Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.08.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
осемнадесети юни година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5891 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 от
ЗС .
Поизложените в искова молба обстоятелства Н.Е.Н. ЕГН ********** ***, e предявила против Т.Г.П. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване на установено по отношение на ответницата, че Н.Е.Н. е собственик на
апартамент № 11 на трети жилищен етаж, находящ се в гр.София, в сграда на ул. „******в гр.София,
със застроена площ от 62.76 кв.м., състоящ се от: стая, дневна – хол, кухня,
баня – тоалетна, антре и дрешник, при съседи: от две страни апартамент на ЦС на
ТПК, улица, отгоре – Г., отдолу – И., заедно с прилежащото му избено помещение
без номер по документ за собственост с площ от 4.48 кв.м., при съседи: коридор,
И. и В., както и таванско помещение, без посочен номер по документ за
собственост, с площ от 10.66 кв.м., при съседи от четири страни – коридор,
заедно с 2.55% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова от правото на строеж върху мястото, както и за осъждане на ответника Т.Г.П.
да предаде владението върху описания имот.
В исковата
молба се твърди, че с Нотариален акт № 179, том II, от 20.03.2008 год. на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на НК, район на действие Софийски
районен съд, ищцата закупила от ответницата горния недвижим имот, като още след
изповядване на сделката Т.П. помолила ищцата да остане да живее още известно
време в апартамента, докато си намери ново жилище и си пренесе багажа. Ищцата
се съгласила, тъй като имала друг имот, а работата й изисквала често да пътува.
Излага, че след няколко месеца
помолила ответницата да освободи апартамента, но последната все отлагала,
изтъквайки различни причини – че била затруднена или чакала да й
отпуснат кредит. Твърди, че накрая Т.П. започнала да се крие от нея и отказвала
да освободи жилището. Ищцата твърди, че с нотариална покана, рег.№ 6805, том
II, акт № 58, на нотариус С.К., рег. № 526 на НК, връчена лично на ответницата,
през 2015г., официално поканила последната да й предаде владението на имота, но
Т.П. не се отзовала.
Ищцата
твърди още, че след посещение в отдел
„МДТ“ на Столична община, Район „Възраждане“, с учудване разбрала, че
ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за
гореописания апартамент, който нотариален акт бил вписан
в Служба по вписванията, вх.рег. № 80712 от 30.12.2015 год., акт.№ 14, том №
196, номер от описната книга 59784 от 30.12.2015
г. Ищцата навежда довод, че с това поведение ответницата оспорвала правото й на
собственост. По изложените
обстоятелства, ищцата обосновава правен интерес от предявения петиторен иск.
Претендира
сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата Т.П. е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
изцяло фактическата обстановка описана в исковата молба, като поддържа, че
същата не отговаря на истината. Твърди, че закупила процесния
имот през 2005г. от предходния собственик, за продажна цена от 40 000лв.,
чрез банков кредит от „Централна кооперативна банка” АД, обезпечен със законна
ипотека върху жилището вписана на 24.06.2005г. Ответницата поддържа, че от
тогава 24.06.2005 години владее и свои процесното жилище. Твърди, че имала затруднение погасяването на
кредита и вноските към банка „ЦКБ”, търсела начин и споделила проблема със свой
познат – Е. Ф.. По отношение на продажбата
на процесния недвижим имот, на която се позовава
ищцата, ответницата сочи, че била „фиктивна“, като прикривала действителната
сделка между страните. Последната била предоставен от лицето Б.М.(убит 2014
год.) чрез Е.П.Ф. безлихвен заем на Т.П.
в размер на 29 435 евро за срок от 3 години, за чието обезпечаване
ответницата следвало да предостави гореописания апартамент. Твърди, че тъй като
заемодателят не искал на негово име да се „водят“ недвижими имоти се уговорили
апартамента да бъде прехвърлен на подставено лице – ищцата Н.Е.Н.. Ответницата
следвало да дава погашенията на Е.Ф., който да ги предава на свой ред на Б.М.и
след погасяване на заема, апартамента щял да бъде отново прехвърлен на Т.П. от
ищцата Н.Н.. Заемната сума била необходима на ответницата
за да погаси ипотечния заем към
„Централна Кооперативна Банка“, който била взела, за да закупи апартамента на
24.06.2005 год. Твърди, че не е получава
никакви пари от ищцата Н.Н., а последната превела
сумата от 29 435 евро по сметка на ответницата Т.П. за погасяване на заема
и заличаване на ипотеката върху процесния апартамент,
което е видно и от приложената от към исковата молба вносна бележка за банков
превод. Твърди се, че за погасяване на предоставения и безлихвен
заем ответницата Т.П. изпращала различни суми на лицето Е.Ф. чрез „Изи
Пей“, пощенски записи и др., за което прилага и писмени документи. Ответницата
твърди, че към края на 2009 год. започнала да пита Е.Ф. дали е върнал парите на
Б.М., и кога фиктивно прехвърления й имот ще бъде прехвърлен обратно на нейно
име. Твърди, че Е.Ф. започнал да се
крие към средата на 2011 год., от който момент Т.П. загубила връзка с него.
В
отговора ответницата е навела възражение
за изтекла в нейна полза придобивна давност за
периода от 24.06.2005 год. до настоящия момент, като сочи, че повече от 12
години владее и свои имота, непрекъснато, спокойно и необезпокоявано за себе
си, вкл. и към момента. Сочи се в
отговора, че всички партиди за ток, вода, кабелна телевизия, интернет са на името
на ответницата П., която заплащала всички дължими данъци и такси. Легитимира се
като собственик с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на
основание давностно владение с № 128, том I, рег.№
5662, дело № 88 от 30.12.2015 год. на нотариус Елена Запрянова, рег.№ 432 на НК,
с район на действие СРС и вписан в Служба по вписванията под акт № 14 от
30.12.2015 год. и схема № 15 – 60862 – 14.02.2017 год. В отговора е заявено
възражение за нищожност на сделката, материализирана в Нотариален акт № 179,
том II, по дело № 8169 от 20.03.2008 год. на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на НК,
район на действие СРС, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗЗД. В тази връзка сочи, че
действителната й воля била, че с подписване на нотариалния акт, дава
апартамента си като обезпечение за сключен паричен заем, а не го продава, като
за това нямало и плащане на продажната цена, пък и сумата от 30 000 лева била много по – ниска от реалната пазарната цена.
При условията на евентуалност – в случай, че бъде отхвърлено възражението за
нищожност, заявява възражение за унищожаемост на
сделката, обективирана в Нотариален акт № 179, том
II, по дело № 8169 от 20.03.2008 год. на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на НК, район
на действие Софийски районен съд, на основание чл. 29 ЗЗД, поради това, че е
била умишлено въведена в заблуждение от лицето Е.Ф. да прехвърли фиктивно процесния недвижим имот
на ищцата, като последната е знаела за това. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.В. Й. поддържа предявения иск.
Представя писмена защита и списък на разноски.
В
съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.
А.Д.оспорва
предявения иск. Представя списък на разноски и писмена защита.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия и неоспорен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №161, том III,
рег.№14278, дело №527 от 24.06.2005г., изд. от Нотариус с рег.№258 при НК с
район на действие СРС и вписан в СВ под
акт №26 от 24.06.2005г., ответницата Т.П. закупила на 24.06.2005г. процесното жилище - апартамент № 11 на трети жилищен етаж, находящ се в
гр.София, в сграда на ул. „******, със застроена площ от 62.76
кв.м., с прилежащите помощни помещения,
от предходния собственик – М.В., за цена от 40 000лв., чрез банков кредит
отпуснат от „Централна кооперативна банка” АД на купувача, обезпечен със
законна ипотека върху жилището вписана на 24.06.2005г./л.23
от делото/ В пункт II от НА №161,
том III, рег.№14278, дело №527 от 24.06.2005г., е уговорено, че купувача влиза
във владение на имота след изплащането
на цената.
Видно от приетата молба за вписване на
законна ипотека от 24.06.2005г.,
кредитора „Централна кооперативна банка” АД, поискал
вписване на законна ипотека върху процесния апартамент № 11, находящ
се гр.София, в сграда на ул. „******, със застроена площ от 62.76 кв.м.,
закупен с предоставяне на ипотечен кредит по Договор за кредит от 22.06.2015г.
в размер на 40 000лв. на Т.Г.П., с
период на издължаване от 300 месеца до 01.07.2030г. /л.24-25 от делото/ Видно
от приетата неоспорена справка по лице, издадена от Служба по вписвания
гр.София за ответника Т.Г.П.,
законна ипотека върху жилището е учредена на 24.06.2005г. и вписана в полза на кредитодателя „Централна
кооперативна банка” АД.
Не се спори, че от 24.06.2005г. Т.П. е влезнала
във владение на апартамент №
11, находящ се гр.София, в сграда на ул. „******,
съобразно уговореното в пункт II от НА №161, том III, рег.№14278, дело №527 от
24.06.2005г., като това е видно и от неоспореното Удостоверение от управителя
на етажната собственост за процесния недвижим имот от
20.03.2017г., в което се сочи, че от месец юни 2005г. ответницата заплаща
дължимите такси към етажната собственост и суми за ремонт. /л.34 от делото/
С
исковата молба е представен Нотариален
акт № 179, том II, нот.
д.№8164 от 20.03.2008 год. на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на НК, район на действие-
района на СРС, в който е отразено, че Н.Е.Н.
закупила от Т.Г. П. недвижим имот - апартамент № 11 на трети
жилищен етаж, находящ се в жилищна сграда в гр.София,
ул. „******, със застроена площ от 62.76 кв.м., заедно с избено помещение от
4,48 кв.м., таванско помещение от 10,66кв.м., заедно с 2,55 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото – държавна земя, за сумата от 30 000лв., при данъчна оценка,
съгласно удостоверение №030019000570 от 12.02.2008г. на СО, Дирекция ПАМДТ,
Възраждане в размер на 23 595,40лв. /л.7-л.8 от приложеното гр.д.№ 8261/2016г. на СРС, ГО,47 състав/. В пункт I на нотариалния акт за покупко
–продажба е отразено, че върху имота има
учредена договорна ипотека в полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД, с нот.акт №34,
н.д.№559 от 2006г. на нотариус рег.№343 на НК, вписан в СВ, като акт.№198 ,
вх.рег.№74463.
Не се твърди да е правен оглед на процесния
имот от ищцата, като купувач.
От приетата вносна бележка от 02.04.2008г., е видно,
че ищцата Н.Н., превела сумата от 29 435 евро,
за погасяване на ипотечния кредит на ответника Т.Г. П.. /л.17 от приложеното гр.д.№ 8261/2016г. на СРС, ГО,47 състав/ На
07.04.2008г. договорната ипотека
върху процесния имот, вписана в полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД, е заличена с вх.№ 648032/ 07.04.2008г.,
видно приетата неоспорена справка от Служба по вписвания
гр.София за ответница Т. П..
От приета Справка за вписвания
и отбелязвания по персоналната партида на Н.Е.Н., се
установява, че в периода 2008г. – 2009г., ищцата Н. е осъществила множество
сделки /осем/ с недвижими имоти, по които е купувач, сред
които и процесната, вписана на 20.03.2008
год./л.62
–л.77 от делото/ На
11.02.2008г. е вписана сделка – продажба на недвижим имот между лицето Е.П.Ф. и ищцата Н.Е.Н../л.74 от делото/
Представени са пет броя разписки за преведени от ответницата Т. П. на Е.П.Ф. парични суми през
2008г.- 2009г., чрез „Изи пей“, пощенски записи, „ Уестър юниъон“, за суми от
1300лв., 1400лв., 4500лв./л.26 - л.29 от делото/
От приетото заключение
на съдебно- оценителна експертиза,
че на вещо лице инж.Т.Д., където се посочва, че
пазарната цена за процесния апартамент № 11, находящ се гр.София, в сграда на
ул. „******, към
2008 г. е в размер на 154 000 лева. Вещото лице е
използвало метода на сравнителните аналози, чрез сравнение с подобни недвижими имоти разположени в
близост до него или в сходен ценови район. Вещото лице
сочи, че района където се намира сградата е напълно изградена инфраструктура, в
близост до метростанция, трамвайна линия №22 и №20, в
близост до парк и обекти на обществено обслужване. Сочи, че сградата е монолитна, а
вертикалната планировка е в добро състояние. Пояснено е, че в жилището е
извършен основен ремонт и преустройство
през 2006г. В.л. Д. пояснява,
че при
определяне на оценката на имота е използвала офертни цени публикувани в специализираното печатно издание
в.“Софийски имоти“ бр. 10/,2008 г. В този брой са налични публикации за
предлагани за продажби и наемане жилища в период 09-15 март 2008 г., който
период е максимално близък до този, за който се иска оценката.
Броевете
на в.“Софийски имоти“ за посочения период, както и за предходни и следващи
периоди са обществено достъпни, съхраняват се в Столична библиотека-
пл.“Славейков“ №4. Сочи, че в бр. 10/,2008 г. стр.25 са
публикувани обяви за продажба на имоти (апартаменти) на ул.“Опълченска“, ул.“Пиротска“, ул.“Одрин“ и др. Публикуваните оферти за
продажба на жилища на ул. “Опълченска“ от този
период са общо
4 бр., от които три оферти са с посочен срок на завършване- 2008 г. и 2009 г., като
една
оферта е за нов апартамент, обзаведен с площ 92 кв.м., на 4 етаж, на стойност
150000 евро.
Заключение на съдебно- оценителна експертиза, съдът възприема,
като обективно и компетентно дадено.
Видно от писмо на „ Софийска вода“ АД изх.№ 703 от 22.03.2017г., съгласно данните в
дружеството за имота на адрес гр.София, ул.
„******, вх.А, ап.11, считано от 24.06.2005г. е открита
партида с кл.№5087193, с титуляр Т.Г.
П., чиято последна фактура е издадена на 10.03.2017г.
/л.36 от делото/
В приетото Удостоверение от БГЛАН ООД от 28.02.2017г., се
сочи, че Т.Г.П., използва услугата интернет доставяна от дружеството на адрес на
адрес гр.София, ул. „******, вх.А, ап.11, от 26.08.2005г. и само тя е заплащала месечните
такси. /л.35 от делото/
Представена е приходна квитанция от СО, р-н
Възраждане от 17.09.2018г. за платен данък и такса смет в размер на 499.17лв.
за жилище в гр.София, ул. „******, вх.А, ап.11, от ответника Т.Г.П.. /л.143 от делото/
По делото е
приет нотариален акт за собственост
върху недвижим имот на основание давностно владение с
№128, том 1, рег.№5662, дело №88 от 30.12.2015г. на Нотариус Е.З.с рег№432 при НК, с район на действие СРС и вписан под акт
№14 от 30.12.2015г. на Службата по Вписвания, гр.София и схема
№15-60862-14.02.2017г., изд. от АГКК, София, с който по
реда на чл.587, ал.2 ГПК, ответника Т.Г.П. е призната за собственик
на основание давностно владение недвижим имот - апартамент № 11 на трети жилищен етаж,
находящ се в жилищна сграда в гр.София, ул. „******,
със застроена площ от 62.76 кв.м., заедно с избено помещение от 4,48 кв.м.,
таванско помещение от 10,66кв.м., заедно с 2,55 % ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото – държавна
земя./л.31 от делото/
Прието е нотариално заверено пълномощно от 16.09.2009г. с
рег.№6933 на Hoтариус Ст. Д., с рег.№358, с което ищеца Н. е упълномощила ответника П. да я представлява пред определена данъчна служба,
за да изкара документи за недвижим имот – апатрамент №28 в гр.София, ж.к.”Дружба”/ различен от процесния/. /л.30 от делото/
Видно от
приетата нотариална покана от ищцата до ответница, за освобождаване на процесното жилище, същата е връчена на 09.12.2015г нотариална покана, което е
надлежно удостоверено.
Видно от Констативен
протокол от 14.01.2016г. на нотариес Св. К., на
определената в поканата дата -14.01.2016г.
поканената за предаване на
владение и ключове от апартаменти№
11 на 3-ти етаж ул.“******, Т.П. не се явила.
За установяване на спорните
обстоятелства, вкл. и владението върху спорното жилище по делото в о.с.з. на
18.06.2019г. са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на четирима свидетели – двама на ищеца и двама на
ответника.
Свидетелката И.А./58г. без родство/ посочи в показанията си, че са
приятелки с ищцата Н.Н. от 2000г. Свид.
А.сочи, че знае, че ищцата е купувала
жилище на ул. „Опълченска“, което имало ипотека, която Н. трябвало да изплати и
да доплати някаква сума на собственика, за да го вземе, но не помни името на
собственичката. Свид. А.сочи, че в самото жилище не е
ходила, защото Н. нямала достъп до жилището и
не можела да влезе вътре, за да се срещне със собственика, но е карала ищцата до там, но никой не отворил. Н.
споделяла, че има нотариален акт, но няма достъп. Свидетелката уточнява, че не се виждат с ищцата Н., защото тя от
доста време е в чужбина, може би от 4-5 години. Поддържали контакт с нея по
телефона. Свид. А.сочи, че последно се видели с
ищцата преди година и половина.
Свидетелят И.Ч./48 г., без родство/
посочи в показанията си, че с Н. имат общо дете, но не са били в брак. Живеели заедно от
1996 до
2011 г. с Н.. Известно му е, че Н. през 2008г. е купила жилище, намиращо
се на ул. „******. Веднъж ходил в това
жилище, но не го харесал, било схлупено. Н. го купила от собственичката, една
жена, която наричали П.. Към жилището
имаше ипотека. Ищцата платила ипотеката и още 30 000 лева пари в
брой. Свидетелят не бил точно в течение на събитията, защото всеки в двойката
им си имал собствен бизнес. Н. имала няколко магазина, била решила още да купува жилища и да ги
продава. По-нататък купила друг апартамент. Не знае колко апартамента е купила
още. Н. познавала г-н М., бил неин
роднина, но свидетелят не мисли, че са имали общ бизнес. Сочи,
че Н. не е живяла в жилището. Имала уговорка с жената да я остави там да
поживее докато същата се устрои. По-късно собственичката не искала да напуска и
се криела. Година –две по-късно ние с Н. се разделили и свидетеля не знае какво
се е случило.
Показанията на свидетелите Ч. и А., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че първият има общо
дете с ищцата, а втората е нейна близка
приятелка, като отчита и противоречия в показанията на Свид. А.относно последната им среща с ищцата.
Свидетелите Г. В. Т. и Й. В. Т., сочат в показанията си,
че са съседи на ответницата Т. и собственици на ап.12 в същия блок, на същия етаж. Уточняват, че жилищата са на една
площадка. От показанията им се установява, че познават ответницата Таня повече от
12 години, виждат я всеки ден да е там. Знаят, че тя живее в процесното жилище, както и че жилището е нейно, защото го е
купила от предишните собственици към 2005г.
От тогава ответницата живеела там.
Свидетелката Т., сочи, че от 63 години живее в сградата на ул. „******, като тя лично е и касиер на входа в
етажната собственост. Сочи, че Таня лично си плаща вноските и разноските за
етажната собственост. Свидетелката
Т., сочи още, че познава добре жилището, защото си ходели
често на гости, знае, че е около 60 кв. м., с една спалня, с помещение
преустроено като кухня и хол. Отделно баня и тоалетна. Свидетелят Т.също сочи, че жилището е с две
стаи, като хола е разделен. Уточнява, че Т. си правила преди няколко години
ремонт.
Свидетелите Г.В.Т.и св.Й.В.не знаят и не са чували трети
лица да имат претенции за процесния имот. Двамата
свидетели сочат, че считат ответницата Таня за собственик на процесния апартамент, защото тя живее там.
Показанията на свидетелите Г.В.Т.и Й.В.Т., са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, кореспондират с приети неоспорени писмени доказателства, почиват
на преки дългогодишни лични впечатления, поради което съдът ги кредитира.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.108 от ЗС:
По
допустимостта: Предявения петиторен иск е процесуално допустим – заявени е от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от предприемане на ревандикационна защита, предвид направените и поддържани
фактически твърдения – ищецът твърди, че е съсобственик на процесния имот, който
изцяло се владее от ответницата.
По същество: Основателността на ревандикационната претенция се предопределя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, която се намира във владение или държане на ответника и последният да
упражнява фактическа власт върху нея без правно основание за това. Ревандикационният иск имплицитно съдържа в себе си установителен иск за собственост /установителна
част/ и осъдителен иск за предаване на владението или държането /осъдителна
част/. Поддържащия
ревандикационното искане следва да установи с доказателствената си активност, че е титуляр на правото на
собственост върху процесния материален обект, чрез
доказване осъществяването в неговия патримониум на
годен придобивен способ – оригинерен
или деривативен /чл.77 от ЗС/.
За доказване на първата предпоставка ищцата се позовава на договор за покупко-продажба от
20.03.2008г., сключен в изискуемата от закона нотариална форма.
Ответницата е
оспорила придобивното основание чрез няколко
възражения, първото възражение срещу придобивния
способ е основано на чл. 152 ЗЗД, а именно - че според вътрешните уговорки
между страните, този договор е имал за цел да обезпечи заем.
Разкриването
на действителната воля при договарянето в случай на твърдяна симулация винаги е
трудно, особено при липсата на писмено доказателство - "contra lettre". Затова
изводите на съда следва да се опират на събраните доказателства относно
извършените от страните действия, от които да се извлече основанието им.
Безспорно е,
че ответницата е дължали значителна сума (около 30 000 евро) по договор за
ипотечен кредит, сключен с банка за придобиване на процесното
жилище.
Безспорно е
установено също, че ищцата е заплатил в полза на банката-кредитор суми в общ
размер 29 435 евро, които са покрили изцяло кредита на ответницата.
От заключението на съдебнотехническата оценителна експертиза, се установи, че
пазарната цена е няколкократно по-висока от записаната като цена по продажбата.
Вярно е, че това доказателство има само косвено отношение към
действителните отношения между страните и служи като индиция,
че прехвърлянето е не срещу цена. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство,
като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени
средства като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност.
По делото няма доказателства преди и в деня на
продажбата купувачът да е правил оглед на имота. Не се спори, че в него живее
ответницата, която е останала във владение на имота и след продажбата.
Няма спор, че ищцата Н. не е правила
опит за настаняване в него. От показанията на свид. А.и
св.Чардачки се установи, че ищцата не е живяла в процесното жилище и не имала достъп до имота. Установи се,
че ищцата Н. била роднина с лицето Б.М.и предприела бизнес да купува жилища и да ги
продава. Последното се установи от свидетелските показания и вписванията на
сделки в справка от служба по вписвания,
където са отразени повече от десет продажбени сделки за период от около три
години.
При
анализа на така събраните доказателства заключението на СТЕ, свидетелските
показания, платежното нареждане от 02.04.2008г., съдът намира, че действителните
отношения по сделката, оформена в нот. акт № . № 179, том II, нот.
д.№8164 от 20.03.2008 год. на нотариус Р.Д., е имотът, предмет на продажбата да служи като обезпечение на заемно
задължение на ответницата Т. П. към ищцата Н.. Житейски нелогично е покупката
на жилище, което никога не е посещавано от купувача./ в този см. Решение № 377 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2015
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/ Продажната цена е пет пъти под пазарната, като
в продължение на осем години след изповядване на сделката безспорно купувачът
не е правил никакви опити да влезе в имота; не е поискал ключ или въвод в апартамента от продавача през този период,
включително при подписване на нотариалния акт. С оглед на изложеното, съдът намира, че в договора
за покупко-продажба от 2008г. страните
са предвидили непозволен от закона начин за обезпечение на кредитора, поради
което и на основание чл. 152 ЗЗД, приема този договор за недействителен, като
своеобразна фидуциарна сделка, която структурно е
близка до симулативната.
По изложените
мотиви настоящият състав намира, че ищцата не е установила правото си на
собственост върху процесния имот, поради което и
предявеният от нея ревандикационен иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По възражението за придобивна давност:
По делото не се
спори, че ответницата владее имота. Спорно е дали владението е на валидно
основание,като своевременно в отговора,
ответницата е навела възражението за придобивна
давност.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата
разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се
определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя.
За да е
основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния
признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно,
когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не
следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и
когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се
държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е
дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички
случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на
невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на
владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е
владението, което не е установено с насилие, както и че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната
давност, е прието и в съдебната практика /напр. р. № 262 от 13.07.2012 г. по
гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I-во г. о./.
Според чл. 116 от ЗЗД, приложим съответно към
института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС,
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на
иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни,
писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от
собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест
месеца, не водят до прекъсване на придобивната
давност /чл. 81 ЗС/.
Установи се от анализа на събраните писмени
и гласни доказателства, че в периода от м.06.2005г. до предявяване на иска по чл.108 ЗС на 15.02.2016г. ответницата Т.П. владее и свои процесния
недвижим имот явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано, като всички партиди
за ток, вода, кабелна телевизия, интернет са на нейно име и последната заплаща
всички дължими такси към етажната собственост. С оглед разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД /императивна и не
подлежаща на разширително тълкуване/, давността не е била прекъсната, нито от договора за продажба на
20.03.2008г., нито от връчената на 09.12.2015г нотариална покана. Затова не
може да бъде споделен довода на ищцата, че със сделката оформена в нотариален
акт №179 от 20.03.2008г. на нотариус Р.
Димитров давността е прекъсната. Ответницата е отразена като собственик на
имота както в кадастралния регистър при АВ, така и в данъчна служба при СО, р-н
Възраждане. /вж. Удостоверение за данъчна оценка от 09.02.2018г.
на л.60, Схема от СГКК от 14.02.2017г. на л.32 от делото /
На основание чл. 120 ЗЗД
давността не се прилага служебно - необходимо е заинтересованата страна да се
позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право, за да
прояви погасителния си ефект. / В този см. задължителните за съда указания по ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК/. Прието
бе по задължителен за съдилищата начин, че позоваването на придобивната давност е необходимо при спор за собственост
/чл. 77 ЗС/ или с цел правна яснота за титуляра й,
чрез констатирането й за имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но
не и за самото придобиване на правото на собственост по давност. Владението
върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се
превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на предявяването и
защитата й. С цитираното ТР № 4 от
17.12.2012 г. на ОСГК, бе изяснено, че изтичането на срока на
придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в
полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. В
случая, ответницата се е позовала на изтеклата давност, както чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, така и чрез възражение срещу предявения петиторен иск, в настоящия процес. Установи се в хода на съдебното дирене, че към
момента на подаване на исковата молбата е изтекъл 10 -годишния срок
по чл. 79, ал. 1 ЗС, както и че владението на ответницата е било постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно и с намерение за своене. Ето защо правопрекратяващото
възражение на ответницата, че е придобила имота по давност, се явява доказано и
основателно.
По изложените обстоятелства,
предявения иск с правно основание чл.108
от ЗС, като неоснователен следва да
се отхвърли.
Останалите наведени в отговора на ответника възражения
за унищожаемост, не следва да бъдат разглеждани, с
оглед крайния извод относно иска за ревандикация,
доколкото са наведени при евентуалност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ответницата по иска
в настоящото производство следва да се присъдят разноските по делото на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно представения списък, в
размер на 1700лв., от които 1400лв. адвокатско възнаграждение и 300лв. внесен
депозит за СТЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд,
ГО, I- 7 състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.Е.Н. ЕГН **********,*** против Т.Г.П. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на установено по отношение на
ответницата, че Н.Е.Н. е собственик на апартамент
№ 11 на трети жилищен етаж, находящ се в гр.София, в сграда на ул. „******в гр.София,
със застроена площ от 62.76 кв.м., състоящ се от: стая, дневна – хол, кухня,
баня – тоалетна, антре и дрешник, при съседи: от две страни апартамент на ЦС на
ТПК, улица, отгоре – Г., отдолу – И., заедно с прилежащото му избено помещение
без номер по документ за собственост с площ от 4.48 кв.м., при съседи: коридор,
И. и В., както и таванско помещение, без посочен номер по документ за
собственост, с площ от 10.66 кв.м., при съседи от четири страни – коридор,
заедно с 2.55% ид.ч. от общите части на сградата и
толкова от правото на строеж върху мястото, както и за предаване владението върху описания недвижим имот, КАТО неоснователен .
ОСЪЖДА
Н.Е.Н. ЕГН ********** да заплати на Т.Г.П. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
1700 лв. разноски по делото пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: