Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028 / 24.11.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На четвърти ноември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........180..........по описа за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от ДИМ – ВЕЛ 12 ЕООД гр. Карнобат представлявано от Д.К.К.-
управител на дружеството против
наказателно постановление № 468482- F 493221 от 07.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено
от него административно нарушение
по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал.2 изр. 1 от ЗДДС му е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по-
горе , като същият в
жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че поради
това същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния
закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата
касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.Същият жалбоподател изразява
алтернативно искане ако съдът прецени , че е налице извършено от него адм. нарушение
да намали до минимален размер така наложената му санкция съобразно разпоредбата на изречение 2 от чл. 185 ал.2
от ЗДДС в най- минимален размер, като приложи по този начин разпоредбата на чл.
185 ал.1 от ЗДДС .
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован се явява лично неговия
законен представител , като за него се
явява лично и неговият процесуален
представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление , като
освен това заявява и за приложение при
алтернативността посочена от него на намаление до минимален размер на
наложената му парична санкция и по този начин не взема друго респ. допълнително
становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява неговия процесуален представител
в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна..
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя ДИМ ВЕЛ
12 ЕООД гр. Карнобат наказателно
постановление № 468482- F 493221 от 07.10.2019 година
на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите
е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F 493221 от 18.06.2019 година срещу ДИМ
– ВЕЛ 12 ЕООД гр. Карнобат който констатира за извършено административно нарушение на дата 06.06.2019
година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена оперативна проверка в 12.15 часа в
търговски обект на дружеството по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗДДС –
автомивка на самообслужване , находящ се
, намиращ се в гр. Карнобат на ул. Екзарх
Антим № 32 , стопанисван от ДИМ- ВЕЛ 12 ЕООД се установило , че при извършена контролна покупка в 12,15 часа на
дата 06.06.2019 г. на услуга за измиване на автомобил от автомат на самообслужване на стойност 1
лв. , заплатен в брой от проверяващия
екип преди легитимация е че след
поставянето на монетата в монетника на
устройството , автомата приел
плащането като показал готовност за работа , но за извършената
продажба не бил издадена фискална касова бележка на екрана . По
този начин се установило , че в търговския обект няма инсталирано ЕСФП или ФУВАС и извършените
продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване за измиване на автомобили не се регистрират
и отчитат , с което е дружеството
– жалбоподател е нарушило разпоредбата
на чл.7 ал.1 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ във връзка с
чл. 118 ал.1 от ЗДДС и за което на
основание чл. 185 ал.2 изр. 1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива
– протокол за извършена проверка № 0310643 от 06.06.2019 година , опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката
на дружеството на дата
06.06.2019 година, опис на паричните
средства в касата към момента на започване
на проверката на дружеството ,дневен
отчет на ФУ на дружеството и съкратен отчет на фискалната памет на ФУ ,
декларация от лице работещо по трудово /
гражданско правоотношение в дружеството
към датата на извършването на проверката – 06.06.2019 г. ,декларация от лице
работещо по трудово / гражданско правоотношение
в дружеството от процесната дата на извършването на проверката –
06.06.2019 г., декларация
за стопанисвани обекти от
задълженото лице , договор за наем на недвижим имот от 31.01.2012 г. , договор за наем на
недвижим имот от 17.02.2014 г. , както и
от гласните доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели А. Стамова и Т.Г. , които
се явяват очевидци на извършеното от
жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на
адм. нарушение което му се приписва със
съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по
делото, включително и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
Антон Велчев. Следователно въз основа на събраните по делото доказателства , може да се установи по категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил приписваното
му административно нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства
–писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното
адм. нарушение , поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно
наказание.
Съдът не възприема за основателно възражението , че не
е доказано адм. нарушение тъй като в
другата част на търговския обект намиращ се на другата страна на улица Екзарх Антим
№ 37 има регистрирани ФУ респ. ИАСУТД , тъй като на проверения автомат
за самообслужване няма вградено фискално устройство вградено в автомати за самообслужване т.нар. ФУВАС което всеки един автомат на
самообслужване е длъжен да има . Отделно
следва да се посочи , че самият автомат на самообслужване който е проверен
работи с монети от 1 лв. и след вкарването на такава монета в него е в
готовност да работи , което доказва по
един несъмнен и безспорен начин , че за него е необходимо да бъде вградено
ФУВАС за да може този автомат да работи
по нормативно определения начин съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 от
горепосочената Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ.
Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на
чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено
виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо
не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено
и то в случая се явява наказуемо, като и
затова адм. наказващия орган правилно е
процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2 изр.
1 от ЗДДС.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези
му горепосочени части е съставен в изпълнение
на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН
и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова той се явява законосъобразен и съобразно
процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление .
Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да измени обжалваното наказателно
постановление в частта на това наложено му адм. наказание , като го измени до
неговия най- минимален размер, ако съдът
приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , с оглед прилагането на
разпоредбата на чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС тъй като адм. наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание
, които не съответстват на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложеното му адм. наказание е в
нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН съдът намира, че следва да разгледа това
обстоятелство тъй като има искане на жалбоподателя в тази насока . Затова първо следва да изследва въпроса дали
жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв
след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ.
наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези
разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител
да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за
неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства ,
като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с
това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани и дали
правилно адм. наказващия орган е приложил закона .
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от
никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.7 ал.1 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС, като
в случая адм. наказващия орган му е
наложил горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено
от него адм. нарушение на основание чл. 185
ал.2 изр. първо от ЗДДС.Затова и съдът
намира, че следва да обсъди въпроса за намаляването на това адм. наказание на
жалбоподателя на основание поисканото прилагане на наказанието предвидено в
изр. 2 от разпоредбата на чл. 185 ал.2 от ЗДДС което гласи , че когато това
адм. нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм.
наказание от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда
налагане на адм. наказание в размер от 500
лв. до 2000 лв. . Тука следва да се спомене , че по делото не се събраха
никакви доказателства , че жалбоподателят с деянието си не е извършил
неотразяването на приходи , като такива изводи , не са посочени и от самия адм.
наказващ орган нито в АУАН нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. По този начин съдът
намира, че с оглед това , че от деянието извършено от жалбоподателя не са
настъпили вредни последици – фиска на
Държавата не е увреден , това , че в хода на проверката контролните органи не са констатирали други нарушения на
данъчното законодателство , факта , че
това адм. нарушение от страна на жалбоподателя има инцидентен характер , понеже
последният не е наказван за други такива ,
както и че е налице съвсем ниска обществена опасност на извършеното от жалбоподателя деяние , то
следва да бъде изменено наказателното постановление в горепосочената му
обжалвана част , като бъде намалено наложеното му адм. наказание имуществена
санкция, както следва : от 3000 лв. на 500 лв. .
В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по настоящото дело
на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. Независимо , че съдът е намалил размера на
наложеното на жалбоподателя адм.
наказание, то обжалваното наказателно постановление е било потвърдено в останалата му част , а именно ,
че има извършено адм. нарушение от жалбоподателя за което следва да му бъде наложено по- леко
наказание. По този начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение , следва
да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната
помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед
фактическата и правна сложност на делото
, съдът стигна до извода , че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и определи
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 468482-
F 493221 от 07.10.2019
година на Началника на отдел
Оперативни дейности – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за
приходите против ДИМ-
ВЕЛ 12 ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Карнобат, обл. Бургас ул. Екзарх Антим I № 37
представлявано от Д.К.К. с ЕГН ********** в качеството й на управител на
дружеството , същото със съдебен адресат- адв. С.Г.-*** В ЧАСТТА МУ с която
за извършено от него адм. нарушение на дата 06.06.2019 г. на разпоредбата
на чл.7 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. първо от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 лева , като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА СЪЩОТО АДМ. НАКАЗАНИЕ , а
именно : имуществена санкция от 3000 лв.
на имуществена санкция в размер на 500
лв. .
ОСЪЖДА ДИМ- ВЕЛ 12 ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град Карнобат, обл. Бургас ул. Екзарх
Антим I
№
37 представлявано от Д.К.К. с ЕГН ********** в качеството й на управител на
дружеството , същото със съдебен адресат- адв. С.Г.-*** да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: