Решение по дело №4887/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2754                                                   29.10.2019 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми октомври                                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 4887 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от А.Т.Т. против „ВИНИТАЛИ“ ЕООД и е за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1818,60 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2019 г. до 15.05.2019 г.; 454,65 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия период на трудовия договор (03.01.2019 г. – 14.05.2019 г.); законната лихва върху претендираните суми от подаване на исковата молба.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответното дружество.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание депозира становище, с което моли съда да постанови неприсъствено решение.

В съдебно заседание представител на дружеството ответник не се явява.

Бургаският районен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен на основание чл.50, ал.2 от ГПК, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани  последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Установява се, че при връчването на книжата за отговор, връчителят не е открил лице, което е съгласно да получи съобщението, а при посещението му за връчване на определение по чл.140 от ГПК за насрочване на съдебно заседание е установил, че на адреса няма такова дружество. Последният вписан в Търговския регистър адрес на дружеството е този, на който то е търсено по делото на два пъти. Ето защо съдът прие, че страната е редовно уведомена за съдебното заседание, в което бе даден ход на делото по същество, на основание чл.50, ал.2 от ГПК.

Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на иска – за периода 03.01.2019 г. – 15.05.2019 г. страните са в трудово правоотношение, като ищецът изпълнява при ответника длъжността „***“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1299 лева. Според трудовия договор Т. има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за всяка календарна година.

В тежест на ответника при условията на главно и пълно доказване бе да докаже, че е изплатил трудовото възнаграждение за процесния период и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Доказателства за тези факти не бяха ангажирани от работодателя.

Тъй като основното трудово възнаграждение за месец е 1299 лева, то за месец и половина (от 01.04.2019 г. до 15.05.2019 г.) ищецът има право на трудово възнаграждение в размер на 1818,60 лева.

Според чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовия договор работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като размерът на обезщетението се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж – чл.42 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. В този смисъл ищецът има право на обезщетение от 454,65 лева, тъй като е работил при ответника малко повече от 4 месеца.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за осъждането му да заплати на ищеца следните суми: 1818,60 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2019 г. до 15.05.2019 г.; 454,65 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия период на трудовия договор (03.01.2019 г. – 14.05.2019 г.); законната лихва върху претендираните суми от подаване на исковата молба.

Ищецът не е направил разноски и не е отправил искане за присъждането им, поради което сума за разноски не му се дължи.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 122,74 лева, представляваща държавна такса за уважените искове. Ответникът няма право на разноски.

Тъй като неприсъственото решение е окончателно, съдът не следва да постановява предварителното му изпълнение по смисъла на чл.242 от ГПК.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ВИНИТАЛИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на А.Т.Т., ЕГН – **********, следните суми: 1818,60 лева (хиляда осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2019 г. до 15.05.2019 г.; 454,65 лева (четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия период на трудовия договор 03.01.2019 г. – 14.05.2019 г.; законната лихва върху присъдените суми от подаване на исковата молба на 19.06.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ВИНИТАЛИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 122,74 лева (сто двадесет и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща дължима държавна такса за уважените искове.

На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала! ММ