Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I състав в закрито заседание на деветнадесети май
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 5608 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК „Л.И.“ АД,
като длъжник по изп.д. № 20207880400541 по описа на ЧСИ М.К., срещу отказ на
съдебния изпълнител да намали приетите в изпълнителното производство разноски,
обективиран в съобщение изх. № 8218 от 21.10.2020г. на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от
КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди, че в случая претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане. Направено е и искане за намаляване на
таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Взискателят, редовно уведомен в
срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за
неоснователност на частната жалба.
ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от КЧСИ, в изложените от него
мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения за
неоснователност на частната жалба.
След преценка доводите на
страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
по следните съображения:
Изпълнително дело № 20207880400541
е образувано въз основа на молба с вх. № 5319/29.09.2020г. от Д.Г.В., чрез адв.
В.В., към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от 08.09.2020г.
издаден от Софийски районен съд, въз основа на Решение, постановено по гр.д. №
4648/2019г. по описа на АС–София. По силата на така посочения изпълнителен лист
длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от
ПТП, настъпило на 06.02.2014г., заедно със законната лихва от 26.01.2015г. до
окончателното изплащане. С молбата за образуване на изпълнителното дело е
представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който страните договорили
възнаграждение в размер на 2 385.17 лева, като е посочено, че сумата е
платена в брой.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 30.09.2020г. В същата, като
задължение, са вписани 2 385.17 лв. разноски по изпълнителното.
На
05.10.2020г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 2 385.17 лева
да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. С
обжалваното постановление от 21.10.2020г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането на дружеството-длъжник да намали приетите в изпълнителното
производство разноските.
С молба вх. №
5877 взискателят, чрез адв. В.В. е поискал да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника.
Не се твърди, нито доказа длъжникът ЗК „Л.И.“ АД в срока за доброволно
изпълнение да е погасил дълга предмет на
изпълнението.
Въз
основа на горното, съдът прави следните
изводи:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК
изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Съгласно нормата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са в тежест
на длъжника, освен в изрично изброените в процесуалния закон случаи.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на
изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия
член в редакцията обн. ДВ бр.68 /2020г. действаща
към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. –
200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7.
В конкретния случай на процесуалния представител на взискателя се дължи
възнаграждение не само за образуване на делото, предвидено в чл. 10, т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. т.е. 200 лв., а и за
процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изп. дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, предвидено в
чл. 10, т.2 от Наредбата т.е. и сума в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, предвидени в чл. 7, ал. 2 съобразно материалния интерес. До
удовлетворяването на взискателя се е стигнало в резултат на избрания от неговия
процесуален представител способ, а именно запор върху банковите сметки на
длъжника, а не чрез доброволно плащане. Видно от представения по делото Договор
за правна защита и съдействие от 29.09.2020 г., взискателят е ангажирал адвокат
за образуване и водене на изпълнителното дело. С молба вх. № 5877 процесуалният
представител на взискателя е депозирал по изпълнителното дело молба с посочване
на изпълнителен способ - налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Запорът е наложен със запорно съобщение от 26.10.2020 г., след изтичане на
срока за доброволно изпълнение, в който видно от материалите по представеното
изпълнително дело, плащане не е постъпило. В случая липсват данни за погасяване
на дълга предмет на изпълнение по изп.д. № 20207880400541 по описа на ЧСИ М.К.,
в срока за доброволно изпълнение. Последното
е възможно да наложи действия по процесуално представителство на взискателя с
цел удовлетворяване на незаплатените вземания, което препятства преценката за
съотношение извършени процесуални действия - дължимо възнаграждение.
Приетите по делото договор,
платежно нареждане установяват, че взискателят е възложил на адвокат да води и
да образува изпълнителното дело за събиране на сумата по изпълнителния лист, за
което е уговорил и платил сумата от 2 385.17 лв. Това възнаграждение е
такова за образуване и за водене на делото, поради което и съдът приема, че
възраженията на длъжника за недължимост на сумата поради прекомерност на същото
са неоснователни.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че оплакванията на длъжника в частта за
дължимостта и размера на разноските на длъжника за адвокат са неоснователни. При
това положение жалбата на ЗК „Л.И.“ АД, се явява неоснователна и като такава не
следва да се уважава.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на
ЗК „Л.И.“ АД, против отказ, обективиран
в съобщение изх. № 8218 от 21.10.2020г. на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от КЧСИ, с
район на действие СГС, по изп. дело № 20207880400541, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК
адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело от 2 385.17
лв. до 200лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.