Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../23.09.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1694 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
Д.О.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ю.Б.” АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 439, ал.
1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 1250 лв., представляваща част от общо
задължение по изпълнително дело № 124/2017 г. по описа на
ЧСИ Люба Тодорова, с рег. № 713, район
на действие – ВОС, образувано въз основа на изпълнителен
лист № 1311, издаден по ч. гр. д. № 13215/2016
г. по описа на ВРС, ХХVI състав, за сумите, както следва:
сумата 6699.50 евро, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 17.04.2008 г., сключен между
„Ю.Б.“ АД и Д.П.Н.
и О. Д. Н., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.10.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 1416.32 евро – обезщетение за забава за периода 23.02.2014 г. – 25.10.2016 г., сумата
356.32 евро, представляваща
договорна наказателна лихва за периода 23.02.2014 г. –
25.10.2016 г.; сумата 139.11 евро,
представляваща такси по договора за периода 25.02.2014 г. – 25.10.2016 г.; сумата
1035.60 лв., представляваща
нотариални такси; направените в заповедното производство разноски в размер на 357.55 лв. – държавна
такса и 932.33 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски за въззивното производство в размер на заплатената
държавна такса от 178.78 лв., поради извършен от ищеца Д.О.Н. отказ от наследството
на О.Д. Н., починал на
18.04.2017 г.
В исковата
си молба ищецът Д.О.Н. излага, че съгласно
договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г. ответникът „Ю.Б.“ АД в качеството на
кредитор е отпуснал на Д.П.Н./майка на ищеца/ и О.Д. Н. /баща на ищеца/,
в качеството им на кредитополучатели кредит в размер на 8866 евро. Предоставено е обезпечение, като е учредена договорна ипотека върху недвижим
имот. През 2012г. О.Н. получил инсулт,
останал неподвижен на легло и съпругата
му трябвала да се грижи
за него, като била затруднена с плащането на кредита.
От
21.02.2014 г. Н. спряла да плаща
кредита, при което банката след
две години и половина обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Срещу длъжниците било образувано ч. гр. д. №
13215/2016 г. и срещу тях бил издаден изпълнителен
лист за вземанията по кредита. Въз
основа на този изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело №
124/2017 г. по описа на ЧСИ Л.Т.. Кредитополучателят О.Д. Н. починал на 18.04.2017г. и оставил за свои
законни наследници Д.П.Н. – съпруга, М.О.Н. – дъщеря и Д.О.Н. – син. Ето защо
в изпълнителното производство
ищецът и сестра му М.Н. били конституирани като наследници на О.Д.Н.. Поддържа, че на
15.03.2018 г. двамата със сестра му се
отказали от наследството, останало след смъртта на
наследодателя О.Н., като неговият
отказ е вписан под № 89/2018 г. в особената книга при РС – Варна, съгласно определение по ч.гр.д. № 3765/2018 г. по описа на
ВРС. След връчването през
2019 г. на заповедта за незабавно изпълнение, той, майка му
и сестра му подали възражение по смисъла на
чл. 414, ал.
1 ГПК. В указания
срок ответникът предявил иск само
срещу Д.Н. М.Н., като спрямо последната
производството по делото било прекратено
поради оттегляне на иска. Ето защо и изпълнителното производство било прекратено само по отношение на
сестра му. Поддържа, че доколкото ответникът
не подал срещу него искова
молба, продължава да е длъжник по
процесното изпълнително дело. Ето защо счита, че има интерес
от воденето на настоящия иск.
Поддържа, че с отказа си
от наследство следва да се
счита, че той никога не
е бил носител на останалите след
смъртта на наследодателя права и никога не е бил
отговорен за неговите задължения. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
В проведеното на 10.09.2020
г. открито съдебно заседание по делото ищецът се представлява от адв. А.А., който поддържа
становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Съдът,
след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
За
основателността на предявения иск е необходимо в производството ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: наличието
на образувано срещу него изпълнително производство и издаден срещу неговия
наследодател изпълнителен лист за сумите, предмет на иска, както и че се е
отказал от наследството на починалия Огнян Димитров Н. /негов баща/.
По делото не е спорно, а и от изисканото изп.
дело № 124/2017 г. по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. № 713 на КЧСИ, с район на
действие – ВОС, се установява, че срещу наследодателя О. Д. Н. на 07.04.2017 г.
е образувано посоченото изпълнително производство въз основа на издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13215/2016 г. по описа на ВРС, ХХVI състав, за заплащането на дължими задължения
по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г. /в това число главница, възнаградителна, наказателна лихва и др./, сключен между
ответното дружество /кредитор/ и Д.П.Н.и О.Д. Н. /кредитополучатели/.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, О.Д.Н. е починал на 18.04.2017
г. /след образуване на изпълнителното дело/.
Съгласно удостоверение за наследници от 29.05.2017 г. след смъртта си
наследодателят е оставил следните наследници по закон: Д.Н./преживяла съпруга/,
М.Н. /дъщеря/ и Д.Н. /син/, последният който е и ищец в настоящото
производство.
След смъртта на О.Д. Н. в качеството му на наследник и длъжник по изп. д. № 124/2017 г. е конституиран ищецът Д.О.Н., на
който е връчена и съответна покана за доброволно изпълнение на 31.01.2019г.,
чрез процесуалния му представител – адв. А.А..
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ищецът е подал възражения срещу
издадената по ч. гр. д. № 13215/2016 г. по описа на ВРС, XXVI състав, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Няма данни да е предявен иск от страна на ответника срещу ищеца.
Видно от удостоверение от 15.03.2018 г. /л. 32 от делото/, издадено по
ч. гр. д. № 3765/2018г., съгласно Определение на съда № 2998/15.03.2018 г.,
Районен съд - Варна е вписал в особената книга при съда за отричане от
наследство отказа на Д.О.Н. от наследството, останало след смъртта на О.Д. Н.,
бивш жител ***, починал на 18.04.2017 г.
От представените материали по процесното
изпълнително дело е видно, че ищецът все още е конституиран като длъжник в
производството и изпълнителните действия се водят и срещу него, което именно
обстоятелство обуславя и допустимостта на предявения иск /правният интерес от
воденето на този иск/, предмет за разглеждане в настоящия случай.
Основният спорен момент в производството е правен и той се свежда до
въпроса дали с отказа от наследство отказалият се следва да се счита, че не е
бил носител на правата и задълженията, включени в наследството.
В
настоящия случай ищецът е направил изрично изявление за отказ от наследството и
този отказ е надлежно вписан в особената книга на съда, както бе посочено и
по-горе в изложението. Ето защо следва да се приеме, че отказалият се от наследство
се дезинтересира от включените в него права и задължения.
Отказът от наследство, направен по реда
на чл. 52 ЗН във връзка
с чл. 49, ал. 1 ЗН, има
за последица не само невъзможността за отказалия се наследник
да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се
възложат задълженията, които се включват
в същото наследство.
При това тези последици
настъпват с обратна сила, тоест счита се,
че отреклият се от наследство
никога не е бил носител на
останалите след смъртта на наследодателя
права и никога не е бил отговорен
за неговите задължения. В този смисъл са и разрешенията, дадени в
Определение № 1334/29.09.2009 г., постановено по гр. д. № 1034/2009 г. по описа
на ВКС, IV гр. о., които съдът напълно
споделя.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният частичен иск е
основателен /с вписания от ищеца отказ от наследството същият не следва да се
счита отговорен за задълженията на наследодателя/, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 16.01.2020 г., в който е посочено, че
е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА –
осъществена е безплатна адвокатска защита в полза на материално затруднено
лице. В производството ищецът е представляван от адв.
А.А.. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на
безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид посоченото, съдът
приема, че сумата 317.50 лв., представляваща минимално дължимото адвокатско
възнаграждение, следва да бъде присъдена в полза на адв.
А., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.О.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща част от общо задължение
по изпълнително дело № 124/2017 г. по
описа на ЧСИ Л.Т.
с рег. № , на действие – ВОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист № 1311 г.,
издаден по ч. гр. д. № 13215/2016 г. по описа на ВРС, ХХVI състав, за сумите, както следва: сумата
6699.50 евро, представляваща
главница по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г., сключен между
„Ю.Б.“ АД и Д. П. Н.
и О.Д. Н., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.10.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата 1416.32 евро – обезщетение за забава за периода 23.02.2014 г. – 25.10.2016 г., сумата
356.32 евро, представляваща
договорна наказателна лихва за периода 23.02.2014 г. –
25.10.2016 г.; сумата 139.11 евро,
представляваща такси по договора за периода 25.02.2014 г. – 25.10.2016 г.; сумата
1035.60 лв., представляваща
нотариални такси; направените в заповедното производство разноски в размер на 357.55 лв. – държавна
такса и 932.33 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски за въззивното производство в размер на заплатената
държавна такса от 178.78 лв., поради извършен от ищеца Д.О.Н. отказ от наследството
на О. Д.Н.,
починал на 18.04.2017 г., на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. А.Т.А., Адвокатска колегия – гр. Варна, със съдебен адрес:***,
сумата 317.50 лв.
/триста и седемнадесет лева и петдесет стотинки/,
представляваща
адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие на ищеца Д.О.Н., ЕГН **********, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: