Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Сливен, 10. 05. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми
април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА
и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 71 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ -
София, подадена против Решение № 55 от 31.01.2022
г., постановено по АНД № 817 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-01-8362020 от
16.06.2021 г., издадено от Заместник-директора на АДФИ - София, с което на С.Р.Р., за нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във
връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/ и на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, е наложена
глоба в размер на 729,01 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че
отговорността на наказаното лице е ангажирана законосъобразно. Моли решението
на Районния съд да бъде отменено с решение, с което процесното НП да бъде
потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на обжалваното решение, моли решението да бъде оставено в
сила, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, на 17.12.2020 г. на ответника по
касационната жалба С.Р.Р. е съставен АУАН от служител
на АДФИ, за това, че към 07.01.2019 г. /датата на първа доставка с фактура №
********** от 07.01.2019 г./ във „ВиК–Сливен“ ООД,
гр. Сливен, С.Р.Р., в качеството си на у.на „ВиК – Сливен“ ООД, гр. Сливен и секторен възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, не е приложил предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части, въпреки
наличието на законоустановените основания за това
/обект, субект и стойност на доставките/, а е възложил поръчката по по-облекчен
от предвидения за това ред, съобразно нейната стойност, като за периода от 07.01.2019
г. до 20.12.2019 г. са осъществени доставки на резервни части, въз основа на
фактури, издадени от различни доставчици, за които са извършени и отчетени
разходи в размер на 60 751,10 лева без ДДС, която стойност попада в
стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП и задължава възлагане на
обществена поръчка чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица по реда на Глава двадесет и шеста
от ЗОП. Актосъставителят е приел, че е нарушен чл. 17, ал. 1 във връзка с чл.
186, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
В акта са изложени обстоятелства, че: при проверката е установено, че
доставките на резервни части са извършени директно, без да е провеждане
възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда
на ЗОП; в отговор на запитване, в писмено обяснение от 05.11.2020 г. у. на „ВиК– Сливен“ ООД, гр. Сливен, С.Р. е посочил, че за
доставките на резервни части не е провеждана процедура за възлагане на
обществена поръчка. Въз основа на съставения АУАН, на 16.06.2021 г. е издадено
процесното НП. В НП е възпроизведено съдържанието на АУАН. Наказващият орган е
приел, че е нарушен чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във връзка с чл. 20,
ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, и на основание чл. 256,
ал. 1 от ЗОП, е наложил на С.Р.Р. глоба в размер на 729,01
лева.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил
извод за допуснато съществено нарушение при издаване на НП, тъй като е приел,
че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 256, ал. 1 от ЗОП /ред., ДВ,, бр. 13 от 2016 г., в сила от
15.04.2016 г./.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Районният съд обосновано е приел, че издаденото НП е
незаконосъобразно.
В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП /ред., ДВ,, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016
г./, съгласно която разпоредба, възложител, който възложи поръчката при
по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва
с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а
когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или от
поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от
10 000 лева. Нарушението, за което е приложена разпоредбата на чл. 256, ал. 1
от ЗОП в горепосочената редакция, е за непровеждане на процедура за възлагане
на обществена поръчка при наличие на основания за това. Следователно е налице
противоречие в НП – изложени са обстоятелства, че жалбоподателят не е провел процедура
за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части, а му е
наложена санкция за това, че е възложил поръчката по по-облекчен ред от
предвидения в закона.
Административните
нарушения се наказват с предвидената за тях административнонаказателна
отговорност, поради което е правно недопустимо да се прилага като основание за
нейното ангажиране административнонаказателна разпоредба, чийто състав не се
осъществява от приетите за установени от наказващия орган факти. Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление. С оглед приетите за установени от наказващия орган факти, е
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП /ред., ДВ,,
бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, в която е предвидена отговорност
за възложител, който не проведе процедура за възлагане на обществена поръчка
при наличие на основания за това, като регламентираната в тази разпоредба глоба
е в по-големи размери спрямо глобата по чл. 256, ал. 1 от ЗОП /ред., ДВ,, бр.
13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./. Неправилното приложение на административно-наказателна
разпоредба обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, което е основание за отмяна на същото, тъй като не е в
правомощието на съда да прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение.
По изложените
съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е
неоснователна.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната
жалба сумата от 200 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
което не е прекомерно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 31.01.2022 г.,
постановено по АНД № 817 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да
заплати на С.Р.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: