Р Е Ш Е Н И Е 1264
03.07.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 625/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.В.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно постановление №
18-1030-007696 от 26.09.2018 г., издадено от К. О. Н. – началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение при
описанието на мястото на извършване на нарушението, което да ограничавало
правото му на защита. Оспорва и приетата за установена от
административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка, като твърди да е
преминал през кръстовището при подаван зелен светлинен сигнал на светофара.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, в
което е даден ход на съдените прения, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното
писмо с вх. № 6708/29.01.2019 г., с което препраща жалбата и административната
преписка, изразява становище производството по налагане на наказанието да е
протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н.В.К.,
спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 12.10.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 16.10.2018 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата
е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 31.08.2018 г. около 09:10 часа в гр. Пловдив
жалбоподателят Н.В.К. управлявал лек автомобил „Лексус ЛХ 570“ с рег. № **** ,
като се движил по бул. „Асеновградско шосе“. Когато достигнал до кръстовището
на бул. „Асеновградско шосе“ и бул. „Менделеев“, пътният светофар за движение
направо подавал червен светлинен сигнал. По същото време на бул. „Менделеев“ се
намирали свидетелите В.О.С. и Н.Д.Д. ***, група „Сигма, сектор „СПС“, които
изпълнявали служебните си задължения, като включително и осъществявали контрол
за спазване на правилата за движение. Въпреки червеният сигнал на светофара
жалбоподателят К. навлязъл и преминал с управлявания лек автомобил с рег. № ****
през кръстовището на бул. „Асеновградско
шосе“ и бул. „Менделеев“ и продължил движението си направо. Свидетелите С. и Д.
имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара и забелязали
преминаването на жалбоподателя на червен сигнал, след което С. подал сигнал със
стоп-палка и спрял водача на автомобила – жалбоподателя К.. На място свидетелят
С. съставил в присъствието на свидетеля Д. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 420928 против жалбоподателя К., на
когото връчил препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства,
както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.О.С. и
Н.Д.Д.. От тях се установява наличието на пътен светофар, регулиращ движението
в процесния пътен участък, отстоянието на свидетелите от него, както и
месторазположението на конкретния светофар, като свидетелите са били на около
50-100 метра спрямо светофара на бул. „Менделеев“. Изяснява се още, че те са
имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара. Установява се на
следващо място от показанията и на двамата свидетели фактът на преминаването на
жалбоподателя с управлявания от него автомобил при подаван червен светлинен
сигнал от гореописания пътен светофар. Съдът намира показанията на свидетелите С.
и Д. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В показанията си и
двамата свидетели възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са
възприели като очевидци. Не се установяват основания, по които свидетелите да
се считат за предубедени, тъй като в показанията си всеки от тях пресъздава
обстоятелства, които са им станали известни при изпълнение на служебните им
задължения. Показанията им се подкрепят и от писменото доказателство схема на
организацията на движението на процесния пътен участък. Съдът кредитира
показанията на С. и Д. и тъй като намери същите за взаимно кореспондиращи си,
като по този начин те служат за взаимната си проверка, но съществени
противоречия между тях не бяха установени. Напротив, твърденията на свидетелите
си кореспондираха и относно отделни детайли при установяването на нарушението
като например, че жалбоподателят е спрял на известно разстояние, сравнително
отдалечен от тях, при подаването на сигнал със стоп-палка, както и относно
изказаните възражения от последния, че е спрян за такъв вид нарушение и че
бързал. По тези съображения показанията на свидетелите С. и Д. бяха изцяло
кредитирани от настоящия съдебен състав.
В тази връзка съдът не дава вяра на обясненията на
жалбоподателя К. в частта им, в която твърди да е преминал на зелен сигнал на
светофарната уредба. В тази им част обясненията са категорично оборени от
показанията на свидетелите-очевидци С. и Д., поради което съдът ги приема за
защитна версия, на която обаче не дава доверие. Вяра се дава на обясненията
единствено в частите им, в които жалбоподателят посочва, че е бил спрян на бул.
„Менделеев“ и то от св. С., както и че на мястото са присъствали и други
полицейски служители. Следва да се отбележи и че сам К. твърди, че преди да му
бъде съставен актът от св. С. някои от другите присъстващи полицейски служители
също са му потвърдили, че са го видели да преминава на червен сигнал на
светофара. От своя страна св. Д. изясни, че и той, и началникът на Сектора са
възприели преминаването на автомобила при подаден червен светлинен сигнал.
От писмо с изх. № 939/30.04.2019 г. от инж. П.В. -
Директор на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ (лист 45
от делото) и схема на организацията на движението на процесния пътен участък
(лист 46 от делото) се установява съществуването на кръстовище, образувано от
пресичането на бул. „Менделеев“ и бул. „Асеновградско шосе“ в гр. Пловдив,
както и че движението е било регулирано с пътни светофари.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното
от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при описанието на
мястото на извършване на нарушението. На първо място несподелимо е твърдението
обективно да не съществувало място, което да представлява кръстовище на
булевардите „Асеновградско шосе“ и „Менделеев“. По делото на лист 46 е
приложена приетата като доказателство схема на организация на движението на
посочения пътен участък, от която се установява, че обективно двата булеварда
се срещат на територията на град Пловдив, при което се образува кръстовище с
ул. „Найчо Цанов“. Самият жалбоподател в обясненията си посочи, че се е движил
по бул. „Асеновградско шосе“, след което е продължил направо по бул.
„Менделеев“, без да се отклонява наляво или надясно. При тези факти съдът
намира, че напълно коректно е направено описанието на мястото, където
жалбоподателят е извършил нарушението. Описанието от една страна кореспондира с
конкретно място на територията на град Пловдив, а освен това отговаря и на
маршрута, по който обективно се е движил жалбоподателят. Следва да се има
предвид и че описанието на мястото на извършване на нарушението трябва да
изпълни няколко задачи в процеса: да послужи за индивидуализация на конкретното
деяние (наред с време и начин на извършване), така че да може то да бъде
отграничено от кое да е друго деяние; да запознае наказания с фактическите
рамки на обвинението, за да може той да се защитава адекватно и в пълен обем,
както и да позволи на съда да извърши преценка дали описаното в НП действително
се е случило в обективната действителност. В случая конкретно направеното
описание в НП позволява изпълнението на всяка една от тези задачи, поради което
неоснователен е доводът да е допуснато съществено процесуално нарушение.
Обстоятелството, че жалбоподателят по никакъв начин не е бил затруднен да
организира защитата си при така направеното описание на мястото на извършване
на нарушението е видно от процесуалното поведение на К.. Същият е изложил
твърденията си за това какво се е случило от фактическа страна още с жалбата
си, в съдебно заседание даде и обяснения по делото, което показва, че той е
напълно наясно за кое конкретно деяние е наказан и се защитава активно срещу
това обвинение. В тази връзка неясно остава за съда с какво тогава направеното
описание на мястото на извършване на нарушението затруднявало правото на защита
на жалбоподателя. Така направеното възражение е по-скоро израз на злоупотреба с
процесуални права. Несподелимо е и твърдението, че НП е съществено опорочено
поради непосочване на посока на движение. В тази връзка следва да се посочи, че
в наказателното постановление са описани датата и мястото на деянието, неговото
авторство, индивидуализиран е управляваният от жалбоподателя лек автомобил,
както и в какво се е изразило конкретното му противоправно поведение. Трайна е
съдебната практика, че всякакви други обстоятелства – които не описват елемент
от състава на нарушението, могат да бъдат установявани и в хода на съдебното
следствие. От своя страна районният съд е инстанция и по фактите, поради което
неописването на несъставомерни обстоятелства не е съществено процесуално нарушение.
Посочването на булевардите „Асеновградско шосе“ и „Менделеев“ като улици в
наказателното постановление също не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като не води до неяснота относно конкретното място, където е
било извършено нарушението. По тези съображения съдът намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а възраженията на жалбоподателя в
този смисъл цени за неоснователни.
По правилността на наказателното постановление
настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се доказа по категоричен и несъмнен начин
жалбоподателят К. да е извършил нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е
бил наказан с обжалваното наказателно постановление. От обективна страна датата
и мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на актосъставителя
С., който изцяло поддържаше констатациите си по акта, както и от показанията на
очевидеца Д., на които съдът изцяло даде вяра. Авторството на деянието от страна
на жалбоподателя също е установено по категоричен начин, като последният в
обясненията си също не оспорва факта именно той да е управлявал лекия автомобил
„Лексус ЛХ 570“ с рег. № **** към
момента на преминаването през процесното кръстовище. Възраженията на
жалбоподателя са насочени срещу фактическите изводи на наказващия орган относно
светлинния сигнал на светофара към момента на преминаване през кръстовището. Доказан
по делото факт – както от схемата за организация на движението, така и от
свидетелските показания, е, че на посоченото кръстовище движението е било
регулирано с пътен светофар. Установява се на следващо място, че жалбоподателят
от обективна страна се е движил с лекия си автомобил по бул. „Асеновградско
шосе“ в посока бул. „Менделеев“, като е преминал през кръстовището, образувано
на мястото, където двата булеварда се срещат. Следователно жалбоподателят К. е
имал правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 и на „участник в
движението“ съгласно § 6, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. На първо
място това означава, че жалбоподателят е годен субект на административното
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На следващо място като участник в движението
той е имал задължението да съобразява своето поведение със светлинните сигнали.
Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното
значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно
светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена
светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава
„Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента
на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението“. В конкретния случай от събраните и проверени по делото
доказателства съдът приема, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод
беше направен от показанията на свидетелите очевидци С. и Д., като двамата са
имали пряка видимост и непосредствено са възприели светлинните сигнали на
светофара и момента на преминаването на жалбоподателя през кръстовището. Беше
изяснено, че червеният светлинен сигнал означава, че преминаването е забранено.
Следователно като е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен
сигнал на светофара, жалбоподателят К. не е съобразил поведението си със
светлинните сигнали на светофара. Това му поведение представлява изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като
нарушението е формално, то с осъществяването на това му поведение, нарушението
е било довършено от обективна страна.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав
приема, че в случая не е била налице хипотезата по чл. 31, ал. 7, т. 4 от
ППЗДвП, съгласно която забраната за преминаване при жълта светлина на светофара
не се отнася за онези водачите, които в момента на подаването на този сигнал,
след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че
не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Такива факти нито се
твърдят, нито се установяват по делото. Изяснява се, че и двамата разпитани
свидетели С. и Д. са видели автомобила, управляван от жалбоподателя, още преди
да навлезе в кръстовището, тъй като са възприели, че той не е спирал или
намалявал скоростта си на движение. Те посочват обаче, че към момента на
навлизането в кръстовището от К. светофарът вече е подавал червен сигнал. От
своя страна жалбоподателят също не твърди да е преминал при жълт светлинен
сигнал. Следователно тази хипотеза е оборена от събрания доказателствен
материал и не съответства на обективно случилото се.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е извършено виновно и при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява лек автомобил и в този
смисъл е участник в движението, както и че движението на процесното кръстовище
е регулирано от пътни светофари, възприел е и червения светлинен сигнал на
светофара за движение, но въпреки това е пристъпил към осъществяване на
деянието. Следователно в съзнанието си той е формирал представа относно всички
елементи от състава на нарушението.
Процесното деяние на представлява хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, налагащи извънредна необходимост за жалбоподателя да премине
през кръстовището на забранителен сигнал на светофара. Напротив, касае се за
деяние, което разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушения от
този вид. При тази преценката следва да бъде взето предвид и установеното от
показанията на св. С. обстоятелство, че при спирането му от полицейските
служители жалбоподателят е заявил, че нарушението не било фрапантно и не
трябвало да се занимават с него, а с по-сериозни нарушители, което индикира на
липсата на формирано съзнание, че и процесното деяние само по себе си нарушава
установения ред на държавно управление и съставлява противоправно и
общественоопасно деяние.
Съдът намира,
че правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Видът и
размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на
наказанието, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-007696
от 26.09.2018 г., издадено от К. О. Н. –
Началник група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Н.В.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6,
т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.