Решение по дело №997/2018 на Районен съд - Враца

         РЕШЕНИЕ

                                  №

 гр.ВРАЦА,01.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на 22.10.2018 год. /двадесет и втори октомври, две хиляди и осемнадесета година /, в състав:

 

       Председател : КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

          

При секретаря          В.В.като разгледа докладваното  от            СЪДИЯТА                НАХ дело № 997  по описа за 2018 год.,

 

               ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 34648-0053063/ 22.01.2013 год. на Зам.Директор на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.В. Т., И. М. Д., с което на ”***” ЕТ – гр.В., с ЕИК ***, е наложено административно наказание – „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/ - за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и във вр. с чл.185 ал.2 изр.2-ро от ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, и на основание чл.81 ал.3 във вр. чл.80 ал.1 т.5 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, приемайки, че административно - наказателната отговорност е погасена по давност.

 

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ – дневен срок, считано от уведомяването, чрез Районен Съд – гр. В., пред Административен Съд – гр.В.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                  М О Т И В И :

   М.А.К.от гр.В., ул.”***” ***, в качеството си на собственик и представляващ „***”ЕТ-В., с ЕИК ***, чрез адв. Ц.С. ***, е обжалвала НП № 34648-0053063/ 22.01.2013 год. на Зам.Д-р на ТД на НАП – гр.В.Т., с което  на фирмата й е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лв. - за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и във вр. с чл.185 ал.2 изр.2-ро от ЗДДС. В жалбата и чрез процесуален представител пред съда – адв.Ц.С., се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, като се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата, ТД на НАП-В.Т., чрез процесуален представител, гл.юрисконсулт Д. М., излага  становище  пред РС-В., жалбата да се остави без уважение, като неоснователна и обжалваното НП да бъде потвърдено.

  Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ във вр. със ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ /ЗДДС/ и във вр. с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – издадена от М-ра на Финансите и обн. ДВ бр.106 от 27.12.2006 г.

           Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

           На 13.12.2012 год. в гр.В., била извършена проверка от служители на ТД на НАП – гр.В. Т., Офис-гр.В., св.П.И.В. и св.П.М.И., на търг. обект „Аптека”, намираща се на ул.”***” ***, стопанисван от „***”ЕТ-В. По време на проверката в обекта не бил собственика М. К., а негов служител. Било конста-тирано от служителите на ТД на НАП-В.Т., че в търговския обект има фискално устройство – електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/ модел „Датекс DP-55KL”. След извършена ревизия на касата на ЕКАФП се установила фактическа касова наличност в размер на разлика на 2 538.84 лв. – между отразената сума в ЕКАПФ и наличната в касата. За проверката и констатациите е бил съставен Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер.”АА”с № 0023691/12.12.2013 год., който не е представен на съда.

            На 17.12.2012 год. в гр.В., св.П.В., на длъжност „инспектор по приходите” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-В. Т., Офис-В., в присъствието на св.П.М.И. и св.И.В.К., също служител на ТД на НАП- В.Т.,Офис-В. съставил ЕТ”***”-гр.В., Акт за установяване на адм. нарушение /АУАН/ сер.”АА” № 0053063, за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ затова, че на 20.12.2016 г. в гр. В. при проверката е констатирано,че във фискалното устройство в обекта извън случаите на продажби не се регистрира всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ в момента на извършването, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”, което води до разлика в размер 2 538,84 лв. между отразените суми в ЕКАФП и наличните в касата на обекта. АУАН бил връчен на собственика и представляващ ЕТ – М.А.К.в същия ден - на 17.12.2012 год., като в Акта не били записани писмени възражения. Няма данни по делото и за писмено възражение против АУАН в законовия три дневен срок.

            Последвало издаването на обжалваното НП № 34648-0053063/22.01.2013 год. на Зам.Д-р на ТД на НАП – гр.В.Т., връчено по неизвестни причини, след повече от пет години, на 19.09.2018 г. на син на представляващия ЕТ ***– лицето Д.К.К. Жалбата срещу НП е заведена с вх. номер  от 21.09.2018 год. в ТД на НАП – В.Т., Офис-В.. В НП е преповторена фактическата обстановка в АУАН описваща нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е добавено, че „Деянието не води до неотразяване на приходи от страна на търговеца” и на основание чл.185 ал.2 изр.2-ро от ЗДДС на ЕТ е наложена „имуществена санкция” от 700.00 лв.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите – св.П.В.И., св.П.М.И. и св.И.В.К., както и от приложените и приетите и приложени писмени доказателства към делото.

       Съдът на първо място намира, че жалбата против НП № 34648-0053063/22.01.2013 год. на Зам.Д-р на ТД на НАП – гр.В. Т., е подадена в срок и е допустима.

           На второ място съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, съгласно – Заповед /на л.10-11/, както и разпоредбите на ЗАНН и ЗДДС.

            На следващо място и при така събраните доказателства, съдът констатира, че административното нарушение е извършено на 13.12.2012 год., при което същото се явява погасено по давност към настоящия момент – 01.11.2018 год., като в тази част жалбата на „***”ЕТ-В., чрез адв. Ц.С., се явява и напълно основателна.

            Това е така защото в случая намира приложение  разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, съгласно която за неуредените случаи по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността и др. се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Следователно за неуредените случаи, какъвто е настоя-щия, по  въпроса за давността, субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 от НК. Разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК предвижда погасяване на наказателното преследване по давност, за всички останали случаи, извън посочените в чл.80 ал.1 т.1-4 вкл. от НК, когато не е възбудено в срок от три години.В конкретният случай съдът приема, че е възбудено административно - наказателно производство, в сроковете по ЗАНН, като е съставен АУАН, издадено е НП, което е обжалвано и все още е в процес на разглеждане, тоест налице е прекъсване на давността по смисъла на чл.81 ал.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК обаче, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, тоест предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК, който е три години. Следователно, при спазване на посочените разпоредби следва извода, че в случаите, когато законът предвижда наказание ”глоба” или „имуществена санкция” /какъвто е настоящият случай/, възможността дадено ФЛ или ЮЛ да бъде наказано се изключва с изтичането на срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, считано от датата на извършване на деянието, който срок в случая е изтекъл  на 13.06.2017 год. – при извършено нарушение на 13.12.2012 год., както се сочи в АУАН и НП.

           Това е така защото при липсата на изрична уредба в административно-наказателния закон и след като абсолютната давност се прилага за деяния с по-висока степен на обществена опасност, като престъпленията, по аргумент за по-силното основание, тя следва да бъде приложима и за административните нарушения. В противен случай би се стигнало до поставянето на лице, извършило административно нарушение, в по-тежко положение от извършителя на престъпление.

           В тази връзка е и съдебната практика по админи-стративно - наказателни дела, в т.н. е и Решение от 13.12.2010 год. по КНАХд № 734/2010 год. на Врачанския Административен Съд /ВрАС/, както и Реш. по КНАХд № 882/2010 год. също на ВрАС и др.

           По изложените съображения и изтичане на законо-установената абсолютна давност, за наказателно преследване,  обжалваното НП следва да се отмени изцяло, без да се обсъждат доводите на страните по същество.

           По отношение възражението на процесуалния пред-ставител на отв. ТД на НАП-В.Т., че нарушението не е погасено по давност, съгласно Тълкувателно Решение № 3/03.07.2014 год. на Върховния Административен Съд /ВАС/, съдът приема, че  това становище е несъстоятелно. Горното Тълк.Решение на ВАС се отнася до влезлите в сила НП, при отчитане на давност относно изпълнение на наказанието, считано от влизането в сила на НП и не може да се приложи в настоящия случай, при който е налице обжалвано в законния срок НП и не приключило административно - наказателно производство.

            Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП № 34648-0053063/ 22.01.2013 год. на Зам.Д-р на ТД на НАП – гр.В. Т. - съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН и на основание чл. 81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК, приемайки, че административната отговорност е погасена по давност.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

 

 

Гр. Враца                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :

01.11.2018 год.                         /КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ /