РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Силистра, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Хр.
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от М.Хр.Административно наказателно дело №
20233420200206 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. Т. Н. от гр.Т., обл.Д., ул.”Г.Б.” № 7, ЕГН
********** чрез неговия проц.представител адв.Т. Н. при АК-София обжалва
електронен фиш серия К, № 6924932, издаден от ОДМВР- гр. Силистра, с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 50 /
петдесет / лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Ответникът – ОДМВР - гр. Силистра, надлежно уведомен, не се явява
представител, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище
по делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят Н., редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител, депозира писмено становище по делото чрез проц.
си представител. Моли съда да отмени изцяло обжалваният от него
електронен фиш, като навежда доводи в тази насока.
1
С оглед редовното призоваване на жалбоподателя Н. и въпреки
неговото неявяване, съда счете, че са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на делото, тъй като съобразно нормата на чл.61, ал.4 от ЗАНН
съда дава ход на делото и в случаите когато редовно призования
жалбоподател не се яви. Освен това в депозираното писмено становище по
делото от страна на проц.представител на жалбоподателя е заявено, че моли
съда да даде ход в негово отсъствие.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съда приема, че е подадена
в срока за обжалване предвид липсата на доказателства в обратната насока, от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят Н. Н. чрез неговия
проц.представител адв.Т. Н. при АК-София. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е бил издаден за това, че на 19.01.2022г.
в 09,39 ч. в обл.Силистра, път I-7 км. 15+240 „Пътно кръстовище за с.Б.“,
посока гр.Силистра при ограничение 60 км/ч за извън населено място,
въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс - 3 км/ч от измерената скорост
е управлявал МПС- „Ауди А6” с рег. № ** със скорост от 73 км/ч, като
нарушението е било установено с АТСС ARH CAM S1.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно –
наказателното производство, установи следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от Закона за движението по
пътищата „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, като
съобразно първата алинея на този член от ЗДвП- „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно
средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено
място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 130 км. ч“. По силата на чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието
и издаване на ЕФ – „Водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв“.
2
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Нарушението е извършено на 19.01.2022 год. С изменението на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е предвидено при констатиране
на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това
изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие – в
смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие
на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се
установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока
ТР №1/2014 год. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото
изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с
АТСС.
Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, и
според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC ARH CAM S1 и това изрично е
записано в електронния фиш. Последното, видно от удостоверението,
приложено към делото, съставлява преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която
съставлява одобрен тип средство за измерване, вписана е в регистъра на
одобрените за използване СИ под № 5126 и е в срока на валидност, видно от
протокол № 126-СГ-ИСИС/ 06.12.2021год.
3
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата-
контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминало първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представен по делото Протокол от проверка № 126-СГ-ИСИС
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед на това,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 19.01.2022 год. в
09,39 часа е правилно експлоатирана, поради което и производството по
ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя
автомобил се е движил със скорост извън населено място над разрешената за
този пътен участък, регулирана чрез пътен знак В26. По делото са приложени
снимки № 11743BD/0120502, заснети от ARH CAM S1 на 19.01.2022 година в
09:39:40 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на
движение на лек автомобил "Ауди А6" с рег. № ** е била 76 км/ч, при
разрешена за този пътен участък скорост извън населено място от 60 км/ч,
регулирана с пътен знак В26. Според чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час
на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-
наказателният процес. Тъй като съдържанието на приложените в
административно-наказателната преписка снимки не е било оспорено от
страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази
база настоящият състав приема за безспорно установено обстоятелството, че
на инкриминираната дата процесното МПС се е движило със скорост над
разрешената такава, което е довело до нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ жалбоподателя Н. е бил наказан за управление на
МПС със скорост 73 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат
4
толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за
работа с техническото средство.
По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че
същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ,
изчерпателно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Той следва да съдържа данни
за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата и точния час на извършването на нарушението,
рег.номер на МПС-то, собственика на когото е регистрирано то, описание на
нарушението, нарушени разпоредби, размер на глобата, срока, сметка или
място на доброволното и заплащане. Всички тези реквизити са налице
съобразно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Конкретното описание на ЕФ е
дадено в нормата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, съобразно което „Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи“.
Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства,
че собственик на процесното МПС към датата на нарушението е Т. Н. Н. от
гр.София, ул.“Калина Малина“ № 1, ап.32, т. е. Процесуалния представител
на жалбоподателя Н. Н. е собственик на процесния автомобил. Същия при
издаването на ЕФ на негово име се е възползвал от нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП и е попълнил декларация от която е видно, че на инкриминираната дата
МПС-то му е било управлявано от Н. Н.. Именно поради това, настоящия
съдебен състав счита, че жалбоподателя Н. Н. е лице, което по смисъла
на чл.188, ал.1 от ЗДвП следва да понесе своята отговорност за извършено с
предоставено му от друго лице МПС нарушение. Разпоредбата на чл.188, ал.1
от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на
което е предоставено ползването на МПС-то, т. е. на ползвателя.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол / приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата /,
съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на
контролираните МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на
5
измерване, посока на задействане, начало и край на работа с АТСС на
посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния ЕФ,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на
техническото средство – обл.Силистра, път I-7 км. 15+240 „Пътно
кръстовище за с.Б.“, в посока гр.Силистра, времето на работа с него,
установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните
превозни средства и посока на задействане на АТСС дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в ЕФ място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 60
км/ч., съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. В протокола за използване на АТСС е
означено, че посоката на движение на контролираните МПС е гр.Силистра и
че същите са заснемани при приближаване, съответстващо на снимковия
материал, което напълно кореспондира на въведените данни в издадения ЕФ
относно посоката на движение на нарушителя и насочеността на СПУКС.
Вярно е, че в протокола за използване процесното АТСС не са посочени
начало и край на участъка, но изрично са посочени мястото на използването
му, както и номерата на първото и последно статично
изображание/видеозапис, както и началния и крайния час на работа с него, а
тези данни, съпоставени с данните от снимковия материал, потвърждават
установяването на конкретното нарушение именно с АТСС, посочено в ЕФ.
Мястото на нарушението е обозначено правилно. Посочването на този
реквизит в съдържанието на ЕФ е установено с цел определяне подсъдността
на делото и установяване на обстоятелствата, относими към елементите от
административнонаказателната норма – в случая в населено или извън
населено място е извършено нарушението и какъв скоростен режим е въведен
на мястото на заснемането. Решаването на тези въпроси в казуса не е
затруднено. Видно е, че такъв изричен запис е наличен, както в снимковия
материал, така и в протокола за използване на АТСС / обл.Силистра, път I-7
км. 15+240 „Пътно кръстовище за с.Б.“, в посока гр.Силистра /, поради което
процесуалните изисквания са спазени, а преценката за точно приложение на
материалния закон не е ограничена. Същата локация е обективирана и в
снимковия материал, което сочи, че визираните географски координати
6
определят именно тази точка от земната повърхност. Информацията, събрана
по делото безспорно доказва, че участъка от пътя, където е било извършено
процесното нарушение попада в границите извън населеното място, но този
пътен участък е регулиран с пътен знак В26, касателно разрешената в него
скорост за движение, за което обстоятелство също е налице снимков материал
по делото. В този аспект описанието на мястото на нарушението и посочения
нарушител са повече от достатъчно от гледна точка императивното изискване
за означаването им в съдържанието на ЕФ, за установяване и доказване на
действащия скоростен режим в съответния пътен участък и лицето, което
управлява автомобила, съответно и за упражняване правото на защита.
Няма нарушение и на изискването за съставянето на протокола за
използване на АТСС. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален
документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен
и подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено с негов подпис. Същият се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за
изготвения и приложен снимков материал от записа на нарушението, както и
за това, че АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приетата снимка № 11743BD/0120502, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост / съответстващи на
данните в протокола и ЕФ /, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е следвало да бъде издаден
електронния фиш. На снимковия материал ясно се наблюдава именно
автомобила, визиран в ЕФ, заснет при приближаването му към СПУКС,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
7
Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролен орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС / чл.9 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. /, отговарят
напълно на изискванията, постановени в ТР №1/ 26.02.2014г. на ВАС относно
непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства, преди
измененията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
При това тълкуване на правните норми се налага извод, че е спазен реда
на налагането на административно наказание чрез издаването на електронен
фиш, предвиден в чл.189 от ЗДвП. Не се спори по делото, че обжалвания ЕФ е
бил връчен на жалбоподателя, като тогава той е бил уведомен, че срещу него
се води административнонаказателно производство.
Правно необосновани са възраженията на жалбоподателя, че не са
налице категорични доказателства, от които да е видно, че ЕФ е
съставен/издаден преди изтичането, на който да е от сроковете, визирани в
разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН. Според Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния административен съд,
постановено по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. съкратеното производство
за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи
началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният
фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. В този аспект са неоснователни и
възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения по чл.34 от ЗАНН.
Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове. След като е установено нарушение от автоматизирана
система, то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на
електронния фиш неминуемо следва да съвпадат. Разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т. е.
единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се
8
отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на
електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След
установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен
единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4
години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3 от НК, във връзка с чл.80, ал.1, т.5
от същия.
Но дори и хипотетично да се възприеме довода на жалбоподателя
относно сроковете по чл.34 от ЗАНН, то следва да се има предвид, че също са
неправилни. Видно от приложената по делото декларация по реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП е, че тя е била попълнена от собственика на автомобила на
17.01.2023г., т.е. преди изтичането на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, ако
се счете този довод на жалбоподателя за правилен, тъй като нарушението е
извършено на 19.01.2022г. Декларацията е заведена в деловодството на
ОДМВР-Силистра на 18.01.2023г. и веднага след нейното получаване
първоначално издадения ЕФ серия К № 5544842 е анулиран, съобразно
изискването на закона, и е преиздаден на лицето, посочено в декларацията,
т.е. на жалбоподателя Н. Н.. Или казано по друг начин, от този момент АНО е
узнал, че не Т. Н. е управлявал МПС-то, а друго лице, поради което и спрямо
него важат правилата за давност, касателно момента на узнаването на
извършителя, с което настоящия съдебен състав счита, че не са нарушени по
никакъв начин нормите на чл.34 от ЗАНН и ЕФ е издаден законосъобразно.
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Видно от ел. фиш
същият е издаден от ОДМВР-Силистра и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В
ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на
извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението,
посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че
нарушението е извършено извън населено място, на което е въведено
ограначиние на скоростта с пътен знак В26 е отразено изрично в ел. фиш при
описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната
норма. При издаване на ел. фиш е спазена и процедурата, същият да бъде
9
предявен на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението,
тъй като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на Т.
Н.. Но тъй като същия се е възползвал от нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и е
попълнил декларация за ползвателя на МПС-то към него момент, ЕФ е
преиздаден спрямо жалбоподателя Н. Н. и това не се оспорва от него.
Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш
по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира." Видно от събраните
по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – Т. Н. е
депозирал декларация с данни за друго лице, извършило нарушението, с
оглед на което правилно е ангажирана отговорността на това лице.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършила нарушението, за което е
санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при
издаването на ел. фиш.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона, действащ към датата на извършеното нарушение
наказание за това нарушение.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Към делото са ангажирани доказателства, относно
налагани наказания по ЗДвП на водача от която е видно, че същия е системен
нарушител и са му налагани множество наказания по ЗДвП за извършени от
него различни нарушения. Не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от
същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Следва да се има
предвид и това, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя най-
10
общо казано през последните години е една от основните причини за
настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък резултат/телесни
повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на деянието и
всеки компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на
случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на
ОДМВР- Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева, определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Искането на проц.представител на жалбоподателя за присъждане нему
разноските по делото е неоснователно и такива не се дължат при този изход
на делото. Направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение е също неоснователно, тъй като такова не е конкретизирано,
а се определя по справедливост от съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63,
ал.9 от ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 6924932, издаден от
ОДМВР- гр.Силистра, с който на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Н. Т.
Н. от гр.Т., ул.“Г.Б.” № 7, ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева за извършено нарушение по
чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
11
ОСЪЖДА Н. Т. Н. от гр.Т., ул.“Г.Б.” № 7, ЕГН ********** да заплати
на ОДМВР- Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на проц.представител на жалбоподателя Н. Н.-
адв.Т. Н. при АК- София за присъждане на разноските по делото като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
12