Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ E състав
в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр.д. № 1514/2020 г. по описа на СГС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 251287 от 21.10.2019 г., постановено по гр. д. №
72840/2017 г. по описа на СРС, 24-ти състав, частично е уважен предявения от В.В.И.,
срещу ЗК „Д.з.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432,ал. 1 КЗ за
заплащане сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 12.01.2017
г. в с. Шейново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2017
г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 20000,00 лв., предявен като
частичен от целия размер на обезщетението в размер на сумата от 30000,00 лв.
Със същото решение ЗК „Д.з.“ АД е осъден да заплати на адв.
П.К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 756,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК и сумата от 290,00 лв., представляваща дължимата ДТ и депозит
за вещо лице. Ищецът пък е осъден да заплати на ответното дружество на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 490,00 лв., представляващи
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която искът е бил частично уважен, е
подадена въззивна жалба от ответника ЗК „Д.з.“ АД , чрез пълномощника си – юриск.
М.Манолова, с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са
изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа,
че присъденото обезщетение, предвид изключително леките травми получени от
ищцата при процесното ПТП, е прекомерно и в този смисъл не е справедливо. Сочи,
че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по
изслушаната СМЕ се установявало, че телесните увреждания са отшумели за 20 дни,
като ищцата се е възстановила напълно. Изтъква, че не установено наличието на
мозъчно сътресение, като вещото лице било категорично по този въпрос. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове, като
присъди и направените по делото разноски.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която искът е бил частично отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 20000,00 лв., е
подадена насрещна въззивна жалба от ищеца В.В.И., чрез пълномощника си – адв. К.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени
оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че присъденото
обезщетение , предвид получените от ищцата травматични увреждания от процесното
ПТП, е занижено и в този смисъл не е справедливо. Изтъква, че СРС не е отчел
вида и характера на уврежданията, полученото мозъчно сътресение, не е отчел
социално-икономическите условия, предвидения в КЗ лимит на отговорност на
застрахователя по ГО, и е определил несправедливо обезщетение. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и уважи предявения иск изцяло, като присъди
и направените по делото разноски..
Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл. 259 ГПК,
съответно по чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като
е заплатена дължимата държавна такса от ответника, а ищецът е освободен от
внасянето на ДТ, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба на ответника за частично основателна, а насрещната такава на
ищеца за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 432,ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав обхваща три
групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца; 2)
наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3) наличието на
застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател.
Тъй като ЗК „Д.з.“ АД извънсъдебно е заплатил на В.В.И.
сумата от 1200,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди следствие
на процесното ПТП от 12.01.2017 г. в с. Шейново, с което жалбоподателят
поддържа във въззивната жалба, че напълно е репарирал неимуществените вреди от
произшествието, то между страните не съществува спор, че са налице всички
материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право.
Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивните
жалби и само по отношение, на който въззивният съд следва да се произнесе (арг.
чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът
на заместващото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно
критериите по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на релевираното от жалбоподателя ЗК „Д.з.“ АД
оплакване за прекомерност на присъденото обезщетение следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Настоящият състав на съда приема, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е преценил
причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, с оглед на
комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на увреждането,
причинените морални страдания и т.н. В този смисъл и т. 2 на Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство, че
понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя
конкретно според обстоятелствата по делото. В конкретния случай от
неоспореното от страните заключение на вещото лице по
изслушаната в о.с.з. от 26.03.2019 г. СМЕ, което съдът намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, безспорно се установява, че ищцата е получила
следните травматични увреждания: косо линейно кръвонасядане по предната горна лява
повърхност на гръдния кош и кръвонасядания по двете колена и контузия на
гръдния кош, които са отшумели за около две три седмици. Вещото лице е
категорично, че от механизма на ПТП, обективно не е било възможно главата на
ищцата да достигне части от интериора на автомобила и да контактува с тях.
Вещото лице сочи още травма на меките тъкани в областта на главата не е
отразена и в представеното по делото съдебномедицинското удостоверение на живо
лице № 13/2017 г., издадено от д-р. Пасев
на 17.01.2017 г. Същият е категоричен, че без травма на главата не може
да настъпи мозъчно сътресение. Ето защо настоящият състав приема за недоказано
твърдението в исковата молба, че следствие на инцидента ищцата е претърпяла и
мозъчно сътресение, като съдът дава вяра на заключението на вещото лице по
изслушаната СМЕ. Следва да се отбележи, че от показанията на св. Пенка Белова
не се установява безспорно ищцата да е получила травма на главата, а болки в
главата и повръщане сами по себе си не доказват наличие на мозъчно сътресение.
Следва да се има предвид, че
получените травматични увреждания и изпитания стрес следствие на процесното ПТП
действително са създали неудоство в нормалната деятелност на ищцата, тъй като са
свързанани с ежедневни битови затруднения при
воденето на нормален живот и изпитването на болка.
Имайки предвид обаче, че същите не са оставили трайни увреждания при ищцата и са отшумели за около две три седмици настоящата
съдебна инстанция приема, че справедливото обезщетение по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е
в размер на 3200,00 лв.,
като при определяне на същото съдът взе вземе предвид и възрастта на ищцата –
младата и възраст и бързото възстановяване, социално-икономическите условия в
страната при настъпване на ПТП-то, нормативно установения максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди. Заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. В заключение следва да се отбележи, че заместващото обезщетение в
размер на 3200,00 лв. в най-пълна степен компенсира вредите на увреденото лице
от вредоносното действие и същото е в съответствие с принципът за справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Тъй като ЗК „Д.з.“ АД извънсъдебно е заплатил на В.В.И.
сумата от 1200,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
следствие на процесното ПТП от 12.01.2017 г. в с. Шейново, то от определения
размер на обезщетението в размер на 3200,00 лв. следва да се приспадне сумата
от 1200,00 лв., поради което предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 52 ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 2000,00 лв.
Тъй като не е оспорено твърдението на ответника, че сумата
от 120,00 лв. е заплатена по сметка на ищеца в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, то
върху платеното обезщетение от 1200,00 лв., не се дължи лихва от момента на
уведомяването на застрахователя по ГО – 24.01.2017 г.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над сумата от 2000,00 лв.
до присъдения размер на обезщетение от 6000,00 лв., в частта, с която в полза
на адв. К. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
над сумата от 113,10 лв. до сумата от 756,00 лв., както и в частта, с
която ЗК „Д.з.“ АД е осъдено за заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на СРС държавна такса над сумата от 80,00 лв. до присъдения размер от
290 лв.
В частта, с която искът е уважен за сумата от 2000,00 лв.
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 145,20 лв., представляващи разноски за заплатена
държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от още 140,00 лв. за производството пред СРС.
Тъй като насрещната въззивна жалба е изцяло неоснователна в
полза на адв. К. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за
настоящето производство.
С оглед обстоятелството, че
ищецът по делото е ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, и тъй като
цената на иска в конкретния случай надхвърля предвиденият праг от 5 000 лв. за
граждански дела, то по арг. от разпоредбата на чл. 113, изр. 2 ГПК, вр. чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, постановеното решение може
да се обжалва пред ВКС / в този смисъл Определение № 519 от 23.12.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2002/2020 г., II т. о., ТК/.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 251287 от 21.10.2019 г., постановено по гр. д. №
72840/2017 г. по описа на СРС, 24-ти състав, в частта, с която е уважен предявения от В.В.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. К., срещу ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК*******,
осъдителен иск с правно основание чл. 432,ал. 1 КЗ за разликата над сумата от
2000,00 лв. до присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди следствие
на ПТП, настъпило на 12.01.2017 г. в с. Шейново в размер на сумата от 6000,00
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2017 г. до окончателното
й изплащане, в частта, с която в
полза на адв. К. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. над сумата от 113,10 лв. до сумата от 756,00
лв., както и в частта, с която ЗК „Д.з.“
АД е осъдено за заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС
държавна такса над сумата от 80,00 лв. до присъдения размер от 290 лв, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
офис 10 – адв. К., срещу ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК*******, осъдителен иск с правно
основание чл. 432,ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 2000,00 лв. до присъдения
размер на обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на
12.01.2017 г. в с. Шейново в размер на сумата от 6000,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 251287 от 21.10.2019 г., постановено по гр. д. №
72840/2017 г. по описа на СРС, 24-ти състав, в частта, с която е уважен предявения от В.В.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. К., срещу ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК*******,
осъдителен иск с правно основание чл. 432,ал. 1 КЗ за сумата от 2000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило
на 12.01.2017 г. в с. Шейново, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.В.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 –
адв. К. да заплати на К „Д.з.“ АД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 273 ГПК сумата от 145,20 лв., представляващи разноски за заплатена
държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от още 140,00 лв. за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата
на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: