Р Е Ш Е Н И Е
№ 2462/14.12.2021г.
Град Пловдив, 14.12.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове:
Любомира Несторова
Георги
Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2741 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Пимк кариери“ ЕООД срещу решение № 1342 от 20.08.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 3160 по описа на Пловдивския районен съд за 2021
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 37 от 21.04.2021 г. на
директора на БДИБР Пловдив, с което на „Пимк кариери“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36,
представлявано от управителя К.И.Ф., е наложена имуществена санкция в размер на
20 000 лева за нарушение на чл.46, ал.1, т.4, вр. чл.200, ал.1, т.23 ЗВ.
Според касатора
решението е неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението и наказателното
постановление.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение като мотивирано и правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че
фактическата обстановка е доказана от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и не се оспорва от дружеството. Част от писмените документи не са
кредитирани от съда, за което са изложени подробни съображения. Според районния
съд правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали извършеното
нарушение по чл.46, ал.1, т.4 ЗВ, която норма не е бланкетна, противно на
възражението на дружеството-жалбоподател, защото въвежда самостоятелно правило
за поведение. Районният съд е приел, че наложената имуществена санкция се явява
напълно адекватна и достатъчна да постигне поправителен ефект и че това е
минимумът по чл.200, ал.1, т.23 ЗВ. Не е налице маловажност на нарушението
според районния съд, защото при липса на редовни документи за изземване на
инертни материали от коритото на река Марица се поставя в опасност не само
сигурността на документооброта, но има опасност от нарушаване на екосистемата в
района, като следва да се съобрази и обществената нетърпимост срещу подобни
действия. При извършената служебна проверка районният съд не е
констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение, така и при издаване на наказателното
постановление, които да водят до опорочаването му.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установените
относими факти районният съд е направил обосновани изводи, които изцяло се
споделят от настоящата инстанция, нямат да бъдат преповтаряни и към които
касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК.
За яснота касатора следва да се подчертае, че на
проверка пред касационната инстанция подлежи решението на районния съд, а не
самото наказателно постановление. Доколкото не се твърдят конкретни касационни
основания, настоящата инстанция намира, че всички възражения на
касатора са обсъдени от районния съд и на тях е даден отговор, подкрепен от
събраните по делото доказателства, част от които са игнорирани от съда по
подробно изложени съображения, а материалният закон е приложен правилно.
Нарушителят и нарушението
са доказани по безспорен начин, видно от констатациите на контролните органи,
отразени в констативен протокол, който е официален писмен документ, ползващ се
с материална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на съдебното
производство при доказателствена тежест за дружеството-нарушител. В този смисъл
изводът, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно е напълно
обоснован и съответен на установените факти и приложимите правни норми.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на БДИБР Пловдив сумата 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1342
от 20.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 3160 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
ОСЪЖДА „Пимк кариери“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36,
представлявано от управителя К.И.Ф., да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.