РЕШЕНИЕ
Гр.
София, ……….. 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, IV въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
При участието на секретаря Даниела Пиралкова в присъствието на прокурора
Ахмед Кокоев, след като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 3893 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.01.2019 година по НОХД №
7795/2017 година, СРС, 105 състав, е признал подсъдимия О.А.С. за виновен В
това, че на 02.07.2016 година около 14.00 часа в къща, находяща се на адрес
гр.София, кв. „*********се заканил с убийство на Е.А.С., като му нанесъл удари
с юмруци и ритници в областта на тялото и главата и крещял: „Ще те убия! „Ще ви
избия като пилци, ей“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК, като му е наложил наказание пробация.
Със същата присъда подсъдимият О.А.С. е
признат за виновен за това, че на 02.07.2016 година около 14.00 часа в къща,
находяща се на адрес гр.София, кв. „*********се заканил с убийство на Г.С.Д.,
като му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата и
крещял: „Ще ви избия като пилци, ей“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, като му е наложил наказание
пробация.
С присъдата подсъдимият О.А.С. е признат
за виновен и за това, че на 02.07.2016 година около 14.00 часа в къща, находяща
се на адрес гр.София, кв. “*********, като нанесъл удари с юмруци и ритници в
областта на тялото и главата на Г.С.Д., му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на зъбния корен на първи горен десен зъб, което
травматично увреждане довежда до неминуемо отпадане на зъба и се приравнява на
избиване на зъб, реализирайки медико-биологичния признак избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето -
престъпление по чл.129 ал. 2 вр. ал.1 НК, като му е наложил наказание пробация.
На основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание „пробация“, включваща
първите две пробационни мерки за срок от по една година, както и включване в програми
за обществено въздействие за същия срок. Със същата присъда са присъдени в
тежест на подсъдимия и направените в хода на производството разноски.
Срещу така постановената присъда в
законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от адвокат Б.Х.,
в качеството му на защитник на подсъдимия О.С., с които се иска отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия. Излагат се доводи за неправилен
доказателствен анализ от първоинстанционния съд, въз основа на който са
направени грешни фактически и правни изводи. Оспорват се медицинските документи
по отношение на горния десен зъб на пострадалия. По отношение на обвинението за
закана за убийство се релевират доводи за липса на пряк умисъл и липса на
основателен страх у частните обвинители.
В разпоредително заседание на 01.10.2019
година по реда на чл.327 от НПК, след служебна проверка на материалите по
делото, въззивният състав не установява нужда от извършване на други
съдопроизводствени действия, свързани със събирането на доказателства, като не
допуска разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица.
Преди разглеждане на делото в открито
съдебно заседание е постъпило писмено възражение от частния обвинител Г.Д.
срещу въззивната жалба и допълнението към нея. Излага съображения
за правилност на атакувания съдебен акт. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен.
В открито съдебно заседание подсъдимият С.
се явява лично. Представлява се от адв. Х., който поддържа жалбата и
допълнението към нея. Непосредствено пред съда преповтаря доводите, изложени в
тях, като моли атакуваната присъда да бъде отменена, а подзащитният му да бъде
признат за невиновен.
Представителят на държавното обвинени
излага съображения за правилност на атакуваната присъда, като пледира същата да
бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и справедлива.
Процесуалният представител на частните
обвинители – адв. К. оспорва подадената въззивна жалба и допълнението към нея.
Излага съображения за неоснователност на възраженията на защитата. Моли
присъдата да бъде потвърдена като правилна.
Частният обвинител Е.С. поддържа
изложеното от повереника си. Посочва, че не намира за основателно той да се
изнася от жилището си, както и че действията на подсъдимия са възбудили
основателен страх у него и у частния обвинител Д..
Частният обвинител Г.Д. поддържа
депозираното писмено възражение срещу жалбата и допълнението към нея, като преповтаря
част от доводите си, изложени в него.
Подсъдимият поддържа изложеното от
защитника си. Твърди, че не е извършил вменените му деяния, а извадените от
частния обвинител Д. медицински документи счита за неистински. Моли да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено
следното:
След надлежна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият О.А.С., ЕГН: ********** е
роден на ***г. в гр. София. Същият е българин, с българско гражданство,
неосъждан, женен, с висше образование, работи като технически организатор в „Е.Г.“,
с настоящ адрес ***. Подсъдимият С. е с добри характеристични данни, с чисто
съдебно минало, трудово и семейно ангажиран.
Подсъдимият О.С. и частният обвинител Е.С.
са братя, които живеели в обща къща, находяща се на адрес гр. София, кв. „Горна
баня“, ул. „*******. На първия етаж от къщата живеела майката на двамата братя
Савови. Частните обвинители Е.С. и Г.Д. живеели в едно домакинство и ползвали
втория етаж от къщата, а подсъдимият С. и семейството му живеели на трети,
подпокривен етаж.
На 02.07.2017г. на гости на частните
обвинители били дошли Д. Д. /брат на Г.Д./ и С.Д., като четиримата около 14:00
часа били седнали на терасата. В този момент подсъдимият О.С. паркирал
автомобила си пред къщата и слязъл от него. Приближавайки се към къщата, той
обвинил частните обвинители Е.С. и Г.Д., че при предходен ремонт на къщата са
използвали негови материали без получено съгласие. Свидетелят Е.С. попитал
каква е стойността на тези материал, а подсъдимият отговорил, че те възлизали
на 400 лева. Е.С. решил да му даде посочената сума, влизайки вътре в дома си.
Той бил последван от частния обвинител Г.Д., който бил против сумата да бъде
дадена на подсъдимия О.С.. Въпреки това свидетелят Е.С. се показал на вратата
на жилището си, като в това време подсъдимият С. бил отпред, прибирайки се
вкъщи. Е. извадил от портмонето си горепосочената сума и я хвърлил към
подсъдимия, като му казал, че вече не му е брат и е боклук. След това се прибрал
и се запътил към тоалетната, а свидетелят Г.Д. отново излязъл на терасата.
Подсъдимият взел парите и го последвал, нахлул в тоалетната и започнал яростно
да му нанася удари с юмруци и ритници в областта на тялото и на главата, като
отправял към него закани с убийство, крещейки: „Ще те убия!“. Свидетелят С. се
опитал да се защити и молел подсъдимия да спре, като същевременно викал за
помощ. Виковете му били чути от останалите трима свидетели, които отишли да
видят какво се случва. Свидетелят Г.Д. се опитал да прекрати побоя, като
издърпал подсъдимия в коридора пред тоалетната. В този момент О.С. започнал да
нанася удари и спрямо него с юмруци и ритници в областта на тялото и на
главата, в резултат на което му причинил счупване на зъбен корен на първи горен
десен зъб, което довело до падането му и затруднило дъвченето и говора на Д..
Докато нанасял ударите, подсъдимият крещял: „Ще ви избия всички като пилци,
ей!“, с което предизвикал силна уплаха за живота на свидетелите Е.С. и Г.Д..
Свидетелите Д. Д. и С.Д. опитали безуспешно да спрат продължаващата
саморазправа. Физическият конфликт бил преустановен благодарение на свидетелката Г.С. – съпруга на подсъдимия,
която му казала да спре и да я последва на обитавания от тях етаж на къщата. В
резултат на нанесения побой, свидетелят Д. се почувствал зле и помолил
свидетеля С. да го закара в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била оказана
медицинска помощ. Свидетелите Д. Д. и С.Д. отпътували за гр. Ловеч веднага след
случилото се.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза относно частния обвинител Е.С. се установява, че той е психично
здрав. Констатирано е, че възприетите закани за убийство са предизвикали у
частния обвинител преживяване на витален (за живота му) страх, който се е
отразил съществено на ежедневието му. При свидетелят е налице психическа
годност за даване на свидетелски показания.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза относно частния обвинител Г.Д. се установява, че той е психично
здрав. Констатирано е, че възприетите закани за убийство са възбудили у частния
обвинител преживяване на основателен страх за живота му. При свидетеля е налице
психическа годност за даване на свидетелски показания.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно
подсъдимия О.С. се установява, че той е психично здрав и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Установено
е, че не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект, но е бил в
по-изразено емоционално състояние, което е улеснило в значителна степен
извършването на деянието.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че
пострадалия Г.Д. е получил следните травматични увреждания: счупване на зъбния
корен на първи горен десен зъб; разкъсване на лигавицата на горната устна срещу
първи горен десен зъб; масивно кръвонасядане на лява ушна мида, лява задушна
област и лява странична повърхност на шията; оток на лява скула; кръвонасядания
на лява мишница, в лява коремно-поясна област, на гръбната повърхност на дясна
китка и предмишница и по задно-външната повърхност на лявата подбедрица.
Констатирано е, че счупването на зъбния корен на първи горен десен зъб, което
увреждане води до неминуемото отпадне на зъба, се приравнява на избиване на зъб
и е реализирало медико-биологични признак избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говореното. Мекотъканните увреждания
по своята съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Травматичните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети – удари с или върху тях. Не са установени заболявания на зъбите и
челюстите на пострадалия, а само травматично увреждане.
От заключението на изготвената в хода на
съдебното следствие комплексна съдебномедицинска експертиза и допълнителна
съдебномедицинска експертиза се установяват следните травматични увреждания:
контузия на лява ушна мида с кръвонасядане в средната и горна трети, на лявата
задушна и предушна област; контузия с кръвонасядане в долна трета на лицето в
ляво, включително в областта на левия долно-челюстен ъгъл, преминаващо в горна
трета на лявата странична повърхност на шията; контузия с кръвонасядане на
ограничена площ и оток на лявата скула; контузия на горната устна в дясно с
повърхностно надлъжно разкъсване – охлузване на устната лигавица на горната
устна на нивото на първи горен десен зъб; травматично разклащане на първи горен
десен зъб; контузии с кръвонасядания по предно външната повърхност на средна
към долна трета на лявата мишница, на ограничена площ в средната трета на
лявата половина на корема външно към поясната област, на ограничена площ по
външната повърхност на горната трета на лявата подбедрица и по задно външната
повърхност на нивото на и над дясната киткова става и долната трета на дясната
предмишница. Констатирано е, че мекотъканните травми са причинили временно
разстройство, неопасно за здравето. От заключението се установява още, че
травмата на първи горен десен зъб е била с пълно счупване на зъба в областта на
корена му, което довело до разклащане на зъба и до неминуемото му отпадане,
т.е. във функционално отношение травмата се приравнява на избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето. Травмите могат да бъдат причинени
от множество отделни травматични въздействия по механизъм на удари с или върху твърди
тъпи предмети.
От заключението на съдебнотехническа
експертиза на оптичен носител се установява съдържанието на 12 броя черно-бели
цифрови изображения и софтуер за преглед с дати 04.01.2016г., 29.01.2016г.,
07.03.2016г. и 05.07.2016г.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства,
поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция, а именно: гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите С.Д., Д. Д., К.В., Е.С., Г.Д., Г.С. (частично); писмени
доказателства и доказателствени средства – писмо с вх. № 1092156/18.12.2017г. с
приложения – определение за прекратяване на гр.д. № 39486/2016г. по описа на
СРС, 92-ри състав и сезираща молба, писмо с вх. № 1091885/18.12.2017г. с
приложения – решение №10153/07.09.2016г. по гр.д. №36618/2016г., по описа на
СРС, 86-ти състав, решение № 1625/10.03.2016г. по гр.д. № 14149/2016г. по описа
на СГС, 1-в брачен състав, решение № 2049/30.03.2017г. по гр.д. № 14149/2016г.
по описа на СФС, 1-ви брачен състав, жалба от Г.С.Д., съдебномедицинско
удостоверение № МЦП 4/2018г., епикриза на Г.С.Д. от 01.02.2018г., уведомление
от 06 РУ-СДВР до СРП с вх. № 3225/05.02.2018г., справка за съдимост на О.С.,
молба от Г.Д. с вх. № 1067199/01.10.2018г. с приложения - CD от рентгенова
лаборатория DentalXLab и фактури, писмо с вх. № 1074864/30.10.2018г. с
приложение - копие от изследването, записано на оптичен диск, писмо с вх. №
1075770/02.11.2018г. с приложения - образни изследвания на Г.Д. и становище на
проф. М.Т., съдебномедицинско удостоверение № 11/16г., съдебномедицинско
удостоверение № 217/16, съдебно медицинска консултация, епикриза на Г.Д. от
02.07.2016г., експертно решение № 2266 от 15.07.2016г., ИЗ № 23076/2016г. на Г.Д.,
лист за преглед на пациент, искане за образно изследване, резултати от образно
изследване, неврологичен статус, допълнителен лист към ИЗ, заповед за незабавна
защита по ЗЗДН - 2 бр., разпореждане, протокол за предупреждение, както и
изготвените по делото експертизи – заключение на съдебно-техническа експертиза,
комплексна съдебно¬психиатрична и психологична експертиза – 3 бр.,
съдебномедицинска експертиза, комплексна съдебномедицинска експертиза,
становище към тройна съдебномедицинска експертиза, допълнителна
съдебномедицинска експертиза.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената
от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са
убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. В
същото време районният съд подробно и обосновано е отговорил на възраженията на
защитата, релевирани по време на съдебните пледоарии. Настоящият въззивен
състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото
изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на
СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното:
Правилно в основата на своя
доказателствен анализ първоинстанционният съд е поставил показанията на
свидетелите Е.С., Г.Д., Д. Д. и С.Д., отговаряйки подробно и аргументирано на
наведените доводи от защитата в съдебните прения. Посочените гласни
доказателствени средства са анализирани задълбочено, като съдът е отчел
заинтересоваността на всеки един от тях. Въпреки близките и роднински връзки
обосновано районният съд е приел, че свидетелите не са тенденциозни в своите
показания, a обективно споделят възприятия си касателно
случилото се. Показанията на свидетелите Е.С. и Г.Д. са подложени на задълбочен
анализ с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на делото,
произтичаща от конституирането им като частни обвинители в настоящото
производство. Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен състав намира
показанията на посочените свидетели за високо информативни, логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Свидетелите са очевидци на извършените от подсъдимия деяния, поради което
техните показания са източник на преки доказателства относно
авторството на деянията, мястото, времето и начина на осъществяването им. В тази
връзка настоящата инстанция намира за необходимо да отчете, че и четиримата
свидетели са категорични, че деянието се е развило на 02.07.2016 година, в ранния
следобед, в къщата, в която живеели частните обвинители. Показанията са
еднопосочни относно спора за използваните метални тръби, в резултат на който
свидетелят Е.С. дал на подсъдимия О.С. 400 лева, непосредствено след което се
осъществил побоя над частните обвинители. По отношение начина на нанасяне на
телесните увреждания показанията на свидетелите кореспондират по между си.
Частният обвинител Е.С. посочва, че след като дал парите на подсъдимия, Г.Д.
излязъл отново на терасата, а той отишъл до тоалетната, където нахлул
подсъдимият и започнал да му нанася удари първоначално с ръце, а после с
ритници. Това обстоятелство намира подкрепа в показанията на Г.Д., Д. Д. и С.Д.,
които заявяват, че докато тримата били на терасата са чули викове за помощ,
поради което са влезнали вътре в къщата и заварили подсъдимият да нанася удари
на Е.С. в тоалетната. Частният обвинител Г.Д. твърди, че издърпал подсъдимия в
коридора, където О.С. продължил с побоя над пострадалия Д., удряйки го с юмруци
в лицето и ритайки го в областта на цялото тяло. Неговите показания се намират в
хармонично единство с тези на Е.С., Д. Д. и С.Д.. Правилно първата инстанция е
достигнала до извода, че изложеното от свидетелите относно начина на извършване
на побоя кореспондира изцяло със заключенията на изготвените СМЕ и КСМЕ. Според
заключенията са налице мекотъканни увреждания – разкъсване на лигавицата на
горната устна, оток и многобройни кръвонасядания по лицето, тялото и
крайниците, счупване на зъбния корен на първи горен десен зъб, което напълно
подкрепя твърденията на свидетелите, че подсъдимият О.С. е нанасял удари и
ритници по цялото тяло на пострадалия Г.Д.. Свидетелите са еднопосочни и
относно причината за преустановяване на ударите – намесата на съпругата на
подсъдимия Г.С.. Не на последно място, свидетелите са категорични, че
осъществявайки това деяние подсъдимият О.С. е викал, че ще ги убие и ще избие
всички като пилци. С оглед изложеното въззивната намира показанията за
логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно темпоралната
линия, локацията и динамиката на осъществените деяния спрямо частните
обвинители.
В тази връзка не могат да бъдат
споделени доводите на защитата относно противоречия в показанията, депозирани от
частните обвинители Г.Д. и Е.С. и от свидетелите Д. Д. и С.Д. в хода на
досъдебното производство, с тези депозирани непосредствено пред
първоинстанционния съд. Същото възражение е релевирано и пред районния съд, на
което той е отговорил подробно и обосновано. Суверенно право на всеки съд е по
вътрешно убеждение да прецени, дали са били налице предпоставките за
приобщаване на показания, депозирани в хода на досъдебното производство.
Първата инстанция както в открито съдебно заседание, така и в мотивите към
постановената присъда, е обосновал извода си, че не са налице съществени
противоречия, относими към предмета на доказване, поради което не е приобщил
посочените показания. Настоящата инстанция споделя извода, че показанията на свидетелите,
макар и по-детайлни в хода на съдебното следствие, не могат да бъдат разглеждани
като такива, депозирани при съществено противоречие с дадените показания в
досъдебното производство. Централна фаза на наказателното производство е именно
съдебното следствие, когато се събират доказателства, относими към предмета на
доказване. Именно пред първата инстанция се развива в пълна степен
състезателността на процеса и при разпита на свидетелите всяка една от страните
е имала неограниченото право да задава своите въпроси с оглед проверка на
съответните показания и доказване на своята теза. От друга страна, настоящата
инстанция в разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК е преценила, че
не са налице основания за събиране на доказателства, поради което пред
въззивния съд не е било проведено съдебно следствие. Това обстоятелство съдът
посочва във връзка, че не е констатирана необходимост от повторен разпит на
свидетели и евентуално приобщаване на техни показания от досъдебното производство.
Следователно показанията, както на свидетелите Д. и С.Д., така и на частните
обвинители от досъдебното производство, не са приобщени по съответния ред, поради
което същите не подлежат на доказателствен анализ. Недопустимо е съдът да прави
съпоставка на показанията, снети в различните фази на наказателното
производство, в доказателствения анализ, въз основа на която да се направи
извод за липса или наличие на противоречие. Това би означавало съдът да се
позове на неприобщени по надлежния ред доказателства и доказателствени
средства, което би компрометирало и вътрешното убеждение на настоящия състав.
На следващо място не може да се сподели
възражението на защитата, че свидетелите Д. Д. и С.Д. след инкриминираното
деяние не са отпътували веднага, а са били разпитани в 06 РУ-СДВР. Относно
посочените сведения, съдържащи се на л. 50-51 от ДП (л. 42-43 от ДП), съдът
констатира, че тези снети от свидетелката С.Д. са депозирани на 20.07.2016 г. –
значително време след извършване на деянието. Относно сведенията, снети от
свидетеля Д. Д., липсва дата. Следователно не може да се установи с
необходимата категоричност кога са снети. Не са посочени и мястото, и органа,
който е извършил тези действия, поради което сведенията не могат да разколебаят
единствения и непротиворечив извод, че свидетелите Д. и С.Д. са отпътували към Ловеч
непосредствено след инкриминираните деяния.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и възражението на защитата, че преди съдебното заседание
свидетелите Д. и С.Д. са имали възможност да обсъждат медицинската документация
с частния обвинител Д., в резултат на което те са дали толкова идентични и
пълни показания. В действителност между свидетелите има роднински връзки, които
а приори не могат да обусловят необективност на показанията. Подобен подход би
противоречал на принципите в наказателното производство, според които
доказателствата не могат да имат предварително определена сила. Оценяването на
показанията като недостоверни единствено поради роднинските връзки би
означавало да им се придаде формална сила, което е недопустимо в настоящото
производство. В същото време свидетелите Д. и С.Д. са били очевидци на деянието,
поради което показанията им съдържат онази детайлност присъща на непосредствено
придобити впечатления. Подробното описание, което те дават, се дължи именно на
качеството им на преки очевидци, а не на роднинските връзки по между им. От
друга страна, мястото на извършване на деянието – а именно в къщата, която
обитавали и частните обвинители, и подсъдимият С., поначало не предполага
присъствието на външни лица, поради което и свидетели на деянието са близки и роднини
на пострадалите. Ето защо, настоящата инстанция намира възраженията на защитата
за неоснователни, като напълно кредитира показанията на Д. и С.Д..
В
тази връзка следва да се отговори на наведените доводи на защитата относно
медицинската документация, свързана с разклатения зъб. Следва да се отбележи,
че подобни възражения защитата е релевирала и пред първоинстанционния съд,
който отново е отговорил обосновано и задълбочено, която аргументация
настоящият състав споделя. В действителност при постъпването на пострадалия Д.
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ не е констатирано веднага разклащане на първи горен
десен зъб, като са извършвани други медицински интервенции върху лицето. Това
обстоятелство само по себе си не може да обуслови недостоверност на показанията
на частните обвинители, доколкото в момента на снемане на анамнезата частните
обвинители са съсредоточили информацията върху други по-значителни за
пострадалия Д. болки в конкретния момент. В резултат на това за първи път
посоченото разклащане е констатирано на 05.07.2016 г. (три дена след деянието)
от д-р Льондев в изготвеното съдебномедицинско удостоверение №217/2016г. На
следващия ден – 06.07.2016 г., е извършена съедбномедицинска консултация с д-р
Боянова, която също е констатирала разклащане на първи горен десен зъб.
Съдебният лекар д-р Боянова в заключение е посочила, че окончателна преценка за
медико-биологичния характер на травмите може да се даде след приключване на
лечението и след провеждане на консултация със специалист стоматолог по
отношение на горния десен зъб. Видно от становище на д-р М.Т. УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ не разполага с необходимата апаратура за изследване на зъбен
статус, нито със съответния софтуер за налични компютърни томографии и подобни
изследвания не се провеждали в болницата. Становището напълно кореспондира с
твърдението на пострадалия Д. относно необходимостта да потърси съдебен
дентален лекар, който да установи травматичните увреждания. Правилно
контролираният съд е съобразил, че това обстоятелство е наложило по-късно във
времето да бъдат направени необходимите рентгенографии на челюстта, при
изследването на които д-р М. на 31.08.2016 г. в съдебномедицинското
удостоверение е установил пълно счупване на зъбния корен на първи горен десен
зъб, разкъсване на лигавицата на горната устна в областта срещу първия горен
десен зъб. По делото са изготвени и приети съдебномедицинска експертиза (в хода
на ДП), комплексна съдебномедицинска експертиза и допълнение към последната (в
хода на първоинстанционното съдебно следствие), които са еднозначни и
непротиворечиви в заключенията си. Вещите лица изготвили КСМЕ и допълнението
към нея са се запознали с цялата налична медицинска документация по отношение
на пострадалия Д., както и със съответните зъбни рентгенограми, като са
категорични в извода, че в резултат на нанесения побоя на 02.07.2016 г. е
причинена травма на първи горен десен зъб, представляваща пълно счупване на
зъба в областта на корена му, което неминуемо води до отпадане на зъба. Не
могат да бъдат споделени и доводите относно непредставяне на здравната книжка
от страна на частния обвинител Д., което водело до невъзможност да се установи
с необходимата категоричност, че трайната загуба на зъб е настъпила поради
инкриминираното деяние. От експертните заключения се установява че травмата на
зъба е следствие от получен удар, а не следствие от заболяване на зъбите и
челюстите на пострадалия Д.. Видно от заключението на СМЕ не са установени
подобни заболявания на зъбите и челюстите, поради което представяне на здравна
книжка за лекуване на конкретния зъб не е било необходимо. Липсата на каквито и
да е било противоречия в заключенията на изготвените по делото
съдебномедицински експертизи, както и установената функционална връзка между
нанесения побой и причинената травма на преден горен десен зъб, разгледани
съвкупно с показанията на свидетелите, представляват безпротиворечива
доказателствена основа, въз основа на която първата инстанция е направила
правилни фактически и правни изводи. В тази връзка възраженията на защитата
относно медицинската документация съдът счита за напълно неоснователни.
На следващо място, обосновано районният
съд е кредитирал частично показанията на свидетелката Г.С.. Следва да се
отбележи, че най-подходящият начин да се депозират свидетелски показания,
съдържащи обективно несъществуващи обстоятелства, е чрез преплитането им с
обективно съществуващи такива, за да се придаде достоверност на първите и да се
затрудни процеса на отсяване на едните от другите. Именно такъв подход е
предприела свидетелката Г.С.. В същото
време първата инстанция с юридическа прецизност е анализирала показанията на
свидетелката С., отчитайки нейната заинтересованост от изхода на делото като
съпруга на подсъдимия С., като е отсяла фактите, отговарящи на
действителността, от тези, представляващи неистински твърдения. Съдът напълно споделя
извода, че показанията ѝ относно нанесените телесни увреждания и
отправените закани за убийство напълно се опровергават от останалия
доказателствен материал. В същото време свидетелката потвърждава, че е имало
спор относно използвани от частните обвинители метални тръби, в резултат на който
частният обвинител Е.С. е платил съответната сума. Правилно районният съд се е
доверил на показанията на свидетелката в частта касателно отправените думи от
частния обвинител Е.С. към подсъдимия О.С. в момента на предаване на сумата от
400 лева.
Не на последно място настоящата
инстанция дава вяра и на изготвените по делото съдебнотехническа експертиза,
комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертиза относно частните
обвинители и съдено-психиатрична и психологична експертиза относно подсъдимия,
съдебномедицинска експертиза, комплексна съдебномедицинска експертиза,
становище към тройна съдебномедицинска експертиза и допълнителна
съдебномедицинска експертиза. Съдът намира експертните заключения за обективни,
компетентни, пълни и ясни, относими към предмета на доказване в настоящото
производство. Вещите лица убедително са защитили изготвените от тях заключения
непосредствено пред съда. От друга страна, въззивният съд не намери основание
да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални
познания на експертите, поради което счита за правилен извода на СРС да даде
вяра на обсъдените заключения.
В заключение въззивният съд намира
възраженията на защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на
събрания по делото доказателствен материал за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция намира, че при
правилно установена фактическа обстановка и верен анализ доказателствената
съвкупност, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна, а именно, че в условията на реална съвкупност е осъществил
престъпленията по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В конкретния случай доказателствената
съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен и
правилен извод, че подсъдимият О.С. на 02.07.2016 година около 14,00 часа в
къща, находяща се на адрес гр.София, кв.”*********се заканил с убийство на Е.А.С.,
като му нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата и
крещял: „Ще те убия! „Ще ви избия като пилци, ей“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал.З
вр. ал.1 от НК; че на 02.07.2016 година около 14,00 часа в къща, находяща се на
адрес гр.София, кв.”*********се заканил с убийство на Г.С.Д., като му нанесъл
удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата и крещял „Ще ви избия
като пилци, ей“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал.З вр. ал.1 от НК; както и на 02.07.2016
година около 14,00 часа в къща, находяща се на адрес гр.София, кв.”*********,
като нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата на Г.С.Д.,
му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на зъбния корен на
първи горен десен зъб, което травматично увреждане довежда до неминуемо
отпадане на зъба и се приравнява на избиване на зъб реализирайки
медико-биологичния признак избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето
във фазата на отхапването и говоренето — престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 НК.
Правилно първата инстанция е приела авторството
в лицето на подсъдимия О.С. и за трите деяния за безспорно доказано. По делото
са приобщени преки доказателства, които по един категоричен и безпротиворечив
начин установяват това обстоятелство. Видно от СППЕ, подсъдимият О.С. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
поради което същият е вменяем и наказателно отговорен.
От обективна страна подсъдимият С. е
осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Подсъдимият С.
чрез нанасяне на удари в областта на лицето е причинил травма на преден горен
десен зъб. От доказателствената съвкупност по един категоричен начин се
установява пряка причинно-следствена връзка между нанесения побой и причинената
травмата на първи горен десен зъб – пълно счупване на зъба в областта на корена
му, което довело до разклащане на зъба и до неминуемото му отпадане. Съгласно
ППВС №3/1979 г. под "избиване на зъби" следва да се разбира не само
загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава
степен, че отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от
такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат
до затруднения и ограничаване на физиологическата им функция. В конкретния
случай в резултат на побоя е нанесена такава травма на първи десен горен зъб,
която функционално води до неговото падане. От друга страна, е избит първи
горен десен зъб, който според КСМЕ е централен резец, участващ във фазата на
отхапване на твърда храна и образуване на звуци. Следователно във функционално
отношения травмата се приравнява на избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето. Причинно-следствената връзка между нанесения побой и
падането на зъба, както и обективното затрудняване на дъвченето и говоренето обуславя
и квалификацията на нанесената травма като средна телесна повреда.
Деянието е извършено при форма на вината
алтернативен пряк умисъл. Съдебната практика е константна, че за умисъла на
дееца се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата
на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
жертвата. Несъмнено подсъдимият е осъзнавал, че нанасяйки удари в главата ще причини
телесно увреждане, като е желал настъпването му. В областта на главата и
съответно в черепната кухина се намират жизнено важни органи за човешкия
организъм, като посягането върху тях в някой случаи води до фатален край.
Поради това обстоятелство насочеността на ударите към главата на пострадалия са
ясна индиция за желанието на подсъдимия С. да причини телесно увреждане. В
същото време за този вид престъпления е характерна алтернативността и
неопределеността – деецът цели последиците и престъпния резултат, но не
осъзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения. Въпреки
това реализира действия за постигане на различни резултати, като иска
настъпването на който и да е от тях. В конкретния случай упоритостта, с която е
осъществил деянието, говори за желанието за настъпването на престъпния
резултат.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК
поотделно спрямо частните обвинители Г.Д. и Е.С.. За осъществяване на това
престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. В конкретния случай
подсъдимият, докато е нанасял удари върху свидетеля Е.С., е отправил изразите „Ще
те убия! „Ще ви избия като пилци, ей“. След това, докато е нанасял удари и
ритници по тялото на Г.Д. е крещял „Ще ви избия като пилци, ей“. Употребените
от подсъдимия О.Д. думи и изрази обективно са насочени към отнемане на живот и
изразяват недвусмислена закана, насочена към живота на частните обвинители Е.С.
и Г.Д.. За да бъде съставомерно деянието законът не изисква заканата да е
възбудила страх у адресата, а е необходимо и достатъчно да е годна да възбуди такъв
страх у него. Видно от КСППЕ спрямо частните обвинители, действията и думите в
конкретния случай са възбудили страх за живота им. Вещите лица по отношение
пострадалия Е.С. са установили, че инкриминираното деяние е причинила стрес с
усещане за застрашеност на живота му, което оказало влияние върху ежедневието
му. По отношение на частният обвинител Г.Д. вещите лица са установили, че в
резултат на деянието у него е възбудено преживяване на страх за живота му. Обосновано
районният съд е приел, че при тези данни използваните думи и изрази биха могли
да възбудят основателен страх у частните обвинители Е.С. и Г.Д., вземайки
предвид обстановката, в която е извършено деянието, съвместно с нанасяне на
физически побой над пострадалите. В същото време изводите на районния съд се
подкрепят от обстоятелството, че подсъдимият притежавал законно оръжие, което
било известно на частните обвинители. В тази връзка неоснователно е възражението
на защитата относно липсата на страх за живота им поради обстоятелството, че
частните обвинители не се изнесли дори за няколко дена от къщата, в която
живеели. Дали е възбуден или не основателен страх у частните обвинители, както
бе посочено по-горе, не е от значение за съставомерността на деянието, а единствено
дали употребените думи и изрази биха могли да възбудят такъв страх, че заканата
може да бъде осъществена. От друга страна, възможността да възбудят основателен
страх се преценява с оглед предкриминални отношение и с оглед конкретното
деяние – начин, време на извършване и други обстоятелства, относими към
деянието. Посткриминалното поведение би могло да бъде отчетено, но във връзка с
отегчаване или смекчаване отговорността на дееца, но не и с оглед
съставомерността на деянието. Ето защо, съдът намира възражението за напълно
неоснователно.
В съответствие
със закона са и констатациите на първата инстанция, че деянията по чл. 144, ал.
3 НК са съставомерни и от гледна точка на субективната страна, като изводът за
това се основава на обективните признаци на самите деяния. Правилно районният
съд е приел, че заканите с убийство спрямо частните обвинители Е.С. и Г.Д. са
осъществени при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият О.С. е осъзнавал, че
отправя закани с убийство по отделно, както към частния обвинител Е.С., така и
към Г.Д., както и че те са годни да породят у тях основателен страх от
осъществяването им и е целял именно това, като без значение за субективната
страна на деянието са конкретните причини, които са довели до отправената
закана. Възражението на защитата, че подсъдимият е действал импулсивно, което
изключва прекия умисъл, е необосновано. В действителност подсъдимият е бил
провокиран от думите на брат си Е.С. към него, но това обстоятелство не изключва
възможността подсъдимият да разбира свойство и значението на извършеното от
него и да ръководи постъпките си. Прекият умисъл е възникнал внезапно с оглед
развилата се обстановка, но въпреки това подсъдимият С. неколкократно е
повтарял инкриминираните думи и изрази, които били възприети не само от
пострадалите, но и от свидетелите очевидци. Отправените закани за убийство
съвкупно с нанесения побой върху частните обвинители са ясна индиция за
желанието на подсъдимия отправените изрази към тях да бъдат възприети именно
като закани за убийство.
След като е направил
верни изводи за квалификацията, районният съд е определил вида и размера на
наказанието по отделно за всяко едно извършено деяние при условията на чл. 55
от НК.
По отношение на извършеното деяние по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК по отделно спрямо Е.С. и Г.Д. настоящата
инстанция споделя отчетените от районния съд смекчаващи обстоятелства, а именно
– чистото съдебно минало на С., добрите му характеристични данни, трудовата му
и семейна ангажираност, грижата за две малолетни деца, по-изразеното
емоционално състояние, което е улеснило в значителна степен извършването на
деянието. Правилно съдът е отчел като отегчаващо вината обстоятелство относно
извършеното деяние спрямо Е.С. роднинската връзка между частния обвинител и
подсъдимия, които са братя. Въз основа на така отчетените обстоятелства районният
съд е приел и за двете извършени деяние по чл. 144, ал. 3 от НК, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което е приложил чл. 55 от НК, без да е обосновал дали отчитайки ги и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко. Предпоставките за приложение на чл. 55
от НК трябва да бъдат изследвани заедно и единствено при кумулативното им
наличие може да бъде приложена посочената разпоредба. Въззивната инстанция
намира, че при така констатираните смекчаващи обстоятелства най-лекото
предвидено в закона наказание, което в конкретния случай поради липса на
минимум в санкцията в особената част е 3 месеца лишаване от свобода, не е
несъразмерно тежко с обществената опасност на извършеното деяние и на дееца.
Както и в своите мотиви първоинстанционният съд е посочил освен че отправените
закани са възбудили основателен страх у частния обвинител, то те били
съпроводени с нанасяне на физически побой над него. От друга страна, по делото
е установено, че подсъдимият е притежавал и законно оръжие, което разгледано
съвкупно с действията му повишава обществената опасност на заканата за
убийство. Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя извода, че са налице
предпоставките на чл. 55 от НК. Въпреки това присъдата не е атакувана нито от
държавното обвинение, нито от частните обвинители с конкретно искане за
увеличаване на наложеното наказание. Водейки се от принципа за забрана
влошаване положението на подсъдимия, настоящата инстанция не разполага с
възможността да увеличи наказанието, поради което следва да потвърди присъдата
и относно наложеното наказание.
По отношение на извършеното деяние по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК спрямо Г.Д. въззивният съд отново споделя
смекчаващите обстоятелства, отчетени от районния съд, но не и извода, че
липсват отегчаващи. Като такива следва да се вземат предвид мекотъканните
травми, причинили на пострадалия Г.Д. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и упоритостта, с която е извършено деянието. Следа да
се отчете, че ако не се беше намесила свидетелката Г.С., то подсъдимият О.С. би
продължил да нанася удари. С оглед и на така констатираните отегчаващи
обстоятелства съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки за
приложение на чл. 55 от НК, тъй като най-лекото предвидено наказание не се
явява несъразмерно тежко с обществената опасност на деянието и дееца.
По-гореизложените съображения съдът няма възможност да ревизира присъдата като
увеличи наложеното наказание, а единствено може да я потвърди.
С оглед извършените деяния настоящият
съдебен състав намира за правилен изводът на първата инстанция, че са налице предпоставките
на чл. 23, ал. 1 от НК, поради което наказанията са групирани и е определено
едно общо най-тежко наказание „пробация“ за срок от една година със следните
пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес *** по чл. 42а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 от НК, която
на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се изпълнява два пъти седмично пред
пробационен служител за срок от една година, задължителни периодични срещи с
пробационен служител по чл. 42а, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от НК за срок от една
година и включване в програми за обществено въздействие по чл. 42а, ал. 1, т.
4, пр. 2 от НК за срок от една година.
Предвид крайния изход на делото и с
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото
разноски са възложени в тежест на подсъдимата С..
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334,
т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 30.01.2019 година по НОХД № 7795/2017 година, СРС, 105 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.