РЕШЕНИЕ
Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд двадесет
и девети състав
На шести юни
Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1776 по
описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба от „Червова Нейлс“ ЕООД, против Наказателно Постановление № 416057-F472261/06.03.2019г. на Зам. Директор на
ТД - НАП гр.Варна, с което на „Червова Нейлс“ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена
санкция” в размер на 600 лева на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
В
жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В
съдебно заседание въззивникът
редовно призован се
явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 13.02.2019 година, в 14:00 часа е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на
ЗДДС - студио за маникюр, находящ се в гр. Варна, бул. Съборни 11, стопанисван
от Ч.Н. ЕООД с ЕИК *********. При проверката е установено, че видно от книгата
за дневните финансови отчети за обекта и от изведен КЛЕН от 31.01.2019г. до
08.02.2019г. от монтираното и въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство модел DAISY СОМРАКТ S - KL с индивидуален номер на фискалното
устройство : DY 404280, фискална памет № 36539852, дружеството Ч.Н. ЕООД с ЕИК
********* не е отпечатало в 7 - дневен срок след изтичане на месец януари,
съкратен отчет на фискалната памет. Нарушението е установено с ПИП 0279700
Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.41, ал. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на
МФ.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната
преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Зам.Директора на ТД на НАП-
гр.Варна, съгласно заповед ЗЦУ № 17/ 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на
НАП и в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Наказващият орган се е
възползвал от разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и е направил пълно, подробно и
точно описание на нарушението, обстоятелствата по негово извършване и
доказателствата, които го потвърждават при издаване на постановлението. Поради
това съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани.
Съдът
намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените факти към хипотезата на правната норма. Нормата на чл.41 ал.1 и
ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите вменява в задължение на търговеца в 7-дневен
срок след изтичане на всеки месец и година да отпечатва съкратен отчет на
фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период и този отчет
да се съхранява в книгата за дневните
финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден
от периода. В настоящият
случай от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
месечния отчет за м.януари 2019г. не е бил отпечатан. Поради изложеното до тук
съдът намира, че нарушението описано в акта и постановлението е било извършено.
Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ определя условията, редът и начинът
за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и
контролът на фискалните устройства, техническите и функционалните изисквания,
към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка на фискалните
устройства с НАП за предаване на данни и за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки. Разпоредбата на чл.118 ал.4 от ЗДДС
пък предвижда , че всички тези операции и действия се извършват по силата на
тази наредба. Поради това съдът намира, че деянието, за което жалбоподателя е
санкциониран, съставлява административно нарушение, определено със закон.
Правилно е
бил определен и нарушителя „Червова Нейлс“ ЕООД. В случая обаче доколкото
нарушението е извършено от въззивника в качеството му на юридическо лице и тъй
като точно в това си качество въззивникът е осъществявал търговската си
дейност, то съвсем законосъобразно е била ангажирана отговорността на
търговеца.
Правилно е
била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.185 ал.2
от ЗДДС е предвидена санкция за лице, което наруши реда и
начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане или извеждане във или от експлоатация, или отчитане, или сервизно
обслужване на фискалните устройства.След като е било установено, че от страна на „Червова
Нейлс“ ЕООД, е допуснато
нарушение на чл.41 ал.2 от Наредба
№ Н-18/2006г. на
Министъра на финансите,
който текст визира задължения за отчетност на оборотите, респективно част от изискванията за регистриране и
отчитане на извършени продажби, то правилно е било наложено наказание именно на
основание чл.185 ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС. Поради
това съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни. Приложението
на разпоредбата на ал.1 на чл.185 от ЗДД в случая е направено с оглед
определяне на съответната санкция, тъй като според текста на нормата когато
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, се налагат наказанията по
ал.1. В този смисъл съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият
орган е установил, че са налице обективните предпоставки за определяне на „Имуществена
санкция” в размер на 600лв., който е към минималния предвиден в закона.
Възраженията
на жалбоподателя, че в хода на проведеното административнонаказателното
производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е чужд гражданин и
не му е назначен преводач са неоснователни. В случая видно от показанията на
актосъставителя жалбодателя е попълнил декларация съставена на български и
турски език с която е отказал да му бъде назначен преводач.
В
ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл.84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване,
се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за
назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като
са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред
съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в
българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в
случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност
по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред съд.
Безспорно е, че при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите
граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице
следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да
се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането
на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на
закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на
основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При
преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в
наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за
леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните
директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено
в рамките на наказателното производство, като за извършените административни
нарушения такова задължение липсва.
Конкретния случай не може да се
приеме за маловажен, нарушението не се
отличава по своята обществена опасност по никакъв начин от всички останали
случаи на подобни нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото
се касае за формално нарушение обстоятелството че не са настъпили вреди за
бюджета е без значение и няма как да обусловят извод за маловажност на случая. Неспазването
на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от
липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да
бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите, условията и реда
на ЗДДС. Извършеното
нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от същия тип.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 416057-F472261/ 06.03.2019г. на Зам. Директор на
ТД - НАП гр.Варна, с което на „Червова Нейлс“ ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена
санкция” в размер на 600 лева на
основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен
Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: