№ 1234
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720104791 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. С. А., с
ЕГН:********** и адрес: гр. *****, чрез адв. Ц., срещу „Топлофикация - Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1914,00 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.07.2009г.
- 30.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 10.04.2014г. по ч.г.д.№ 293 по описа за 2014г. на Районен съд –
Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № ***/2014г. по описа на ЧСИ СТ.Б.,
поради погасяване правото на принудителното изпълнение на вземането по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист от 10.04.2014г. по ч.г.д.№ 293 по описа за 2014г. на Районен съд – Перник, въз основа
на който е образувано изп. д. № ***/2014г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди се, че ищецът не
дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като от извършване на последното
валидно изпълнително действие по делото е изтекъл предвиденият в закона давностен срок.
Моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да му заплати сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал
отговор.
В съдебно заседание ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е оспорва
1
иска като неоснователен.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
Съдът намира, че дори и при прекратяване на изпълнителното производство е налице
правен интерес от исковото производство с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно
Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.№903/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., длъжникът - ищец има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№ 293 по описа за 2014г. на Районен
съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 10.04.2014г., с който ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 1914,00лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.07.2009г. - 30.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. ****, сумата от 497,51лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 03.01.2010г. – 03.12.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1914,00лв., считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 148,23лв., представляваща разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп. д. № ***/2014г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. По процесното изпълнително дело са
извършвани изпълнителни действия, последното от което е от 12.06.2017г., когато е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“АД. По делото няма данни за събирани
суми в изпълнителното производство.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
2
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
09.03.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното
валидно изпълнително действие по изп. д. № ***/2014г. по описа на ЧСИ СТ.Б. е от
12.06.2017г., когато е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ОББ“АД. Това
действие прекъсва давността и от този момент започва да тече нова давност.
Настоящият състав намира, че към 12.06.2017г. са изтекли повече пет години, т.е.
давността за принудително изпълнение на процесните вземания вече е била изтекла.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер
на 447,00лв., от които сумата от 77,00лв. за държавна такса и сумата от 370,00лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С. С. А., с ЕГН:********** и
адрес: гр. *****, чрез адв. Ц., срещу „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с правно
основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1914,00 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.07.2009г. -
30.04.2012г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 10.04.2014г. по ч.г.д.№ 293 по описа за 2014г. на Районен съд –
Перник, въз основа на който е образувано изп. д. № ***/2014г. по описа на ЧСИ СТ.Б.,
поради погасяване по давност правото на принудителното изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на С. С. А., с ЕГН:********** и адрес: гр.
*****, чрез адв. Ц., сумата от 447,00лв., представляваща направени по делото разноски, от
които сумата от 77,00лв. за държавна такса и сумата от 370,00лв. за адвокатско
възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4