Р Е Ш Е Н И Е
29.04.2013 година
град Монтана
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет
и седми март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при
секретаря Т.Ц. и в присъствието на прокурора…….....…., като разгледа
докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.
№ 667 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл.200 от КТ.
Ищцата Д.М.П.
като майка и законна представителка на малолетното дете К. А. И. поддържа в
исковата си молба, че на 29.05.2011 година на територията на логистичен център
на “Шарлот” и “Максим” в района на село Олайне, в близост до град Рига,
Република Латвия, възникнало ПТП, в резултата на което настъпила смъртта на
бащата на К. А. И. А.. Твърди също така, че на местопроизшествието пристигнал
медицински екип, който потвърдил смъртта на А. И. А.. Заявява и това, че в хода
на проведеното наказателно производство било установено, че вредоносният
резултата настъпил вследствие нанесените множество травматични увреждания на
гръбначния стълб, ребрата и вътрешните органи, получени при притискане на
тялото на починалия между превозното средство и рампата. Поддържа, че към
момента на деликта А. И. А. бил назначен на длъжността “шофьор” по силата на
трудов договор, сключен с ответника и процесното ПТП било настъпило във връзка
с изпълнение на трудовите му задължения по време на командировка – управление
на товарен автомобил с влекач “Ивеко Стралис” с рег.№ М 8364 ВА и полуремарке
“Шмитц Ско 24” с рег.№ С 5090 ЕР, по маршрут град Монтана – логистичен център
на “Шарлот” и “Максим” в района на село Олайне, в близост до град Рига,
Република Латвия – град Монтана. Поддържа, че злополуката е приета за трудова с
Разпореждане № 16/30.06.2011 година на РУ “СО” - град Монтана, влязло в законна
сила на 27.09.2011 година. Заявява и това, че в резултата на настъпилата
трудова злополука по отношение на детето К. са нанесени непоправими
неимуществени вреди, като същите се изразяват в морални болки и страдания,
които е претърпяло детето и продължава да понася заради загубата на своя баща.
Твърди, че едва на 8 години, К. И. безвъзвратно е лишена от грижите,
вниманието, материалната и морална подкрепа на своя баща, като тази липса ще
съпътства целия й жизнен път. Заявява, че загубата се е отразила изключително
тежко върху психическото състояние на детето, като тази травма ще съпътства
завинаги живота му. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати като майка и законна представителка на детето
К. А. И. сумата от 60 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие възникнала трудова злополука на 29.05.2011 година,
при която е настъпила смъртта на баща й А. И. А., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както
и направените в производството разноски.
Ответникът
“М.Д.П.Б.-ТРЕЙДИНГ” ЕООД - град Монтана, представлявано от управителя М. Н. Н.
е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в който
заявява, че предявеният иск е неоснователен. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковата претенция с правно основание чл.200 от КТ като
неоснователна, както и да му присъди направените по делото разноски.
По
делото е конституирано като трето лице – помагач ЗАД “ОЗК – Застраховане” АД –
град София.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно
е установено, че на 29.05.2011 година на територията на логистичен център на
“Шарлот” и “Максим” в района на село Олайне, в близост до град Рига, Република
Латвия, е възникнало ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на бащата на К.
- А. И. А.. Последният заедно със своя колега Мирослав Митов М. – водач на
влекач “Ивеко Стралис” с рег.№ М 8364 ВА и полуремарке “Шмитц Ско 24” с рег.№ С
5090 ЕР, са започнали маневра по приближаване на задната част на превозното
средство до рампата на склада за разтоварване. Водачът М. е предприел движение
назад, а починалият А. А. е осигурявал безопасността на извършваната маневра,
като е стоял от лявата страна на автомобила в близост до рампата и е указвал на
водача с направляващи знаци движението на превозното средство. Когато М.
погледнал за пореден път в страничното огледало за обратно виждане установил,
че А. А. липсва. Слязъл от превозното средство и констатирал, че същият лежи
неподвижно по гръб на асфалта между товарния автомобил и рампата. На
местопроизшествието пристигнал медицински екип, който потвърдил смъртта на А. А..
В хода на проведеното наказателно производство е установено, че вредоносният
резултат е настъпил вследствие нанесените множество травматични увреждания на
гръбначния стълб, ребрата и вътрешните органи, получени при притискане на
тялото на починалия между превозното средство и рампата. Безспорно е установено
също така, че към момента на деликта А. И. А. бил назначен на длъжността
“шофьор” по силата на трудов договор, сключен с ответника и процесното ПТП е
настъпило във връзка с изпълнение на трудовите му задължения по време на
командировка. Установено е и това, че злополуката е приета за трудова с
Разпореждане № 16/30.06.2011 година на РУ “СО” - град Монтана, влязло в законна
сила на 27.09.2011 година. Съгласно проведеното разследване на ПТП от инспектор
при Бюрото за разследване на такива при Полицейското Управление за опазване на
реда към Регионално управление Рига на Държавната полиция, А. А. е допуснал
нарушаване на изискванията на т.4, т.5 и 10 от Правилата за движение по
пътищата, което е причина за ПТП. Този извод е потвърден и при проведеното
разследване на трудовата злополука и е материализиран в извършения анализ и
заключението на НОИ, РУ “СО” – град Монтана. От същите се установява, че работодателят
е провел всички изискуеми от закона процедури, осигуряващи в голяма степен
възможността за упражняване на труд при спазване на нормите за безопасност.
Установено е също така, че на починалото лице и на другия участник в ПТП – то М.
е провеждан първоначален и регулярен инструктаж.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
Съгласно
чл.200 ал.1 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова
злополука, която е причинила смърт на работника или служителя. От приетото по
делото Разпореждане № 16/30.06.2011 година на РУ “СО” – град Монтана е видно,
че злополуката е призната за трудова. Посоченото разпореждане е издадено на
основание чл.60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Разпореждането е
издадено след извършена специална проверка, чийто констатации са отразени в
протокол № 3 от 28.06.2011 година. На основание чл.58 ал.6 от КСО констатациите
в протокола от 28.06.2011 година се считат за верни до доказване на противното.
Посоченото разпореждане на РУ “СО” – град Монтана е официален свидетелстващ
документ, който доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че трудовата
злополука, станала с А. И. А., е причинила смъртта му.
Неизпълнението
или лошото изпълнение на някои от задълженията по безопасността на труда от
страна на работника е основание за съпричиняване на вредоносния резултат.
Работникът отговаря по чл.201 ал.2 от КТ като съпричинител на вредоносния
резултат при наличие на груба небрежност. Тази груба небрежност е субективното
отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на
вредоносния резултат, тоест пострадалият работник да е знаел, че с тези свои
действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го
предотврати. От приложените от ответника писмени доказателства се установява,
че работодателят е провел всички изискуеми от закона процедури, осигуряващи в
голяма степен възможността за упражняване на труд при съблюдаване на нормите за
безопасност. На пострадалия и на другия участник в ПТП – то М. е провеждан
първоначален и регулярен инструктаж. Товарният автомобил и ремаркето са с
проведени технически прегледи и са в изправност. Съгласно констатациите,
единственото лице, нарушило нормата на чл.33 от ЗЗБУТ е пострадалият А. и
единствено неговите действия са в пряка причинно – следствена връзка с
реализираното ПТП, а от там и с крайния резултат – неговата смърт.
Констатациите, извършени от РУ “СО” – Монтана и материализирани в Протокол №
3/28.06.2011 година имат доказателствена стойност и същите не бяха оспорени. Гореизложеното
води до извод, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия А. И. А..
В
резултат на настъпилата трудова злополука на детето А. А. – К. И., са нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, които детето е
претърпяло и продължава да понася заради загубата на своя баща. Едва на 8 години,
детето е безвъзвратно лишено от грижите, вниманието, материалната и морална подкрепа
на своя баща. Тази липса ще съпътства целия й жизнен път и никой не би могъл да
запълни огромната празнина, оставена след смъртта на А. А.. Загубата се е
отразила изключително тежко върху психическото състояние на детето, което и към
настоящия момент продължава да бъде нестабилно. Горните обстоятелства се установяват
от показанията на разпитаните по делото свидетели. Последните твърдят в
показанията си, че в психологически и емоционален план настъпила значителна
промяна в поведението на детето. Очевидно е, че детето понася тежко загубата на
своя баща.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост от съда. При определянето на това обезщетение следва да се
съобразят всички обстоятелства от значение за неговия размер. Настоящият
съдебен състав взема предвид задължителните разяснения на ППВС № 4/1968 година,
като преценява младата възраст на починалия, който очевидно е бил морална и
материална подкрепа на детето си. Другите обективни обстоятелства, които трябва
да се съобразят от съда при определяне по справедливост на размера на дължимите
неимуществени вреди са много близките отношения между починалия и детето, което
тежко понася неговата загуба. Преценяйки всички тези обективни обстоятелства,
настоящият състав приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на сумата от 40 000 лева. Предвид горното съдът
намира, че на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева, като в останалата му част над посочения размер
до претендирания такъв от 60 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. След като се касае за претърпени
вреди, лихвата върху дължимото обезщетение при липса на конкретен текст
в КТ се дължи от констатиране на датата на увреждането. Тук намира приложение
общият принцип, изразен в чл.84 ал.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Осъденият ответник
изпада в забава от деня на установяване на трудовата злополука по надлежния
ред. В този смисъл е решение №5 от 02.02.1995 година по гражданско дело
№565/1994 година, ІV г.о. По тези съображения съдът намира, че сумата от 40 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде присъдена на ищцата
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2011 година /датата
на приемане на злополуката за трудова/, до окончателното й изплащане.
Съобразно
този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 1 600 лева, както и
сумата от 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, а на ищцата сумата 1 250 лева - направените разноски /адвокатско
възнаграждение/. Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да
заплати на ответното дружество сумата от 2 000 лева – адвокатско
възнаграждение.
По
горните съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
“М.Д.П.Б.-ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Монтана, ул.”Юлиус Ирасек” № 2, вход А, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя М. Н. Н. да заплати на Д.М.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като майка и законна представителка на
малолетното дете К. А. И. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие възникнала трудова злополука на 29.05.2011 година, при която е
настъпила смъртта на бащата на детето А. И. А., ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2011 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в
останалата му част над уважения до претендирания размер от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “М.Д.П.Б.-ТРЕЙДИНГ”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.”Юлиус
Ирасек” № 2, вход А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Н. Н. да
заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 1 600 /хиляда
и шестстотин/ лева, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а на Д.М.П. сумата от 1 250 /хиляда
двеста и петдесет/ лева - разноски в производството.
ОСЪЖДА Д.М.П.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като майка и законна
представителка на малолетното дете К. А. И. с ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на
“М.Д.П.Б.-ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Монтана, ул.”Юлиус Ирасек” № 2, вход А, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя М. Н. Н. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :