Определение по дело №627/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 459
Дата: 30 октомври 2023 г. (в сила от 3 ноември 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20232200200627
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459
гр. Сливен, 30.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Д. Стефанов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от П. Д. Стефанов Частно наказателно дело №
20232200200627 по описа за 2023 година
На основание чл. 64 ал. 4 и ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на С. Р. С., ЕГН **********, обвиняем по
досъдебно производство № 512/23 г. по описа на РУ на МВР - Нова Загора,
вх. № 1874/2023 г., пор. № 189/2023 г. на ОП-Сливен, мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано, в
тридневен срок, считано от днес пред Апелативен съд - Бургас.
В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд - Бургас на 06.11.2023 г. от 14:30 часа, за която дата се
съобщи на страните.
Препис от определението да се изпрати незабавно на Ареста при
Затвора – Сливен.
Препис от определението след влизането му сила да се изпрати на ОП –
Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Определение № 459 от 30.10.2023г. по ч н д № 627/2023г. по
описа на Окръжен съд – Сливен.

Производството е образувано по искане на ОП – Сливен за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо С.Р.С. по досъдебно
производство № 512/23 г. по описа на РУ на МВР- Нова Загора, вх. №
1874/2023 г., пор. № 189/2023 г. на ОП-Сливен.
В с.з. представителят ОП-Сливен поддържа искането си.
Защитникът на обвиняемия С.Р.С. оспорва искането, заявява че не е
налице обосновано предположение за авторството на деянието по отношение
на обвиняемия.
Към становището на упълномощения си защитник адв. П.Т. от АК-
Сливен се присъединява и обвиняемият С.Р.С..
Упражнявайки правото си на последна дума обв. С. настоява за по-лека
мярка за неотклонение –Домашен арест.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като изслуша
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство№ 512/23 г. по описа на РУ на МВР- Нова
Загора, вх. № 1874/2023 г., пор. № 189/2023 г. на ОПСливен е започнато на
01.05.2022 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за престъпление по чл. 281 ал.
2 т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК, затова че на 26.10.2023 г., в землището на с.
Омарчево, общ. Нова Загора, на км.253 на Автомагистрала „Тракия“,
действайки като извършител, противозаконно подпомогнал чужденци, а
именно - У.Н., роден на 01.01.2005 г. в гр.Б., А., Р.Ш., роден на 01.01.2003 г. в
гр. Л., А., Ш.Т., роден на 01.01.2007 г. в гр. Н., А., Н.Т., роден на 01.01.2004 г.
в гр. Л., А.; С.О., роден на 01.01.2000г в гр.К., А. и други седем лица с
неустановена самоличност, чрез осигуряване и извършване на превоз към
вътрешността на страната да пребивават и преминат в страната в нарушение
на закона по смисъла на:
- чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Чужденец може да влезе в Р. България, ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава се изисква;
- чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно
който: „Чужденец, който влиза в Р. България или преминава транзитно през
нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да
притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент / ЕО
№ 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г.“;
- чл.22, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно който:
„Пребиваването на чужденците в Р. България се осъществява въз основа на: 1.
Издадена виза по чл.9а, ал.2 от ЗЧРБ; 2. Международни договори за безвизов
1
или облекчен визов режим; 3. Разрешение на службите за административен
контрол на чужденците.“,
като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство -
лек автомобил „Мазда 6“ с естонски регистрационен номер *** и по
отношение на повече от едно лице, едно от които е непълнолетно /Ш.Т.,
роден на 01.01.2007 г. и за престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3 б. „б“, вр.
чл. 343 ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 26.10.2023 г., в
землището на с. Омарчево, общ. Нова Загора, на км.253 на Автомагистрала
„Тракия“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Мазда 6“ с естонски регистрационен номер ***, без да има необходимата
правоспособност нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 от Закона за
движение по пътищата, а именно: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20 ал.2
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост причинил смъртта на млад мъж с неустановена самоличност
- А.ски гражданин и на българския гражданин А.А.С., на 28 г. от с.Е.А.,
общ.К., обл.Бургас и телесни повреди на шест чужди граждани, с
неустановена самоличност.
Разпитан в това си качеството обвиняемият е заявил, че разбира
обвинението. Депозирал е подробни обяснения, в които заявява, че е
управлявал автомобила, с който е станало ПТП и след пътно транспортното
произшествие няма спомен.
С постановление на разследващия орган от 27.10.2023 г., предявено на
28.10.2023 г. в 10.15 часа като обвиняемо лице е привлечен С.Р. С., ЕГН
********** - български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, с постоянен и настоящ адрес: с.Е.А., общ.К., обл.Бургас, ул. ***.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 27.10.2023 г. на
Окръжна прокуратура - Сливен обв.С.Р. С. е задържан по реда на чл.64 ал.2 от
НПК от момента на предявяване на обвинението. Актът е постановен,
считано от 10.30 часа 28.10.2023 г., до довеждането му пред Окръжна съд
Сливен за вземане на мярка за неотклонение, но не повече от 72 часа.
В хода на разследването, до настоящия момент, независимо от
обстоятелството, че досъдебното производство е започнато на 26.10.2023 г.,
по делото са извършени немалко процесуално-следствени действия.
Извършен е оглед на ПТП, за което е изготвен съответния протокол,
фотоалбум и скица на местопроизшествие. Извършен е оглед на труп с
фотоалбум, оглед на лек автомобил, иззети са образци за сравнително
2
изследване от обвиняемия, справка за нарушител като водач на МПС,
приложени са по делото характеристична схравка и справка за съдимост. По
делото е изготвена съдебно медицинска експертиза на труп, съдебно
медицинска експертиза за преглед и освидетелстване на обв. С.. Проведени са
разпити на няколко свидетели пред съдия от Окръжен съд гр. Сливен – ***.
Разпитани са също свидетелите ***.
Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка съдът изведе
правните си изводи:
Искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемото лице С.Р. С. е
основателно и като такова следва да се уважи. Съдът намира, че са налице
предпоставките, съдържащи се в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НК за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно - за престъпленията,
в извършването на които е обвинено лицето се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ и доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Обвиняемият С.Р. С. е привлечен в това качество за престъпление по чл.281
ал. 2 т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК и за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.6
б.“б“, вр. чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК.
За престъплението по чл. 281 ал. 2 т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК по закон е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000
лв. до 20000 лв., а за престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.6 б.“б“, вр.
чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от 3 до 15 години т.е. и за двете деяния се предвижда наказание
лишаване от свобода.
Макар разследването да е все още в съвсем начален стадий, по делото са
събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, въз основа на които
може да се направи обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемото лице към деянията, за които то е привлечено към наказателна
отговорност. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че обвиняемият е участвал в престъплението по чл. 281 ал.2 от
НК, доколкото извършените от него действия са били насочени към
противозаконното подпомагане на чужди граждани да преминат и пребивават
в страната в нарушение на закона. Самият обвиняем също не оспорва
съпричастността си в участието на това деяние. Както беше посочено по-горе
в обясненията си обвиняемият заявява, че е управлявал лекия автомобил, с
който е станала катастрофата. Това се потвърждава от показанията на всички
свидетели, които сочат обв.С. като водач на автомобила по време на
превозването на нелегалните емигранти и настъпването на пътно
транспортното произшествие.
Във връзка с горното съдът намира за необходимо да уточни, че за
нуждите на настоящото производство по вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ не е необходимо да са налице категорични и
3
безспорни доказателства за виновно поведение, а е остатъчно въз основа на
тези доказателства да може да бъде направено обосновано предположение за
съпричастност към конткретно престъпно деяние. В настоящия случай
наличните към този момент доказателства позволяват да се направи такова
обосновано предположение. Следва да се има предвид и това, че
разследването е в съвсем начална фаза и предстои събирането на
допълнителни доказателства, както и проверката на вече събраните такива. На
лице е и последната предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение – съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие
или извърши престъпление. Съдът счита, че с оглед на характера, естеството
и обществената опасност на извършените деяния, респективно тежестта на
предвидените за тях наказания, е налице реална опасност обвиняемият да се
укрие и по този начин да избегне наказателна отговорност. Следва да се има
предвид обстоятелството, че се касае за тежки престъпления. Налице е
усложнена престъпна дейност, предварително организирана с участието на
множество лица, със разпределение на всеки един от участниците,
използвайки няколко моторни превозни средства за превозване на мигранти,
както и за отделен автомобил, който да предава информация за пътната
обстановка и наличието на полиция, както и че за превоза на А.ските
граждани е използван автомобил с чужда – естонска регистрация.
Гореизложеното обосновава извод за съществуване на реална опасност
обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление.
Неоснователно е възражението на защитата, че други лица са участвали
в извършването на престъплението по чл. 281 от НК а обвиняемия само е
пътувал в автомобила и не е управлявал.
По делото са налице достатъчно доказателства въз основа на които
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е участвал в
това конкретно престъпление. Наказателната отговорност е лична и участието
на други лица в извършването на престъплението по чл. 281 от НК е без
значение. Неоснователна е претенцията за определяне на по-лека мярка за
неотклонение –Домашен арест. Според съда мярка за неотклонение Домашен
арест, която да се изпълнявана адреса на обвиняемия, не би му е попречило
по никакъв начин той да се отклони от определеното му местонахождение и
да участва в извършването на престъпленията, за които е привлечен към
наказателна отговорност.
Всички изложени по-горе съображения позволяват да се направи извод,
че искането на прокуратурата е основателно и спрямо обвиняемия следва да
се вземе най-тежката мярка за неотклонение. Определянето на по-лека мярка
за неотклонение би било в противоречие с целите визирани в разпоредбата на
чл. 57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Поради изложените съображения постанови своя акт.
4