Решение по дело №757/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260259
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20205640100757
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

260259/30.11.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Ваня Кирева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 757 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от В.М.Б. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ срещу „Язаки България" ЕООД Клон К.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор работил при ответника на длъжност „машинен оператор", код по НКПД 81892022, място на работа - „Производство 1" към „Язаки България" ЕООД, клон К., с адрес: с. К., общ. Д., обл. Х. с брутно трудово възнаграждение в размер на 900.00 лева. На 13.04.2020 г. му била връчена Заповед № 460/10.04.2020 г. на управителя на дружеството – ответник, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 14.04.2020 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазване на разпоредбите на чл. 189, ал. 1, чл. 192, ал. 1, чл. 194, чл. 195, чл. 193, ал. 1 от КТ и връчена покана за предоставяне на писмени обяснения с изх. № 676/26.03.2020 г., поради неявяването му на работа в течение на два последователни работни дни - от 17.03.2020 г. до 20.03.2020 г. Счита се, че извършеното уволнение било незаконосъобразно поради следните съображения: На 17.03.2020 г. в предприятието на ответника бил проведен протест от работниците, включително и с участието на ищеца, с искания за осигуряване на безопасни условия за работа и за снабдяване с лични предпазни средства за всеки, тъй като работещите там били на много близко разстояние един от друг, а съгласно предприетите мерки за ограничаване, противодействие и предпазване на населението от наличие на зараза от корона вирус - COVID-19 във връзка с въведеното в страната извънредно положение разстоянието следвало да е не по- малко от 2 м. През процесния период от 17.03.2020 г. до 20.03.2020 г. ищецът бил на работа, но не работил, тъй като работодателят му не бил осигурил необходимото безопасно разстояние между работниците за работа. След намеса на „пресата" и „телевизията" на 18.03.2020 г., ответното дружество прекратило работа и от 19.03.2020 г. на работниците в това число и на В.М.Б. било съобщено, че са в отпуск. Поради това поведението на ищеца не можело да бъде ценено като нарушение на трудовата дисциплина, нито пък да се квалифицира като толкова тежко, че да обоснове необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, нито пък довело до неблагоприятни последици за работодателя или до препятстване възможността за нормално провеждане на трудовия процес. Освен това на 13.04.2020 г. по куриерска фирма „Спиди" ищецът получил пратка, като служителят не му предоставил обратна разписка съгласно чл. 195, ал. 2, предл. последно и ал. 3 от КТ, при отваряне на която разбрал, че му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и му било прекратено ТПО. Нещо повече, той не бил уведомен, че срещу него се провеждало дисциплинарно производство. От друга страна, при издаването на заповедта за уволнение била нарушена и разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Сочи се още, че в резултат на уволнението ищецът останал без работа и доходи, поради което имал право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 6 месеца от 14.04.2020 г. до 14.10.2020 г. в размер на 5 400.00 лева. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 460/10.04.2020 г. на управителя на дружеството – ответник, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 14.04.2020 г. до 14.10.2020 г., а именно сумата от 5 400.00 лева, както и ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Твърди се, че съгласно утвърдения график за м. март 2020 г., в периода от 16 март 2020 г. до 20 март 2020 г., ищецът следвало да работи през втора смяна, т.е. след 14:45 ч. На сутринта на 17 март 2020 г. пред предприятието на работодателя бил проведен стихиен (неорганизиран) протест на работниците от първа смяна, с искания да бъдат изпратени в отпуск поради опасността от разпространяването на COVID 19, като същият приключил към края на първата работна смяна и втората смяна в предприятието започнала нормално работа в установеното съгласно графика време. Въпреки това, ищецът, дори след като бил изрично поканен от началник смяната на производството – С. М. да започне да изпълнява трудовите си задължения, отказал да се яви на работното си място и да започне работа. На следващия ден - 18 март 2020 г. В.Б. отново не се явил на работното си място и след като бил потърсен по телефона от началник С. М., с искане да даде обяснения за причината за неговото отсъствие, той заявил, че отказва да се яви на работа и следва „препоръките от телевизията да си остане в къщи". По същия начин той самоволно не се явил на работа и в последващите дни - 19 и 20 март 2020 г. Производствената дейност в предприятието на работодателя продължила да се осъществява през цялата работна седмица от 16 до 20 март 2020 г., съгласно изготвения график за работа за месец март, а едва със Заповед № 239/21.03.2020 г. било разпоредено на всички служители на „Язаки България" ЕООД клон К. да ползват полагаемият им платен годишен отпуск в периода от 23 март 2020 г. до 03 април 2020 г. включително. Впоследствие със Заповед № 241/24.03.2020 г. работодателят разпоредил преустановяване на работата на всички служители на „Язаки България:" ЕООД - клон К. за периода от 23.03.2020 г. до 05.04.2020 г. във връзка с обнародвания на 24 март 2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, с което изменял издадената по-рано Заповед № 239/21.03.2020 г. Поддържа се и че в процесния период ответникът предприел всички необходими мерки за предпазване от разпространение на COVID 19 и своевременно изпълнявал предписанията на Регионалната здравна инспекция - Хасково. На 26.03.2020 г. била изпратена покана към ищеца да даде обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ за допуснатите нарушения по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, в срок от един ден от получаване на поканата, а на 27 март 2020 г. той сторил това. Счита се и че процесната заповед за уволнение му била надлежно връчена и при това лично, като той отказал да подпише обратната разписка за получаването й. Освен това били спазени всички императивни разпоредби на закона при издаването й и не били налице основания за отмяна на уволнението на ищеца. Сочи се, че неизпълнението на трудовите задължения от негова страна засегнало негативно производствения процес в предприятието, тъй като ищецът изпълнявал специфична производствена дейност (оператор на Комакс - машина за рязане, кримпиране и усукване на кабели), поради което не било възможно да бъде безпрепятствено заменен от друг работник, тъй като за изпълнението й било необходимо лицето да премине специално обучение и да получи специално разрешително. Вследствие на самоотлъчката на В.Б. се наложила спешна реорганизация в производствения процес (пренареждане на операторите по машини) и било необходимо привличането на друг работник на ответника, което довело до забавяне на производствения процес. Като следствие работодателят не можел да изпълни заявките на неговите клиенти в срок, а пряката последица от забавата на доставките били загубите, които в крайна сметка понасял самият той. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли предявените искове и да присъди в полза на ответника направените от разноски по делото.

С протоколно определение от 16.11.2020 г. и по молба на пълномощника на ищеца е прекратено производството по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 за сумата над 293,20 лева до първоначално заявения му размер от 5 400 лева, на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Съображенията за това са следните:

По делото няма спор, а и от представения трудов договор № 1494/08.05.2018 г. се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание и че то е било прекратено със Заповед № 460 от 10.04.2020 г. на директора на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, във вр. с чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

При издаването й от наказващия орган съдът счита, че са спазени предвидените в КТ императивни норми, с които е уредено дисциплинарното производство. Заповедта е издадена от лице, което е носител на работодателската власт (вж. т. 9 от представеното пълномощно от 28.02.2019 г.), след приемане на писмените обяснения от служителя (вж. л. 86 – л. 88 по делото), в срока за налагане на дисциплинарно наказания по чл. 194 КТ, и му е връчена с препоръчано писмо с обратна разписка, в съответствие с чл. 195, ал. 2, изр. 2 КТ (вж. представените разпечатка от системата за проследяване на пратки на пощенски оператор - куриерска служба „Спиди“ и товарителница към нея, както и показанията на свид. Д. Ю.М.). На следващо място, тя съдържа всички необходими реквизити - посочени са нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, както и съображения относно тежестта на нарушението. Тук е уместно да се отбележи, че искането на даване на обяснения във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина е индиция за открито дисциплинарно производство и за евентуална възможност за носене на дисциплинарна отговорност от работника или служителя, а и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ не съдържа формални правила за това. В този смисъл е Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, ІV г. о. От съдържанието на приетата и неоспорена покана се установява, че е ищецът е бил надлежно запознат с фактическите обстоятелства, станали причина за налагането на дисциплинарното му наказание.

Предвид изложеното настоящият трудов спор следва да се разгледа и прецени по същество.

На първо място съдът намира, че в случая се установява по несъмнен начин извършването на нарушението, за което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Неявяването му на работа в течение на четири последователни работни дни, а именно от 17.03.2020 г. до 20.03.2020 г. вкл. не се оспорва от него, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства. Касае се за нарушение на трудовата дисциплина, предвидено в чл. 187, т. 1 КТ, за което може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 от с.з. Настоящият съдебен състав счита, че в случая действително е налице самоволно отсъствие на работника, за което липсват уважителни причини. Обстоятелството, че на 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение в страната, не е основание за ищеца да не се яви на работа и да откаже да изпълнява трудовите си задължения, тъй като от чл. 7 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се налага изводът, че е въпрос на работодателска дискреция, в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване, работодателят да прецени дали да освободи работниците си от задължението да полагат труд на обичайното им работно място. Вън от всякакво съмнение е, че с оглед спецификата на работа в предприятието на ответника и изпълняваната от ищеца длъжност, работата от разстояние е невъзможна. От друга страна, от представените по делото писмени доказателства се установява, че работодателят е изпълнил предписанията на РЗИ-Хасково за осигуряване на необходимите лични предпазни средства за работниците. За пълнота на изложението е уместно да се отбележи и че не се твърди, а и в хода на производството не се установи, наличието на непосредствена опасност да живота и здравето на ищеца по смисъла на чл. 283 КТ, освобождаваща го от задължението му да изпълнява трудовите си задължения до нейното отстраняване.

Безспорно е, че преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение е задължителна и във всички случаи подлежи на съдебен контрол. Това е така, защото оценката съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ е част от приложението на закона. А дали работодателят го е спазил или не, се включва в рамките на контрола за законност, който съдът упражнява при потърсена от работника или служителя правна защита с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (така и в Решение № 1326 от 02.11.1999 г. по гр. д. № 219/1999 г. на ВКС).

В конкретния случай са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, както и поведението на ищеца. Заеманата от него длъжност в специфична производствена дейност, възникналите затруднения във връзка със заместването му, липсата на основателни причини за неполагането на труд от негова страна, респ. за неявяването му на работа през процесния период, продължителността на отсъствието му, което несъмнено разстройва в голяма степен създадената организация на труда при работодателя, реалната възможност за настъпването на неблагоприятни имуществени  последици за същия, както и липсата на самокритично отношение към извършеното и необходимостта да се предотврати подобно поведение в бъдещата му работа или пък от други работници, преценени в съвкупност обосновават установеното нарушение като достатъчно сериозно, за да се приложи най-тежката санкция по КТ, въпреки че няма данни до този момент да са му били налагани други дисциплинарни наказания.

В заключение може да се обобщи, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че в настоящия случай ответникът - работодател законосъобразно е упражнил потестативно си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за възстановяването му на предишната длъжност „машинен оператор", с място на работа - „Производство 1" към „Язаки България" ЕООД, клон К. и за присъждане на обезщетение в размер на 2 293,20 лева за периода от 14.04.2020 г. до 14.10.2020 г. След като не се установи неговата незаконност, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед  изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение. Според настоящия състав възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 637,83 лева е основателно. Делото не е със значителна фактическа и правна сложност, поради което и съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1, ал. 9 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и т. 16 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 2 030 лева, която сума следва да му бъде заплатена от ищеца.

Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса за предявените искове, а заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице остава за негова сметка.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В. Л. от АК - Хасково, против „Язаки България" ЕООД Клон К., ЕИК 1286171610017, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Д., обл. Хасково, със съдебен адрес:***, чрез адв. Е. И. от САК, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението му, извършено със Заповед № 460/10.04.2020 г. на директора на дружеството, за незаконно и за нейната отмяна, за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност „машинен оператор", с място на работа - „Производство 1" към „Язаки България" ЕООД, клон К. и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 14.04.2020 г. до 14.10.2020 г. в размер на 293,20 лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.Л. от АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Язаки България" ЕООД Клон К., ЕИК 1286171610017, със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Д., обл. Х., със съдебен адрес:***, чрез адв. Е. И. от САК, сумата от 2 030 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 30.11.2020 г.

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ:/п/ не се чете.

/Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.