Р Е Ш
Е Н И Е
N
гр.Русе, 20.10.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
граждански дело
N679 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
В производството са
обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото
на ЕС с правно основание чл.4, пар.3 от
ДЕС.
Ищецът „Тим-Ер“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр.Русе твърди, че е търговец, регистриран в
Република България с предмет на дейност,
свързан основно с предоставяне на авиохимически услуги със собствен
самолет. Услугите, които предоставило дружеството, били свързани с химическо
третиране на посевите, което се извършило в строго определени периоди от стопанката година – обикновено в
нейното начало. Много често преди осъществяване на самата услуга се налагало предварително
облитане на терените, а заплащането на услугите се извършвало в края на
стопанската година-няколко месеца след предоставяне на услугите. Тази практика
била наложена по настояване на съконтрахентите на ищеца, тъй като едва към
момента на прибиране на реколтата те могли да установят контрол за качеството
на извършената работа. След извършване на плащането, страните приемали, че
услугата е извършена съобразно уговорката за качество и тогава дружество
издавало фактура. Към този момент се извършвало и счетоводното изписване на бензина за пролетените часове. Така
формално количеството, потребено гориво преди месеци, се осчетоводявало като
изразходвано по-късно. В периода 01.01.2010 г. -21.12.2010 г. извършили
множество авиохимически услуги, като за този период дружеството имало
издадено удостоверение за освободен от
акциз краен потребител по смисъла на чл. 24, ал. 3, изр. първо от Закон за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Удостоверението било с № BG004000Е0013/25.09.2006 г. за авиационен бензин,
безоловен бензин и оловосъдържащ бензин, с период на действие 25.09.2006 г.- 31.12.2010
г. По силата на горецитираната правна норма по ЗАДС били освободени от облагане
с акциз. В същия смисъл била и разпоредбата на чл. 14 §1, б “б“ от Директива
2003/96/ЕО на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на общността за данъчно
облагане на енергийните продукти на
електроенергията. Тъй като използвал енергийните продукти за целите на
търговската си дейност, а не за частни полети или за развлечение, той бил
освободен от заплащане на акциз. Дружеството за всяко тримесечие отчитало
наличното гориво, останало от предходното тримесечие, както и полученото и
изразходваното гориво през отчетния период, като отчетите се извършвали с т.нар.
рекапитулативни декларации. С Ревизионен акт № 1/1/37/04.11.2010 г., издаден от
началник сектор „Акцизно законодателство“ в отдел „Последващ контрол“ при
Митница Русе, въпреки, че били освободени от заплащането, били установени
задължения за акциз върху ползваното от него гориво за периода 01.01.2010
г.-31.12.2010 г., включващ четири тримесечия, като задълженията били в общ
размер на 36 039.22 лв. главница и 4 083.44 лв. лихви. Според
митническите власти, дружеството не било извършило реално част от
авиохимическите услуги, които е фактурирало и поради това декларираните от него
използвани количества гориво за тези услуги следвало частично да бъдат обложени
с акциз. За да приеме, че част от фактурираните услуги били фиктивни, Агенция „Митници“ се позовала на разлики
между момента на извършване на полета, момента на издаване на фактурите и
осчетоводяване на плащането и момента на изписване на горивото. Не било
отчетено обстоятелството, че съконтрахентите му дали обяснения в ревизионното
производство, в които пояснявали на какво се
дължат тези привидни разминавания. За да обоснове тезата си за
нереалност на доставките, в ревизионния акт било посочено, че дружеството не изпълнявало
задълженията си по специализираните наредби за летателна дейност и счетоводното
законодателство, които били детайлно посочени в РА. Според съставения ревизионен
акт, водената от дружеството документация и счетоводна отчетност не давала
възможност за установяване на данъчната основа за целите на акцизното облагане,
поради което ревизията била осъществена по реда на чл. 122, ал. 1, т.4 от ДОПК.
С Решение № 4037/13.07.2012 г. по описа на Административен съд – София-град,
жалбата на дружеството срещу РА акт била оставена без уважение, като съдът
приел, че ищецът е нарушил основен принцип в счетоводството за текущо
начисляване на потребено гориво. Не били възприети от съда и обясненията на
свидетелите, че преди реалното осъществяване на услугата се налагало
предварително облитане на съответния район. Съдът приел също, че дружеството не
било подавало информация и отчети за осъществени полети до органите по
Наредба № 22 и Наредба № 24 и обосновал
извод, че след като тези органи не разполагали с информация за полетите, то не
било доказано, че такива били извършвани. С решение № 6318/09.05.2013 г. по
адм. дело № 12038/2012 г. Върховният административен съд потвърдил решението на
АССГ.
Отделно от изложеното, с
четири наказателни постановления на дружеството били наложени имуществени
санкции в двоен размер на дължимия акциз за всяко отчетно тримесечие. Били
издадени НП № 323/30.03.2012 г. на Началника на Митница - Русе въз основа на
АУАН № 328/29.11.2011 г. с наложена санкция
в размер на 6 165 лв., НП № 322/30.03.2012 г. на Началника на
Митница – Русе по АУАН № 327/29.11.2011 г. с наложена санкция в размер на 25 065.52 лв., НП №
321/30.03.2012 г. на Началника на Митница – Русе по АУАН № 326/29.11.2011 г. с
наложена санкция в размер на 13 447.92 лв. и НП № 320/30.03.2012 г. на
Началника на Митница – Русе по АУАН № 325/29.11.2011 г. с наложена санкция в
размер на 27 400 лева. С решения на Русенския районен съд наказателните
постановления били отменени, но след обжалването им Административен съд – Русе
отменил постановените решения на Русенския районен съд и потвърдил
наказателните постановления. Така ответниците- ВАС, Агенция „Митници“ и
Административен съд- Русе със своите действия и бездействия причинили вреди на
дружеството, което пораждало правото им да претендират обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди. Твърди се, че Агенция „Митници“ е приложила спрямо дружеството условия
за освобождаване от акциз, които не съответствали на принципа за правна
сигурност и на чл. 14, §1,б.“б“ от Директива
2003/96 ЕО, подробно
аргументирана в исковата молба. С това Агенция „Митници“ допуснала
нарушение на правото на ЕС и с издадения от нея ревизионен акт лишили
дружеството от възможността да получи освобождаване от акциз за използвано
гориво за предварително облитане на териториите. Действията на Агенция
„Митници“ били в нарушение на правото на ЕС по смисъла, вложен от СЕС в
мотивите по делото Systeme
Helmholz GmbH. Поради това Агенция „Митници“ следвала да поеме отговорността за
обезщетяване за вредите, причинени на дружеството в резултат от извършеното
нарушение на правото на ЕС. Конкретните правни норми, които ищецът счита, че са
нарушени са конкретизирани детайлно в исковата молба и е обосновал същите в т.
5.1 до т. 5.5 от нея.Твърди, че по повод на осъществения по жалба на
дружеството съдебен контрол за законосъобразност на издадения РА, ВАС възприел
неправилна концепция за тълкуването и прилагането на правото на Европейския
съюз, както и че при възникнало съмнение относно точното приложение на
посочените правни норми и принципи на правото на ЕС за ВАС е съществувало
задължение да спре производството по разглеждане на делото и да отправи
преюдициално запитване с оглед изясняване на точното приложение на тези
принципи и на доказателствения стандарт, установен в предходната практика на
СЕС по подобни дела. Върховният административен съд не изпълнил тези свои
задължения, в резултат на което дружеството претърпяло вреди от неточно
прилагане на правото на ЕС. Нарушението на ВАС се състояло както в неправилно
прилагане на правните норми, така и в неизпълнение на задължението си да
отправи преюдициално запитване до СЕС, с цел да бъде дадена възможност на
единствената юрисдикция, която имала право да тълкува правото на ЕС, да се
произнесе относно съвместимостта на доказателствения стандарт, установен от
националната митническа практика и поставените допълнителни условия за
възникване на правото на освобождаване от акциз за енергийни продукти. С това
ВАС допуснал нарушение на принципа за правна сигурност на Директива 2003/96 ЕО,
както и не изпълнил задължението си като национален съд, правораздаващ като последна
вътрешноправна инстанция, да отправи преюдициално запитване. В резултат на това
на дружеството били причинени вреди от имуществен и неимуществен характер.
Твърди, че аналогично било нарушението, извършено от АС – Русе по повод
контрола за законосъобразност на издадените
спрямо „Тим Ер“ ЕООД наказателни
постановления. Административен съд – Русе възприел неправилна концепция за
тълкуването и прилагането на правото на ЕС, по-специално на принципа за правна сигурност и при наличие
на съмнение относно точното приложение на посочените норми като последна
съдебна инстанция не изпълнил задължението си да спре производството по разглеждане на делата и да
отправи преюдициално запитване. С оглед допуснатите от ответниците нарушения,
дружеството е претърпяло вреди в размер на
35 215.68 лв., представляващи заплатени суми във връзка с
начисления акциз за бензин и 4 938.22 лв. лихви върху тази сума по повод
принудителното им събиране, за което солидарно следвало да бъдат осъдени
Агенция „Митници“ и ВАС да ги заплатят. Заплатените имуществени санкции по
издадените наказателни постановления съставлявали имуществени вреди за дружеството
в общ размер на 26 328.61 лв. главници и 3 597.24 лв. лихви до датата на
принудителното им събиране. Тези вреди били солидарно причинени от Агенция
„Митници“ и Административен съд – Русе и за тях възниквало задължението да
заплатят обезщетение на дружеството.
Твърди се, че в резултат
от извършените нарушения от ответниците дружеството претърпяло и неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., представляващи претърпените от едноличния
собственик на капитала негативни емоции, стрес, притеснения за бъдещето, гняв и
силна тревога, както и свързани със загубата на доброто име на търговеца,
създаването на негативна представа у обществото, че дружеството се занимава с
незаконна дейност, което водело до създаване на съмнения у настоящи и бъдещи
съконтрахенти за опасност от сключване и изпълнение на договори с дружеството.
Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди Агенция „Митници“ и ВАС солидарно да му заплатят
сумата в размер на 35 215.68 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатените
суми във връзка с начисления акциз за
бензин и 4 938.22 лв. лихви
върху тази сума по повод принудителното им събиране, ведно със законната лихва,
считано от 23.07.2013 г. до окончателното плащане, както и солидарно да осъди
Агенция „Митници“ и Административен съд –Русе да му заплатят сумата в размер на
26 328.61 лв., представляваща
главница по заплатени имуществени санкции
по издадените наказателни постановления на дружеството и сумата от 3 597.24 лв.- лихви до датата на
принудителното им събиране, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2013 година до окончателното плащане и
на основание чл.4, §3 от ДФЕС и произтичащият от него принцип за ефективност да
осъди Агенция „Митници“ да преустанови нарушението, изразяващо се в
непредприемане на действие по принудително събиране на сумите по наложените
имуществени санкции.
В законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК ответниците Върховен административен съд- София,
Административен съд- Русе и Агенция „Митници“- София са подали отговор на
исковата молба, в който вземат подробни становища за недопустимост на исковете,
а по същество оспорват основателността на претенциите. Считат, че не са налице заявените
в исковата молба нарушения. Твърдят, че правото на ЕС е транспонирано в
националното законодателство и същото е било точно приложено. Нормите на
националното законодателство и на правото на ЕС били ясни и точни, поради което
за националните съдилища не възниквало задължение за преюдициално запитване,
още повече, че вече имало произнасяне на СЕС по тълкуване на посочената норма
на общностното право.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
„Тим-Ер“ ЕООД е
търговско дружество основен предмет на
дейност: спомагателна дейност във въздушния транспорт.
Със заповед за възлагане
на ревизия №1/1/12.05.2011 г. на Началника на Митница Русе е била възложена
ревизия на Тим-ер“ЕООД-Русе. Рузултатите от ревизията са били обективирани в
ревизионен доклан, на база на който и при съобразяване на писмените възражения,
дадени по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК ,
ревизията е приключила с РА №1/1/37/04.11.2010 г. РА е бил оспорен по
административен ред и с решение № 61/24.01.202012 г. на директора на Агенция
„Митници“ същият е бил потвърден. РА е бил обжалван и по съдебен ред като въз
основа на жалбата е било образувано адм.д.№ 1979/2012 г. по описа на АССГ. С решение
№4037/13.07.2012 г., постановено по делото, жалбата на „Тим-ер“ ЕООД- Русе
против РА е отхвърлена.
Против решение
№4037/13.07.2012 г. по адм.д.№ 1979/2012 г. по описа на АССГ е била подадена
жалба, въз основа на която е било образувано адм.д.№ 12038/2012 г. по описа на
ВАС. С решение №6318/09.05.2013 г. е оставено в сила решение №4037/13.07.2012
г. по съображения, че изводите на АССГ съответстват на митническата
администрация. Прието е, че „Тим-ер“ ЕООД-Русе има качеството на освободен от
акциз краен потребител, отразено в удостоверение № BG004000Е0013/25.09.2006 г. Правото на освобождаване
е за авиационен бензин, безоловен бензин и оловосъдържащ бензин за извършване
на авиохимическа обработка на селскостопански площи.
Съставът на ВАС е приел,
че спецификата на дейността авиационен оператор по извършване на авиохимична
работа предполага изготвянето на редица писмени актове- планове за АХР и
ежемесечни доклади за фактическото полетно време, както и предаване на
информация по чл.20, ал.1 от Наредба №22/21.07.1999 г. за извършване на полети
във въздушното пространство и от/до летищата на Р България до органа за полетно
информационно обслужване на въздушното движение към ГД РВД. Прието е, че
правомерното извършване на АХР оставя информационна следа за времето и
продължителността на полетите, което при яснота на разходната норма, прави
определяемо количеството гориво, използвано от авиационния оператор. В същото
време, надежното изготвяне на актовете и информацията от авиационния оператор
са предпоставките за разграничаване на горивото за целите на удостоверението за
освободен от акциз краен потребител и използването за други цели. Отсъствието
на актовете и информацията сочи на предпоставките на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК,
поради което и констатациите по РА относно целенасочено и нецеленасочено
потребените количества енергийни продукти се ползвали с презумпцията по чл.124,
ал.2 от ДОПК и тези констатации не били оборени.
Въз основа на изготвения
в хода на ревизията ревизионен доклад Агенция „Митници“ е издала НП№№
321/30.03.2012 г., потвърдено с решение №395/12.07.2013 г. по КАХД №317/2013 г.
на АС-Русе; 322/30.03.2012 г., потвърдено с
решение № 394/12.07.2013 г. по КАХД №301/2012 г. на АС-Русе;
№323/30.03.2012 г., потвърдено с решение №371/16.06.2013 г. по КАХД №399/2012
г. на АС-Русе и 320/30.03.2012 г., потвърдено с решение №396/23.07.2013 г. по
КАХД №319/2012 г. на АС-Русе, с които на „Тим-ер“ ЕООД- Русе са били наложени
административни наказания „ имуществена санкция“ за извършено нарушение по
чл.125, ал.1 от ЗАДС. В АУАН и издадените въз основа на тях НП е прието, че
дружеството не е декларирало енергийни продукти за различни данъчни периоди,
закупени без начислен акциз, който бил използван за цели, различни от целите на
удостоверение. Административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на
чл.24, ал.3 от ЗАДС, както и неизпълнението от страна на крайния потребител да
представи документите, визирани в чл.89 от ППЗАДС- удостоверение и
рекапитулативна декларация с изискуемото съдържание.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на приложените административни преписки и
съдебни дела.
С приетата по делото
експертиза, която съдът цени като обоснована и компетенто дадена, се
устяановяват размерите на дължимите от ищцовото дружество суми по РА и
наложените с НП имуществени санкции, както и че задължения по РА са погасени
чрез прихващане с нарочни разпореждания на публичния изпълнител, установен е и
размера на законната лихва върху претендираните главници
С показанията на св.Х. и
св.Х. се установява, че управителят на ищцовото дружество- В. през последните
между пет и седем години станал нервен, избухлив, оплаквал се, че има проблеми
с държавата от финансово естество, че това го притеснявало и не можел да спи,
както и че през последните години работата му намаляла и се оплаквал, че не
може да стопанисва базата.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
В нормативните актове на
Европейския съюз не се съдържат изрични материалноправни предпоставки, които да
обуславят отговорност на националната държава за нарушаване правото на ЕС.
Съдът на Европейския съюз (СЕС) в
практиката си извежда за първи път такива в делата С-46/93 и С- 48/93 – в общо
решение по няколко обединени дела СЕС извлича три универсални предпоставки: 1. Нарушена правна норма от правото
на ЕС – независимо от вида на акта, който е нарушен (директива, която няма
директен ефект или друг акт); 2. Нарушението да е съществено и 3.Да е налице причинна връзка между нарушението и претърпените вреди. СЕС с решението си от 5 март 1996
г. по съединените дела С-46/93 и С-48/93 извежда универсалния характер на
принципа за отговорност на държавите членки, който следва да е валиден във
„всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това
кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на
неизпълнението на задължението“.
СЕС формулира именно отговорност
на държавата, тъй като държавата следва да гарантира спазване на правото на ЕС.
Държавата членка има задължението да гарантира пълния ефект, който правото на
ЕС предоставя на частноправните субекти. Тази отговорност е на основание чл. 4,
пар. 3 от ДЕС.
В чл. 4, § 3 от Договора за
създаване на Европейския съюз (ДЕС) е предвидено общо задължение за държавите
членки да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на
изпълнение на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на
институциите на съюза. Принципът за извъндоговорна отговорност на държавите
членки (чл. 340, ал. 2 от ДЕС)- е възприет като
присъщ на правната система на ЕС за пръв път по делото Frankovich, като е
прието, че тя се реализира от националните съдилища. Възможността да бъде
ангажирана отговорността на държава - членка за вреди, причинени на
частноправни субекти за нарушение на правото на ЕС е последователно установена
в практиката на СЕС (Решение по дело Transportes Urbanos y Servicios
Generales, C 118/08, EU: C: 2010: 39, по дело Francovich и др., C 6/90 и C 9/90, Решение по дело Brasserie du pкcheur и Factortame, C
46/93 и C 48/93 и Решение по дело Danske Slagterier, C 445/06).
Разпоредбата на чл. 19, § 1 от ДЕС предвижда, че държавите
членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна
правна защита в области, обхванати от правото на ЕС, което означава, че
споровете, които произтичат от приложението на правото на ЕС се разрешават от
националните съдилища.
От този текст практиката на Съда
на Европейския съюз (СЕС) е извела специално задължение на държавата да отстрани неправомерните
последици от извършено нарушение на правото на ЕС. Отговорността на държавата следва да се реализира при същите
условия, както и отговорността на ЕС за вреди по чл. 340 от Договорът за функциониране на Европейския
съюз (ДФЕС) – Решение на СЕС С-352/98. В този смисъл
отговорността на държавата се
основава пряко на общностното право и правната квалификация не следва да се
определя съобразно националното право, ако такива норми не са изрично предвидени.
Задължението на държавата членка включва и задължението на
националните съдилища да разгледат всеки иск за обезщетение, основан на
твърдения за нарушено общностно право, независимо от това дали има създаден
специален процесуален ред за това.
С ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.
94/29.11.2019 г. в ЗОДОВ е създаден
нов текст – чл. 2в, съгласно който,
когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда АПК за вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, както и
за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и
Върховния административен съд, а в останалите случаи по реда на ГПК, като
ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ.
В разпоредбата на § 6 от
ПЗР на ЗИДЗОДОВ е
предвидено, че разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в
сила, а неприключитите производства се довършват от съдилищата, пред които са
висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.
Настоящата искова молба е подадена
на 28.08.2015 г.- преди влизане в сила на чл.2в от ЗОДОВ и разглеждането й следва да се основава на съществуващите към този
момент процесуални норми и при спазване на установените от практиката на СЕС
принципи, като бъде осигурена възможност за ефективни правни средства за защита
- принцип на равностойност – т. е. реализирането на съответното субективно
право, предоставено от правото на ЕС, да не бъде по-неблагоприятно в сравнение
с правилата, по които се реализира подобна претенция, основана на вътрешното
право, принцип на ефективност – реализирането на субективните права, не трябва
да бъде невъзможно или прекомерно трудно.
Следователно по отношение на
разглеждането на предявения иск следва да бъдат приложени правилата относно
исковете за обезщетение на вреди, причинени от действия и бездействия на
държавни и общински органи. Това приложение, обаче, не може да бъде направено
по аналогия, каквато е недопустима при процесуалните норми, а следва да бъде в
съответствие с принципа на равностойност и ефективност- да се създадат същите условия,
при които се разглеждат исковете за вреди по вътрешното право и за тези за
вреди причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.
Пасивната процесуална легитимация
на ответниците следва да бъде определена при спазване на правилата, предвидени
в чл. 26, ал. 1
и ал. 2 от ГПК,
както и чл. 31, ал. 1
от ГПК.
Исковете са предявени
против ВАС, Административен съд- Русе и Агенция „Митници“ в качеството на
процесуални субституенти на държавата.
Ангажирането на
отговорността на държавата за причинени вреди от допуснати нарушения на правото
на ЕС, произтичащи от съдебни решения, е допустимо спрямо юрисдикции, действащи като последна
инстанция.
В решението по делото Kцbler е посочено: „Принципът, че държавите-членки
са задължени да обезщетят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие
на нарушение на Общностното право, за които те са отговорни, се прилага и по
отношение на нарушения, произтичащи от решение на съд, постановено на последна
инстанция, при което нарушената Общностна разпоредба цели предоставянето на
права, нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка причинна връзка
между това нарушение и причинената на страните вреда. За да се определи дали
нарушението е достатъчно съществено, когато то е следствие от съдебно решение,
компетентният национален съд, вземайки предвид специфичната природа на
съдебната власт, трябва да прецени дали нарушението е съществено. Правната
система на всяка държава-членка следва да определи компетентния съд, който да
разглежда споровете, свързани с това обезщетение.“
СЕС потвърждава универсалния
характер на принципа за отговорността на държавата дори и по отношение на
нейните съдебни актове, като отново извежда същите условия за нейното
ангажиране с една особеност – съществения
характер на нарушението.
В параграф 53 от съображенията е
посочено, че „отговорността на държавата за нарушение на общностното
право вследствие на решение на национален съд, правораздаващ като последна
инстанция, може да бъде ангажирана само в изключителния случай, при който съдът
явно е нарушил приложимото право.“
За да се прецени дали нарушението
от страна на съда е съществено, трябва да се прибегне до критериите, посочени
по-горе. СЕС посочва и
два случая, при които подобна преценка не е необходима, тъй като нарушението
винаги е съществено – когато съдебното решение явно противоречи на влязло в
сила негово решение или на негова трайно
установена практика.
В решението по делото Traghetti del Mediterraneo
СЕС доразвива идеята за отговорността на държавата за вреди, настъпили
вследствие нарушаване правото на ЕС от страна на национална юрисдикция. В
решението е
посочено: „Общностното
право прави невъзможно приложението на национален закон, който по общ начин
изключва отговорността на държавата за вреди причинени на частноправни субекти
вследствие нарушаване на общностното право, което е извършено от съд,
правораздаващ като последна инстанция поради факта, че въпросното нарушение е
резултат от тълкуване на правна норма или оценка на факти или доказателства,
направени от този съд.“ Това би означавало да се „изпразни
от смисъл“, по думите на Съда, принципа на отговорността на държавата,
изложен в решението по делото Kцbler. СЕС приема още, че е
недопустимо и ограничаването на тази отговорност само до случаи на умишлено или
тежко нарушение от страна на националния съд, като подчертава в
съображенията към решението по делото Traghetti del Mediterraneo,
че критериите относно характера и степента на нарушение не могат да бъдат
по-строги от изискването за неговия съществен характер.
Начинът на съвместяване на принципа на
отговорността на държавата за вреди вследствие на действията и бездействията на
нейните правораздавателни органи и по-специално – решенията на националните
съдилища, които са постановени в нарушение на правото на ЕС и ползват със сила на пресъдено
нещо и принципът на правната сигурност е изведен в решенията по делата Kьhne & Heitz, Kapferer, Kempter и
особено Lucchini.
По делото Kьhne & Heitz СЕС
е приел, че от принципа на лоялно сътрудничество произтича задължението
за национален административен орган да преразгледа свое решение, което е
станало окончателно вследствие на решение на националния съд, основаващо се на
неправилно тълкуване на правото на ЕС, дадено с последващо решение на СЕС. В решението си по делото Kempter СЕС
потвърждава тази си позиция:„В рамките на административно производство за
преразглеждане на административно решение, станало окончателно по силата на
съдебно решение, постановено от действаща като последна инстанция юрисдикция,
като преразглеждането се иска, тъй като от гледна точка на по-късна практика на
Съда съответното съдебно решение е основано на неправилно тълкуване на
общностното право, общностното право не изисква жалбоподателят в главното производство
да се е позовал на общностното право при обжалването на административното
решение по съдебен ред съгласно вътрешното право.
Общностното право не поставя
никакви ограничения във времето за подаване на искане за преразглеждане на
окончателно административно решение. Държавите-членки обаче са свободни в
съответствие с общностните принципи на ефективност и равностойност да предвидят
разумни срокове за упражняване на правните средства за защита.“ В решението по делото Kapferer СЕС
ограничава обхвата на решението си по делото Kьhne & Heitz,
като подчертава значимостта на принципа на правната сигурност, намерил израз в
силата на пресъдено нещо и прокарвайки разграничителна линия между положението
на националния съд и това на административен орган. В решението е прието „Принципът
на сътрудничество, закрепен в чл. 10 ЕО не изисква националният съд да не
приложи вътрешна процесуална разпоредба, за да преразгледа или за да не приложи
окончателно съдебно решение, ако това решение е противно на Oбщностното
право.“
От посочената съдебна практика на
СЕС може да се направи обоснован извод, че силата на пресъдено нещо отстъпва
пред обвързващата сила на решенията на СЕС. Националните съдилища са длъжни да
следят и да се ръководят от неговата практика, за да осигурят изпълнението на
задълженията.
Изложеното дава
основание да се приеме, че исковете следва да се разгледат по същество.
Основателността на предявените искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото на
Европейския съюз е предпоставена от наличието на горесочените материално правни предпоставки- целта на нарушената правна норма е
да предостави права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно
съществено и да съществува причинна връзка между нарушението на задължението на
държавата членка и вредата, претърпяна от
увреденото лице (Делото Frankovich срещу Република Италия). Съдът следва също
така при преценка на дължимостта на претендираното обезщетение да прецени дали
нарушението на явно, а то е явно, когато е нарушена ясна материалноправна
разпоредба на правото на ЕС (Решение С-224/01) или явно не е съобразена
установената съдебна практика на СЕС (С-168/15).
В настоящият случай не
са налице горепосочените предпоставкки за ангажиране отговорността на
ответниците.
|
Не е налице заявеното в исковата молба нарушение на чл.14, §1, б.“б“ от
Директива 2003/96/ЕО на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на общността за данъчно
облагане на енергийните продукти на
електроенергията. Съгласно чл.14,§1, б.“б“ от Директивата държавите-членки освобождават следните
стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел
осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на
данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби
по отношение на плащането на данъци: |
|
|
б |
Б.б/ енергийните
продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването, като се изключват
частните полети за развлечение. За
целите на настоящата директива „частен полет за развлечение“ означава
използването на самолет от неговия собственик или от физическото или
юридическо лице, което може да го ползва или под наем или по друг начин, за
цели, различни от търговските и по-специално различни от транспортиране на
пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите
на държавни органи. Държавите-членки
могат да ограничат обхвата на това освобождаване от данъци до доставките на
реактивно гориво (код по КН 2710 19 21). |
Тази разпоредба е
транспонирана в чл.24 от ЗАДС и е съобразена от ответниците в ревизиинното
производство, административнонаказателното производство, както и от съдилищата,
осъществили контрол за законосъобразност на издадените от Агенция „Митници“ РА
и НП.
Съгласно чл.24 от ЗАДС освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане
на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов),
освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване.
Редът и начина за освобождаването е регламентирано
в ППЗАДС. Разпоредбата на чл.89 от ППЗАДС изисква освободените
от акциз крайни потребители в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец
да представят в териториалната дирекция, издала удостоверението,
рекапитулативна декларация за получените и използваните денатуриран по
специален метод етилов алкохол или енергийни продукти, която да съдържа
следните данни по търговско наименование, код на акцизния продукт, код по КН и
мерна единица:
1. налични
количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти
в началото на месеца;
2. получени
количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти
през месеца;
3.
използвани количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или
енергийни продукти през месеца по цели на използване;
4.
използвани количества през месеца за цели, различни от посочените в
удостоверението;
5. налични
количества денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти
в края на месеца;
6. налично
количество на произведената стока в края на месеца;
7. продадено
количество на произведената стока през месеца по предназначение – за реализация
на територията на страната, за износ или за друга държава членка;
8. номер и
дата на акцизната декларация (в случаите, когато лицето е използвало акцизните
стоки за цели, различни от посочените в удостоверението за освободен от акциз
краен потребител).
В настоящият случай ищецът не е изпълнил вменените
от закона задължения за предоставяне на удостоверение и рекапитулативна
декларация с изискуемото от закона съдържание като предпоставки за реализиране
на право си на освободен от акциз краен потребител. В хода на извършената
ревизия на търговеца е била предоставена такава възможност, изискани са
документи, необходими за разграничаване на използваното гориво във връзка с
осъществяваната от него търговска дейност от горивото, използвано за други цели,
но такива не са били предоставени от ищеца.
Нормата на чл.14, §1, б.б от Директивата
предоставя права на частноправни субекти, които следва да се реализират от
установения от националното законодател ред и начин. В случая ищецът не е
спазил установените в закона условия за реализиране на правото си да бъде
освободен от акциз за използваните за търговските му цели енергийни продукти.
Установените с РА задължения не са резултат от
нарушаване на правото на ЕС, а от неправомерното поведение на ищеца, за което
същият законосъобразно е санкциониран с издадените НП, потвърдени с решения на
АС-Русе.
Не е налице и посоченото
от ищеца бездействие от страна на ВАС и АС-Русе, изразяващо се в неизпълнение
на задължението за преюдициално запитване по делата.
Националната юрисдикция
е длъжна да отправи преюдициално запитване при неяснота относно приложението на
съюзна разпоредба, относима към предмета на спора. В случая нармата на чл.14 от
Директива 2003/96/ЕО е достатъчно ясна и категорична и не е налице неяснота,
която да обоснове задължение за отправяне на преюдициално запитване. Отделно от
това следва да се посочи, че релевантния за спора въпрос е бил вече тълкуван в практиката на СЕС,
която е била изцяло съобразена от националните юрисдикции.
Липсата на първата
материалноправна предпоставка, обуславя неоснователност на предявените искове и
същите следва да се отхвърлят.
Съгласно чл.78 от ГПК и чл.10 от ЗОДОВ разноските за производството
са в тежест на ищеца. Същият следва да заплати направените от ответниците
разноски.
В производството по
делото Агенция „Митници“ и ВАС са представлявани от юрисконсулт, поради което в
тяхна полза следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 300
лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИМ-ЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Русе против Агенция
„Митници“ и ВАС за заплащане на сумата в размер на 35 215.68 лв., представляващи претърпени имуществени вреди във
връзка с начисления акциз за бензин и 4 938.22
лв. лихви върху тази сума по повод
принудителното им събиране, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2013 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТИМ-ЕР“ ЕООД- Русе, ЕИК ********* против Агенция „Митници“ и Административен съд
–Русе искове за заплащане на имуществени вреди в размер на 26 328.61 лв.-главница по заплатени имуществени санкции по издадените наказателни постановления на
дружеството и 3 597.24 лв. лихви до
датата на принудителното им събиране, ведно със законната лихва, считано
от 23.07.2013 година до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИМ-ЕР“ ЕООД- Русе , ЕИК ********* против Агенция
„Митници“-София,ВАС и АС-Русе искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИМ-ЕР“ ЕООД, ЕИК ********* против
Агенция „Митници“ иск за преустановяване
на нарушението, изразяващо се в непредприемане на действие по принудително
събиране на сумите по наложените имуществени санкции.
ОСЪЖДА „ТИМ-ЕР“ ЕООД- Русе, ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Митници“ –гр.София сумата в размер на 300 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА „ТИМ-ЕР“ ЕООД- гр.Русе, ЕИК ********* да заплати на
Върховен административен съд сумата в размер на 300 лв. съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: