№ 12315
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110120867 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Б. М. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на
ищеца следните суми: 275, 42 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. №
***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.10.2023 г. до
окончателното погасяване, 47, 35 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.09.2023 г., 31, 39 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.10.2023 г. до
окончателното погасяване, 7, 02 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 18.09.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 55545/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88
с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
отношение на топлоснабден имот в ********************************************, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответницата е общински наемател на топлоснабдения имот. Сочи, че в
случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от
1
2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово
разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на
топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 вр. чл. 62, ал. 2 и чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна Б. М. Д. чрез адв. Д., в който исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани. Оспорва се редовността на исковата молба. Възразява срещу основателността на
предявените искове. Поддържа, че в случая се касае за непоискана доставка, поради което не
се дължат претендираните суми. Изложени са подробни съображения относно
правомощията на ОС на ЕС и правата на потребителите сами да преценят дали да ползват
топлинна енергия в имотите си. Оспорва ответната страна да е потребител на топлинна
енергия, като заявява, че същата не е собственик на имота и липсват договорни отношения с
ищеца. Не оспорва, че твърдяната топлинна енергия е била доставена процесната ЕС и имот,
но твърди, че не я е използвала и консумирала. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
От ответната страна са приложени и писмени бележки по същество на спора, в които
ответницата възразява и че между страните били поставени множество влезли в сила
отхвърлителни решения за различни периоди по отношение на процесния имот.
С определение от 28.02.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач не изразява становище относно
основателността на исковете.
За да се произнесе, съдът съобразни следното относно допустимостта на
процеса:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 55545/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена
2
Заповед № 32773 от 01.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Срещу издадената заповед в срок е постъпили възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и в
изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителни искове в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер. В този смисъл са и дадените указания в доклада по делото относно
доказателствената тежест.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1
на Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк.д. № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите на
тълкувателното решение е обосновано, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
3
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. В случая издаването на общите фактури на името
на ответницата не е достатъчно, за да се приеме, че същата има качеството на клиент на
топлинна енергия на битови нужди. Страните не спорят, а и от представените писмени
документи се установява, че топлоснабденият имот е собственост на трето лице,
неучастващо по делото, а именно – Столична община. Липсват доказателства за сключен
договор или искане от страна на ответницата за разкриване на партида на нейно име, т.е.
лиспва нейно съгласие за извършване на това действие, при това положение и предвид
нарочното оспорване, съдът намира, че не се доказа качеството потребител.
Обстоятелството, че между Б. М. Д. и Столична община е сключен договор за наем на
общинско жилище и отговорността за изпълнението на задължения по него, включително и
режийни разноски касае отношения между тях.
По съобразяване на изложените съображения съдът намира, че исковата молба е
неоснователна, доколкото не се доказа първата предпоставка за уважаване на исковете, а
именно доказването на качеството потребител на ответника. Само за пълнота на мотивите
следва да се посочи, че дела с идентичен предмет между същите страни, но за различни
периоди са били разглеждани и са постановени отхвърлителни решения /виж Решение по
гр.д. № 12072/2018 г. по описа на СГС, IV-A с-в, Решение № 3239/01.03.2023 г. по гр.д. №
9547/2022 г. по описа на СРС, 39 с-в/, като ищецът не е доказал качеството потребител на
ответницата/.
По отговорността за разноски:
4
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Право на разноски има ответникът съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът определя в размер на
400 лв. за исковото производство и 200 лв. за заповедното производство съгласно правната и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул.
„Ястребец“ № 23 Б искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Б. М. Д., ЕГН **********, с
адрес в ********************************************************** за признаване на
установено в отношенията между страните, че Б. М. Д. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 275, 42 лева – главница за ползвана топлинна енергия
за имот с аб. № ***** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.10.2023 г. до
окончателното погасяване, 47, 35 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.09.2023 г., 31, 39 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.10.2023 г. до
окончателното погасяване, 7, 02 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 18.09.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 55545/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88
с-в.
описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5