№ /17.01.2019 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Христиана
Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2300 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба
от „М. 06” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Л.К.,
чрез пълномощника му адв.А.Х. ***, против Заповед №114-ОП/31.07.2018г на
директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП-Варна, с която на осн.чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване
на стопанисвания от дружеството търговски обект – магазин за хранителни стоки в
гр.Варна, ул.”*****************, и забрана на достъпа до него за 7 (седем) дни.
Жалбоподателите
принципно не оспорват неиздаването на касов бон за извършена продажба на ст-ст 0.60лв,
но твърдят, че случаят е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, поради което липсват
фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед, както и мотиви
в самата нея за определения срок на ПАМ. Освен това считат, че така
определеният срок нарушава принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, доколкото
сумата на неотчетената продажба е с много ниска стойност, а липсата на мотиви в
акта препятства възможността за преценка дали органът е съобразил правомощието
си в съответствие с целите на закона. С тези и други развити съображения се
настоява за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на сторените в
производството разноски. В съдебно заседание адв.Х. поддържа изцяло жалбата на
сочените в нея основания.
Ответната страна чрез процесуалния
си представител гл.ю.к.П. Н.депозирала молба с.д.№17100/04.10.2018г, с която
оспорва изцяло жалбата, настоява за отхвърлянето й и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
На 27.07.2018г
около 15:20ч инспектори по приходите към ТД на НАП-Варна извършили проверка на стопанисвания от „М. 06”
ЕООД търговски обект – магазин за хранителни стоки в гр.Варна, ул.”*****************.
В хода й за извършената от орган по приходите контролна покупка на 1 бр.
минерална вода на ст-ст 0.60лв., платени в брой, продавачът Й. Н.не издал фискален
бон от въведеното в експлоатация в обекта и функциониращо към момента на
проверката фискално устройство, или от кочан с ръчни касови бележики,
отговарящи на изискванията на Наредба №Н-18/2006г на МФ.
Като
доказателства в хода на проверката били събрани дневен отчет от 27.07.2018г с
отчетен двене оборот до 15:52ч от 39.98лв; опис на наличните парични средства в
размер на 267.79лв, от които 200лв. служебно въведени, а установената разлика
от 27.89лв. била отразена в съставения ПИП по реда на ДОПК, ведно с останалите
обстоятелства по проверката. За констатираното нарушение, квалифицирано по
чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ ичл.118 ал.4
вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, против дружеството бил съставен АУАН от 06.08.2018г.
На
осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем
Заповед №114-ОП/31.07.2018г, с която началникът на директорът на Дирекция
„Контрол” в ТД на НАП-Варна, упълномощена със Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г
на Изп.директор на НАП, наложил на дружеството ПАМ – запечатване на търговския
им обект за срок от 7 дни, и забрана на достъпа до него.
Като
мотиви за определяне на тази продължителност административният орган изложил тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото, големината на търговския
обект – 30 кв.м., местоположението му в гр.Варна и значителния поток от хора,
разнообразието на предлаганите стоки, размера на неотчетените продажби, разликата между разчетената касова наличност
от ФУ и фактическата наличност на парите, както и че това се налага за да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Изложено е, че при определяне на срока на ПАМ е
съобразен принципа за съразмерност, с оглед целената превенция за прустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото времеза
създаванен а нормална организация аз отчитане дейността на търговеца.
С
определение №10505/08.08.2018г по адм.д.№2302/2018г на АС-Варна инкорпорираното
в заповедта разпореждане за предварителното й изпълнение е отменено; то не е
обжалвано и е ввлязло в сила.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка,
приобщени като такива по делото, които са безпротиворечиви по отношение на
главния подлежащ на доказване факт в производството – неотчитането на извършена
и заплатена продажба с издаването на касов бон от ЕКАФП, а съвкупният им анализ
не налага различни изводи.
При
така установената фактология, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на акта,
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Разпоредбата
на чл.186 ал.1 т.1 б.”б” от ЗАДС предвижда, че принудителната административна
мярка „запечатване на обект” за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за
приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност. В конкретния случай, въз основа на
безпротиворечивите писмени доказателства по делото е безспорно установено и не
е отречено от жалбоподателите, че на 27.07.2018г в стопанисвания от тях магазин
за хранителни стоки в гр.Варна е извършена продажба на ст-ст 0.60лв., която не
е отчетена чрез издаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ.
Съдът преценява като неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че оспорената от него заповед е немотивирана –
напротив, от простия й прочит се установява, че в нея се съдържа както пълно,
точно и изчерпателно описание на релевантните за казуса факти, така и мотиви
относно определения срок на ПАМ, която се прилага от компетентния
административен орган в условията на обвързана компетентност. Изложени са
съображения относно вида на мярката и очакваното й въздействие върху
възможността дружеството-жалбоподател да осъществи и други нарушения на реда за
отчитане на продажбите чрез издаване на касов бон, поради което – както и
предвид факта, че административният орган действа при условията на обвързана
компетентност – като неоснователно се преценява и възражението, че така
приложената им ПАМ не съответства на целта на закона.
Независимо
от горното и в отклика от приетото от административния орган съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на безспорно доказаното и обективно
съставомерното нарушение по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ и чл.185
ал.1 от ЗДДС, при чието установяване е приложена ПАМ, е налице изключващото
отговорността обстоятелство по чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за неотчетена
продажба на ст-ст 0.60лв, която е пренебрежимо ниска, при размер на дължимия за
нея ДДС от 0.12лв.; това е първо по ред нарушение за дружеството предвид
липсата на ангажирани от ответната страна доказателства за противното, т.е.
обществената опасност както на деянието, така и на дееца е изключително ниска;
от друга страна установената разлика между касовата и фактическата наличност в
размер на 27.89лв. противно на приетото от издателя на заповедта не доказва
извършването и на други нарушения от същия вид (възможно е да се дължи например
на оставено от клиенти ресто в средата на работния ден при работно време от
08:00ч до 21:00ч), което квалифицира като несъответен на наличните
доказателства извода на органа по приходите, че в търговския обект е създадена
организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.
Формулирано
по различен начин - в конкретния случай са налице единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, а случаят разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Ето защо съдът в този си състав намира, че осъщественото от „М. 06“ ЕООД
административно нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по
см.чл.28 от ЗАНН, което е обстоятелство, изключващо отговорността му от
една страна, а от друга – и прилагането
на ПАМ за него.
Единственият
аргумент в противната насока, възприет от административния орган в оспорената
заповед, е „значимостта на охраняваното обществено отношение”. Този аргумент
обаче е бланкетен и неубедителен предвид липсата на конкретика по какъв начин
неотчитането на единична продажба на изключително ниска стойност, близка до
нула, и то от лице, което не е било наказвано преди по административен ред,
засяга изобщо обществени и държавни интереси, и още повече – в какво конкретно
се изразяват „значителните и труднопоправими вреди за фиска”, засягащи „пряко
интересите на държавата”. При това фактът, че административният орган няма
право на преценка при прилагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС в случай на установено
административно наказание, т.е. че действа в условията на обвързана
компетентност, не го освобождава от задължението му на първо място да прецени
дали е налице изобщо обективно съставомерно административно нарушение, което е
абсолютна положителна предпоставка за прилагане на ПАМ – такава преценка същият
орган извършва и в качеството си на административнонаказващ такъв в
производството по ЗАНН чрез издаване на НП. От друга страна, издавайки ИАА,
административният орган е длъжен на първо място да приложи правилно материалния
закон, и за тази цел той следва да прецени налице ли е изобщо нарушение, едва
след което да ангажира отговорността за него и да налага ПАМ. Това задължение е
изпълнено частично в конкретния случай – видно е от съдържанието на заповедта,
че са обсъдени единствено съставомерните елементи на нарушението по чл.25 ал.1
т.1 от Наредба №Н-18/2006г вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, но не и евентуалното наличие
на основанието по чл.28 от ЗАНН - което в случай като настоящия е повече от
очевидно. Поради изложеното достигнатите от административният орган правни
изводи за наличие на основание за прилагане на ПАМ в случая са в противоречие с
материалния закон - тяхната проверка с оглед законосъобразността им пък е
изцяло в компетенциите на съда в настоящото производство съгл.чл.146 т.4 от АПК.
Не
на последно място с оглед гореизложеното съдът намира, че противно на
изявлението в заповедта за ПАМ, принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, и
конкретно този по неговата ал.5, не е приложен от административния орган в този
случай, тъй като изпълнението на акта му би причинило вреди, явно несъизмерими
с преследваната цел, а именно – при запечатване на обекта за 7 дни ще бъде
препятствана възможността за реализиране на приходи и заплащане на данъци за
тях, многократно надвишаващи стойността на неотчетената продажба от 0.60лв. и
дължимият занея данък 0.12лв.
При
тези констатации съдът намира, че за допуснатото от „М. 06“ ЕООД маловажно административно
нарушение не следва ангажиране на административнонаказателната му отговорност
по реда на чл.185 ал.1 от ЗДДС, поради което не съществува и основанието на
чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС за
прилагането на ПАМ спрямо обекта, където осъществява дейността си, т.е.
оспорения ИАА е лишен както от фактическо, така и от правно основание. Горното
квалифицира проверяваната заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна
порази противоречие с материалния закон – основанието по чл.146 т.4 от АПК, и безалтернативно
налага отмяната й.
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски
е неоснователна, а тази на дружеството-жалбоподател следва да бъде уважена в
доказания размер от 550 лв. (50 лв. ДТ + 500лв. двокатско възнаграждение).
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №114-ОП/31.07.2018г на
директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП-Варна, с която на осн.чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване
на стопанисвания от „М. 06” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Л.К., търговски обект – магазин за хранителни стоки в гр.Варна,
ул.”*****************, и забрана на достъпа до него за 7 (седем) дни.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „М.
06” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Л.К., разноски
в производството в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд – София.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: