РЕШЕНИЕ
№ 2664
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110215691 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. С. срещу наказателно
постановление/НП/ № 22-4332-019298/30.09.22г., издадено от началник група
към СДВР, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за
нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Твърди се липса на съставомерно
поведение, нарушение на материалния и процесуалния закон и неизяснена
фактическа обстановка. Моли се за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. М., която счита, че жалбата е основателна и моли за отмяна на НП.
Изтъква, че в АУАН не е посочено дали СУМПС е било валидно, че не са
изложени мотиви относно размера на глобата, както и че липсват
доказателства за датата, на която се твърди, че жалбоподателят е влязъл на
територията на РБ. Претендира разноски.
Въззиваемата страна О„ПП”– СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2022г. около 16.00 часа в гр. София на кръстовището на ул.
„Тодорини кукли“ и ул. „Екзарх Йосиф“ е настъпило ПТП. Св. Т. Т.,
полицейски инспектор при ОПП-СДВР, бил повикан за съдейстие във връзка
с настъпилото ПТП. Св. Т. посетил УМБАЛ „Царица Йоанна“, където заварил
жалбоподателя С. С.. След извършена проверка на свидетелството му за
управление на МПС и справка с отдел „Граничен контрол“ чрез ОДЧ на
ОПП-СДВР св. Т. съставил на С. С. АУАН № 027333/13.09.22г. за нарушение
на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, предявен на С..
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което на С. С. на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева за
нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и показанията на св. Т..
Събраните по делото писмени доказателства единно и непротиворечиво
установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не
се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Атакуваното НП е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.
Съобразно чл. 162, ал. 1 ЗДвП българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България
с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
2
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Съдържанието на нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, която
административнонаказващият орган твърди, че е нарушена, предполага
посочване в АУАН и НП на датата на издаване, срокът на валидност,
държавата на издаване на СУМПС, както и датата на влизане на водача на
територията на РБ.
В процесния случай отсъстват данни относно датата на влизане на
водача на територията на РБ, за да се установи, че е изтекъл тримесечният
срок, предвиден в чл. 162, ал. 1 ЗДвП. По този начин отсъства основен факт
от обективната страна на нарушението, при липсата на твърдения за който не
може да се установи съставоменост на деянието по посочената за нарушена
норма на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Последното представлява съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
тъй като се препятства възможността на нарушителя да разбере какво
нарушение му се вменява и срещу какви факти следва да се защитава.
Основателно е и възражението, че посочената санкционна норма не
съответства на нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, като нормата на чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП не урежда състав на нарушение, относим към описаното
нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Нито една от хипотезите на чл. 177, ал. 1, т.
2 ЗДвП не съответства на вмененото на жалбоподателя нарушение, поради
което липсата на съответствие межди нарушението и нормата, въз основа на
която се ангажира административнонаказателна отговорност също следва да
се оцени като допуснато съществено процеуално нарушение.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП
е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл. 143, ал. 1
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
3
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В процесния случай жалбата е подадена чрез адвокат М., надлежно
упълномощен процесуален представител, която представлява жалбоподателя
и се явява в съдебно заседание, като са приложени доказателства – договор за
правна защита и съдействие, за заплатена сума за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева. С оглед на това въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-019298/30.09.22г., издадено
от началник група към СДВР, с който на С. А. С. е наложена глоба в размер на
150 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 162, ал. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. А. С. 500 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4