросът дали превишението на
скоростта е получено след приспадането на 3%, тъй като видно от съдържанието на
ЕФ, и приложената към него снимка, отчетената под снимката скорост на МПС е 97
км./час и след извършеното изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост
от 94 км./ч. – посочена в ЕФ. В самия ЕФ изрично е посочено, че е отчетен
толеранса от -3 км/ч. на измерената скорост, поради което неяснота относно този
факт не съществува.
Неоснователно е и възражението за неустановяване и непосочване на мястото
на извършване на нарушението, тъй като по делото и в ЕФ точно и ясно са
установени и посочени както мястото на извършеното нарушение - гр.Бургас,
ПП III-906, км.64+435, до „Керамика“ АД, така
и разрешената за този участък скорост - до 50 км/ч, въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26. От материалите по делото и по конкретно от
Протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява, че пътният
знак е бил поставен на разстояние 900 метра, поради което както правилно е
посочил и районния съд знакът е бил поставен на достатъчно разстояние от
техническото средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от
водачите в това число и от касатора и същият да съобрази скоростта на движение
на управлявания от него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 50 км/ч, което
ограничение на скоростта е обичайно за населено място. С оглед представените по
делото доказателства, неоспорени от страните, уважаването на направените
доказателствени искания и изискването на допълнителни писмени доказателства, не
е било необходимо и следователно същото не представлява съществено процесуално
нарушение, допуснато от страна на съда.
Предвид горното, следва
да се заключи, че като е потвърдил оспореният пред него електронен фиш,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в
сила.
Поради
изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1
от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 35 от 26.01.2023 г. постановено по
а.н.д. № 4404/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.