О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/22.06.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
478
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: С.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** No 28
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***;
2/ И.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***;
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са депозирали отговор на исковата молба, намира,
че на основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2017г. от 10:00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩEЦЪТ твърди, че
ответникът Б.И.К. в качеството на купувач на 300 бр. дружествени дяла от
„Електрически системи" ООД съгласно договор за продажба от 22.08.2014 год.
с нотариална заверка на подписите, удостоверени пред нотариус Жана Тикова с
район на действие ВРС, с рег.№214 на НК, се задължил до 31.12.2015 год. да му
изплати сумата в размер на 60 000 евро, представляваща неизплатен остатък от
продажната цена на въпросните дружествени дяла в общ размер на 105 000 евро.
Предвид,
че в указания срок г-н К. не престирал
договоросъобразно, по реда на чл.417 от ГПК било образувано ч.гр.д. 1713/2016
год. опис на ВРС, 10 състав, по което била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на който било образувано и изпълнително дело.
Съгласно извършена справка за имотното състояние на длъжника се установило, че
в периода след поемане на задължението за заплащане на цитираната по-горе сума
г-н К. бил предприел действия по освобождаването си от каквато и да била
собственост върху недвижими имоти с цел да бъде увреден интереса на ищеца като
кредитор по сделката от 22.08.2014год.
Така, на
06.08.2015 год. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №79, том.1, рег.№2903, дело 62 от 06.08.2015 год. на нотариус Н.
Дюлгеров с район на действие ВРС, вписан с рег.№484 на НК, Б. и Ц. Караджови
прехвърлили в полза на И.П.К. ( баща на Б.К.) собствения си имот придобит по
време на брака в СИО, а именно: Апартамент №7, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2558.129.2.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-92/14.10.2008 год. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна,
ул. Генерал Колев №94, вх.Б, ет.5, ап.7, сграда 2, с площ от 110,04 кв.м.,
ведно с 23, 5662% и.ч от общите части на сградата и от правото на строеж върху
описания недвижим имот за сумата в размер на 2000 (две хиляди) евро.
Ясна индиция за
целите, които се преследвали с тази сделка между възходящи и низходящи роднини
по права линия било обстоятелството, че определената продажна цена за имота в
центъра на гр. Варна, в построена през 2009 год. сграда била 40 пъти по- ниска
от цитираната в нотариалния акт данъчната оценка - 156 523, 50 лв. ( сто
петдесет и шест хиляди петстотин двадесет и три лева и петдесет ст.). Като
допълнение, друго важно обстоятелство указващо същността на преследваните със
сделката от 06.08.2015 год. цели бил и фактът, че на същата дата сем. Караджови
се разпоредили и с другите свои имоти на ул. Генерал Колев 92 (понастоящем ул.
Ген. Колев №102) - апартамент №1 с площ от 69, 28 кв.м., апартамент №3 с площ
от 48, 56 кв.м. и апартамент №23 с площ от 97, 20 кв.м. в полза на трето лице (
но отново „свързано" по смисъла на ТЗ със сем. Караджови) за общата сума
от 10 000 евро.
В исковата
молба се твърди, че атакуваната сделка от 06.08.2015 г. била сключена с цел да
се увреди кредиторовия интерес и кредиторът да не може да се удовлетвори от
имуществото на длъжника.
В
допълнителна уточняваща молба сочи, че вземането на С.К.К. срещу Б.И.К.
произтичало от договор за продажба на 300 бр.
дружествени дялове и по правилата на чл.14, ал.1 от ЗЗД било възникнало на
датата на сключването на този договор - 22.08.2014 год. В тази връзка,
обстоятелството, че плащането на част от договорената цена било отложено не
означавало, че задължението за тази част не е възникнало още на 22.08.2014 год.
Така, въпросното задължение към 06.08.2015 год. било ликвидно, макар и неизискуемо. Ето защо счита, че по
отношение на увреждащата сделка следва да намери презумпцията на чл.135, ал.2
от ЗЗД.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ
е постъпил общ отговор на исковата молба. Считат, че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен, поради което молят съда да го отхвърли изцяло и да
им присъди всички разноски, направени по делото, включително и адвокатското
възнаграждение.
Въпреки
наличието на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени
по ЧГД №1713/2016 г. на ВРС, оспорват качеството „кредитор" на ищеца в
настоящото производство. Същото качество не било установено с влязъл в сила
съдебен акт. В допълнение посочват, че ищецът твърдял, че бил кредитор по
задължение, което не е било изискуемо към датата на оспорената сделка
(06.08.2015 г.), което също сочело на неоснователност на иска.
Оспорват,
че атакуваната сделка от 06.08.2015 г. била сключена с цел да се увреди
кредиторовия интерес и кредиторът да не може да се удовлетвори от имуществото
на длъжника. Атакуваната сделка била сключена в изпълнение на споразумение от
10.09.2009 г., ведно с допълнителни споразумения към него, сключени на
07.07.2015 г., и 25.03.2016 г. , от които било видно постигнатото между
страните съгласие и логиката зад извършените сделки. От споразуменията било
видно, че прехвърлянето на имота от И.К. и съпругата му Ирина Караджова на сина
им Б.К. и ипотекирането на имота през 2009 г. било извършено с цел да се усвои
банков кредит и същият да се използва за лечение на онкологичното заболяване на
Ирина Караджова в САЩ и в България. Тъй като Б. и Момчил Караджови имали
морално задължение да се грижат за родителите си, и отделно от това значително
по-рано във времето са получили чрез дарение от баба си и дядо си (родители на
майка им Ирина Караджова) недвижими имоти, с посоченото споразумение се
задължили спрямо родителите си да използват парите от кредита за лечението на
Ирина Караджова, след което да изплатят така получения през 2009 г. кредит, и
да прехвърлят имота чист от вещни тежести обратно на родителите си.
Видно било
от допълнително споразумение от 07.07.2015 г., както и от банкови извлечения и
платежни нареждания, също приложени към настоящия отговор, сумите от кредита
действително били използвани за заплащане на лечението на Ирина Караджова и
съпътстващите го разходи. Кредитополучателите Б. и Ц. Караджови обаче не могли да изплащат получения кредит, поради
което се споразумели с И.К. да му прехвърлят собствеността върху жилището, а
той да погаси остатъка от кредита. Видно от допълнително споразумение от
25.03.2016 г., както и от банкови извлечения и платежни нареждания, И.К. бил
придобил собствеността върху имота, платил 2000 евро по нотариалния акт, и
допълнително 59 511 евро на „Алианц Банк България" АД, поради което
действително заплатената от И.К. сума за придобиване на имота била 61511 евро,
а не 2000 евро, както се твърди в исковата молба. След извършените плащания
ипотеката била заличена.
Задължението
на Б.К. и Ц. Караджова да прехвърлят процесния имот на И.К. било възникнало още
със сключване на споразумението между тях от 10.09.2009 г., във връзка със
заплащане лечението на Ирина Караджова, поради което самата оспорена сделка
нямала за цел да увреди кредитора, а да се изпълни едно отдавна поето
задължение.
Видно от
отбелязването в т. 5 от процесния нотариален акт, продаваният имот е бил
ипотекиран с първа по ред ипотека в полза на „Алианц Банк България" АД за
сума в размер на 72 000 евро съгласно Договор за кредит „Жилище"
№ПД-2089/01.10.2009 г., с кредитополучатели Б.К. и съпругата му Ц. Караджова.
Поради това реално заплатените от И.К. суми за имота са 2000 евро плюс
заплатените на „Алианц Банк България" АД суми в размер на 59 511 евро.
Оспорват
имплицитно съдържащото се в исковата молба твърдение, че е било налице знание у
приобретателя на имота И.К. за твърдяното увреждане, тъй като оспорената сделка
била сключена между роднини по права линия. Твърдят, че ответникът И.К. към
датата на оспорената сделка не е знаел, че синът му Б.К. има задължение към
ищеца С.К. и че със сключване на сделката този кредитор би бил увреден. От една
страна, този факт се установявал от цитираното по-горе споразумение от
10.09.2009 г., в изпълнение на което била сключена оспорената сделка.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявен от ИЩЕЦА С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***
No
28 срещу ОТВЕТНИЦИТЕ: 1/ Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***; и 2/ И.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД да бъде обявена за недействителна, но само за ½ ид.част от недвижимия
имот, по отношение на увреден кредитор, сделката, сключена с нотариален акт No 79, том I,
рег. No 2903, дело No 62 от 06.08.2015г. на нотариус Николай Дюлгеров, вписан в СВ при
АВ – Варна с вх.
рег. № 18417 /06.08.2015, акт № 172, т. XLVII, д. 9984, с която първият ответник - Б.И.К. и неговата съпруга Ц.Т. Караджова, са прехвърлили на втория ответник
правото на собственост върху недвижим имот, придобит по време на брака и
представляващ съпружеска имуществена общност,
находящ се гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. Генерал Колев
№94, вх.Б, ет.5, ап.7, а именно: Апартамент №7,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2558.129.2.7, като и двете страни по сделката
са знаели за увреждането, което на основание чл. 135 ал.2 от ЗЗД се предполага –
разпоредителната сделка е извършена на цена, която е 40 пъти по-ниска от
данъчната оценка на имота.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
които не се нуждаят от доказване:
На основание чл. 146 ал.1 т.4 от ГПК, приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че И.П.К. е баща
на Б.И.К..
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
С оглед на
вида на предявения в настоящото производство иск – конститутивен отменителен (Павлов) иск, уреден в чл. 135 ЗЗД като потестативно право,
реализуемо по съдебен ред за обявяване на относителна недействителнот на
сделка, по
отношение на увреден кредитор, в тежест на ищеца
е да установи в условията на пълно и главно доказване всички предпоставки от
фактическия състав, пораждащ потестативното право, което се твърди, както следва: 1/ да установи, че действието –
процесната сделка е извършено преди възникване на вземането на кредитора - ищец; 2/ да
установи в условията на пълно и главно доказване, че процесната
разпоредителната сделка е увреждаща, тъй като е
извършена на цена, която е 40 пъти по-ниска от
данъчната оценка на имота; 3/
знанието на двете страни по сделката, доколкото същата е възмездна. В
конкретния случай доколкото сделката е извършена между син и баща, то знанието
се предполага до доказване на противното, на основание чл. 135 ал.2 от ЗЗД и
ищецът няма за дължение да установи посочения трети елемент от фактическия
състав.
В тежест
на ответниците е да установят фактите
по възраженията си, от които черпят изгодни
за себе си последици. В конкретния случай: 1/
да установят, че цената по сделката не е увреждаща кредиторовия интерес,
като в тази връзка установят всички твърдени от тях факти – наличието на
договорките между страните и извършените от тях сделки, както и че процесния
имот е бил ипотекиран, че купувачът И.К. е заплатил и стойността на ипотеката,
като я е погасил; 2/ да оборят
презумпцията за знанието за увреждане, като установят, че не са знаели за
същото, ако такова е било налице.
Във връзка
с възражението на ответниците, с което оспорват качеството на „кредитор“ на
ищеца, доколкото същото качество не било установено с влязъл в сила съдебен
акт, съдът намира за необходимо да посочи, че в решение №552 от 15.07.10г. по
гр.д.№171/09г. на ВКС, ІV ГО, решение №639/06.10.10г. по гр.д.№754/09г. на ВКС,
ІV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, се приема, че в производството
по чл.135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това качество не е
обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът изхожда
от положението, че вземането съществува, ако то произхожда от твърдените
факти. Предмет на делото по иска с
правно основание чл. 135 от ЗЗД е самото потестативно право (Решение № 326 от
20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г., III г. о., ГК). В рамките на настоящото производство не е съединена и претенцията
на ищеца за установяване на взменането му. Кредиторът може да
предяви само Павловия иск и в този случай,
съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които
легитимират ищеца като кредитор. В производството
по иска по чл. 135 ЗЗД ответниците не могат да се бранят с възражения, които се
основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си
като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за установяване на вземането.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като
писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и уточняващите
я молби писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като
писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба
писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответниците, чрез
процесуалния им представител 3 броя съдебни удостоверения, по силата на които
да се снабдят от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, МБАЛ „Света Марина"
ЕАД и „СБАЛОЗ Д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД, със заверени преписи
от всички епикризи на Ирина Кирилова Караджова, ЕГН **********, издадени от
съответното лечебно заведение, като УКАЗВА на ответниците да заплатят дължимата
държавна такса от общо 15 лева за
съдебните удостоверения по сметка на Окръжен съд – Варна в петдневен срок от получаване
на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на страната, че
следва да представи посочените доказателства, от които ще се ползва и за които
се издават и съдебните удостоверения най-късно в първото открито съдебно
заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответниците, чрез
процесуалния им представител съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят от Община Варна, дирекция
„ИАО" и дирекция „ГРАО“ със заверен препис от смъртния акт на Ирина
Кирилова Караджова, ЕГН **********, като УКАЗВА на ответниците да заплатят
дължимата държавна такса от 5 лева за
съдебнотп удостоверение по сметка на Окръжен съд – Варна в петдневен срок от
получаване на съобщението с препис от настоящото определение. УКАЗВА на
страната, че следва да представи посоченото доказателство, от което ще се
ползва и за което се издават и съдебните удостоверения най-късно в първото
открито съдебно заседание.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на
ответниците един свидетел при режим на водене, който ще установява, в кой
момент ответникът И.К. е узнал за наличието на претенции от страна на ищеца С.К.
към Б.К., респ. претенции към процесния недвижим имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответниците за допускане на един свидетел при режим на водене, който ще
установи какво е било здравословното състояние на Ирина Караджова, кога е било
открито онкологичното й заболяване, в кой период и къде се е лекувала, как са
били осигурени от сем. Караджови средствата за лечението й, кога, къде и по
каква причина е починала, доколкото е за обстоятелства, които страната следва
да установи с надлежна медицинска и друга документация, за снабдяването, с
която съдът е разпоредил да бъдат издадени съдебни удостоверения.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: