№ 2526
гр. Варна, 21.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100500977 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация Разград“ АД, ЕИК
*********, срещу Решение №446/13.02.2024г. по гр. д. №10122/2023г. на
ВРС, 7-ми състав, в частите с които са отхвърлени исковете на
„Топлофикация Разград“ АД, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
осъждане на отв. „Електроразпределение север“ АД, ЕИК104518621,да
заплати на ищеца сумите:
- 1008.58лв. – платена при първоначална липса на основание служебно
начислена корекционна стойност на ел. енергия по партида с клиентиски №
**********, за обект на потребление с адрес: гр. Разград, ****** - абонатна
станция, съобразно фактура № ********** от 13.04.2023г., за периода
31.01.2023г. – 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 08.08.2023г. до пълното изплащане;
- 14.40лв. – заплатена при първоначална липса на основание неустойка
за просрочено плащане, начислена за периода 13.04.2023г. – 16.06.2023г.;
- 38.00лв. – заплатени при първоначална липса на основание 2 такси за
експресно възстановяване на спряно ел. захранване, съгласно ТМ **********
от 16.06.2023 г. и ТМ ********** от 16.06.2023г.,
и като резултат е осъден ищецът за разноски в полза на ответника.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
иска по чл.49 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните
части, е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения
1
на процесуалните правила. Изводите на ВРС за наличие на предпоставките по
чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ са немотивирани. Необосновено е и отричането
на възражението за нарушение на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ. Приетият КП от
проверката съдържа противоречия и неясноти, които опорочават валидността
му, противно на приетото от ВРС. По делото не е доказана промяна в схемата
на свързване, при която непремено трябва да има разрушаване на пломбата на
СТИ, каквото липсва в случая, поради което няма основание за начисляване
на сумата при хипотезите на чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ. При обсъждане на
приетата СТЕ са допуснати съществни нарушения, тъй като заключението не
е кредитирано по отношение на технически въпроси, по които съдът няма
специални знания, но е кредитирано по правни такива, по които вещото лице
няма специални знания. В обобщение ВРС е обсъдил доказателствения
материал превратно, избирателно и само в полза на ответника по делото,
което опорочава решението. Моли се за отмяната му в обжалваните части и за
постановяване на друго, с което исковете по чл.55, пр.1 от ЗЗД да бъдат
уважени изцяло, при разпределяне на разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението
на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения. Счита
за доказани в случая предпоставките на корекционната процедура и
вземането си от потребителя за фактурираната сума, изчислена точно и на
надлежно правно основание. Като резултат са дължими и акцесорните
вземания. Моли за потвърждване на решението и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Молбата за повторно изслушване на вещото лице
по СТЕ не е обоснована с предпоставките по чл.266, ал.2 от ГПК, поради
което не следва да бъде уважавана. А сочените процесуални нарушения не
касаят събирането на доказателствата (чл.266, ал.3 от ГПК), а направения
анализ на същите с крайния съдебен акт на ВРС, което е въпрос относно
обосноваността на обжалвания съдебен акт.
Пред ВОС няма заявени други доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.09.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се
2
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за „повторно
изслушване на вещото лице“ по СТЕ, приета пред ВРС.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3