Р Е
Ш Е Н
И Е № 260386
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско
отделение - Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3249/2020 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба на Е.Г.А. ЕГН **********
постоянен адрес: ***.”Фредерик Жолио - Кюри" № 6. чрез адв. А.В.С. *** против НАБ-КО“ ЕООД, ЕНК
********* седалище и адрес на управление: гр. Сливен, п.к. 8800. ул.
„Славянска" № 3. ет. 1 , с която е предявен положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 357, ал. 1 КТ за съществуване на трудово правоотношение между
страните за периода от 01.01.2003 г. - 31.12.2011 г., като Е.А.Г. е заемал
длъжността .”технически директор" срещу уговорено нетно месечно
възнаграждение за периода 01.01.2003 г. - 01.01.2004 г. в размер на 1 000
лева.; за периода 01.01.2004 г. - 01.01.2006 г. в размер на 1 200 лева; за
периода 01.01.2006 г. - 31.12.2011 г. в размер на 1500 лева.
Ищецът излага следните факти-
твърди, че от началото на 2003 г. е
започнал да работи в ответното дружество. Заявява, че бил подписан е трудов
договор между страните, като екземпляр от него не му бил предоставен. Извършвал
работа свързана с основната дейност на дружеството - производство и търговия с
млечни продукти и стоки за потребление. Твърди, че организирал превоз, доставка
на суровини за производство на млечни продукти и на произведени млечни продукти
и бил подпомагал организацията на
производствения процес. Била му поверена и дейност по събиране на средства от
контрахенти на дружество. Бил участвал като представител на дружеството при
закупуване на терен, е цел изграждане на сгради за разширяване дейността на
дружеството. Посочва, че бил организирал презентацията на дейността на
дружеството на международни изложения. Бил е командирован от дружеството в
Гърция. Косово, Албания. Германия, Твърди, че началното нетно възнаграждение е
било 1000 лв. и е било изплащано редовно от ответника. От 2004 г. до 2006 г. месечното му нетно
възнаграждение било увеличено на 1200
лв., което било отразено в допълнително споразумение, подписано от страните и
екземпляр, от което не му е бил
предоставен .Възнаграждението било
изплащано редовно. От 2006 г. до края на 2011 г. когато били
преустановени отношенията между страните, месечното му петно възнаграждение
било увеличено до размер от 1 500 лв. Същото било изплащано редовно.
Споразумението, подписано между страните било в един екземпляр. Заявява, че
освен извършените плащания, ответникът не бил извършвал плащания във връзка със
здравно и социално осигуряване. Не било извършено и регистриране на трудовия му
договор в НАП. Бил поискал екземпляри от него и подписаните споразумения, от
работодателят , но същият бил заявил, че
такива не се съхранявали при него.
Обосновава правния си интерес
от предявяването на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 357 КТ с оглед обстоятелството, че следва да установи придобития доход от трудовата
си дейност, както и във връзка с възникване на правото му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Цитира в този смисъл Решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр. д. №
4902/2008 г. на ВКС. IV г. о. Страните били подписали трудов договор и
споразумения към него за изменение на трудовото му възнаграждение, с които
ищецът не разполагал, тъй като били унищожени или изгубени от работодателя му.
Съдържанието на правоотношението се било изразявало в заемане на длъжността
„технически директор" в ответното
дружество срещу уговорено нетно месечно възнаграждение:за периода 01.01.2003 г.
- 01.01.2004 г. в размер на 1 000 лева.; за периода 01.01.2004 г. - 01.01.2006
г. в размер на 1 200 лева; за периода 01.01.2006 г. — 31.12.2011 г. в размер на
1 500 лева.
Моли съдът да установи, че между страните е съществувало
трудово правоотношение в периода 01.01.2003 г. - 31.12.2011 г., като ищецът е
заемал длъжността .”технически директор" срещу уговорено нетно месечно
възнаграждение за периода 01.01.2003 г. - 01.01.2004 г. в размер на 1000 лева.;
за периода 01.01.2004 г. - 01.01.2006 г. в размер на 1 200 лева; за периода
01.01.2006 г. - 31.12.2011 г. в размер на 1 500 лева.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
С Определение държано в открито
съдебно заседание на 11.01.2021 година съдът е конституирал като трето лице
помагач на страната на ответника КПКОНПИ.
По делото на 01.03.2021 година
е постъпил писмен отговор от третото лице помагач, с който същото оспорва
предявеният иск като неоснователен, тъй като посочва, че ищецът за периодът
цялата 2003 до 28.10.2004 година е бил на кадрова военна служба и представя
писмени доказателства в подкрепа на този факт, цитира разпоредбата на чл. 205
ал. 3 от отметения Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ, където са
посочени дейностите несъвместими с упражняване на кадрова военна служба.
Посочва, че поради тези забрани не било възможно да се сключи нито трудов, нито
граждански договор, нито да се извършва търговска дейност от страна на ищеца.
Не били на лице уведомления до ТД на НАП относно сключване на трудов договор,
предвидени в чл. 62, ал. 3 от КТ. Също така работодателят, бил задължен да
представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ,
каквито не били представени в настоящия случай. Излага съображения, че с
исковата молба в настоящия процес, ищецът целял единствено да забави производството по гражданско дело №
644 по описа на ОС - Пловдив за 2017 година. Заявява, че неоснователно било и
твърдението, че във връзка със сключения трудов договор, ищецът бил
командирован от ответното дружество в чужбина, тъй като не било доказано, че
ищецът бил пътувал извън страната през процесния период. Моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Представя писмени доказателства.
По делото на 25.03.2021 година
е депозирано становище от ищеца, чрез пълномощника му адв. С., в което сочи, че
с оглед на подадения писмен отговор от третото лице помагач изразява своето
становище, че на първо място КПКОНПИ неточно посочва периода, в който ищеца е
бил на служба в Българската армия през
2003 и цялата 2004 година, като кадрови военнослужещ. Сочи, че същият е бил
военнослужещ, като служебното му
правоотношение е прекратено считано от 08.11.2003 година със заповед на
Министъра на отбраната - това е датата на изтичане на предизвестието за
прекратяване на правоотношението. Поради
това и ищецът не е бил на кадрова военна служба през цялата 2004 година, както
се сочи в писмения отговор от КПКОНПИ. При прекратяване на правоотношението
същият е имал право да получи еднократно парично обезщетение в размер на брутни
месечни възнаграждения, колкото прослужени години има, но не повече от 20. С
становището сочи още, че е налице е несъвместност за заемане на кадрова военна
служба с извършване на работа по трудов договор, което може да доведе до
прекратяване на кадровата служба, но не и до фактическа и правна невъзможност
за упражняване на трудова дейност. Сочи
се, че е неоснователно твърдението, че след като се е намирал в други трудови
правоотношения в края на 2011 година, ищецът не е могъл да се намира в трудово
правоотношение с ответника. Сочат, че ищецът твърди, че още през 2003 година е
започнал работа при този работодател и до края на 2011 година е бил в трудово
правоотношение с него, което не е било прекратявано. Сочи се още, че е
неоснователно твърдението, че ищецът не е бил командирован в чужбина от
работодателят си, тъй като не са посочени периодите през които е бил командирован в исковата
молба. Твърди се, че ищецът многократно е напускал страната, видно от
представената към отговора справка.
Ищецът следва да установи по
безспорен начин правния си интерес от предявяването на иска, наличие на трудово
правоотношение между него и ответника за процесния период, по силата на което
ищецът е заемал посочената от него длъжност срещу трудово възнаграждение в
твърдяния от него размер .
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Алексиева, която е съпруга на ищеца в началото
на 2003 година съпругът й бил започнал да работи в НАБ-КО ЕООД, като тя твърди,
че била присъствала, когато съпругът й бил сключил договор с Бехчет Аликузу. Съпругът й бил военнослужещ и
през 2002 излязъл в разпореждане от армията, като в началото на 2003 година бил
започнал работа в НАБ-КО ЕООД още като бил военнослужещ. Твърди, че в трудовият
договор пишело длъжност "Технически директор". Мъжът й бил следял производството, броил всички
буркани за изнасяне, правил в Пловдив тарелките, етикетите за тези бурканчета.
Съпругът й бил работил и за
всички други фирми на Бехчет Аликузу. Заплата
на съпруга й била по сключения договор
първоначално 1000 лева, като с течение
на времето заплатата му станала от 1200 – 1400 лева и стигнала до 1500 лева, до
към 2013 година. Съпругът й бил
получавал и бонуси, ходил на командировки в чужбина,и бил организирал посещения
на изложение на международни панаири. В годината имал 20 дни платен
отпуск. Всеки ден съпругът й бил пътувал
до завода, даже и в събота и неделя не бил почивал.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Нончев, който е приятел на ищеца, последният бил
военнослужещ до 2002 г., когато бил преминал в разпореждане и бил предупреден,
че ще бъде уволнен, когато бил започнал работа при Бехчет Аликузу в ответното
дружество, където му бил споделил, че бил получавал добро възнаграждение.
Ищецът бил изпълнявал длъжността „технически директор“ и бил организирал целия
производствен процес на дружеството. Бил закупувал имоти във връзка с
разширяването на дейността на дружеството. Бил работил в ответното дружество до
2013 г., а след това в други фирми на Бехчет Аликузу. Ищецът бил получавал
освен възнаграждението си и бонуси. Заплатата му била два пъти повече от
офицерската заплата. Не знае дали ищецът е ползвал отпуск, но бил ходил на
командировки в чужбина и на международни панаири, както и на вътрешни
командировки в страната. Нямал работно време, тъй като работил докато изпълни
всичките му поставени задачи. Твърди, че ищецът
имал трудов договор, но не знае дали работодателят му бил заплащал
осигуровки.
Видно от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Павлова, която е семеен приятел на ищеца и
живее на семейни начала с Бехчет Аликузу същата била присъствала, когато ищецът
бил сключил трудов договор с ответното дружество за длъжността „технически
директор“, които бил организирал производствения процес във фирмата и работил
на тази длъжност до 2011 г. Ищецът бил работил постоянно за ответното
дружество. Първоначално през 2003 г. трудовото му възнаграждение било 1000 лв.,
а впоследствие се било увеличило до 1500 лв., като бил получавал и бонуси.
Ищецът бил ползвал и платен годишен отпуск, като не е имал точно определено
работно време. Заплащането на трудовото възнаграждение било в брой или по
банков път. Бил командирован в чужбина и бил посещавал международни изложения.
Трудовият договор бил подписан в един екземпляр и не бил предоставен екземпляр
от него на ищеца. Увеличаването на размера на заплатата се било осъществявало с
подписването на анекс към трудовия договор.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Димов, ищецът бил идвал за доставка на стока при
неговия баща, който бил разполагал със складове за стоки. Ищецът бил предавал
стоките на тировете, които били пристигали и бил подписвал необходимите
документи. Ищецът първоначално бил получавал трудово възнаграждение от 800 лв.
през 2003 г., но понякога бил получавал и възнаграждение от 1800 лв. Ищецът бил
продължил да работи за фирми на Бехчет Аликузу до 2013 г.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели като еднопосочни, безпротиворечиви и
кореспондиращи със събрания по делото доказателственматерил.
Видно от представените
извлечения от банкови сметки на ищеца същият е получавал парични преводи за
процесния период от ответното дружество в различни размери на посоченото
основание договор.
От представените по делото
нотариално заверени пълномощни се установява, че Бехчет Аликузу е упълномощявал
ищецът да извършва конкретни правни и фактически действия, да го представлява
пред различни държавни институции, да сключва различни правни сделки. От
представените договори за наем се установява, че ищецът ги е сключвал от името
и за сметка на ответното дружество. Видно от представеното по делото платежно
нареждане ищецът е извършвал и плащания от името и за сметка на ответното
дружество.
Видно от депозираното писмо от
НАП ТП-Бургас от 14.05.2021 г. и изпратената справка за актуалното състояние на
всички действащи договори за периода 01.01.2003 г. до 31.12.2011 г. не е налице
действащ трудов договор за този период между ищеца и ответно дружество.
Видно от представената по
делото Заповед на министъра на отбраната на Република България № КВ2149 от
20.10.2003 г. е бил прекратен договора за кадрова военна служба на ищеца и
същият е бил освободен от длъжност и от кадрова военна служба и е бил зачислен
в мобилизационния резерв, като му е било връчено предизвестие.Видно от
изпратените писма от Министерство на отбраната и Оперативен архив на Българската
армия ищецът е бил освободен от военна служба със заповед № 329/28.10.2004 г.
на Командира на военно формирование 32900-Пловдив, като преди това е бил взет в
разпореждане.
Видно от справките за пътуване
на лице ищецът за процесния период многократно е напускал и се е връщал на
територията на Република България.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът твърди на първомясто, че е подписал трудов договор с ответника
в края на 2003 г., екземпляр от който не му е бил предоставен, което обосновава
допустимостта на иска по чл. 357, ал. 1 КТ, доколкото се твърди добросъвестност
от страна на ищеца, съответно неизпълнение на задължението на работодателя да
предостави копие от договора на служителя след подписването му.
Настоящият състав намира, че
предявеният при правна квалификацията на чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществувало трудово правоотношение между страните в
производството за исковия период за допустим, тъй като за ищецът съществува
правен интерес от това, доколкото последният претендира определени права и
последици от това правоотношение.
Съдът, счита, че между страните
не е съществувало трудово правоотношение през процесния период. Този извод се
налага от събраните по делото гласни и писмeни доказателства, които да
доказват, макар и непълно, съществуването на граждански договор между страните
по спора. За да се обоснове извода, че е било налице трудово правоотношение,
което валидно е обвързвало страните, от представените по делото доказателства
следва да установят съществените елементи на това правоотношение -място на
работа, работно време, длъжност, договорено трудово възнаграждение. Липсват
данни за подадено от работодателя уведомление за възникнало между страните
трудово правоотношение до съответната Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите /чл. 62, ал. 3 от КТ/, изплащане на трудовото
възнаграждение по банков път с посочено основание, че е за работна заплата или
други подобни доказателства, от които да се приеме, че ищецът е престарал труд
за ответника, което по правната си природа да съдържа белезите на трудово
правоотношение. Ответникът видно от извлеченията от банкови сметки представени
от ищеца през процесния период му е изплащал суми на основание договор, но няма
данни какъв е бил този договор -трудов или граждански договор.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства, които да навеждат, че страните са изразили воля за
встъпване в трудово правоотношение, още по-малко такова, в което да се съдържа
информация за съществените му елементи. Не се установяват признаците на
съществуващо трудово правоотношение и от събраните гласни доказателства. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът и
ответника са сключили договор по силата, на който ищецът се е съгласил да
изпълнява длъжността „технически директор“ при определено възнаграждение от
1000 лв. през 2003 г., което било впоследствие увеличено до 1500 лв., като е
получавал и допълнително бонуси, не е имал точно определено работно време,
ползвал е платен годишен отпуск. Дейностите, които е извършвал в качеството си
на технически директор на процесното дружество са били свързани с организацията
на производствения процес, с транспортирането и логистиката на стоките
произвеждани от дружеството, с посещаването на международни панаири и
изложения, като е бил командирован многократно в чужбина и в страната. Видно от
представените писмени доказателства ищецът е бил упълномощяван от управителите
на ответното дружество да извършва различни правни и фактически действия от
името и за сметка на дружеството и да ги представлява пред различни институции.
Ищецът е действал като техен пълномощник и при сключването на договори за наем
с трети лица.
От тези показания съдът стига
до извода, че е бил налице сключен мандатен договор между страните, а не трудов
договор.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ,
трудовият договор се сключва в писмена форма и със задължително съдържание в
него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. Така съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа,
наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му
и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера
на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени
годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни, при
прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Във връзка с трудовия
договор за работника или служителя възникват и редица права - правото на
трудово възнаграждение, правото на почивка, на отпуска, на обезщетения и пр.
Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Работното
място, начина на изпълнение и работното време се определят от работодателя.
Рискът се носи от работодателя, а работникът е подчинен на и зависим от
работодателя. Изискването за писмена форма е въведено, като условие за
валидност на договора, предвид което съществуването на трудово правоотношение
не може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства,
установяващи по косвен начин възникването и съществуването му – арг. от
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, която предвижда, недопустимост на
свидетелските показания за установяване на правни сделки, за действителността
на които закон изисква писмен акт. В този смисъл е и съдебната практика –
решение № 943/22.02.2010 г. по гр. д. № 4902/2008 г. на ВКС, IV г. о,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Според цитираното решение на ВКС, когато
ищецът по иск с правно основание чл. 357 от КТ за установяване възникването,
съществуването, изпълнението или прекратяването на ТПО признава, че писмената
форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че
не е възникнало валидно трудово правоотношение. Когато ищецът твърди, че
трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е бил
изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение,
което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ, поради
последващата му липса. В тази хипотеза са допустими всички доказателствени
средства, тъй като в противен случай страната би била лишена от правата й по
трудовия договор. Съобразно изложеното по-горе по делото не се установиха
твърденията на ищеца в ИМ за съставен между страните писмен договор със задължителното
съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ, поради което
съдът, счита, че между страните не е възникнало валидно трудово правоотношение
за претендирания период.
Твърденията на ищеца, че
сключеният между него и ответното дружество договор за управление е трудов, са
неоснователни. Неоснователността на това твърдение произтича както от
основанието за сключване на договора, така и от съдържанието на самия договор,
което съдържание съдът установява от
кредитираните свидетелски показания. От тези показания не се установява определено
работно време, което е един от основните елементи от задължителното съдържание
на трудовия договор – чл. 66 от КТ. С договора за управление на ищеца видно от
свидетелските показания е било възложено да осъществява успешното развитие на
бизнеса на ответното дружество, организацията на производствения процес,
транспортирането на стоките в страната и в чужбина като извършва всички
необходими за това действия и сделки съгласно приложените нотариално заверени
пълномощни, т.е. изисква се постигането на определен резултат. Приложените по
делото нотариално заверени пълномощни,
учредяват представителна власт на ищеца да извършва действия и сделки с
или пред трети лица, характеризиращи се с определен резултат, а не установяват
трудови функции на ищеца. От изложеното може да се направи извод, че
упражняваната от ищеца дейност по естеството си е по гражданско правоотношение.
В съответствие с чл.1 ал.2 от КТ трудово е онова правоотношение, при което се предоставя работна сила.
Предоставянето на работна сила е критерият за разграничение на трудовото от
другите /граждански и служебни/
правоотношения, в чието съдържание се включва използването на човешки труд.
Предоставянето на работна сила означава поставянето й от нейния носител
/работник или служител/ на разположение на работодателя за непрекъснато и
повтарящо се използване. Предоставянето на работна сила означава още, че
нейният носител се поставя в йерархична зависимост от работодателя, който
определя условията на предоставяне/използване на работната сила – работно
време, място на работа, организация на труда, трудова дисциплина и т.н.
Използването на човешки труд, което не се свежда до предоставяне на работна
сила в посочения смисъл, а е насочено към постигане на определен резултат,
поражда гражданско правоотношение.
В сключения между страните по
делото договор видно от свидетелските показания не е уговорено ищецът да
престира работна сила. Договорът има за предмет управлението на дружеството и
организацията на неговия производствен процес. Част от възложените отделни
дейности наистина съставляват непрекъснат процес, но други се свеждат до
еднократно изпълнение на конкретна задача. Разгледани в тяхната взаимовръзка,
дейностите и задачите образуват управлението
на дружеството, което е насочено към постигане на резултати. Следователно
договорът не се свежда до предоставяне по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ работната
сила на ищеца, а до постигането на резултати чрез управление на дружеството.
Наред с изложеното относно
предмета на договора, следва да се имат предвид и още няколко белега,
изключващи трудовия характер на правоотношението между страните.
Свидетелите не посочват в
договора да е определено работно време. Наистина действалата към онзи момент
редакция на чл.66 ал.1 от КТ не е изисквала работното време като задължителен
реквизит на трудовия договор, но независимо от това въвеждането на задължително
работно време от работодателя е съществен елемент за окачествяването на
възникналото правоотношение като трудово. По делото няма данни ответникът да е
изисквал от ищеца и да е контролирал спазването на зададено от него работно
време. Съпоставени показанията на свидетели, налагат, че ищеца по свое
усмотрение в зависимост от обема на задачите в конкретния момент, е имал
правото да прецени кога и за колко време да изпълнява възложените му дейности.
Необходимостта те да се изпълняват ежедневно
произтича от естеството на управлението на дружеството, но не и от установено работно време,
в което задължително ищецът да изпълнява възложените му дейности. За ответника,
като възложител по договора, е било от значение възложените с него дейности по
управление да са изпълнени, а не времето, в което те да се изпълняват.
От свидетелските показания се
установи, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск, но не се установи
неговия размер, нито реда по който е използвал такъв отпуск.
Освен договореното месечно
възнаграждение, ищецът е имал право и на допълнително възнаграждение, което
видно от свидетелските показания ищецът е получавал под формата на бонуси.
С оглед изложеното възникналото
въз основа на договора от 2003 г. правоотношение между страните следва да се
определи като гражданско. Видът на договора се определя от страните по него въз
основа на договорените от тях предмет, права и задължения. От тази гледна точка
сключеният между страните по делото договор следва да се определи като договор
за поръчка или мандатен договор.
По изложените съображения
претенцията се явява неоснователна и недоказана в пълен размер и бива отхвърлена.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи разноските сторени от ответника в
настоящото производство. Ответникът не претендира разноски и такива не следва
да му бъдат присъждани.С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.10 от ГПК, на третото лице –помагач не се дължат
разноски.Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Г.А. ЕГН **********,***.”Фредерик Жолио - Кюри" № 6. против „НАБ-КО“ ЕООД, ЕНК ********* седалище
и адрес на управление: гр. Сливен, п.к. 8800. ул. „Славянска" № 3. ет. 1 ,
положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 357, ал. 1 КТ за установяване на съществуване
на трудово правоотношение между страните за периода от 01.01.2003 г. -
31.12.2011 г., като Е.А.Г. е заемал длъжността .”технически директор"
срещу уговорено нетно месечно възнаграждение за периода 01.01.2003 г. - 01.01.2004
г. в размер на 1 000 лева.; за периода 01.01.2004 г. - 01.01.2006 г. в размер
на 1 200 лева; за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2011 г. в размер на 1500 лева.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните и на
третото лице-помагач.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: