РЕШЕНИЕ
№1653
05.08.2021 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХІХ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две
хиляди и двадесетата година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Методиева,
при секретаря Ваня Петкова, като
разгледа Адм.д. № 343 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на Глава ХІХ от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.Г.С. с ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт №
Р-16001619001442-091-001/06.11.2019 г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16001619189325-003-001
от 11.11.2019 г., както и
потвърден с Решение №19/16.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който са били установени задължения
за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
както и ДДС за периода 29.09.2015 г. – 31.01.2019 г. , ведно с лихви върху
определените главни задължения.
Жалбоподателят, в жалбата си, както
и чрез пълномощника си адв.Д. в съдебно заседание и с представено писмено
становище, моли изцяло да бъде отменен РА, като издаден при неизвършена от
органите по приходите проверка на всички факти и обстоятелства. Твърди се, че
констатациите в ревизионния доклад и съответно ревизионния акт почиват само
върху предоставена в табличен вид информация от куриерски дружества. Сочи се,
че въз основа на събраните доказателства е опровергана презумпцията по чл.124,
ал.2 от ДОПК, както и че не е доказано жалбоподателят да е извършвал търговска
дейност от свое име и за своя сметка, нито по занятие, като е нямал качеството
на търговец, а информацията, с която са разполагали органите по приходите, а
имено данни, представени на оптичен носител в табличен вид, които не
съставляват електронен документ, нито първичен счетоводен документ, не може да
се счете за доказателство, релевантно на обективираните в РД и издадения въз
основа на него РА фактически констатации. Жалбоподателят се позовава на
извършената по делото почеркова експертиза, като сочи, че нейните изводи
опровергават изводите на органите по приходите, че жалбоподателят е извършвал
електронна търговия с часовници, парфюми, очила, аксесоари чрез електронен
магазин, а вместо това потвърждават неговите обяснения, които се сочи, че не са
задълбочено обследвани от органите по приходите. Отразено е, че по никакъв
начин органите по приходите не са извършили проверка относно поддръжката и
заплащането на сайта, чрез който се твърди да е извършвана търговията, като не
са анализирани различни данни по табличните справки от куриерските дружества,
вкл. и данните за други имена на получатели на суми. Сочи се, че изводите на
органите по приходите относно установена данъчна основа за облагане с данък по
ЗДДФЛ, както и определяне на дължими осигурителни вноски, а също и за установен
облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, а оттам и за начисляване на ДДС, се
явяват необосновани, като органите по приходите не са събрали доказателства
относно това откъде жалбоподателят се е снабдявал със стоките, които са били
предмет на твърдените продажби, както и не са налице доказателства чия
собственост са стоките, предмет на твърдените продажби, не е обследвано финансовото
и материално състояние на жалбоподателя. Претендират се разноски, в която
връзка е представен списък.
Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д.,
излага становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Представя се писмена защита, като се излагат съображения за правилност
и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Досежно приетата по делото
експертиза се сочи, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото
лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е изпратила представител и не е встъпила в
същото.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора
на Дирекция ОДОП-Пловдив, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
От фактическа страна от доказателствата събрани по делото се
установява, че по резолюция за извършване на проверка от 17.09.2018 г. било
възложено извършването на такава по отношение на жалбоподателя С., като в хода
на проверката били отправени искания за представяне на документи и писмени
обяснения до проверяваното лице, както и били извършени насрещни проверки на
„Еконт експрес“ ООД и „Рапидо Експрес
енд лоджистикс“ ЕООД, при което се установили данни за сключен договор между „Еконт експрес“ ООД като куриер и
жалбоподателя като електронен търговец, както и била предоставена информация за
изпратени пратки от името на жалбоподателя и за изплатени суми чрез наложени
платежи и парични преводи с вписани данни за получател жалбоподателя с ЕГН на
същия и телефонен номер ***, в която връзка на магнитен носител били предадени
от страна на куриерските дружества съдържащи се в тях таблици с подател и
получател, както и файлове на снимки на документите, показващи изплащането в
брой на наложен платеж или паричен превод. Съответно от „Еконт Експрес“ били предоставени такива
данни за периода 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г., 01.10.2018 г. до 31.01.2019 г.,
а от „Рапидо Експрес енд Лоджистикс“ ЕООД бил представен договор с
жалбоподателя С. като възложител за извършване на куриерски услуги и РКО за
получени суми по наложен платеж и пощенски парични пратки. За установеното бил
съставен ПУФО с дата 13.02.2019 г. Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001619001442-020-001/11.03.2019 г., приложена на
магнитен носител по делото, било възложено извършването на ревизия на
жалбоподателя С. с обхват на ревизията данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.; данък
върху добавената стойност
за периода от 29.09.2015 г. до 31.12.2017 г.; ДОО - за
самоосигуряващи се 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи
се
от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.; Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи
се
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Със заповед за изменение на заповедта за
възлагане на ревизия № Р-16001619001442-020-002/12.06.2019 г., също
приложена на магнитен носител по делото, обхватът на ревизията бил променен,
като периодът за Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ
бил определен от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.; за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.; за ДДС от 29.09.2015 г. до 31.01.2019 г., както и за ДОО, ЗЗ и УПФ за самоосигуряващи се –
от 01.01.2014 г. до 31.12.2018
г. Ревизията била извършена по реда на чл.122 от ДОПК, като органите по
приходите приели, че са налице основанията на чл.122, ал.1 т. 1, т.1 от ДОПК: „до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация“; - чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК: „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК “документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване“.
За тези си изводи органите по приходите взели предвид съдържанието на
установеното при осъществената ПУФО, протоколът от която бил приобщен към
ревизионното производство с Протокол №
Р-16001619001442-ППД-001/28.06.2019 г.,
както и осъществените насрещни проверки по време на ПУФО, за които се съставили
протоколи, както и факта, че по връчено в хода на
ревизията на „Еконт Експрес“ ООД искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-16001619001442-041-001/19.03.2019 г., били представени още данни на
магнитен носител за изпратени и получени от К.Г.С.
куриерски пратки за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г.
Затова било счетено, че същият извършва електронна търговия със стоки, посредством доставки чрез куриер, на
който
клиентът заплаща цената на стоката в брой, а
доставчикът от своя страна получава парите си от куриера, като предмет на търговия са следните продукти: часовници, парфюми, очила,
аксесоари и др.
и е използван е електронен магазин с интернет адрес: ***,
както и сайтове за пазаруване и
обяви като OLX.bg, bazar.bg и други. В тази връзка на жалбоподателя
било връчено уведомление от 26.06.2019 г., в което същият бил уведомен, че основата
за облагане с ДДС за периода 29.09.2015 г. – 31.01.2019 г., както и годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода от 01.01.2014 г. до 31.01.2018 г. и
осигурителният доход за установяване на задълженията по ЗОВ за ДОО, УПФ и ЗО за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. ще се определят по
реда на чл.122 -124а от ДОПК. Предоставен
бил срок за представяне на доказателства и становище от 14 дни от датата на връчване
на уведомлението. От страна на жалбоподателя не била депозирана декларация по
чл.124, ал.3 от ДОПК. В хода, както на
проверката, така и на ревизията от С. били дадени обяснения относно това, че
същият има акаунт в „Еконт Експрес“,
като е пращал и получавал неща като физическо лице, като се е случвало и негови
познати да ползват неговия акаунт. Също така С. обяснил, че не е собственик на
стоките, които са изпращани, а продажбите са от препродажби на стоки през
сайтовете за обяви на много електронни магазини, като стоките, които е
препродавал са били с минимална надценка от 5-10 процента печалба, както било
записано в обясненията. Освен това, С. посочил още в обясненията си и че нищо
не е изпращал през акаунта си с търговска цел, а вещите са били закупени от
него по Интернет предимно, но понеже не са му били нужни, с времето ги е
препродал. Заявено било и че много приятели и познати на жалбоподателя са
ползвали акаунта му, а паричните преводи, които е получил лично са за не повече
от 15 000 -20 000 лева за целия период. На 30.08.20219 г. бил издаден
ревизионен доклад, съставляващ неразделна част от ревизионния акт, в който било
прието, че в резултат на
процесуалните действия, които са извършени, е получена подробна информация във връзка с изплатените на ревизираното лице суми от наложен
платеж и пощенски парични преводи, събрани при доставката на изпратените от него куриерски и пощенски
пратки, а именно № и дата на товарителница, подател, вид на пратката, описание на съдържанието,
получател, стойност на наложения платеж и на куриерската услуга, дата и час на доставка, дата и
офис на изплащане на сумата, документ
(квитанция, фактура) № и дата, телефон на подател и на получател, служител, доставил пратката и други. Посочено било,
че са приложени заверени копия на Договор за преференциални
цени на
куриерски и пощенски услуги при интеграция на
електронен магазин към софтуерната система на „Еконт Експрес“ от 08.10.2014 г., сключен между „Еконт Експрес“ ООД – Куриер и К.Г.С. с ЕГН ********** – Електронен
търговец и копия на документи, удостоверяващи плащането в брой на наложен платеж (папка rko) и
парични преводи (папка post_dc), както и писмени обяснения по повод предоставените данни. Също така било
отразено, че въз основа на представената информация за събраните в
полза на ЗЛ суми от наложен платеж за всички изпратени през ревизираните периоди пратки и пощенски колети,
както и за върнатите от него суми по съответните товарителници, е установено, че получените суми за
периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2018 г. (след приспадане на върнатите такива) са на обща стойност 255 954.63 лв. При това било прието, че във връзка с констатациите, изложени по-горе,
настоящата ревизия по ЗДДФЛ, ЗОВ и ЗДДС за всички ревизирани данъчни периоди се
извършва по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК - „Органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определената от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, като се посочили от органите по приходите
тези по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от ДОПК. В ревизионния доклад /РД/ на
основание чл.122, ал.2 от ДОПК бил
направен анализ на относимите
според органите по приходите към ревизираното лице обстоятелства, като били взети предвид: По т.1 вида и характера на
фактически осъществяваната дейност, че ЗЛ е осъществявало електронна търговия със стоки,
посредством доставки чрез куриер, на който клиентът заплаща цената на стоката в брой, а
доставчикът от своя страна получава парите си от куриера, педмет на търговия са следните продукти: часовници, парфюми, очила,
аксесоари и др.
и е използван електронен магазин с интернет адрес : ***,
както и сайтове за пазаруване и
обяви като OLX.bg, bazar.bg и други. Доставката на стоките на територията на страната е осъществявана чрез
куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес Енд Лоджистикс“ ЕООД. Не са установени продажби към лица, установени в ЕС или трети страни. Няма данни за
плащания по банков път на поръчаните онлайн стоки, с дебитни и кредитни карти, наличен паричен превод – easypay.bg,
електронни платежни
системи - ePay.bg, Pay Pal и т.н. Електронният магазин е интегриран към софтуерната
система на Еконт Експрес, в резултат на което е извършвана автоматична подготовка на
товарителниците за куриерски и пощенски пратки на база на въведена от клиентите и администраторите на
магазина информация. Съгласно клаузите на сключения договор клиентите получават достъп до
различни услуги, предлагани от куриера, както и преференциални цени на осъществените куриерски и
пощенски услуги. През 2014 г., 2015 г. и 2016 г. събраните от
пратките суми са изплащани в офиси на „Еконт Експрес“ ООД, находящи се основно в Слънчев бряг и Несебър, а
също така и в Бургас и Варна, а от м.10.2016 г. сумите са
получавани и от офиси в гр. Пловдив; По т.2 - Платените данъци, мита,
такси, вноски и други публични вземания било
записано, че не са установени внесени данъци и ЗОВ от лицето за
ревизирания период. Подадена е
декларация за регистрация от самоосигуряващо се лице с декларирано начало на
дейност
от 14.02.2017 г. чрез „Ий Си Ай Пи“ ООД с Булстат
*********, както и декларации обр.1 за периода от м.02.2017 г. до м.08.2017 г.
Отразено било изрично и че К.Г.С. не е
подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и декларации обр.6, а за ЮЛ, в
което е съдружник, също не са декларирани получени приходи от стопанска дейност; По т.4 било прието, че официалните документи и документите с достоверни данни са предоставените
от „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес Енд Лоджистикс“ ЕООД документи и данни,
сканирани и записани на оптичен носител и подписани с електронен подпис от оторизиран
служител. Няма данни за подадени в НАП Годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ и СД по
ЗДДС; По т.8 - брутните приходи/доходи
(оборота), било взето предвид, че като документи, доказващи размера на
приходите, са използвани предоставените от „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес Енд
Лоджистикс“ ЕООД товарителници за изпратени пратки и документи за изплатени суми (разписки за прием на паричен превод и
разходни касови ордери), както и данните, обобщени в изпратените
таблици, които са събрани при извършените насрещни проверки, документирани с Протоколи № П-29002918175335-141-001/06.11.2018 г., № П-29002919019902-141-001/13.02.2019 г. и №
П-22222518175336-141-001/07.11.2018 г. и в отговор на връченото ИПДПОТЛ №
Р-16001619001442-041-001/19.03.2019 г. Описани били и документите, на които се позовават органите по приходите
при преценка на обстоятелствата по чл.122 ал.2, т.8 от ДОПК, а именно от страна
на „Еконт Експрес“ ООД - Изпратени пратки - информация за всички изпратени пратки, получени пратки - информация
за всички получени пратки, изпратени парични преводи - информация за всички изпратени чрез пощенски
сервиз услуги (парични преводи), получени наложени платежи - информация за всички получени наложени платежи, получени парични преводи -
информация за всички получени парични преводи, като информацията е във вид на
таблици във формат Excel, подписани
с електронен подпис; снимки в кореспондиращи
документи - ZIP файл, подписан с електронен подпис - снимки на документи, показващи плащането в брой на наложен платеж (папка rko) и
парични преводи (папка post_dc), договорености – Договор за
преференциални цени на куриерски и пощенски услуги при интеграция на електронен магазин към софтуерната система на „Еконт Експрес“ от 08.10.2014 г. и приложение към него, както и писмени
обяснения. Посочено, е, че е получена подробна информация във връзка с
изплатените на ревизираното лице суми от наложен платеж и пощенски парични
преводи, събрани при доставката на изпратените от него куриерски и пощенски пратки, а именно № и дата на товарителница, подател, вид на
пратката, описание на съдържанието, получател,
стойност на наложения платеж и на куриерската услуга, дата и час на доставка, дата и офис на изплащане на сумата, документ (квитанция,
фактура) № и дата, телефон на подател и на получател, служител, доставил пратката и други,
като от дружеството прилагат описание на таблиците за куриерски услуги -
подател и получател,
наличната информация, нейното структуриране,
използваните съкращения и др. и тъй като няма опция за търсене по ЕГН, се задавали като критерии имена или
телефонни номера. Посочено било, че в базата данни на „Еконт Експрес“ ООД съществува клиентски картон
на името на К.Г.С. и на тел. номера ********** и ***. Коментиран е начинът на отразяване на съдържанието на всяка от папките,
както и че тъй като се съдържали данни за изпратени парични преводи, които съдържат данни за
направени преводи от ревизираното лице, то те съставляват по всяка вроятност
възстановени на клиентите суми, като понеже липсва нформация по коя от сделките има
възстановяване на суми, същите са включени в месеца, през
който са върнати. Обсъдени са и
данните, получени от „Рапидо Експрес Енд
Лоджистикс“ ЕООД във вид на таблици във формат Excel, подписани с електронен подпис - Справка за пратки и
Справка за наложени платежи, както и аналитична оборотна ведомост на сметка
4111 Клиенти за клиент К.Г.С.. Посочено било, че същите съдържат подробна информация във връзка с изплатените на ревизираното
лице
суми от наложен платеж, събрани при доставката на
изпратените от него пратки, а именно № и дата на товарителница, подател – име, адрес и телефон,
описание на съдържанието, получател, стойност на наложения платеж и други. В базата данни на тази куриерска фирма са намерени
резултати само 10 пратки с подател ревизираното лице, изпратени през периода м.03.2017 г. - м.01.2018 г. При извършения анализ на представените доказателства относно събраните в
полза на ЗЛ суми и изплатените
наложени платежи и парични преводи за всички изпратени през периода пратки и пощенски колети, както и за върнатите от него суми по
данни от съответните товарителници, се посочило в РД, че са констатирани неотчетени приходи от продажби на стоки за ревизирания период, на обща
стойност по
месеци и години, както следва в приложена в РД таблица, а именно за 2014 г. - 26795.65 лева, за 2015
г. – 61115,20 лева, за 2016 г. – 45113,14 лева, за 2017 г. – 63654,28 лева и за
2018 г. – 59276,36 лева . Посочено било, че изпратената от „Еконт Експрес“ ООД
информация във вид на справки имала качеството на официални документи,
подписани с електронен подпис и предоставени от оторизиран за това служител,
като са отделени конкретно данните за ревизираното лице. Посочено било също, че
след извършен анализ било установено, че пратките за ревизираните данъчни
периоди са общо 14853 броя, като по години м.12.2013г. (изплатени през 2014г.) - 173 бр.; 2014 г. - 2203 бр.; 2015 г. - 3938 бр.; 2016 г. - 3094 бр.; 2017 г. – 2859 бр. и 2018 г. – 2586 бр.,
от което е направен извод, че става въпрос
за повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон, като броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за
обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето е действало като
търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ и не са налице изключенията, визирани в чл.2 от ТЗ. Заключено е, че К.Г.С. не е отчитал като приходи получените от него
парични средства от търговия със стоки, реализирана посредством доставки с пратки по куриер.
Констатирано е, че реализираните от тази дейност приходи не са намерили отражение в счетоводни регистри,
а търговецът не е отчел както отчетната стойност на тези стоки, така и приходи от извършените
продажби.
Обсъдени са и основанията по т.15 на чл.122, ал.2 от ДОПК - получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит, като е посочено, че осъществените от ЗЛ доставки са описани по т.8 от анализа и през ревизираните периоди лицето не е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит, тъй като не е
било регистрирано по ЗДДС. От направената проверка в ПП VAT за установяване на издадените към
РЛ фактури за ревизираните данъчни периоди
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. било посочено, че са налице данни за покупки от регистрирани по ЗДДС лица на обща стойност 6418.15 лв., представляващи
най – вече доставки на телекомуникационни и куриерски услуги, като липсват фактури за покупка на стоки. Не са констатирани издадени фактури за продажби към регистрирани по ЗДДС
лица. Изрично е посочено в РД и че тъй като, въпреки отправеното искане, лицето не е представило документи и писмени
обяснения относно покупката на стоките и използваната
надценка при тяхната продажба, в хода на ревизията е поискана информация за търговската надценка, прилагана от други лица,
осъществяващи електронна
търговия със същите по вид стоки и във връзка с връчено ИПДПОТЛ № Р-16001619001442-041-002
/ 06.08.2019
г. от „Венера Комерс“ ООД, с предмет на
дейност онлайн търговия с парфюми и козметика са получени
оборотни ведомости, ОПР и писмени обяснения, удостоверяващи, че основни клиенти на дружеството са физически лица, като
стоките се изпращат с куриерски фирми чрез наложен платеж, а прилаганата търговска надценка е в диапазона от 20% до 30%. Затова е
отразено и че във връзка с изложеното при
определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК за целите на ревизията от приходните органи е приложена средна надценка от 20 %. Посочено е и че
са взети предвид обстоятелствата по т.16 на чл.122, ал.2 от ДОПК, като са
описани другите доказателства, които могат да послужат за определяне на основата - справки, отчети, писмени обяснения и др. В РД било прието, че на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице
е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност
се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска
дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ,
а въз основа на всички събрани в хода на ревизията доказателства - документи,
информация и данни било установено, че К.Г.С. е извършвал търговска дейност по продажба на стоки (часовници, очила, парфюми и др.), посредством
интернет сайт (адрес на електронния магазин: http://chasovnici-perfumes.com) и платформи за обяви и
пазаруване (olx.bg, bazar.bg и др.). Доставката на стоките на територията на страната е осъществявана
от „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес Енд Лоджистикс“ ЕООД, а получените от
ревизираното лице парични средства чрез наложен платеж и пощенски парични преводи от посочените куриерски фирми
не са декларирани, а извършените продажби не са отразени в счетоводни регистри. След анализ на предоставените данни е констатирано, че
лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с
покупко-продажба на стоки. Заключено е, че в този смисъл, облагаемият
доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. При определяне
на данъчната основа и съответно данъка за всяка от ревизираните години по ЗДДФЛ
на ЕТ бил възприет следния подход, описан в РД: формираната стойност на приходите от продажби за
отчетния период се намалява с разходи за телекомуникационни и куриерски услуги, както и с
балансова (отчетна) стойност на продадените стоки (размера на стоките в лева върху 120%) и така били намирани общо разходите за всяка
година. Облагаемият доход бил определян на основание чл.122, ал.1, и ал.2 от ДОПК като разликата между общи приходи и общи разходи, след приспадане и на
установените при ревизията ЗОВ по КСО и ЗЗО, като се прилагал установения в
ЗДДФЛ размер на данъчната ставка от 15 процента (чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ). Прието било по отношение на данъка върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, че не е констатирано
придобити недвижими имоти и превозни средства, нито
разпореждане с такива. Липсва информация за направени плащания на значителна стойност през
ревизираните данъчни периоди.
Получените доходи от продажба на стоки чрез куриерска фирма са достатъчни за
покриване
на разходи за издръжка и други плащания за периода
2014-2018
г. Дължимият данък върху доходите по трудови правоотношения, придобити от
РЛ е удържан от съответния
работодател. Не са налице данни за доходи от друга стопанска дейност или от
други
източници, освен обложените по чл.26 от ЗДДФЛ. Затова е
посочено, че не
възниква необходимост за определяне на данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за облагане с данък по този ред. По отношение приложението на ЗДДС, било
отразено в РД, че през ревизирания период К.Г.С.
не е регистрирано по ЗДДС лице. При ревизията е констатирано, че ако ЗЛ беше отчело получените приходи
от продажба на стоки щяха да възникнат основания за регистрация по ЗДДС и при извършения анализ на събраната информация било установено, че К.Г.С. е реализирал облагаем оборот от
продажби през последните 12 месеца преди текущия в размер на 52 758.60 лв. към 31.08.2015 г. В тази връзка и е определена за дата на задължителна
регистрация по ЗДДС – 29.09.2015 г.
Отчетено било, че данъчните периоди, през които
се дължи ДДС за извършените облагаеми доставки съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС са от 29.09.2015 г. до 30.06.2016 г., тъй като основанието за задължителна регистрация отпада (оборота на лицето за последните 12 месеца е в размер на 49
741.60 лв., т.е. по-малко от 50 хил.лв.)
и от
29.03.2017 г. (за
достигнат оборот 56 672.14 лв. към 28.02.207 г. е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.03.2017 г. и да бъде регистриран до 29.03.2017 г.) до
31.01.2019 г. (последния ревизиран
данъчен период). Съгласно
анализираните данни, основанията за задължителна регистрация по ЗДДС
отпадат към
31.03.2019 г., но няма информация за осъществени доставки през м.02 и м.03.2019 г. Въз основа на установеното и било посочено в РД, че
на основание чл.102,
ал.3 от ЗДДС и чл.122, ал.1 и
ал.4 от ДОПК при ревизията се определя дължим
ДДС за извършените от лицето облагаеми доставки на стоки, посочен конкретно по дати в таблица по РД. В РД били изложени и
подробни основания относно начисляването на основание чл.124а от ДОПК на
задължителни осигурителни вноски за жалбоподателя, при вземане предвид на
констатациите относно извършваната от него трудова дейност като ЕТ и определяне
на осигурителен доход, с посочване на относимата нормативна уредба, като било
прието, че жалбоподателят дължи за всяка от годините в обхвата на ревизията
задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, вноски за ДЗПО в УПФ -
самоосигуряващи се лица и вноски за ЗО ведно със съответни лихви. Въпреки предоставената
му възможност за това, жалбоподателят не депозарал възражения против РД.
Въз основа на констатациите по РД
бил издаден и оспорения по настоящото дело РА от 06.11.2019 г., който напълно
възприел устновеното по РД и като мотиви в РА било посочено, че от събраните в хода на ревизията доказателства, а преди
това и с приключилата проверка от органи по приходите от НАП Пловдив (Протокол
№П-16001618165344-073-001/13.02.2019 г.) безспорно се установявало, че през
периода от 01.01.2014 г. до 31.01.2019 г. К.С. е извършвал електронна търговия с часовници, парфюми, очила, аксесоари и др.
чрез електронен магазин с интернет адрес: ***, както и чрез други сайтове за пазаруване и обяви
като OLX.bg, bazar.bg и други. Доставките на тези стоки на територията на страната била осъществявана чрез куриерските фирми „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес Енд Лоджистикс“ ЕООД,
а от извършените насрещни проверки на тези куриерски фирми били установени множеството изплатени наложени платежи на РЛ общо в размер на 255 954.63 лв. за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г., което категорично доказвало, че РЛ е извършвало стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ и
именно
от тази си дейност е реализирало доходи, които не е отчело и съответно не е начислило дължимите подоходни данъци. Получените приходи от тази дейност е следвало да бъдат
отразени в
счетоводството на търговеца през съответния период
през който са осъществени доставките и е следвало да бъдат декларирани с декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, т.е. безспорно били установени данни за укрити приходи/доходи и основание за облагане по
реда на чл.122 от ДОПК.
В резултат на процесните доставки било установено също така, че за РЛ са налице обстоятелства за облагане с ДДС по реда на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС,
тъй като към 31.08.2015 г. е реализиран оборот над 50 000 лв. за последните 12 месеца преди текущия от
процесните доставки.
В тази връзка и с РА били установени задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за 2014 г. от 400 лева с лихва от 183,53 лева, за 2015 г. от 1098 лв. и
лихва от 391,06 лева, за 2016г. - 480 лв. и лихва 122,41 лева, за 2017г. – 979
лв. и лихва от 150,94 лева и за 2018 г. – 971 лв. и лихва от 51,25 лева. С
оспорения ревизионен акт било определено и задължение за ДДС за периода
29.09.2015 г. до 31.01.2019 г. в общ размер на 22 238,88 лева и прилежаща
лихва от 4853,47 лева, като и съответно дължими вноски за ДОО за 2014 г. от
645, 12 лева, за 2015 г. – 1263,49 лв., за 2016 г. – 645,12 лв., за 2017 г. –
815,58 лева, за 2018 г. – 1327, 21 лева със съотвената лихва върху всяка главница.
С РА били приети за установени и задължения за вноски за ЗО съответно за 2014 г.
от 403, 20 лева, за 2015 г. – 789,68 лв., за 2016 г. – 403,20 лв., за 2017 г. –
472,70 лева и за 2018 г. – 717,41 лева, ведно със съответните лихви върху всяка
от главниците. Също така с РА се установили и задължения на С. за вноски
ДЗПО-УПФ за 2014 г. – 252 лв., за 2015 г. – 493,55 лева, за 2016 г. – 252 лв.,
за 2017 г. – 295,50 лева и за 2018 г. – 448,38 лева, с прилежащите лихви към
всяка главница. С РА за поправка от 11.11.2019 г. бил поправен издаденият РА от
06.11.2019 г. единствено досежно дължимите лихви за невнесените в срок
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ, като така в крайна
сметка лихвите върху дължимите вноси за ДОО била определени, както следва: за
2014 г. - 295,99 лв., за 2015 г. – 450
лв., за 2016 г. -164,52 лв., за 2017 г. – 189,85 лева и за 2018 г. - 70,05
лева. Съответно лихвите върху определените за внасяне вноски за ЗО били
определени като суми, както следва: за 2014 г. – 184,99 лева, за 2015 г. –
281,25 лв., за 2016 г. – 102,82 лв., за 2017 г. – 110,06 лева, за 2018 г. – 37,87
лева. Също така, лихвите върху вноските за ДЗПО-УПФ били определени окончателно
върху главниците за всяка от годините, както следва: за 2014 г. – 115,62 лв.,
за 2015 г.- 175,78 лв., за 2016 г. – 64,27 лева, за 2017 г. – 68,79 лева и за
2018г. – 23,67 лева. Така, в крайна сметка общият размер на установените
задължения по РА от 06.11.2019 г., поправен с РА за поправка от 11.11.2019 г. възлизал
на 35 391,02 лева и лихва 8088,19 лева.
Недоволен
от РА, жалбоподателят го обжалвал по административен ред пред Директора на
Дирекция „ОДОП“ Пловдив, който със своето решение № 19/16.01.2020 г. потвърдил
ревизионния акт от 06.11.2019 г., потвърден с ревизионен акт за поправка от
11.11.2019 г., като счел, че и представените с жалбата доказателства не
опровергават изводите на ревизиращите органи за укрити приходи, във връзка с
които са установени задълженията.
По
делото е била допусната по искане на жалбоподателя съдебно -почеркова
експертиза, която е имала за предмет на изследване подписите под общо 218 бр.
разписки и касови ордери, съдържащи се в оригинали на документи /в някои случаи
в един документ с описание на повече от един наложен платеж или превод/, представени
от страна на куриерските дружества. Съгласно изводите на експертизата подписите
за „получател“ или за „получил сумата“ в единствения представен оригинал на РКО
от „Радпидо експрес ендл лоджистикс“ ЕООД и в разписки и РКО общо 27 на брой, представени
от „Еконт експрес“ ООД, са положени от страна на жалбоподателя. Вещото лице по
експертизата е установило и че част от описаните като изпратени от „Еконт
Експрес“ ООД оригинали на разходни касови ордери /по четири номера/ липсват. Съдът
кредитира експертизата като изготвена обективно и с необходимите професионални
знания и опит.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава, на първо място, съдът
намира, че оспореният ревизионен акт, както и този за поправката му, са издадени
от компетентен орган, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.112, ал.2 от ДОПК, за което съдът взема предвид и приложената по делото заповед № РД – 09-1
от 03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив с приложение № 1 към същата,
както и при спазване на установената форма. Установява се и валидността на
електронните подписи, положени под РА, РАП, РД и ЗВР, съотв. ЗИЗВР. По делото е
представен оптичен носител с обжалвания акт, РА за поправка, както и ЗВР и
ЗИЗВР, а също и РД, подписвани с електронен подпис oт органа по приходите. От
същите, с програма DSTool бе проверена валидността на подписите и се установява,
че същите са квалифицирани и имат необходимата валидност.
Основното възражение на жалбоподателя в настоящото
производство е свързано с твърдяната липса на годни доказателства, от които да
може да се извлекат данни за облагане, като се сочи, че съдържащата се на
магнитен носител по делото информация в табличен вид не е съставлява основание
за приложение на особената процедура по чл.122 от ДОПК за облагане по аналог на
жалбоподателя. В
тази насока, на първо място, съдът съобразява законовото положение, съгласно
чл.124, ал.2 от ДОПК, че при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК
фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионния акт се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по
чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
В конкретния
случай, според настоящия съдебен състав, обосновано органите на приходната
администрация са възприели наличието на основание за провеждане на ревизия по
особения ред по смисъла на чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно по чл.122, ал.1, т.1,
т.2 и т.5 от ДОПК. Установяват се според съда въз основа на събраното при
извършената проверка, материалите от която са приобщени след това към
ревизията, че са били налице действително данни за укрити приходи или доходи от
страна на жалбоподателя, което категорично съставлява основание по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК. Следва да се има предвид, че законодателят в посочената
разпоредба борави именно с термина данни, а не с термина доказателства. С оглед
на представените от куриерските дружества обяснения, съдържащи се в писма,
както и договори и данните по информационните файлове, предоставени от „Еконт
експерс“ ООД и „Рапидо Експрес Енд Лоджистикс“ ЕООД, касаещи информация за всички куриерски услуги с
подател жалбоподателя, както и за получавани суми, включително и снимки на
документи, показващи изплащане в брой на суми по наложен платеж и по пощенски
паричен превод в резултат от осъществяване на доставки на множество стоки чрез
куриерските дружества, а също и самите обяснения на жалбоподателя, то изводите,
че С. е осъществявал търговска по смисъла на закона дейност, сиреч такава по
занятие, са били обосновани, като в тази насока е било налице основанието и по
чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, защото за така получаваните суми липсват депозирани
декларации от страна на ревизираното лице. Наличието на основанието по чл.122,
ал.1, т.5 от ДОПК пък е обосновано от органите по приходите от липсата на
представени, независимо от надлежното им изискване от страна на жалбоподателя,
на разходооправдателни документи за дейността му и документи за произход на
стоките. Посочените последно обстоятелства по-скоро навеждат на налично
основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, но независимо от това, съдът намира, че
в случая са били налице условията по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. В тази
връзка и въпросните данни, които са ползвали органите по приходите, като
такива, изпратени им от куриерските дружества, са били приобщени с надлежен
протокол на базата и съгласно точното съдържание на отправеното до третите лица
искане от приходната администрация, като е налице и приложен върху всеки
оптичен носител, който е бил представен и сертификат, касателно електронния
подпис на изготвилото справките длъжностно лице. Освен това, от съдържанието и
на обясненията на жалбоподателя става видно, че същият действително е заявил да
е изпращал стоки чрез куриерските дружества, като е осъществявал продажби през
сайтове за обяви на електронни магазини и че е слагал минимална надценка от
5-10 процента. Същевременно от представения договор от 08.10.2014г., сключен
между жалбоподателя С. и „Еконт Експрес“ ООД и договор от 03.05.2016г., сключен
между жалбоподателя и „Рапидо експрес енд лоджистикс“ ЕООД е видно, че
жалбоподателят лично е поел права и задължения по първия от договорите, който е
такъв за преференциални цени на куриерски и пощенски услуги при интеграция на
електронен магазин към софтуерната система на „Еконт Експрес“, в качеството си
на електронен търговец, като в договора е посочен като интернет адрес на
електронния магазин ***. С подобно наименование е и посоченият
електронен адрес за кореспонденция, а представеният телефон за контакти е ***,
който очевидно е ползван от жалбоподателя, защото е видно, че това е и
телефонният номер за контакт, предоставен от него в приложен по преписката
договор за кредит от 2019 г. По договора от 03.05.2016 г. жалбоподателят е поел
права и задължения като възложител, като е представил същия телефонен номер и
имейл ***,
същият, който е бил предоставен и по първия от договорите. Сиреч, в случая, с
оглед и на съдържащото се и в представените в табличен вид справки от
куриерските дружества и пресниманите документи, касателно получавани суми и
изпращани пратки, с фигуриращо в тях име и телефон, и в голяма част от случаите
и ЕГН на жалбоподателя, е била налице достатъчна индиция за органите по
приходите относно това, че жалбоподателят осъществява дейност именно като
търговец, от която получава и приходи, като в тази връзка и че са налице укрити приходи или доходи за значителен период от обхвата
на ревизията, доколкото ревизираното лице не е осъществило деклариране на
доходите си от постъпили средства от осъществена търговия по Интернет чрез
наложен платеж и преводи за периода 2014 г. – 2018 г. Спазено е било
изискването на чл.124, ал.1 от ДОПК и ревизираното лице е било уведомено за
наличие на установено обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, като му е бил
предоставен срок за становище и ангажиране на доказателства, каквито не са били
представени, а ревизионният доклад е бил формално обоснован и с обстоятелствата
по чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, каквото е принципно изискването на ал.3 на
същия законов текст. Съгласно разпоредбата на
чл.124, ал.2 от ДОПК обаче, в производството по обжалването на ревизионния акт
при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства. Въведената законова презумпция е видно, че не може да бъде
приложена, ако събраните в хода на ревизията доказателства не потвърждават
изводите на органите по приходите по чл.122 от ДОПК, сиреч, органите по
приходите не са освободени от това да съберат надлежни доказателства в хода на
ревизията, започнала по посочения особен ред въз основа на данни, индикиращи
укрити приходи или доходи. В случая, въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че е опровергана презумираната с нормата на чл.124, ал. 2 от ДОПК истинност на направените от
органите по приходите фактически констатации конкретно досежно релевантните за
определянето на данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след
анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 – т.16, като
органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от
нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи
основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение
на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени
в съответния материален закон. На първо място, видно е, че в РД за определяне
на основата за облагане е обосновано приложението на обстоятелствата по т.4 и
по т.8 на чл.122, ал.2 от ДОПК,, като е посочено, че по т.4 „официалните документи и документите с достоверни данни“ са везти предвид предоставените от „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес
Енд Лоджистикс“ ЕООД документи и данни, сканирани и записани на оптичен носител и подписани с електронен
подпис от оторизиран служител, а по т.8 “брутните приходи/доходи (оборота), като документи, доказващи
размера на приходите са използвани пак предоставените от „Еконт Експрес“ ООД и „Рапидо Експрес
Енд Лоджистикс“ ЕООД товарителници за изпратени пратки и документи за изплатени суми (разписки за прием на паричен
превод и разходни касови ордери), както и данните, обобщени в изпратените таблици. Същевременно
обаче, става ясно, че в рамките на проведеното ревизионно производство
посочените документи не са били действително събрани и анализирани от органите
по приходите. Вместо това, същите са се задоволили с оценка на съдържащите се
на магнитните носители данни в табличен вид, както и снимки на документи, които
също са били приложени на магнитни носители, изпратени от куриерските дружества
и са определили размер на приходи, като са посочили да са имали предвид само
тези записи, които носят името на жалбоподателя и да са извадили размера на
върнати от него суми, които вероятно произтичали от върнати пратки от клиенти.
Според съда, въпросните справки в табличен вид, както и преснимани и качени на
електронен носител снимки на документи не съставляват годни доказателства, още
по-малко същите могат да се вземат предвид изобщо като документи с достоверни
данни и особено като официални документи, каквото е основанието по чл.122,
ал.2, т.4 от ДОПК. Налице е трайно установена съдебна практика на ВАС, която се
споделя и от настоящия съдебен състав, относно характера на посочените справки
в табличен вид и снимки, които се изпращат на приходната администрация от
куриерските дружества. Така в редица решения, както например Решение № 2488/2020 г. по адм. дело №
9264/2019 г., решение № 6648/2020 г. по адм. дело № 2823/2020 г., Решение №
14709/2019 г. по адм. дело № 5763/2019 г., Решение № 9330/2020 г. по адм. дело
№13306/2019 г., решение № 1558/2020 г. по адм. дело № 6524/2020 г., Решение № 2087/2021
г. по адм. д. № 9700/2020 г. и др. на ВАС е прието категорично, че
въпросните таблици, както и снимки, не съставляват електронен документ по
смисъла на чл.184 от ГПК във връзка с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, както и че изобщо
нямат характер на
счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация,
съставена от трета, неучастваща в спора страна.
В тази насока и не могат да бъдат приети и анализирани като писмени
доказателства и направените и приложени по делото разпечатки на фотоснимките на
документи от представените магнитни носители, защото същите не съставляват
препис от документ по смисъла на чл.183 от ГПК. Поради това и безпредметно е
произнасянето по чл.183 от ГПК за изрично изключване на въпросните разпечатки
от доказателствата по делото, доколкото същите изобщо не са преписи от
документи, поради което и не могат да се кредитират като такива доказателства.
Сиреч, приходната администрация на практика е изградила изводите си относно
определяне на основата за облагане с данъци въз основа данни, а не на годни
доказателства за конкретно реализираните от страна на жалбоподателя приходи от
продажби по интернет, от които не може да се направи обоснован извод за реално
извършени продажби и получени приходи именно в сочения размер по РД, вместо да
изиска оригиналите на документи, за които са били налични данни относно вида и
местонахождението им. В крайна сметка, от събраните по настоящото дело доказателства, се установява,
че само част от изпратените в оригинал документи от куриерските дружества, а
става ясно и че не са изпратени всички документи, защото част от тях са
загубени, са били реално подписани за приел сумата от страна на жалбоподателя.
Голяма част от изпратените в оригинал документи, носещи иначе името на
жалбоподателя, а също и неговият ЕГН, става категорично ясно от експертизата,
че не са били подписани от него. Впрочем, това е съответно на заявеното и от
страна на ревизираното лице в неговите обяснения, че е предоставял акаунта си в
Еконт за ползване и от други лица. Видно е, освен това, от представената в табличен
вид информация от страна на куриерските дружества, която е ползвана от страна
на приходната администрация, че макар и в таблиците да фигурира името на С.
като получател на суми, налице е и вписване в някои от тях редом с името на С.
и на имена на други лица, като напр. А. А., И. Д., И. Д., И. И., или в някои
случаи срещу името К.Г.С. фигурира ЕГН, който обаче не е неговият. При оценката
на установените приходи, в РД е отразено единствено, че са приспаднати
върнатите суми, но няма изрично отразяване на факта, каква сума по кой ордер
или разписка се твърди да е получена от страна на жалбоподателя за съответния
месец от ревизираните години, нито дали е взето предвид и по какъв начин, ако е
взето предвид, вписването на друг ЕГН срещу името на жалбоподателя, или
вписването на друг получател на сумите, редом до името на С., сиреч дали за
тези суми е счетено, че са получени от него, или те са изключени при общата
преценка на приходите. В решението на решаващия орган няма изложени
мотиви, въз основа на които да е възможно извършването на конкретна проверка
относно правилността на установените размери на дохода, защото не е извършена
съпоставка на данните относно извършените куриерски услуги от „Еконт Експрес“
ООД и „Рапидо експрес енд лоджистикс“ ЕООД за доставка на пратки с изпращач К.С.
и РКО за изплащане на наложните платежи, съответно парични преводи. Данните от
конкретни РКО относно дати и суми не са коментирани и приходните органи не са
обосновали по никакъв начин изводите за получени именно в посочените размери
суми от ревизираното лице през отделните месеци на ревизирания период, каквото
е следвало да направят ревизиращите органи /В този см. е и Решение № 3435/2020 г., постановено
по адм.д.№ 12387/2019 г. на ВАС/. При това положение и според съда напълно необосновани са
изводите на приходната администрация относно точния размер на неотчетените от
страна на жалбоподателя приходи от продажби, а оттам изчисляването на
съответния облагаем доход за всяка от годините и изчисляване на дължимия данък
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и съответно дължимите лихви. Затова и съдът счита, че
следва да отмени РА в тази му част по ЗДДФЛ изцяло, независимо, че се
установиха в хода на съдебното производство получени приходи от страна на
жалбоподателя за част от ревизираните години. В тази връзка единствено доказани
се явяват получените приходи от страна на жалбоподателя С. по представените в
оригинал документи от куриерските дружества, като съответно това касае ордерът
от „Рапидо експрес енд лоджистикс“ от 15.02.2018 г. и 27 бр. ордери, представени от страна „Еконт
експрес“ ЕООД, по които съгласно експертизата се установява, че са подписани за
получател на сумите по тях от страна на жалбоподателя С.. Сумата по ордера от
15.02.2018 г. възлиза на 464,15 лева, а общо сумите по двадесет и седемте ордера,
от 2014 г. и 2015 г., по които се установява да е налице подписът на
жалбоподателя, възлизат на 705 лева за 2014 г. /по ордери само от 29.12.2014 г./
и за 2015 г. /по ордери само от януари 2015 г./ получените общо суми възлизат
на 928 лева. Установява се от посоченото, както и от обстоятелството, отразено
от самия жалбоподател в обясненията му за осъществявани препродажби на стоки по
електронен път с надценка, а също и от факта, че към момента на извършените
плащания през 2014 г. и 2015 г. по документите, представени от „Еконт Експрес“
ООД, вече е бил в сила договорът на жалбоподателя като електронен търговец с
куриерската фирма /сключен през октомври 2014 г. за срок от една година/, че на
практика жалбоподателят е осъществявал посочената търговска дейност по продажба
на стоки по електронен път по занятие, без значение на това, кой е бил реалният
собственик на въпросния сайт, чрез който са се осъществявали продажбите
съгласно посочения договор, доколкото последният не е подписан от С. като
пълномощник на друго лице, а лично. Така са получавани и сумите по ордерите.
Няма доказателства лично получаваните суми по наложени платежи и преводи жалбоподателят
да е предавал на друго лице, сиреч да е действал от името и за сметка на друг.
Представената проформа фактура в тази насока не доказва твърдените от него
обстоятелства, че страницата на интернет магазина е била регистрирана и
ползвана от другиго, като се има предвид, че във фактурата, касаеща заплащане
на услуга по подновяване на хостинг план не е отразено за какво се отнася
същата, тоест не може да се съотнесе именно към въпросния интернет магазин, а и
е видно, че касае 2013 г., сиреч, време извън периода на ревизията. Видно е
също така и че на практика за един ден на 29.12.2014 г. жалбоподателят е
получил лично суми по шест различни доставки, а за времето от 05.01.2015 г. до
19.01.2015 г. е получил суми по общо двадесет и една доставки, което според
съда, с оглед и на размера на получените общо суми, обосновава извода за
извършване на дейността от С. именно по занятие за посочените два месеца. Тоест
за времето м.12 2014 г. и м.01.2015 г. той действително се установява да е реализирал доходи от търговска дейност по занятие с
източник по чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ - от стопанска дейност на
физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Подобен категоричен извод не може да се
направи за 2018 г., за която има само един ордер, но от съдържанието на който не
може да се определи дали получената сума по него е за една или повече и за
колко точно броя доставки. При това положение, принципно е налице основание за
преценка облагане по ЗДДФЛ само за 2014 г. и 2015 г. с оглед посоченото относно
установените недекларирани приходи в месец декември 2014 г. и месец януари 2015
г. С оглед на установените от страна на органите по приходите разходи за всяка
от годините 2014 г., 2015 г. и при прилагане на подхода за определянето им,
описан в РД, /вкл. чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ/, става ясно обаче, че сумата на доказаните разходи превишава значително
сумата на доказаните приходи от продажбите за всяка една годините, за които са
налице доказателства за получени приходи, а именно 2014 г., 2015 г. и съответно
се формира отрицателен финансов резултат, при което данъчната основа
/облагаемият доход/ по чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ от дейност като едноличен търговец
на жалбоподателя следователно възлиза на 0.00 лева, поради което и данъкът по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ възлиза на 0,00 лева. Ето защо и съдът счита, че не се налага и изменение на
акта в посочената част по ЗДДФЛ за годините 2014 г. и 2015 г., за които данък
не се следва, като предвид това и с оглед посоченото по-горе относно
необоснованост на определянето му по отношение на всяка от годините, предмет на
ревизията, РА ще следва да се отмени изцяло в посочената част. Нещо повече, при
преценката на обстоятелствата по т.15 на чл.122, ал.2 от ДОПК приходната
администрация е коментирала и липсата на данни относно използваната търговска
надценка, като е приела, че такива не са представени от ревизираното лице и в
тази връзка е взела предвид данни, получени по запитване до дружество,
осъществяващо електронна търговия. Следва да се има предвид тук, че
жалбоподателят, противно на приетото в РД, е посочил данни за ползвана надценка
в свои обяснения от 2018 г., приложени на л.161 от делото. На второ място,
използваните данни относно търговска надценка са взети от дружество,
осъществяващо електронна търговия с парфюми и козметика. Видно от табличните
данни, които иначе е ползвал органът по приходите, основните доставки, които е
записано в таблиците да се свързват с името на жалбоподателя, не са на парфюми
и козметика, макар и да има и такива, а на часовници и очила /слънчеви очила/.
Съществуват записи и за аксесоари, слушалки, бижута, картини и пр. При това
положение и подходът на ревизиращите относно приемане на средната надценка при
подобен тип търговия според съда е неясен, защото са се установили данни за
преобладаващ брой продажби на друг вид стоки, а не на парфюми.
С оглед на това, че
ревизиращите не са разполагали с годни доказателства, които да са в подкрепа на
техните изводи, необоснован се явява и ревизионният акт в частта му и по ЗДДС,
защото не
са били установени съществените елементи на твърдените доставки, като предмет,
стойност и условия, а само въз основа на посочените справки в табличен вид и фотоснимки
на документи, без наличието на първични документи, не може да се приеме, че се
касае за плащания по направени доставки, които да формират облагаем оборот по
смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. От значение за установяване получаването на
приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика
и получателя по сделката, каквито документи не са нито таблицата, съдържаща се
в технически носител, нито самия технически носител /В този смисъл е Решение № 14709/2019 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2019 г./. Видно от ревизионния
доклад, в резултат на процесуално бездействие на
приходните органи, не са установени и посочени в същия конкретните получатели
на стоките, нито са извършени проверки на тези получатели, не е установено и
какво точно е доставено. Само въз
основа на таблиците, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и
съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, както се посочи вече,
съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до
фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от
приходните органи, като липсват доказателства, от които да може да се направи
категоричен извод за наличието на извършени конкретни сделки по смисъла
на ЗДДС и най-вече за достигнат от лицето облагаем оборот към посочения в
РД момент 29.09.2015 г. и 29.03.2017 г. Такъв извод за наличие на
достигнат облагаем оборот към посочения в РД момент не може да се направи и от
приетите по делото оригинали на разходни касови ордери и разписки за получени
суми от жалбоподателя. По силата на чл.102, ал.1 от ЗДДС, на който е налице позоваване в РД, когато орган по приходите
установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на
заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация,
ако условията за регистрация са налице, но при специалната регистрация по ЗДДС
по инициатива на органа по приходите с акта по чл.102, ал.1 от ЗДДС в тежест на
приходната администрация е доказване на предпоставките по чл. 96, ал.1 ЗДДС, а именно че ревизираното
лице извършва независима икономическа дейност, доставките в резултат на
упражняването на тази дейност са облагаеми с ДДС и достигането на облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер на 50000
лева и повече през последните 12 месеца преди текущия. Според
съда, в хода на ревизията, а и в хода на съдебното дирене, не се ангажираха такива доказателства от приходната администрация, които
да са от значение за
преценка наличието на посочените по-горе предпоставки. Това
означава, че незаконосъобразно приходният орган е приел наличие на достигнат от
лицето облагаем оборот към посочените в РД
дати и
за задължение за лицето да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по чл.96, ал.1 ЗДДС, а оттам и неправилни са и останалите изводи относно
дължим ДДС.
Що се касае до частта от РА по КСО, то
съдът намира, че на базата на събраните по делото и то в хода на съдебното
производство доказателства, както се посочи и по-горе, се установява
категорично жалбоподателят да е получавал доходи в доказан размер от дейност
като ЕТ, макар да не е бил регистриран като такъв, единствено за месец
декември 2014 г. и месец януари 2015 г. Поради това и при липса на
доказателства същият да е осъществявал дейност, за която да може да бъде
определен като самоосигуряващо се лице през останалото време, то ще следва РА
да бъде отменен досежно установените задължения за задължителни осигурителни
вноски за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Безспорно
установено е иначе от събраните по делото доказателства, че през посочените две
години 2014 г. и 2015 г., макар и само за по един месец от всяка от тях,
задълженото лице е получило приходи от стопанска дейност като едноличен
търговец без регистрация, което налага извода, че същото по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО е самоосигуряващо се лице -
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка. При това положение на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата
на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за
старост и за смърт. Според разпоредбата на чл.6, ал.8 /предишна ал. 7/ от КСО осигурителните вноски за лицата по
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово
върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер
на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване
за съответната година. Предвид разпоредбата на чл.127, ал.1 от КСО ревизираното лице дължи
осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд -
лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на
държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като
осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни
вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата се
определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна
декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен
осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в
срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите
при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова
дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни
вноски. Съгласно разпоредбата на чл.33 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са
всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски,
определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са
дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – „едноличният търговец,
физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се
осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със
Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по
т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 /предишна ал.8/ от КСО.
При тази нормативна регламентация, която
е била съобразена от страна на ревизиращите органи и с оглед на
обстоятелството, че е категорично установен само осигурителен доход на
жалбоподателя за по един месец в две от ревизираните години - месец декември
2014 г. и месец януари 2015 г., който възлиза за м.12 2014 г. на 705 лева, а
за м.01.2015 г. на 846,40 лева /изчислен
след приспадане на установените разходи за съответния месец, посочени надлежно
в РД/, като липсват доказателства за осъществяване на дейността, за която
лицето е задължено да се осигурява през целите 2014 г. и 2015 г., то съдът
намира, че следва да се определят задължения само за установените периоди на
придобит осигурителен доход за всеки от двата месеца в рамките на всяка от
посочените години /по един във всяка година/, но не на годишна база. Така
съобразно с приложимия чл.124а от ДОПК и доколкото се установяват констатациите
по отношение осъществяване на дейност като ЕТ от страна на жалбоподателя без
регистрация като такъв, която дейност не е била декларирана, макар и само за
два месеца и то с реализирани приходи в размери, различни от установените от
приходната администрация, то съобразно с установения размер на осигурителния
доход за всеки от посочените месеци от представените по реда на чл.192 от ГПК
доказателства, ревизионният акт ще следва да се измени, като се намалят
установените ЗОВ за 2014 г. и за 2015 г. В тази насока и правилно е било
посочено от страна на ревизионните органи, че през 2014 г. и съответно 2015 г.
вноската за фондовете на ДОО се изчислява като 12,8 % върху размера на
осигурителния доход, за ДЗПО-УПФ е 5% и
за ЗО е 8%. При това положение и РА ще следва да се измени, като се намалят
определените ЗОВ за 2014 г. и 2015 г., както следва: вноска за ДОО за 2014 г. -
90,24 лева с лихва от 41,29 лева; вноска за ДОО за 2015 г. – 108,34 лева и
лихва от 38,55 лева; вноска ДЗПО-УПФ за 2014 г. – 35,25 лева и лихва от 16,06
лева,; вноска ДЗПО-УПФ за 2015 г. – 42,32 лева и лихва от 14,99 лева; вноска за
ЗО за 2014 г. – 56,40 лева и лихва от 25,69 лева и вноска за ЗО за 2015 г. в
размер на 67,71 лева и лихва от 23,92 лева. Дължимостта на лихвите е съобразно
с
нормата на чл.175 от ДОПК и съответно чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, като те са
изчислени върху така установените държавни вземания за задължителни осигурителни
вноски с помощта на лихвения калкулатор на НАП.
С оглед този изход на спора и съобразно с чл.161, ал.1 от ДОПК, ще следва на жалбоподателя да се присъдят разноски по съразмерност, които,
така изчислени, възлизат на 2280,21 лева, а на ответната по жалбата страна
Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП - според чл.8 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ще следва да се присъди също по
съразмерност юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 23,66 лева. Съдът не намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид
обстоятелството, че същото надхвърля предвидения минимален размер по чл.8, ал.2,
т.4 от Наредба №1/2004 г. с незначителна сума, като с оглед на броя на
проведените по делото съдебни заседания и неговата фактическа и правна сложност
възнаграждението е съответно на изискванията по чл.36 от ЗА.
По
изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Ревизионен
акт № Р-16001619001442-091-001/06.11.2019 г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16001619189325-003-001
от 11.11.2019 г., в частта, с която са установени задължения на К.Г.С.
с ЕГН ********** за: годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ за 2014 г. от 400 лева с лихва от 183,53 лева, за 2015 г. –
в размер на 1098 лв. и лихва от 391,06 лева, за 2016 г. – в размер на 480 лв. и
лихва 122,41 лева, за 2017 г. – в размер на 979 лв. и лихва от 150,94 лева и за
2018 г. в размер на 971 лв. и лихва от 51,25 лева, както и за установени задължения за ДДС за периода 29.09.2015
г. до 31.01.2019 г. в размер на 22 238,88 лева и прилежаща лихва от
4853,47 лева, като и за вноски за ДОО
за 2016 г. от 645,12 лв. и лихва от 164,52 лв., за 2017 г. - от 815,58 лева и
лихва от 189,85 лева, за 2018 г. – 1327, 21 лева и лихва от 70,05 лева, а така
също и за вноски за ЗО за 2016 г. –
403,20 лв. и лихва от 102,82 лв., за 2017 г. – 472,70 лева и лихва от110,06
лева и за 2018 г. – 717,41 лева и лихва от 37,87 лева, както и за вноски ДЗПО-УПФ за 2016 г. – 252 лв. и лихва от 64,27 лв., за
2017 г. – 295,50 лева и лихва от 68,79 лв. и за 2018г. – 448,38 лева и лихва от
23,67 лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001619001442-091-001/06.11.2019
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
поправен с
Ревизионен акт № П-16001619189325-003-001 от
11.11.2019 г. в частта, с която са установени задължения на К.Г.С.
с ЕГН ********** за вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО за 2014 г., както и за 2015 г., като вместо определените с
ревизионния акт, определя такива, както следва: вноска за ДОО за 2014 г. в размер на
90,24 лева с лихва от 41,29 лева; вноска за ДОО за 2015г. в размер на 108,34
лева и лихва от 38,55 лева; вноска ДЗПО-УПФ за 2014 г. в размер на 35,25 лева и
лихва от 16,06 лева,; вноска ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 42,32 лева и лихва
от 14,99 лева; вноска за ЗО за 2014 г. в размер на 56,40 лева и лихва от 25,69
лева и вноска за ЗО за 2015 г. в размер на 67,71 лева и лихва от 23,92 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на К.Г.С. с ЕГН **********
***, сумата от 2280,21 лв. /две хиляди двеста и осемдесет лева и двадесет и една
стотинки/, съставляващи направени по делото разноски по съразмерност, съобразно
с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА К.Г.С.
с ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за
приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при
ЦУ на НАП, сумата от 23,66 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки/, съставляваща дължимо по съразмерност юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: