О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№……………. 20.05.2020 г. ГР. П.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесети май, през две хиляди двадесета година, в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ИВАН
РАДКОВСКИ ВЧНД № 199 по описа за 2020 година , на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.243 , ал.8 във връзка с ал. 7 от НПК.
Образувано е по частна
жалба от А.А., подадена срещу определение
№ 13 от 05.02.2020 г., на Районен съд - гр. Ч.Б. , постановено по ЧНД №
41/2020 година, по описа на същия съд.
С посоченото определение е било потвърдено
постановление на Районна прокуратура – гр. П. – ТО – гр. Ч.Б., от 30.01.2020г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д –
231/2019г., по описа на Районна прокуратура – гр. П..
Жалбата е подадена в законния срок и от страна, която
има право да стори това , поради което е допустима.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на определението на първоинстанционния съд,
който не е обсъдил мотивите на постановлението на Районна прокуратура - ТО –
гр. Ч.Б., относно всички други нанесени на процесния имот щети, а също така са
изложени и доводи за неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт.
Според изложеното в частната жалба проведеното разследване в досъдебното
производство по делото е било непълно и незадълбочено, при което е била
безрезервно кредитирана от прокуратурата защитната теза на П. А.
Въз основа на така изложеното, в жалбата е направено искане въззивният съд да отмени определение
№ 13 от 05.02.2020 г., на Районен
съд - гр. Ч.Б. , постановено по ЧНД № 41/2020 година, по описа на същия съд.
П.ският окръжен съд,
като взе предвид първоинстанционния съдебен
акт, оплакванията в частната жалба, изложените доводи и събраните по делото
доказателства , прие за установено следното:
НОХД № 41/20г. на Районен съд – гр. Ч.Б. е образувано по повод на жалба
от А.М.А., от гр. Ч.Б., против постановление за прекратяване на наказателното
производство, по досъдебно производство № Д – 231/2019г. по описа на Районна
прокуратура – гр. П. – ТО – гр. Ч.Б..
В
жалбата, по повод на която е било образувано първоинстанционното производство
по настоящото дело са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на прокурорския акт, с искане той да бъде отменен.
В
обжалваното определение на Районен съд – гр. Ч.Б. е прието за установено
следното:
Дознание № Д – 231/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. П. – ТО
– гр. Ч.Б. е било образувано за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за това,
че от неустановена дата до 12.11.2019г., в гр. Ч.Б., противозаконно са били
унищожени чужди недвижими вещи –
прозорци на остъклена лятна кухня и тухлена конструкция на стая с бетонен
таван, на груб строеж, с дължина 6 метра и ширина 4 метра, собственост на
жалбоподателя и наследниците на М. Б. А., на стойност 6000 лева.
Първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на разследването по
посоченото досъдебно производство № Д –
231/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. П. – ТО – гр. Ч.Б. са били
разпитани като свидетели всички възможни лица, които са възприели факти и
обстоятелства от значение за разследването, които установяват в показанията си,
че процесната бетонна плоча е била напукана, поради което е съществувала реална
опасност да се срути и да причини по-големи вреди – повреди по долните етажи и
съответно повреждане на цялостната конструкция на къщата.
Съдът
е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателят А.А. и П. А. са
съсобственици на процесния имот, които са във влошени междуличностни
взоимоотношения.
Относно искането в жалбата от А.А. против постановлението за
прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство № Д –
231/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. П. – ТО – гр. Ч.Б., за извършване на процесуални действия, с оглед установяване на
състоянието на посочената бетонна плоча, в определението на първоинстанционния съд е
посочено, че такова искане не почива на здравата логика, тъй като тази бетонна
плоча вече е разрушена и няма фактическа възможност за извършване на нейно
обследване, оглед, експертизи или други способи за събиране на доказателства,
във връзка с твърденията в жалбата срещу прокурорския акт, освен показанията на
свидетелите, които вече са били разпитани на досъдебното производство, като
тези им показания са били оценени от основния съд като категорични и излагащи в
логическа последователност съдържащите се в тях факти, поради което те са били
кредитирани от районния съд.
Въз основа на изложеното в обжалваното
определение на Районен съд – гр. Ч.Б. е направен извод, че в конкретния случай
са били извършени всички възможни действия по разследването и правните и
логични доводи в постановлението за прекратяване на наказателното производство,
по досъдебно производство № Д – 231/2019г. по описа на Районна прокуратура –
гр. П. – ТО – гр. Ч.Б. се споделят напълно и от първоинстанционния съд, поради
което това постановление е потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Така
изложеният от първоинстанционния съд общ и декларативен извод, че споделя
напълно доводите, изложени в постановлението за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно
производство № Д – 231/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. П. – ТО –
гр. Ч.Б., налагат необходимостта да бъдат те подробно анализирани.
Според
районната прокуратура, безспорно установено по делото е, че след смъртта на М.
А. през 2015г. нейната част от процесния имот, находящ се в гр. Ч. б.,
наследили нейният съпруг – А.А. и децата и – П. А., Б. А. и А. М., като в
последствие отношенията между А. и доведения му син – П. А. се влошили, а
самият А. напуснал имота и отишъл да живее при дъщеря си – М. А., в село ***, П.
област.
През
2019г. А. посетил имота в гр. Ч. б. на два пъти, през лятото и есента, при
което констатирал, че стая, изградена като втори етаж на голямата къща,
изработена на груб строеж, с размери 6х4 метра и покрита с бетонна плоча е била
разрушена, а стъклата на остъклението в другата постройка били счупени.
Според
постановлението за прекратяване на наказателното производство няма противоречие
в показанията на разпитаните свидетели, че П. А. е разрушил помещението на груб
строеж, което обстоятелство е посочено и от самия него, разпитан в качеството
на свидетел на досъдебното производство, като същият сочи, че е сторил това,
тъй като конструкцията била натежала, плочата била напукана и е имало опасност
да падне, в следствие на което да разруши голямата къща, върху която това
помещение е било построено.
По
тази причина П. А. в показанията си сочи, че извършил укрепителни дейности на
тази къща, като направил стъпки, колони и подпорни стени, но това не било
достатъчно да се укрепи къщата, поради което той съборил напуканата
покривна плоча на въпросното помещение и
разчистил тухлите, имайки намерение да построи стаята отново, но до момента
нямал финансова възможност да стори това.
Въззивната инстанция счете, че така изложената фактическа обстановка
правилно е била установена от първоинстанционната прокуратура, въз основа на
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели - – А.А., П.А.
и А.М..
Жалбоподателят А.А., разпитан като свидетел на досъдебното производство,
/на л. 19 от същото/ е посочил, че относно разрушеното помещение в груб строеж,
на втория етаж от къщата, П. му казал, че той е разрушил стаята, за да прави
някакъв ремонт.
От
своя страна свидетелката А.М., в показанията си на л. 21-22 от досъдебното
производство е посочила, че от разговорите, които е провела с децата на П.А. и
жената, с която той живее съпружески, на име Б., тя е разбрала, че „брат и – П.
А., през лятото на 2019г. е заявил, че ще ремонтира къщата, като при
започнатите ремонтни дейности е разрушил бетонна плоча – горна част на стая,
както и три тухлени стени на стая от втория етаж на голямата къща“.
При
така изложеното, според настоящия съдебен състав, правилно и обосновано в
постановлението за прекратяване на наказателното
производство, по досъдебно производство № Д – 231/2019г., по описа на Районна
прокуратура – гр. П. – ТО
– гр. Ч.Б. е посочено, че относно съборената стая от П.А., сочено в жалбата на А.,
са налице обстоятелства, визирани в чл. 13 от НК, а именно, че извършеното в
случая деяние не е общественоопасно, тъй като то е било осъществено при крайна
необходимост – за да бъдат спасени имотни блага, принадлежащи на извършилия
това деяние - П.А. и на останалите наследници на починалата М. А., сред които е
и жалбоподателя А.А., от непосредствена опасност, / събаряне на цялата жилищна
сграда/, които деецът не е могъл да избегне по друг начин и причинените от
деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, т.е. – съборената
стая на груб строеж е с по-малка стойност от цялата сграда, която пък служи за
живеене на няколко човека.
Освен
това, от показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че
събарянето на посоченото помещение в
груб строеж е било извършено от П.А. като съставна част от ремонт, който той е
предприел, с намерение освен осъществените укрепителни дейности на тази къща,
изразили се в направата на стъпки,
колони и подпорни стени, той да построи стаята отново, но до момента нямал
финансова възможност да стори това.
При
така изложеното не би могло да се приеме, че П.А. е осъществил от субективна
страна престъпния състав на чл. 216, ал.1 от НК, спрямо събореното помещение,
по който текст е било образувано и водено посоченото досъдебно производство,
при наличието на намерение същият отново да изгради това помещение, щом се
сдобие със средства за осъщесвяването му.
Относно
твърденията на жалбоподателя, че П. А. е счупил стъклата на лятната кухня,
находяща се в процесния имот, от яд, поради влошени взаимоотношения между тях,
в постановлението за прекратяване на наказателното производство е посочено, че
на досъдебното производство не са намерени свидетели, които да потвърдят тези
твърдения, а и поради ниската стойност на това имущество, / 11 броя стъкла, с
размери 80х40 см./, такова деяние би следвало да се квалифицира като такова,
осъществяващо чл. 216, ал.4 от НК, което съставлява маловажен случай на
престъпление по този текст от НК, при който наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия.
За падналите и разместени цигли на лятната постройка
прокурорското постановление е прието че това е в следствие на атмосферни
условия и неподдържане.
Възприемайки изцяло изложените съображения от Районна прокуратура – гр. П. – ТО – гр. Ч.Б. в постановлението за прекратяване на наказателното
производство по
настоящото дело, което впрочем е сторил и Районен съд – гр. Ч.Б., в своето
определение №13 от 05.02.2020г. по ЧНД № 41/2020г., въззивната инстанция счете
че това определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
тъй като на досъдебното производство не са били събрани доказателства за
извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Доводът в жалбата, по повод на която е било
образувано настоящото дело, че районната прокуратура не е изискала нито от П. А.,
нито от Община – гр. Ч.Б. строителни книжа и предписания за констатиране на
опасен строеж и неговото отстраняване, не би могъл да обоснове самостоятелно основание
за отмяна на първоистанционния съдебен акт, респективно на постановлението на
районната прокуратура за прекратяване на наказателното производство, тъй като
тази доказателствена празнота не би могла да бъде запълнена понастоящем, от
съответни процесуални действия в тази насока, поради това, че процесната
постройка към момента не съществува, както това е посочено и в обжалваното първоинстанцоннно определение.
Въз основа на всичко изложено до тук въззивната
инстанция счете че правилно и законосъобразно с определение № 13 от 05.02.2020 г., на Районен съд - гр. Ч.Б.
, постановено по ЧНД № 41/2020 година, по описа на същия съд, е било потвърдено
постановлението за прекратяване на
наказателното производство, по досъдебно производство № Д – 231/2019г., по
описа на Районна прокуратура – гр. П. – ТО – гр. Ч.Б., поради което обжалваното
първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.243 , ал.8 във връзка с
ал. 7 от НПК, П.ският окръжен съд, в настоящия си състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА, като
правилно и законосъобразно, определение № 13 от 05.02.2020 г., на Районен съд - гр. Ч.Б.
, постановено по ЧНД № 41/2020 година, по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.