ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1614
гр. Бургас, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501747 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда чл.274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК:
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Димитър Димитров, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Петко Палазов, против
определение № 350 от 31.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 421/2021 г. по описа на
РС-Айтос, с което е обезсилена заповед от 25.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 183/2021г. по описа на РС-Айтос.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение с искане за
отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, като се излагат подробни съображения за наличието на
извършени от съда процесуални действия, с които жалбоподателят бил поставен в
процесуална заблуда относно подлежащите на извършване от него процесуални действия
във връзка с предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
От фактическа страна се установява следното:
1
По подадено заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Х. К. СМ. е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
183/2021г. по описа на РС-Айтос, като в полза на заявителя е издадена заповед от
25.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедният съд е
приел, че длъжникът не е намерен на известните по делото адреси, поради което е счел, че е
налице фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съгласно която длъжникът се счита за редовно
уведомен за заповедта. По тези съображения, с определение от 29.03.2021г. на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал на заявителя указания да предяви установителен иск за
вземанията си по издадената заповед по чл. 410 от ГПК в едномесечен срок от съобщението,
с предупреждение от последиците при неизпълнение.
В указания от съда едномесечен срок, заявителят е предявил исковите си претенции
срещу длъжника по реда на чл. 422 от ГПК, по които е образувано гр.д. № 421/2021г. по
описа на РС-Айтос. В хода на исковото производство /преди връчване на разпореждането по
чл. 131 от ГПК на ответника/ районният съд като е приел, че не е обвързан от констатациите
на заповедния съд досежно приложимостта на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК относно
уведомяване на длъжника с определение от 23.07.2021г. е прекратил производство по
делото.
Така постановеното определение е връчено на заявителя на 02.08.2021г., като в
указания му едноседмичен срок, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на
10.08.2021г. съгласно направеното отбелязване
Впоследствие районният съд е констатирал, че е пропуснал при прекратяване на
исковото производство по чл. 422 от ГПК да обезсили и издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в съответствие с изискванията на т.
13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по ОСГТ на ВКС. Предвид това с
обжалваното определение от 31.08.2021г. по гр.д. № 421/2021г. първоинстанционния съд е
обезсилил заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 183/2021г. по описа на РС-Айтос.
След извършена служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт при условията пълен въззивен контрол,
настоящата съдебна инстанция не намери пороци, водещи до нищожност или
недопустимост.
След собствена преценка на направеното искане и представените
доказателства, въззивния съд намира частната жалба за неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по ОСГТ на ВКС
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1от
ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена
съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Това означава, че обезсилването на заповедта за изпълнение е последица от
2
прекратяване на исковото производство по предявените искове по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК. Затова, тъй като определението за прекратяване на исковото производство е влязло
в законна сила /т.е. съдебният акт е стабилизиран и въпросът дали прекратяването е било
законосъобразно не подлежи на инстанционен контрол/, въззивният съд намира, че правилно
като последица от прекратяването и в съответствие с постановките в горепосоченото
тълкувателно решение районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
По гореизложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 350 от 31.08.2021 г., постановено по гр.д.№
421/2021 г. по описа на РС-Айтос.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3