№ 607
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500569 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на И. В.
Н. чрез адвокат М. К. против решение № 3553 от 04.11.2023 г., постановено
по гр.д.№ 14316 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г. С. М. иск за
заплащане на разликата на присъдената сума от 300 лева до претендираната
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни
твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен
Фейсбук профил „***“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във Фейсбук
профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба /28.10.2022 г./ до окончателното
заплащане на основание член 45 от ЗЗД; в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него против Г. С. М. иск за заплащане на разликата над
присъдената сума от 88,51 лева до претендираната в размер на 2 183,40 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. – 27.10.2022 г.
върху главницата; в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г.
С. М. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за осъждането й да заплати на
ищеца сумата от 5761,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско
възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер,
образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за
1
ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен Фейсбук
профил „***“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във Фейсбук профил
„П.Н.“ на 03.01.2020 г.; както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в атакуваните му части като резултат от
неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства, както и неправилното приложение на
закона. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
ново, с което да се уважат изцяло исковете.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като
същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Възразява против направените доказателствени
искания и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
Постъпила е и частна жалба от И. В. Н. чрез адвокат М. К. против
определение № 1454 от 04.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 14316 по описа
за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, с което е оставена без
уважение молбата на Н. с правно основание член 248 от ГПК с вх.№ 91090 от
04.12.2023 г., уточнена с молба вх.№ 93662 от 12.12.2023 г., с която е
направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 3553
от 04.11.2023 г., в частта за разноските, като неоснователна. Счита се, че така
постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като са
изложени пространни аргументи за защита тезата на частния жалбоподател.
Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата.
Въззиваемата страна в срок е депозирала отговор на частната жалба, с
който същата се оспорва и се иска потвърждаване на атакуваното
определение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба ищецът твърди, че по образование е машинен инженер
и е вещо лице в района на действие на Апелативен съд - Варна. Сочи, че с
ответницата М. се познават от края на юни 2014 г., като до февруари 2019 г.
помагал с технологична помощ лично на нея, както и на нейните търговски
дружества „***“ ЕООД и „***-Варна“ ЕООД. Също така помагал на
ответницата и финансово, но поради вмешателство на трети лица от средата
на 2019 г. в отношенията им настъпил разрив. Излага, че на 01.01.2020 г. от
трето лице научил, че на тази дата в личния си профил във Фейсбук /***/
2
ответницата публикувала негова лична снимка без съгласието и знанието му,
както и следните клеветнически и обидни твърдения: „До всички познати и
непознати. Отправям съобщение за едно лице, наричащо се И. В. Н. - крайно
некоректен и долен лицемер, което си позволява да клевети и да се рови като
плъх в личния живот на някои хора, с цел да получи изгода, но ако не се
случи това - злепоставя и бълва клевети. Този човек е болен от неизлечима
болест и вреди на всички с ДОЛНИ И НЕПРИЛИЧНИ ИЗКАЗВАНИЯ И
ДЕЙСТВИЯ. Аз си изпатих от него и неговия приятел адвокат. Завлякоха ме с
доста средства и неспечелени дела. Работят двамата в комбина. ПАЗЕТЕ СЕ
ОТ НЕГО. Прави си фалшиви регистрации като използва чужди имена във
Facebook, може да го срещнете и по сайтове за запознанства като
Trivium...ChildHarold....“. На 02.01.2020 г. ответницата заедно с дъщеря си Т.
М. публикувала повторно съобщение с идентично съдържание, както и
следното: „Моля, прочетете и споделете! Това лице заслужава да бъде
разпознавано от всеки, и да се пази дистанция от него! Подронва авторитета
на над 20годишна фирма, отдавна доказана като коректно такава, с клевети и
лъжи! Това лице И. В. Н. причини изключително много проблеми на моето
семейство в продължение на години, и продължава да го прави. Ще го
направи и с всеки друг, който му гласува доверие! Моля, споделете да знаят
повече хора, и се пазете! Благодаря! ЕДИТ: Профилът с оригиналната
публикация беше хакнат, и оригиналната публикация изтрита. Прилагам
снимка на публикацията, и И. В. Н. !“. Твърди се, че на 03.01.2020 г. на
профила на П.Н. ответницата написала следното: „...ДО ВСИЧКИ ПОЗНАТИ
И НЕПОЗНАТИ! Отправям съобщение за едно лице, наричащо се И. В. Н. -
крайно некоректен и долен лицемер, което си поз...Вижте повече.... “ .
Ищецът сочи, че във връзка с визираните публикации подал тъжба в Районна
прокуратура – Варна срещу ответницата за клевета. В хода на прокурорската
проверка ответницата отрекла авторството на публикациите, но нейната
дъщеря Т. М. признала в своите показания, че съвместно с майка си ги е
публикувала във Фейсбук. Сочи се, че с постановление на ВРП, потвърдено
от ВОП, било отказано образуване на досъдебно производство, тъй като
клеветата се преследва по частноправен ред. Твърди се, че поради това на
25.03.2021 г. ищецът подал срещу ответницата частна тъжба пред Районен
съд - Варна за клевета, като образуваното въз основа на нея НЧХД №
1353/2021 г. на ВРС било прекратено с влязло в сила протоколно определение
от 23.08.2021 г., а с определение от 29.12.2021 г. ищецът бил осъден да
заплати на ответницата разноски по делото в размер на от 2180 лева. Излага,
че последната сума била заплатена на ответницата на 11.05.2022 г. с банков
превод. Поддържа, че визираните публикации са му причинили
неимуществени вреди в размер на 7 500 лева вследствие на емоционалния
стрес и физически и психически дискомфорт от накърняване на честта и
доброто му име, включително като служебно лице - експерт, сред
неограничен брой потребители и последователите на ответницата в
социалните мрежи, както и от защитните действия пред прокуратурата и
3
наказателния съд. Излага, че от публикациите е претърпял и имуществени
вреди - заплатени разноски на ответницата, както и адвокатски хонорари за
защита по НЧХД № 1353/2021 г. на ВРС в размер от 3581,50 лева.
Иска ответницата да бъде осъдена да му заплати следните суми: 15 000
лева /след допуснато изменение в размера на иска на основание член 214 от
ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни
твърдения за ищеца в публикации, направени от ответницата в нейния личен
Фейсбук профил „***“ на 01.01.2020 г. и на 02.01.2020 г., както и във Фейсбук
профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба /28.10.2022 г./ до
окончателното заплащане; 2 183,40 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.01.2020 г. – 27.10.2022 г. върху сумата от 7 500 лева,
съставляваща част от главницата за неимуществени вреди в размер 15 000
лева; 5 761,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско
възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер,
образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за
ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен Фейсбук
профил „***“ на 01.01.2020 г. и на 02.01.2020 г., както и във Фейсбук профил
„П.Н.“ на 03.01.2020 г.
В срока по член 131 от ГПК ответницата Г. С. М. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Оспорва като невярна и противоречива фактическата обстановка изложена в
исковата молба, като не оспорва да е получила сумата от 2 180 лева разноски
по прекратеното НЧХД. Твърди, че ищецът не сочи никакви доказателства, че
точно Г. М. в лично качества е публикувала твърдените публикации, като
профилът, от който са направени е без снимка и е различен от профила на
ответницата. Излага, че в социалната мрежа Фейсбук има 10 профила с имена
„***“. Поддържа, че ищецът още преди публикациите е твърдял, че ще
завежда дела. На следващо място ответницата твърди, че профилът й е бил
„хакнат“. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Правната квалификация на предявените от ищеца искове е член 45 и член
86 от Закона за задълженията и договорите. За да се ангажира отговорността
на ответницата за непозволено увреждане е необходимо да бъде установено
4
кумулативно наличие на деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди,
противоправност на деянието, причинна връзка между вредите и това
поведение, вина от страна на причинителя на вредите. В конкретният случай с
оглед твърденията, изложени в исковата молба, които ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тези
обстоятелства зависи изхода на спора, следва да се установи противоправно
действие от страна на ответницата, а именно: че на 01, 02 и 03.01.2020 г.
ответницата е направила чрез личния си профил в социалната мрежа Фейсбук
изявленията, описани подробно по-горе с посоченото обидно и клеветническо
съдържание, които не отговарят на действителността; твърдяните
неимуществени вреди в претендирания размер, настъпили от описаните
действия; противоправността на деянието, тоест, че с него е засегната честта
и доброто име на ищеца; причинна връзка между извършеното от ответницата
деяние и настъпилите вреди. Тъй като съобразно нормата на член 45, алинея 2
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в тежест на
ответницата е да докаже, че не е действала виновно.
В случая не е спорно, че в социалната мрежа Фейсбук са били направени
процесните публикации на 01.01.2020 г. и на 02.01.2020 г. от профил ***, като
това се установява от събраните по делото доказателства, включително от
неоспорените преписи на хартиен носител от електронни документи по
смисъла на член 184 от ГПК, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели водени от ищеца, които изрично при предявяване на визираните
преписи потвърждават, че са възприели в процесния период именно техния
текст и прикачената към него снимка на ищеца. Съдът кредитира показанията
на двамата свидетели, водени от ищеца, при условията на член 172 от ГПК
/единият свидетел е сестра на ищеца, а другият – негов приятел/, като намира,
че не са налице обстоятелства, които да пораждат съмнение относно
достоверността на показанията им, тъй като изложеното от тези двама
свидетели кореспондира в по-голямата си част със събраните писмени
доказателства, както и с показанията на водения от ответницата свидетел –
нейна сестра. Като краен извод се налага, че въпросните текстове са били
публикувани на посочените дати.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до авторството на
публикациите предвид основното релевирано от ответницата
правоизключващо възражение, че те не са направени от нейния личен
Фейсбук профил, както и че последният е бил хакнат. Безспорно се
установява обаче от доказателствата, че автор на публикацията от 01.01.2020
г. и съавтор на тази от 02.01.2020 г. е именно ответницата Г. М.. Видно от
дадените от последната обяснения на 05.03.2020 г. по преписка № 481/2020 г.
на ВРП същата изрично е признала, че е направила пост срещу ответника -
публикация във Фейсбук, в който е посочила, че ищецът лъже. Наред с това в
сведенията, снети от Т. М. / дъщеря на ответницата/ на 10.03.2020 г., е
посочено, че действително двете с майка си са направили публикации във
Фейсбук, включваша и снимка на ищеца, с предупреждение да се внимава с
5
него, както и че създал много проблеми на нейното семейство и хората трябва
внимават и да се пазят от него. Г. М. не е оспорила автентичността или
верността на изявленията в дадените от нея обяснения или на сведенията
снети от нейната дъщеря, поради което първите я обвързват с материална
доказателствена сила относно тяхното авторство и съдържание. Поради това
съдът намира, че в обясненията си от 05.02.2020 г., дадени по преписка №
481/2020 г. на ВРП страната извънсъдебно и по недвусмислен начин е
признала авторството именно на процесната публикация от 01.01.2020 г., а в
съвкупност със сведенията, дадени от нейната дъщеря, установяват
съвместното авторство и на публикацията от 02.01.2020 г., доколкото
последната като най-близка нейна родственичка не е имала интерес да
разкрива пред органите на МВР обстоятелството, че с майка си са създали
Фейсбук публикации, визиращи ищеца, с текст съвпадащ в голямата си част с
твърдяния от него. До извод за обратното не водят и представените от
ответницата справки за доклади от нея до администрацията на Фейсбук за
това, че други Фейсбук профили се представят за нея, както и за опит за вход
в нейния профил, доколкото предвид посочените по-горе нейни признания,
както и тези на найната дъщеря и то направени пред органите на МВР, не
могат пълно и главно да установят истинността на нейното защитно
твърдение, че не е техен автор, още повече, че справките свидетелстват
единствено за опити за проникване в нейния профил, но не и за реализиран
неправомерен достъп до него. Наред с това предупреждението за опит за
вход, касае профила на ответницата в Гугъл, а не във Фейсбук, наред с което
докладите на ответницата за нередности са направени едва в последващ
процесните публикации период.
Отговорността по член 45 от ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения
за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
Негативните оценъчни съждения за личността и поведението на ищеца,
изразени под формата на епитети, квалификации и сравнения, по своето
естество засягат честта и достойнството му. Унизителният характер на
казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване. Употребените изрази и използваните
похвати изразяват не само негативната оценка на автора на информацията, но
и пряко целят да уязвят достойнството на злепоставеното лице в обществото.
Оценъчните становища могат да се разпространяват свободно, стига да не се
упражнява превратно правото по член 39 от Конституцията на Република
България, тъй като накърняването на репутацията и правата на други
граждани е основание за ограничаване на възможността свободно да се
говори – член 39, алинея 2 и член 57, алинея 2 от КРБ.
Нормата на член 45, алинея 1 от ЗЗД приравнява противоправността на
поведение, причиняващо забранен вредоносен резултат, като въздига в
противоправно действие или бездействие самото причиняване на вреди.
6
В случая, изказванията на ответницата в профила й във Фейсбук имат
противоправен характер, предвид разпространението сред неограничен кръг
лица на сведения с недоказано като вярно съдържание, както и с оглед
отправените обидни оценъчни съждения спрямо ищеца, имащи за цел
общественото му дискредитиране. Както бе отбелязано по-горе според член
45, алинея 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. За
оборване на презумпцията обаче ответницата М. не е предприела никакви
процесуални действия за доказване на истинността изложените от нея
твърдения.
С публичното разпространяване на процесните обидни и клеветнически
изявления ответницата е превишила пределите на добросъвестно
упражняване на правото на изразяване на мнение и на свободата на словото,
визирани в член 39, алинея 1 от КРБ и член 10 от КЗПЧОС и е злоупотребила
със същите, използвайки ги, не за да информира обективно обществеността
чрез социалната мрежа Фейсбук за предположение, оценка, мнение или
критика на факт, свързан със значим за обществеността дебат за
неправомерно поведение на ищеца, а за да му създаде унизителен и престъпен
облик и така да характеризира еднозначно отрицателно личността му, с което
да уязви личното му достойнство и чест, поради което по делото е установено
извършването на противоправно деяние.
Обидата и клеветническите твърдения винаги се отразяват негативно на
доброто име и чест на лицето, към което са адресирани, съответно на
психическото и емоционалното му състояние.
Съобразно критерия за справедливост, установен в член 52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай - видът и спецификата на деянието; начинът и обстоятелствата, при
които е извършено; видът и характерът на претърпените болки и страдания,
техният интензитет и продължителност; всички други особености и
обстоятелства по случая; общовъзприетото понятие за справедливост. В
конкретния случай правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния
акт върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания,
отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и
работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и
приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на
противоправния акт, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и
морал.
Показанията на свидетелите Н.а и Н. сочат, че ищецът е бил много
ядосан, обиден и разочарован, след като прочел процесните публикации,
които сведения кореспондират и на логиката на обичайното житейско
поведение относно последствията за пострадал от разгласени обиди и клевети
с характера и интензитета на процесните. При преценката за размера на
7
обезщетението следва да се отчете като утежняващо обстоятелство, че в
процесните публикации му е приписано и извършването на престъпления,
макар и неконкретизирани. Обидите и клеветите са разпространени от М.
чрез публикация в социалната мрежа Фейсбук, тоест доведени са до знанието
на неограничен кръг от субекти, включително близките на ищеца, което се
установява и от показанията на свидетелите. От използваните изрази е видно,
че ищцата нарочно ги е подбрала с цел да унизи ищеца, включително и
посредством техническото оформление на публикациите – с негова снимка с
изкривена гримаса, така че не само изнесеното от нея да достигне до
възможно най-широк кръг от лица, но и да им внуши, че Н. е опасен и следва,
ако го разпознаят, да го избягват и на свой ред да предупреждават другите за
него. Установено е, че ищецът е лице, което разполага с известен обществен
авторитет, предвид обявения за безспорен между страните факт, че е вписан в
списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица в съдебен район на
Окръжен съд – Варна и Административен съд – Варна. Н. е преживял и
допълнителни страдания от притесненията за наличие на реална възможност
процесното посегателство да доведе до трудно или напълно невъзстановима
загуба на оказаното му от съдебната власт доверие, с оглед публично
приписаните му от ответницата престъпления, макар и по-твърде общ
начин.Не са обаче налице данни за настъпили трайни или необратими
нарушения в психическото състояние на ищеца вследствие на процесното
деяние, още повече, че по твърдения на самия ищец в дадените пред ВРП
обяснения публикациите са премахнати в рамките на 48 часа, предвид, че са
били докладвани на администраторите на фейсбук от негови близки,
следователно са били възприети от сравнително ограничен кръг ползватели
на социалната мрежа. Значение за преценката на съда относно
действителният размер на претърпените от ищеца болки и страдания от
процесния деликт имат и приетите като доказателства по делото множество
имейли, изпратени от него до ответницата през 2019 г. и 2020 г., тоест
непосредствено преди и след процесните публикации. Имейлите са с
изключително неприемливо и вулгарно съдържание, изпълнено с най-долни и
цинични обиди към ответницата и нейни близки, което съставлява пряко
доказателство, че ищецът като техен автор има значително по-висок от
обичайния праг на чувствителност на обиди и клевети от вида на процесните,
които макар и публично разпространени далеч не са толкова оскърбителни.
Въз основа на изложеното въззи5вният съд счита, че за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 300
лева.
Поради идентичния краен извод, до който достигна въззивният съд,
то решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
Разноските по делото пред първата инстанция, които ищецът следва да
заплати на ответницата, са изчислени съобразно изхода на спора и съразмерно
8
отхвърлената част от иска. И въззивната инстанция възприема формираната
практика по тълкуването на член 2, алинея 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно.
Член 53 от ЗДФЮЛ е неотносим към преценката на съда по член 78 от
ГПК.
Поради това не са налице основания за отмяна на обжалваното
определение.
По разноските
С оглед изхода на спора пред въззивния съд следва да бъдат репарирани
сторените от въззивемата разноски пред настоящата инстанция, които
съобразно списъка по член 80 от ГПК са в размер на 2 800 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3553 от 04.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 14316 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от И. В. Н. против Г. С. М. иск за
заплащане на разликата на присъдената сума от 300 лева до претендираната
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни
твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен
Фейсбук профил „***“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във Фейсбук
профил „П.Н.“ на 03.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от подаване на исковата молба /28.10.2022 г./ до окончателното
заплащане на основание член 45 от ЗЗД; в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него против Г. С. М. иск за заплащане на разликата над
присъдената сума от 88,51 лева до претендираната в размер на 2 183,40 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. – 27.10.2022 г.
върху главницата; в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Г.
С. М. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за осъждането й да заплати на
ищеца сумата от 5 761,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - платени съдебни разноски на ответницата и адвокатско
възнаграждение за защита по наказателно дело от частен характер,
образувано вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за
ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен Фейсбук
профил „***“ на 01.01.2020 г., 02.01.2020 г., както и във Фейсбук профил
„П.Н.“ на 03.01.2020 г.
9
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1454 от 04.02.2024 г., постановено по
гр.д.№ 14316 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав.
ОСЪЖДА И. В. Н. ЕГН ********** с адрес в *** на Г. С. М. ЕГН
********** с адрес в *** сумата от 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лева,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна
жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда
на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, считано
връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10