Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 3 038.... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от А.Н.Т., с която обжалва решение № 301 970 от 22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 44 897/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 158 състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове. Твърди, че решението е формално и незаконосъобразно. В тази връзка твърди,че са допуснати редица нарушения, като на първо място е несъобразяването със заключението на СТЕ. Твърди, че експерта е отчел потребена енергия за 3 407.95 лв., а съдът е приел, че се дължат 4 986.49 лв. Твърди, че съдът е присъдил суми извън исковия период. Твърди, че съдът не е допуснал исканите доказателства, както и че не дължи заплащането на сум за доставена енергия, ако не я е поръчал. В тази връзка твърди, че не са изискани и представени документи за приемането в експлоатация на абонатната станция. Твърди, че претенцията се основава на реален отчет, а съдът е присъдил суми като за неосигурен достъп, поради което решението е недопустимо. Инвокира доводи свързани с дължимостта на сумите при прехвърляне на собствеността на имота. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят исковете, като претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомена не взима становище по жалбата..
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 301 970 от 22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 44 897/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 158 състав, че съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че А.Н.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 4 986.49 лв., - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2014 г. - м. 04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура № 56111687/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м. 05.2013 г. - 04.2014 г., както и сумата от 39,21 лв. - дялово разпределение за периода 05.2013 г. - 04.2016 г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 766.21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. - 15.03.2017 г., както и сумата от 9.54 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2014 г. – 15.03.2017, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.04.2017 г. по гр. дело № 17686/2017 г. на СРС, 158 състав и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Н.Т. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 835 - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 166.03 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от Заповед РД 41-1155/16.10.1985 г. , че ищецът придобил собствеността върху апартамент № 24, находящ се в гр. ********. Не се спори, а се установява и от Удостоверение от СО, че бл. 10 е идентичен с бл. 18- 10. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 25.09.1996 г. ответникът е подал пред ищцовото дружество молба-декларация за откриване на партида за посочения апартамент с отбелязване, че семейството му се състои от 2 члена.
Не се спори, а се установява и от представените доказателства, че между „Т.С.“ ЕООД, и двустранно подписан споразумителен протокол, че ищцовото дружество и етажната собственост са се споразумели остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия да се извършва от ищеца на база предоставени данни от „Т.С.“ ЕООД.
От заключението на СТЕ се установява, че са осъществявани ежемесечни отчети по общия топломер в абонатната станция за процесния период, като стойността на начислената за имота на ответника топлинна енергия, съответства на ежемесечните фактури, и по изравнителните сметки, изготвени от и ФДР. Посочено е, че сградата, в която се намира имота на ответника, е топлоснабдена с въведено дялово разпределение, като разпределената на ответника топлинна енергия по фактурите съответства на отчетената от общия топломер в абонатната станция, който е преминал през метрологичен контрол и е изправен. Фирмата за дялово разпределение е извършила дяловото разпределение на топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон. Посочено е, че в ап. 24 не е извършван отчет поради неосигурен достъп. Съставени са протоколи за липса на достъп. В процесния имот през исковия период има два радиатора, другите 3 радиатора и лирата в банята са демонтирани. Поради неосигурен достъп до ап. 24 топлинната енергия за отопление е изчислена по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по реда на т. 6.7. от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Поради липса на достъп за отчет сумите за битово горещо водоснабдяване (БГВ) са формирани на база 1 потребител. Сумите за дължима топлинна енергия за периода при отчетен резултат от изравнителните сметки е 3 407.57 лв.
В заключението си вещото лице по допуснатата ССчЕ сочи, че не е установила данни за плащане на процесиите суми. Начислените суми по съобщения по фактури за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. възлизат на 4 858.79 лв. За периода м. 05.2013 г. - 04.2014 г. задълженията за ТЕ по прогнозни данни са на обща стойност 1 655.41 лв., съгласно издадените съобщения по фактури. След приключване на отоплителния период и изготвяне на изравнителната сметка за периода м. 05.2013 г. - 04.2014 г. са издадени кредитни известия по месеци на обща стойност 1 655.41 лв., с които се зануляват сумите по съобщенията към фактурите. За същия период ищецът издава една обща фактура 56111687/31.07.2014 г. за реално потребление на ТЕ, стойността на която е сборът от сумите по прогнозни данни минус сумата по изравнителната сметка за периода 5.2013 г. - 4.2014 г., а именно 1 556.45 лв. За периода 5.2014 г. - 04.2015 г. след сумата по изравнителна сметка задължението на ищеца е на стойност 1 859.73 лв., а за периода 5.2015 г. - 4.2016 г. - на стойност 1 449.54 лв. Вещото лице е изчислило общо задължение в размер на 4 986.49 лв., а дължимата сума за отчитане на уреди за разпределение на ТЕ и дялово разпределение е 39.21 лв., а законната лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 768.92 лв.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 301 970 от 22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 44 897/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 158 състав, че съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че А.Н.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 4 986.49 лв., - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2014 г. - м. 04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура № 56111687/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м. 05.2013 г. - 04.2014 г., както и сумата от 39,21 лв. - дялово разпределение за периода 05.2013 г. - 04.2016 г.; които суми са за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 766.21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за топлоенергия, дължимо за периода 15.09.2014 г. - 15.03.2017 г., както и сумата от 9.54 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2014 г. – 15.03.2017, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.04.2017 г. по гр. дело № 17686/2017 г. на СРС, 158 състав и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Н.Т. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 835 - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 166.03 лв.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на решението са свързани с твърдението за неправилност и формалност на постановеното решение. В тази връзка твърди, че съдът не се е съобразил със заключението на СТЕ, произнесъл се извън заявеното с исковата молба по отношение на пер4иод, предхождащ процесния, както и че сумите за доставена енергия се дължат, ако услугата е поискана и се дължат от собственика или вещния ползувател.
Така
релевираните основания за недопустимост на атакуваното решение, съдът намира за
неоснователни.
Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
(отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент
на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: м.01.2014 г. - м.04.2016 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице
като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната
законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и липсата
на оспорване на правото на собственост от страна на ответника съдът в настоящия
си състав намира, че не следва да се обсъждат наведените доводи, свързани с
прехвърлянето на правото на собственост, а доводите свързани с недължимост,
поради непоискване на услугата са неоснователни, с оглед представените
доказателства – молбата –декларация.
По
отношение на наведените доводи, че съдът се произнесъл извън поисканото от
ищеца, съдът намира, че същите са неоснователни. Видно от доказателствата по
делото и обстоятелствената част на исковата молба се претендират суми както за
периода 2014-2016 г., като сумите по изравнителната фактура за предходния
период.
Неоснователни
са наведените възражения от страна на ответника свързани с кредитирането на
експертизите. Видно от заключението на назначената СТЕ за периода 2014-2016 г.
ответникът е ползвал топлинна енергия в размер на 3 407.95 лв. Към тази
сума следва да се прибави и сумата по фактура 56111687/31.07.2014 г. за
реално потребление на ТЕ, стойността на която е сборът от сумите по прогнозни
данни минус сумата по изравнителната сметка за периода 5.2013 г. - 4.2014 г., а
именно 1 556.45 лв. Ето защо общо дължимата сума от ответника за периода и
фактурата е сумата от 4 964.40 лв. Ответникът дължи и претендираните суми за
дялово разпределение в размер на 39.21 лв.
Като
неоснователни следва да се възприемат и наведените доводи свързани с различните
по вид вземания, произтичащи от различни юридически факти. Видно от
заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза сумите са начислени
като такива при неосигурен достъп за отчет, като в подкрепа на това вещото лице
е отразило, че са представени съответните протоколи. Различните по вид методи
за отчет на доставената топлинна енергия не могат да обосноват различни
правопораждащи юридичиски факти. Правопораждащият юридически факт и сключеният
между страните договор при общи условия.
Ето защо атакуваното решение следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 301 970 от
22.12.2017 г., постановено по гр.д. № 44 897/17 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 158 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.