Мотиви към
решение №19 от 19.01.2017г., по АНД № 4/2017г.
Производство по чл.375 и сл. от НПК, вр.
с чл.78а от НК.
Предложение
от прокурор при ВТРП –Ганчев, за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба на обв.М.И.М. за извършено от него престъпление по чл.313,
ал.1, пр.1 от НК.
Прокурорът
– поддържа внесеното предложение и моли за налагане на глоба в минимален
размер.
Обв.М., редовно призован не се явява.
Защитникът
- адв.Златанов в
представено писмено становищи,
моли за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия и защитника. Изразява
становище и по същество, като счита предложението за основателно. Моли за
налагане на административно наказание - глоба в минималния предвиден размер.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното :
М.И.М., с ЕГН:**********, постоянен адрес
***, българин, български гражданин, средно образование, безработен, неженен,
видно от приложената по делото справка за съдимост е неосъждан.
На 27.12.2015 г. обв.
М. пътувал с лек автомобил през
Република Румъния. Там бил спрян за проверка от контролни опгани и след извършено замерване на изгорелите газове от
автомобила му бил съставен акт за нарушение и отнето СУМПС. Видно от приложения
заверен препис по делото, това било СУМПС №*********, издадено на 05.02.2015 г.
от ОДМВР-В.Търново.
След като се прибрал в страната обв.М. рлешил да подаде заявление
за издаване на ново СУМПС, като смятал, че няма връзка за обмен на информация
между контролните органи на Р.Румъния и Р.България.
Така на 29.01.2016г. в гр.В.Търново, се
явил в сградата на Сектор «Пътна
полиция» при ОДМВР В. Търново, попълнил и подал до Началника на Сектор
„КАТ-Пътна полиция"-Велико Търново, заявление и писмена декларация с вх.
№127500-2168/29.01.2016 год., по чл. 17 от ПИБЛД вр.чл.
160 от Закона за движение по пътищата в която декларирал, че е изгубил
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №*********,
издадено на 05.02.2015г. от ОДМВР - гр. Велико Търново в гр.Бяла.
Въз основа на заявлението на обв.М. му бил издаден дубликат на СУМПС - с №********* от 03.02.2016г. На 11.05.2016г.
чрез посолството на Република България в Република Румъния в Сектор „ПП"
при ОДМВР гр. Велико Търново било изпратено иззетото СУМПС №*********, издадено
на 05.02.2015г. от ОДМВР - гр. Велико Търново на името на М.И.М. ЕГН:**********
*** със справка, че същото е било иззето и основанието за това, като не е
изгубено или откраднато.
Видно от заключението на назначената
графическа експертиза -Протокол № 246 от 06.12.2016 г. на БНТЛ при ОД на
МВР-В.Търново подписа след думата „декларатор" от представената декларация
по чл.17 от Правилника за издаване на БЛД с вх. №127500/29.01.2016 год., по
описа на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР В.Търново е положен от обв. М.И.М.. Ръкописният текст от представената декларация
по чл. 17 от Правилника за издаване на БЛД с вх. №127500/29.01.2016 год., по
описа на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР В.Търново е положен от обв. М.И.М..
Според приложеното по делото свидетелство
за съдимост обв.М.,
към момента на извършване на деянието е бил неосъждан,
предвид факта на настъпила реабилитация и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
С
оглед на установеното се налагат следните правни изводи : С деянието си обв.М.
е осъществил състава по чл.313, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 29.01.2016г., потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на нормативен акт - закон, се
дава пред орган на властта - Началник на сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР гр.В.Търново за удостоверяване истинността на посоченото от него
обстоятелство - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр.1 от НК.
От
субективна страна обвиняемият е извършил деянието умишлено, при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал задължението си да отрази истината, невярността на декларираното обстоятелство и целенасочено
съставил декларацията, с цел да му бъде издаден от българския орган, дубликат
на СУМПС.
При наложилият се правен извод, съдът,
счете, че предложението на прокурора за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия, с налагане на административно наказание –
глоба, се явява основателно. По делото се установи, че са налице предпоставките
на чл.78а от НК,
а именно – за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание ЛОС за
срок до три години или глоба от сто до триста лева, деецът е неосъждан
и не е освобождаван по този ред от наказателна отговорност, няма невъзстановени съставомерни
имуществени вреди, тъй като престъплението е на формално извършване.
Относно индивидуализацията на
наказанието, с оглед относително невисоката обществена опасност на престъплението
и ниската обществена опасност на дееца,
съдът счете, че следва да бъде наложено наказание – глоба минималния предвиден размер по чл.78а, ал.1
от НК. Ето
защо, едно наказание от 1000 лв. се явява адекватна санкция за извършеното
престъпление.
Разноски – 86.95 лв., направени в хода на
досъдебното производство, на осн.
чл.189, ал.3 от НПК,
бяха присъдени да се заплатят от обв.М., в полза на
Държавата по сметка на ВТРС.
По
тези съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :