Р
Е Ш Е Н И Е № 463
гр. Пловдив, 04.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря
ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1777 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за пропуснати ползи в резултат на деликт по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, евентуално съединен с иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът „Еко-стил” ООД - гр. Пловдив, ул. Славянска 89,ет.
3, ап. 5, с *** Н.Д., ЕИК ******, със съд. адрес:***, чрез адв.
Л.М., е предявил срещу ответника „Рожен Агро” ООД,
ЕИК *********, иск за заплащане на сумата 25 930,93 лв., представляваща
стойността на недобитата *** от процесните зем. земи от общо 197,569 дка в землището на ***, подробно
описани в ИМ и в уточняващите молби, последно уточнен с молба вх.№ 5472/20.02.2017
г., за стопанската 2015/2016 г., при среден добив на *** 375 кг. от декар и
цена от 0,35 лв. за килограм, от която ищецът е бил лишен в резултат на
неправомерното им засяване през м. октомври 2015 г. и *** на същите на
29.06.2016 г. от страна на ответника, ведно със законната лихва от завеждане на
иска, както и направените по делото разноски.
Евентуално, със същата молба вх.№ 5472/20.02.2017 г. претендира
сумата 13 829,83 лв., с която ответното дружество се е обогатило
неоснователно за сметка на ищцовото и която
представлява стойността на рентното плащане за
стопанската 2015/2016 г. на посочените общо 197,569 дка зем.
земи, ведно със законните последици.
Ищецът „Еко-стил“ ООД твърди, че притежава земеделски земи
в землището на ***, а също и че има сключени договори за аренда на зем. земи, надлежно заверени и вписани в СВ - ***, за общо 80
имота, подробно описани в последната уточняваща молба вх.№ 5472/20.02.2017 г., от
които имот № 041023 с площ от 5,400 дка, за който твърди, че е негова собственост,
съгласно нот. акт № 18355 от 02.07.2008 г. на СВ- ***,
и имот № 038001, за който твърди, че е собственост на Н.Д., съгласно нот. акт № 23096/29.12.2001 г. на СВ – ***. Тъй като ищецът
и ответникът, които са основни ползватели на зем.
земи в посоченото землище, не могат да се споразумеят относно предоставените им
за ползване зем. земи, за стопанската 2015/2016 г.
ищецът е подал заявление за изготвяне на служебно земеразделяне, по което
Директорът на ОД „Земеделие” - *** е издал Заповед № РД-11-4126/01.10.2015 г.
Същата се обжалва от ответното дружество и е предмет на гр.д.№ 13412/2015 г., **РС.
В заповедта са посочени имотите, за които ищцовото
дружество има правно основание за ползването им, въз основа на договор за
аренда, преаренда, наем или нот.
акт за собственост, като ответникът е запознат със заповедта в производството
по издаването и обжалването ѝ.
Въпреки това, спорните зем. земи
са били засети от ответното дружество в началото на стопанската 2015/2016 г. с
едногодишна култура - ***, поради което ищецът е бил лишен от ползването на
тези имоти. За обезпечаване на доказателства в тази насока е образувано гр.д.№
1561/2016 г., **РС, ХХ гр.с., по което е прието заключението на вещото лице - агроном
М.В., от което се установява, че процесните имоти,
както и целите масиви, в които те се намират, са били засети с ***.
Наред с това, между страните са налице водени дела пред ПРС
по повод заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на процесните
зем. земи, а именно: адм.д.№
11191/2013 г., ХVІ гр.с.; адм.д.№ 5059/2014 г., Х
гр.с.; адм.д.№ 18904/2013 г., ХІV гр.с.; гр.д.№
327/2014 г., ХVІІ гр.с., в хода на които представляващите ответното дружеството
нееднократно са заявявали, че „Рожен Агро” ООД ползва
тези имоти, включително масиви 36, 37, 38 и 41, както и че за стопанската
2015/2016 г. дружеството е обработвало процесните зем. земи.
Ето защо, ищецът „Еко-стил“ ООД моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „Рожен Агро“ ООД да
му заплати сумата от 25 930,93 лв., представляваща стойността на
недобитата пшеница от процесните зем.
земи от общо 197,569 дка в землището на ***, подробно описани в молба вх.№
5472/20.02.2017 г., за стопанската 2015/2016 г., при среден добив на *** 375
кг. от декар и цена от 0,35 лв. за килограм, от която ищецът е бил лишен в
резултат на неправомерното им засяване през м. октомври 2015 г. и *** на същите
на 29.06.2016 г. от страна на ответното дружество, ведно със законната лихва от
завеждане на иска, както и направените по делото разноски.
Евентуално, моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата 13 829,83 лв., с която то се е обогатило неоснователно за
сметка на ищцовото и която представлява стойността на
рентното плащане за стопанската 2015/2016 г. на
посочените зем. земи от общо 197,569 дка, ведно със
законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба
и в уточняващите молби. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и експертизи.
Ответникът „Рожен Агро” ООД - гр. Пловдив, район
Северен, ул. Брезовско шосе 170, с *** П.К., ЕИК ******,
със съд. адрес:****, чрез адв. Г.В., е подал отговор и
допълнение към него от 14.11.2016 г., в който заявява, че оспорва изцяло
исковете по основание и по размер.
Моли да се задължи ищеца да конкретизира евентуалната си претенция - дали е
извършил арендните плащания или дължи такива, както и
да посочи за кой имот каква е арендната вноска според
обстоятелствата дали конкретния зем. имот е
обработван през съответната стопанска година и с каква култура е бил
засят.
Оспорва всички изложени в ИМ фактически обстоятелства и твърди, че е засял
само зем. имоти, за които е имал право да ги засее,
като за това дружеството е заплащало съответните такси по реда на чл. 37-в, ал.
7 от ЗСПЗЗ на ОД „Земеделие” - ***. Заявява, че изпълнението на посочените от
ищеца заповеди по чл. 37-в от ЗСПЗЗ е било спряно от съда до прибиране на
реколтата.
Оспорва действителността на всички представени от ищеца договори за аренда
на зем. земи, като твърди, че те се сключени от пълномощници, които не са имали представителна власт, и
моли да се задължи ищеца да представи пълномощните, представени при сключването
им.
Съображения в тези насоки излага в отговора си и в уточнението към него,
както и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените
искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена Заповед № РД-11-4126-9/01.10.2015 г. на Директора
на ОД „Земеделие“ – ***, за която се твърди от ищеца, че не е влязла в сила,
тъй като е обжалвана от ответника и е предмет на съдебен контрол по гр.д.№
13412/2015 г., **РС.
Със същата заповед на основание чл. 37-в, ал. 4 от ЗСПЗЗ са определени
масивите за ползване на зем. земи в землището на ***,
ЕКАТТЕ 55926, община ***, за стопанската 2015/2016 г., като на ползвателя
„Еко-Стил“ ООД (ищеца) са определени общо 958,457 дка и 6 602,71 лв. - рентно плащане, а на ползвателя „Рожен Агро“
ООД (ответника) са определени общо 1 262,817 дка и 9 627,74 лв. - рентно плащане, подробно описани в Приложение № 1 към
заповедта.
В т. IV от същата заповед изрично е посочено,
че тя служи за доказване на правно основание за ползване на имотите на
съответния земеделски стопанин само по смисъла на Закона за подпомагане на
земеделските производители, но не представлява документ, даващ основание за
извършване на други правни и фактически действия, представляващи разпореждане
със собствеността или ползването на съответните имоти.
Представена е и Заповед № 904/01.10.2014 г. на Директора на ОД „Земеделие“
– *** по чл. 37-в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ведно с Приложение № 1 към нея, която касае предходната
стопанска 2014/2015 г.
Въз основа на влязло в сила съдебно решение № 2162/26.05.2014 г. по адм.д.№ 18904/2013 г., **РС, 14 гр.с., с което е отменен
мълчалив отказ на Кмета на *** да се произнесе по молба на „Еко-Стил“ ООД, е
издадена Заповед № 235/03.09.2015 г. от Кмета на същата община, с която на
основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат описаните в заповедта
поземлени имоти, находящи се в землището на ***, ползвани
без правно основание от П.С.К., ЕГН **********, и да се извърши въвод в тези имоти на „Еко-Стил“ ООД, определено за
ползвател на същите.
Въз основа на влязло в сила съдебно решение № 2926/09.07.2014 г. по адм.д.№ 327/2014 г., **РС, 17 гр.с., с което е отменен мълчалив
отказ на Кмета на *** да се произнесе по молба на „Еко-Стил“ ООД, е издадена
Заповед № 267/23.09.2014 г. от Кмета на същата община, с която на основание чл.
34 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат описаните в заповедта поземлени имоти, находящи се в землището на ***, ползвани без правно
основание от П.С.К., ЕГН **********, и да се извърши въвод
в тези имоти на „Еко-Стил“ ООД, определено за ползвател на същите.
Въз основа на влязло в сила съдебно решение № 1486/30.04.2015 г. по адм.д.№ 5059/2014 г., **РС, 10 гр.с., с което е отменен
изричен отказ на Кмета на *** да издаде заповед за изземване на зем. земи по молба на „Еко-Стил“ ООД, е издадена Заповед №
196/07.08.2015 г. от Кмета на същата община, с която на основание чл. 34 от
ЗСПЗЗ е наредено да се изземат описаните в заповедта поземлени имоти, находящи се в землището на ***, ползвани без правно
основание от П.С.К., ЕГН **********, и да се извърши въвод
в тези имоти на „Еко-Стил“ ООД, определено за ползвател на същите.
В описаните заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено посочените зем. земи в землището на *** да се изземат от П.С.К., ЕГН **********,
който ги ползва без правно основание за това.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
„Еко-стил” ООД е сключил с различни физически лица арендни
договори, по силата на които арендодателите,
представлявани от пълномощниците Д. Н. Д., ЕГН **********,
и Е. Д. Г., ЕГН **********, са му предоставили за временно ползване, в т.ч. и
за стопанската 2015/2016 г., зем. земи в землището на
***, обект на арендните договори, срещу определено арендно плащане.
С писмо от 06.06.2017 г. на Общинска служба по
земеделие - *** са представени и 80 бр. скици, които се прилагат задължително
към арендните договори, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАЗ.
По делото са приети основна и допълнителна съдебно-агрономически експертизи
с вещо лице М.Й.В., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно
изготвени и неоспорени от страните. От тях се установява, че по данни на НСИ
пазарната цена на ***, каквато се отглежда в България, за 2016 г. е 275
лв./тон. Обезщетението в натура за реколта 2015/2016 г. при среден добив на ***
от 375 кг./дка, посочен от ищеца, за 198,069 дка е 74 276 кг. на стойност
20 426 лв.
Дължимото рентно плащане за стоп. 2015/2016 г. е
50 кг./дка или неговата парична равностойност, т.е. общо 9 903 кг. или
общо 2 723 лв.
Вещото лице е изготвило примерна технологична карта за производство на ***,
реколта 2015/2016 г. за 1 дка площ, съгласно таблица № 4, като разходите за
производство на 1 дка *** са 110 лв. за 1 дка, а общо за описаните в ИМ имоти –
21 788 лв.
Според допълнителното заключение на съдебно-агрономическата експретиза, ищецът „Еко-стил“ ООД има сключени арендни договори за 82 бр. недв.
имоти, описани в последната уточняваща молба от 20.02.2017 г. За 36 бр. от тях
дружеството е сключило Договор за преаренда на зем. земя с Н.Н.Д.,***.10.2012
г., том 11, акт № 112/2012 г. За стоп. 2015/2016 г. ищцовото
дружество дължи 4 324 кг. - рентно плащане в
натура на стойност 1 189 лв. Годишната арендна
вноска по Договора за преаренда е 5 лв./дка или общо
432 лв.
Второто допълнително заключение на съдебно-агрономическата експертиза от
14.11.2017 г. относно закупени от ищеца семена, торове и препарати и наличието
на необходимата селско-стопанска техника съдът не коментира, тъй като счита за ирелевантно на спора.
По делото са приети основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Т.С.Р., които съдът възприема като
компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните. От основното
заключение се установява, че в счетоводството на ищцовото
дружество през 2016 г. няма осчетоводени разходи за изплатена рента. През 2017
г. са отразени разходи за изплатена рента за 2015 г. и за 2016 г. в размер на
общо 8 500 лв., като в проверените от вещото лице счетоводни регистри не
се съдържа аналитична информация за конкретните собственици на имоти, за които
е изплатена рентата.
От допълнителното заключение на ССЕ се установява, че според представените
от ищеца списъци с извършени рентни плащания за 2015
г. и за 2016 г., изплатените суми са общо 6 000,84 лв., от които
3 051,73 лв. - за 2015 г. и 2 949,11 лв. - за 2016 г. Изплатената
рента за посочените 2 години е за имоти, които са различни и не съвпадат с
описаните в ИМ.
Съдът не обсъжда всички приложени адм. дела,
прокурорски преписки и др., както и показанията на свид.
Ч.И.Д., тъй като счита, че същите са ирелевантни на
спора, както и поради липса на конкретика на гласните
доказателства.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният главен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 и сл. от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, а гаранционно-обезпечителната
отговорност на чл. 49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Обезщетението за имуществени вреди, причинени от деликт, обхваща претърпяната загуба и/или пропусната полза,
като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92 и чл. 93 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, а д
обивът от вещта, като
плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика ѝ.
Ищцовото дружество твърди, че е собственик на 2 недв. имота - имот № 041023 с площ от
5,400 дка, съгласно нот. акт № 18355 от 02.07.2008 г.
на СВ - ***, и имот № 038001, собственост на Н.Д., съгласно нот.
акт № 23096/29.12.2001 г. на СВ – ***, но по делото няма ангажирани
доказателства в тази насока, поради което съдът намира това обстоятелство за
недоказано. Още повече, че по отношение на втория недв.
имот самият ищец „Еко-стил“ ООД заявява, че той е собственост на физическо
лице, различно от дружеството – ищец.
По отношение на останалите недв. имоти ищецът твърди,
че са му предоставени в качеството му на арендатор за временно ползване от
съответните арендодатели с арендни
договори по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието, с
които се уреждат арендните отношения. Съгласно чл. 2
от ЗАЗ, с договора за аренда арендодателят се
задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора,
а арендаторът – да извърши определено арендно
плащане. Формата за валидност на договора за аренда е писмена с нотариално
удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно, съгласно чл. 3
от ЗАЗ, като договорите се вписват в СВ и се регистрират в съответната общинска
служба по земеделие, като към акта, подлежащ на вписване, се прилагат
издадените по реда на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ скици на имотите. Представените по делото
арендни договори (л. 94 - 220) са с нот. заверка на подписите на арендодателя
и на арендатора, извършена едновременно, и са вписани в СВ – ***, поради което
съдът намира, че те са сключени в необходимата форма за валидност по смисъла на
чл. 3 от ЗАЗ.
Арендните договори са сключени от
пълномощници на отделните арендодатели
– Д. Н. Д., ЕГН **********, и Е. Д. Г., ЕГН **********, като по делото са
представени (л. 789–850) съответните пълномощни, заверени от Кметството в *** и
описани в арендните договори. В част от тях обаче - изх.№
80/09.11.2012 г. от Н.В. Д.; изх.№ 75/09.11.2012 г. от Ц. Н. Х.; изх.№ 81/09.11.2012
г. от С. Д. С. и изх.№ 58/09.11.2012 г. от Т. Я. И., не е посочен конкретен предмет,
тъй като липсва каквото и да е описание на недв.
имоти, за които пълномощникът се упълномощава да сключва договори за аренда или
наем на недв. имот, а в други пълномощни – изх.№
195/16.11.2007 г. от И. В. Т. (л. 845) и изх.№ 100/05.11.2008 г. от А. Н. Д.
(л. 826), не е вписано изобщо името на пълномощника, поради което с тези
пълномощни не се доказва наличието на съгласие за сключване на арендните договори със съответните арендодатели.
Освен това след изменението на разпоредбата на чл. 589, ал. 2 от ГПК с ДВ,
бр. 50/2008 г., на всички пълномощни, които ще се ползват за учредяване,
променяне или прекратяване на права върху имот, както е в случая, упълномощителите трябва пред нотариуса, респ. пред кмета,
да изпишат пълното си име и да положат подписа си, като от приложените по
делото пълномощни е видно, че упълномощителите са
положили само подпис.
Ето защо, съдът намира, че възражението на ответника за недействителност на
част от арендните договори, поради нередовно
упълномощаване и липса на воля за сключването им, е основателно.
Не се установи също при подписване на процесните арендни договори зем. земи, обект
на тези договори, да са предадени на ищцовото дружество
„Еко-стил“ ООД по опис, подписан от страните по договора, който опис се съставя
едновременно със сключване на договора, съгласно изискването на чл. 6, ал. 4 от
ЗАЗ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че събраните по делото писмени
доказателства и коментираните по-горе арендни
договори не легитимират надлежно ищеца „Еко-стил“ ООД като арендатор по смисъла
на ЗАЗ на описаните в тях зем. земи, както и като
собственик на 2 от описаните по-горе недв. имота,
всички в землището на ***, поради което не се установява при условията на пълно
и главно доказване качеството на собственик и арендатор на ищцовото
дружество на процесните зем.
земи и затова не са налице правните основания по чл. 92 и чл. 93 от ЗС и по чл. 2, ал. 2 от ЗАЗ, на които ищеца
претендира, че добивите от тези зем. земи са негова
собственост.
Освен това, от представените от ответника писмени доказателства и от
допълнителното заключение на съдебно-агрономическата експертиза се установява,
че ищцовото дружество „Еко-стил“ ООД е преарендувало 36 бр. от процесните
зем. земи, като е сключило Договор за преаренда на зем. земя с Н.Н.Д., който договор е вписан в СВ – *** с дв.вх.рег.№ 23425/03.10.2012 г., том 11, акт № 112/2012 г.,
поради което материалноправно легитимиран да търси
обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи, поради лишаването му от
добивите от преарендуваните 36 зем.
имота за стоп. 2015/2016 г., е именно това физическо лице, а не дружеството – ищец.
Ето защо, не се установява материалноправната
легитимация на ищеца „Еко-стил“ ООД като собственик и арендатор на процесните зем. земи, поради
което не е налице правно основание, което да го прави собственик на добивите от
тях за стоп. 2015/2016 г., от които добиви твърди, че е неправомерно лишен.
Наред с това, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установи ответното дружество „Рожен – Агро“ ООД да е
възложило на други лица работа, състояща се в засяване през м. октомври 2015 г.
на описаните в молбата на ищеца от 20.02.2017 г. зем.
земи в землището на *** и тяхната *** на 29.06.2016 г., поради което липсва
основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
дружеството – ответник по чл. 49 от ЗЗД.
В тази насока следва да се отбележи също, че в представените заповеди по
чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено описаните в тях зем. земи
в землището на *** да се изземат не от дружеството – ответник „Рожен Арго“ ООД,
а от физическото лице П.С.К., ЕГН **********, който ги ползва без правно
основание за това, и не се установява ответното дружество да е възложило на К.
някаква работа в тази връзка или той да е действал именно в качеството си на представител
на това дружество, което е отделен правен субект.
Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 49 от ЗЗД по отношение на ответното
дружество, тъй като не се установява при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на лица, на които това дружество е
възложило сеитбата и прибирането на *** от процесните
зем. земи през стоп. 2015/2016 г., поради което главният
иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 25 930,93
лв., представляваща стойността на недобитата *** от процесните
зем. земи от общо 197,569 дка в землището на ***, за
стопанската 2015/2016 г., при среден добив на *** 375 кг. от декар и цена от
0,35 лв. за килограм, от която ищецът „Еко-стил“ ООД е бил лишен в резултат на
неправомерното им засяване през м. октомври 2015 г. и *** на същите на 29.06.2016
г., възложени от „Рожен Агро“ ООД, е недоказан и
неоснователен и следва да се отхвърли.
Евентуалният иск за неоснователно обогатяване на ответника със сумата 13 829,83
лв. за сметка на ищеца, представляваща стойността на рентното
плащане за стопанската 2015/2016 г. за посочените зем.
земи от общо 197,569 дка, съдът намира за допустим, но НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 -
58 от същия закон, всеки, който
се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
От събраните по делото доказателства не се установи нито ищецът „Еко-стил“
ООД да е обеднял със сумата 13 829,83 лв., представляваща стойността на рентното плащане за стопанската 2015/2016 г. на процесните зем. земи от общо
197,569 дка, тъй като според ССЕ извършените от него плащания от общо
6 000,84 лв. за стоп. 2015/2016 г. касаят зем.
земи, различни от процесните, нито се установи
ответникът „Рожен Агро“ ООД да се е обогатил по
някакъв начин с тази сума, тъй като няма установено негово задължение за арендни плащания в посочения размер за процесните
зем. земи, поради което не е налице неоснователно
разместване на материални блага в патримониума на
двете дружества в посочения размер.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 25 от ЗАЗ, когато арендаторът бъде
лишен изцяло или частично от ползването на обекти на договора, поради права на
трети лица, се прилагат разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от същия закон, като
отговорността е за арендодателите, а не за третите
лица, каквото се твърди, че е ответното дружество.
Ето защо, съдът намира, че ответникът не се е обогатил неоснователно за
сметка на обедняването на ищцовото дружество със
сумата 13 829,83 лв., поради което евентуалният иск по чл. 59 от ЗЗД е недоказан
и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като и двата иска са неоснователни, неоснователни
са и акцесорните претенции за лихви.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски по съдебното производство в размер на общо 3630
лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения „Еко-стил” ООД - гр. Пловдив, ул. Славянска 89,ет. 3, ап. 5, с *** Н.Д., ЕИК ******, със съд.
адрес:****, чрез адв. Л.М., срещу „Рожен Агро” ООД - гр. Пловдив, ул. Брезовско
шосе 170, с *** П.К., ЕИК ******, със съд. адрес:****, чрез адв.
Г.В., главен иск по чл. 49, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД
за пропуснати ползи за стопанската 2015/2016 г. в размер на общо 25 930,93
лв., представляващи стойността на недобитата *** от общо 197,569 дка зем. земи в землището на ****, подробно описани в молба
вх.№ 5472/20.02.2017 г., при среден добив на *** 375 кг./дка и цена от 0,35
лв./кг., от която ищецът е бил лишен в резултат на неправомерното им засяване
през м. октомври 2015 г. и *** на същите на 29.06.2016 г. от лица, натоварени
от „Рожен Агро” ООД, ЕИК ******, като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Еко-стил” ООД - гр. Пловдив, ул. Славянска
89,ет. 3, ап. 5, с *** Н.Д., ЕИК ******, със съд. адрес:***, чрез адв. Л.М., срещу „Рожен Агро” ООД - гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе 170, с управител П.К., ЕИК ******, със съд.
адрес:****, чрез адв. Г.В., евентуален иск по чл. 59
от ЗЗД за сумата 13 829,83 лв., с която „Рожен Агро”
ООД, ЕИК ******, се е обогатило неоснователно за сметка на „Еко-стил” ООД, ЕИК ******,
представляваща стойността на рентното плащане за
стопанската 2015/2016 г. на процесните общо 197,569
дка зем. земи в землището на ***, като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА „Еко-стил” ООД - гр. Пловдив, ул. Славянска 89,ет.
3, ап. 5, с *** Н.Д., ЕИК ******, със съд. адрес:***, чрез адв.
Л.М., да заплати на „Рожен Агро” ООД - гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе 170, с *** П.К., ЕИК ******, със съд. адрес:****,
чрез адв. Г.В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
общо сумата 3630 лв. (три хиляди шестстотин и тридесет лв.) – такси и разноски
по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/