№ 28225
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110175333 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 182768/27.05.2025г. подадена от адвокат-
представител на ищец Я. Й. С., за произнасяне по чл.248 ГПК, като се измени решение №
7754/30.04.2025г. в частта на разноските и се присъди адв.хонорар в пълен размер от
800,00лв., вместо присъдените 300лв. от съда, в полза на ищец.
Молбата по чл.248 ГПК е изпратена за отговор на другата страна ответник Б.Е. АД,
като е постъпило становище с вх.№ 224472/26.6.2025г., с което се оспорва искането на
ищеца, и се моли съдът да отхвърли молбата по чл.248 ГПК по същество. Посочва се също,
че молбата на ищец е недопустима, защото няма представен списък по чл.80 ГПК съгласно
ТР №6 от 06.11.2013г. по ТД№ 6/2012г. на ВКС.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е страна по
делото, същата е допустима, защото в становище с вх.№ 127891/10.4.2025г. прието по
делото от съда/л.33-35 от делото/ адвоката на ищеца е включил цписък по чл.80 ГПК в самия
текст на становището /предпоследен и последен абзац на л.34 от делото и първи абзац на
л.35 от делото/.
По същество молбата е неоснователна.
Неоснователна е, защото ищецът мотивира искането си като цитира Наредба №1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, но без да вземе предвид решение от
25.1.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, с което е посочено, че съдът не е обвързан от
Наредбата и определените с нея размери, особено при възражение направено по чл.78, ал.5
ГПК, като съдът има възможност да присъди адв.хонорар под определените минимуми, като
се съобрази с фактическата и правна сложност на конкретното дело. Следва да се има
предвид, че съдът се съобразява и с цената на предявената искова претенция. Не на последно
по важност място следва да се посочи, че Наредбата няма нормативен характер, защото не е
приета от орган на власт. Както и да се погледне същата няма задължителен характер за
1
съда.
За конкретния случай цената на иска е 488,96лв., а адв.хонорар поискан за цялото
производство/искова част и заповедна част/ в размер на 800лв., като се иска по 400лв. за
всяка част от производството като се посочва, че е минимален размер по Наредбата. Твърди
се също, че адв.хонорар за заповедната част е присъден със ЗИ№ 29803/24.9.2024г. издадена
по ЧГД№ 55168/2024г. по опис на СРС, следователно следва да се присъди с решението.
Това не е така, защото ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК следователно е
оспорил всички суми по издадената ЗИ, вкл.и за разноските. Отделно от това ответникът е
направил възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът е намерил за
основателно. Не на последно място делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, защото ИМ съдържа данни единствено за полет и с колко е закъснял, като често
се извършва плащане в хода на делото. Освен това размерите на обезщетенията са строго
фиксирани в Регламент (ЕО) 261/2004г.
По същество това са по-скоро типизирани дела, което не представлява никаква
трудност за оформяне на ИМ и провеждане на защита. Също така често по този тип дела не
се събират допълнителни доказателства, защото се плаща в хода на производството, какъвто
е и конкретния случай, т.е. твърденията на ищеца, че делото е с фактическа и правна
сложност са напълно необосновани.
Съдът е изложил подробни мотиви в решението си, които намира за правилни, като
липсват факти, които да променят изводите на съда по отношение на присъден размер на
адв.хонорар на ищеца с посоченото решение.
Реално ищецът иска да се формулират нови правни изводи относно разноските
присъдени с решението по отношение на адв.хонорар присъден на ищеца. Няма място за
какъвто и да е друг извод, тъй като това би означавало подмяна на мотивите на акта, което
би било пряко нарушение на правилата по изготвяне на решение по чл.235 ГПК и чл.246
ГПК. Новите правни изводи може да направи само въззивната инстанция по пътя на
инстанционния контрол.
Следва дебело да се подчертае, че по делото сумата за главницата е отхвърлена, поради
извършено плащане от ответник в хода на производството, т.е. останала е дължима само
законна лихва от дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда до датата на
плащане.
С оглед всичко изложено до тук съдът достига до извод, че липсват основания за
изменение на постановеното решение в частта, за присъден адв.хонорар в полза на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх.№ 182768/27.05.2025г. подадена от
адвокат-представител на ищец Я. Й. С., за изменение на решение № 7754/30.04.2025г.
2
постановено по делото в частта на разноските, като се присъди допълнителен адв.хонорар на
ищеца за разликата над присъден размер от 300лв. до поискан пълен размер от 800лв., за
цялото производство, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3