Решение по дело №694/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262401
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20211100500694
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

                                 град София, 01.04.2021 год.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в съдебно заседание, проведено на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                               

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДИМИТРОВА

   ЧЛЕНОВЕ:   СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 694/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т.С. ЕАД срещу постановление от 03.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208590400353 по описа на ЧСИ С.С., с рег. № 859 и район на действие СГС, с което е отказано да се намали определеното по делото възнаграждение за процесуално представителство на взискателя и частично е отказано намаляване на начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ такса.

Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на взискателя в размер над 200 лв., доколкото намира, че процесуалния му представител не е извършил никакви други действия в защита на правата му, освен да подаде молбата за образуване на изпълнителното производство. Освен това поддържа, че въпреки, че първоначално определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е намалена с обжалваното постановление, в случай, че с настоящото решение съдът намали адвокатското възнаграждение на взискателя, тя следва да се намали съответно на новия му размер.

В срок е депозирано възражение от взискателя, който оспорва жалбата като недопустима поради просрочие, евентуално като неоснователна, като представя подробно становище.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че определеното адвокатско възнаграждение е изцяло съобразено с извършените от процесуалния представител на взискателя действия и фактическата и правна сложност на делото, а таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е определена на базата на събраната сума по изпълнителния лист без към нея да е прибавено адвокатското възнаграждение, поради което е правилно изчислена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на страните, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:      

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване. Същата е подадена и в законоустановения по чл. 436 ГПК двуседмичен срок. В тази връзка съдът намира възражението за наличие на просрочие за неоснователно, доколкото обжалваното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.11.2020 г., а жалбата, видно от пощенското клеймо,  е подадена на 20.11.2020 г. Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.

От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № № 20208590400353 по описа на ЧСИ С.С., с рег. № 859 и район на действие СГС е образувано по молба на Ж.Д.П., подадена на 13.10.2020 г. чрез адв. А.Ч.от САК въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2020 г., издаден по гр.д. № 49687/2015 г. по описа на СРС за сумата от 4,75 лв. разноски по делото. Към молбата е приложено пълномощно  и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че страните са договорили адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита в размер на 400 лв.  С молбата е поскано от ЧСИ да наложи запор на всички банкови сметки на длъжника, като е направено и възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Други действия от страна на процесуалния представител на взискателя не са предприемани в хода на изпълнителното производство.

След образуване на изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която е посочено, че същият следва да заплати сумите от 4,75 лв. неолихвяема сума, 66 лв. разноски по изпълнителното дело, 48,58 лв. такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Длъжникът е подал възражение срещу така определените разноски по изпълнителното дело, като е претендирал да бъдат намалени адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

С постановление от 03.11.2020 г. ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение като е приел, че то е в размера, установен от чл. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е намалил първоначално определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ на 12 с ДДС.

При така установеното съдът приема следното:

От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство. Не се установява същият да е предприел каквито и да било действия от предвидените в чл. 10, т.2 и сл. от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид което за такива не следва да му се определя възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело е част от нейните реквизити и не съставлява представителство за действие по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да отмени обжалваното постановление и да намали присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение като присъди такова в минималния размер на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 200 лв.

Жалбата, в частта, с която се оспорва определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, е неоснователна. От представените доказателства се установява, че таксата е изчислена на базата единствено и само сумата по изпълнителния лист – 4,75 лв. Размера на таксата при такъв материален интерес е 10 лв., към които се начислява и дължимото ДДС или общо размерът е 12 лв. с ДДС, както е определил и ЧСИ.

В производствата по чл. 436 ГПК разноски не се присъждат.

Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 03.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208590400353 по описа на ЧСИ С.С., с рег. № 859 и район на действие СГС, в частта, с която е отказано да се намали определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, определено в полза на взискателя по № 20208590400353 по описа на ЧСИ С.С., с рег. № 859 и район на действие СГС от 400 лв. на 200 лв. на основание чл. 78, ал.5 ГПК.

            ПОТВЪРЖДАВА постановление от 03.11.2020 г. по изпълнително дело № 20208590400353 по описа на ЧСИ С.С., с рег. № 859 и район на действие СГС в останалата част досежно определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

         

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

                       

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                                                                                               2.