Р Е Ш Е Н И Е № 96
гр. Сливница, 01. 08. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 119 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
М.Г.Г. с
ЕГН **********,***, обжалва наказателно постановление № 15-1204-000771 / 07.07.2015
г. издадено от началник група в сектор ПП на ОДМВР - София, с което на
жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
с искане да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че възможността на АНО да реализира
административнонаказателната му отговорност е погасена по давност, тъй като АУАН
е съставен на 26.05.2015 г., НП е издадено на 07.07.2015 г., а към момента на
връчването му на жалбоподателя на 11.01.2019 г. са изтекли повече от 3 години
за изпълнение на наложеното наказание „глоба“. Освен това заявява, че в
издаденото НП не е направено пълно описание на мястото на извършване на нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено. Също така твърди, че не е
индивидуализиран вида на ППС, за което се дължи винетна такса. Жалбоподателят
счита, че в случая се касае за различно от вмененото му нарушение, а именно –
незалепяне на винетен стикер, което следва да се квалифицира като такова по чл.
100, ал.2 ЗДвП. На последно място изтъква, че АНО не е изложил мотиви относно
липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. При тези съображения
моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган
изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (АУАН бланков № 161090 / 26.05.2015
г., наказателно постановление № 15-1204-000771 / 07.07.2015 г. на Началника на група, сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - София, заповед № 8121з – 748 / 24.06.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи, справка за нарушения на водач на МПС, и показанията на свидетеля Н.Б.Г.), намира
следното:
На 26.05.2015 г. около 21.15 часа
свидетеля Н.Б.Г. и Р.С.А. – автоконтрольори в С”ПП” при ОДМВР – София, спрели
за проверка на ПП – І – 8 лек автомобил, марка „О.”, модел „О.” с рег. № *******,
собственост на А.Р.К.и управляван от жалбоподателя М.Г.Г.. Автомобилът се
движел в посока от гр. София към гр. Драгоман. Полицейските служители
констатирали, че автомобилът се управлява от жалбоподателя М.Г. без поставен
валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по
републиканската пътна мрежа. За констатираното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бланков № 161090 / 26.05.2015 г.,
подписан без възражения от водача на автомобила, въз основа на който било
издадено атакуваното НП № 15-1204-000771 / 07.07.2015 г. на Началника на група,
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП, като не е съобразил своето поведение с условията за управление на пътни превозни средства по републиканските пътища. Посочената разпоредба вменява задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДП да управляват пътни превозни средства по републиканските пътища само след като за тях е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП за преминаване на пътни превозни средства, посочени в този закон, по републиканските пътища, се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. В чл. 10а, ал. 6 ЗП леките автомобили са изрично посочени като пътно превозно средство, за което се събира винетна такса. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 ЗП. В конкретния случай жалбоподателят като водач на пътно превозно средство не е изпълнил посоченото задължение. Пътищата включени в републиканската пътна мрежа са обнародвани в Държавен вестник, а в конкретния случай първокласен път І - 8 е част от републиканската пътна мрежа и е включен в обнародвания списък и съобразно чл.10, ал.2 ЗП за преминаването на ППС по него се събира винетна такса. Посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателя се установи и в хода на съдебното производство. В показанията си свидетеля Н.Г., който е актосъставител и е лице, незаинтересувано от изхода на делото, е категоричен, че АУАН е съставен за управление на превозно средство без поставен валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа. Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че жалбоподателя като водач пътно превозно средство е привел описания лек автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа, следва да се приеме, че е нарушил правилото на чл. 139, ал. 5 ЗДП и е осъществил състава на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП.
Субект на нарушението по чл. 179,
ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДП е не собственикът на превозното средство, а неговият
водач. В ЗДП се съдържа легална дефиниция на понятието “водач” – съгласно
разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР
към ЗДП водач е лице, което управлява пътно превозно средство, какъвто
безспорно в настоящия случай е жалбоподателят Г. – обстоятелство, за което спор
по делото липсва.
Във връзка с доводите на жалбоподателя
за изтекъл 3-годишен давностен срок за изпълнение на наложеното административно
наказание съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.14 ЗДвП е предвидено, че за
неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването
на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и
наказания. По силата на разпоредбата на чл.11 ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго.
Давността представлява
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната отговорност
може да бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава, че при
настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност,
а като краен резултат – до нейното погасяване.
Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34
от ЗАНН), която следва да се преценява в случая, и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да
реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл.82 от ЗАНН), която жалбоподателят претендира да е
изтекла. В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната
погасителна давност. При това положение следва да намери приложение чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.79, 80 и 81 от НК. Неоснователно е да се изключи въобще
приложението на този институт в производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания, тъй като по
този начин ще се допусне възможността административните нарушения да се
установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето. В
този смисъл са и възприетите принципни положения в Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1 /
Съгласно чл.79 от НК давността по
т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване,
така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11 от ЗАНН във вр. с
чл.79, ал.1, т.2 от НК следва да изключи и административнонаказателното
преследване по ЗАНН. Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като
давността е институт на материалното право, срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК
(ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.), следва да се определи към датата на извършване на
деянието и той е четири години и половина. В случая абсолютната давност за
погасяване на наказателно преследване по ЗАНН, която при липса на влязло в сила
НП, е четири години и половина, считано от датата на извършване на деянието - 26.05.2015
г. От тази дата срокът от четири години
и половина, представляващ абсолютна погасителна давност по чл.81, ал.3 вр.
чл.81, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.) във вр. с чл.11 от ЗАНН не е
изтекъл.
Предвид чл.81, ал.2 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването,
за предприемането на каквито действия АНО не е ангажирал доказателства, но
съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
В случая, предвид посочената в АУАН и НП дата на извършване на
административното нарушение – 26.05.2015 г., към настоящия момент не е изтекъл
абсолютния давностен срок от четири години и половина, с чието изтичане се
изключва въобще административнонаказателното преследване, което включва
правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу
дееца и да му наложи административно наказание. Изтичането на изпълнителската
давност по отношение на наложено административно наказание се преценява от
влизане в сила на акта, с който е
наложено.
Ето защо настоящият съдебен
състав не възприема доводите на жалбоподателя в тази насока.
Както бе посочено по – горе актът
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички
реквизити, изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателя е
наложено наказание, съставляват административно нарушение и наказващият орган
при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То
е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При определяне на
наказанието наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП, според която
водач, който управлява пътно превозно средство, предназначено за превоз на
пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, по републиканките пътища,
за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, се
наказва с глоба от 300 лева.
По изложените съображения
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
15-1204-000771 / 07.07.2015 г. издадено от началник група в сектор ПП на ОДМВР
- София, с което на М.Г.Г. с ЕГН **********,***, за нарушение разпоредбата на
чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: