Р Е Ш Е Н И Е
№………./….06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1288 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане обективно съединени искове, предявени от предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от М В и Д Ш, действащи чрез адв. С.З., служ. адрес ***
срещу Д.П.Н., ЕГН ********** ***, представлявана от адв. А., служ. адрес ***,
като обективно съединени претенции на кредитор за реално изпълнение на
задължения по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот
HL12567 от 17.08.2006г., както следва:
1. връщане на предсрочно изискуема главница
в размер на общо 25 784.65
евро, като сбор от всички падежирали вноски и вноски с падежи след упражнено
право на предсрочна изискуемост, считано от 1.12.2017г., ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането по посочени от кредитора
банкови сметки IBAN ***7BPBI9920 ********** в евро:
2. плащане на сборно вземане от 7 370.67 евро
за договорни лихви, претендирани като начислени върху редовна главница
по чл. 4 от същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на
отпуснатата сума за периода 21.02.2014 г. – 01.12.17 г.
3. плащане на сборно вземане от 2 427.85
евро за договорни мораторни лихви, претендирани като начислени по чл. 4 ал.4 от същия договор върху просрочена главница за
периода 21.03.2014 г. до 31.01.2018 г.,
4.
плащане на сборно вземане от 183.31 евро за начислени такси за
управление по чл. 5 от договора за периода 24.03.14 – 31.01.18г.
5. плащане на сборно вземане от 180,33 евро
за заплатени за сметка на кредитополучателя застрахователни премии за
ипотекирано имущество начислени по чл. 15 от същия договор за периода
08.09.2014 г. – 31.01.2018 г.
6. плащане на сборно вземане от 1 091.05 лв.
за заплатени за сметка на кредитополучателя нотариални такси като разходи по
подновяване на ипотека и изпращане на уведомления за цесия и за настъпила
предсрочна изискуемост, начислени по
чл.14, ал.2 от същия договор, респ. на осн. чл.78 от ЗЗД.
Търговската банка
ищец основава претенция на твърденията си за предоставен на потребители
(ответницата и друг кредитополучател) сума
в размер на 30 670 евро с краен срок на погасяване 228 месеца, по договор за ипотечен целеви кредит за рефинансиране
и ремонт на жилищен имот. Уговорено било връщане по погасителен план на месечни
вноски, формирани от равни части от главница през първа година и анюитетни
вноски до края на срока, включващи и начислена текуща лихва, съответно
определена в чл. 4.2. като годишна лихва в плаващ размер, формиран от сбор от
базов лихвен процент (БЛП) и фиксирана надбавка 1.4, възлизащ общо при
договарянето на годишен лихвен процент(ГЛП) от 7,4%. Допълнително били
уговорени олихвяване на ползвания кредит със завишена лихва за период на забавено
плащане в размер на ГЛП и надбавка 10 пункта
(чл. 4.2) и плащане на начална такса от 1.5% от разрешения размер при
първо усвояване и периодична годишна такса за управление от 0.1% от
непогасената сума, както и разходите по обслужване на учредената ипотека (чл.14
ал.2 и чл.15 ал. 3 и 5) и застраховката за имота. Кредитополучателите се
съгласили да предоставят на банката право да променя лихвения процент и да
обяви по своя преценка предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на която
и да е вноска отчасти или изцяло за лихва или за главница. В хода на
изпълнението на договора, банката прехвърлила всички свои вземания по процесния
договор на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, а то от своя страна ги
прехвърлило обратно на банката с Договор
за цесия от 26.11.2009 г., при съответно уведомяване на кредитополучателите за
поредицата цесии. Междувременно страните постигнали и нови споразумения за
преоформяне на дълга с капитализиране на просрочени задължения и предоставяне
на няколко 12-месечни периода на облекчено
обслужване на кредита само чрез вноски за лихви и променили лихвени проценти до варианти на БЛП с надбавки
според ползване на допълнителна банкова услуга.
Ищецът посочва,
че след последното споразумение длъжницата допуснала забава в плащанията, като пропуснала
падежи на 48 вноски за главница и лихва, считано от 21.02.2014 г., поради което
кредиторът упражнил правото си да направи кредита изцяло предсрочно изискуем
като изпратил на длъжниците уведомления за предсрочна изискуемост. Ответницата
получила такова уведомление на 01.12.2017 г. при връчване на нот. покана. От
този момент кредиторът счита за дължима цялата остатъчна главница и
преустановил начисляване на възнаградителни лихви, съответно начислил мораторна
лихва върху целия непогасен кредит. Изпълнение не последвало и банката е
предявила претенция в съда, като моли ответницата да бъде осъдена да заплати
всички изискуеми задължения.
По същество ищеца не е пледирал пред съда.
Ответницата, чрез
пълномощника си оспорва начислените задължения и допусната забава, като сочи,
че продължилата за три поредни вноски забава автоматично е породила
предсрочната изискуемост, предвидена в общи условия на банката, което не е било
надлежно отчетено още към 21.05.2014г.
Възразява за изсрочване по давност на всички задължения, изискуеми до 31.01.15г
като се позовава на тригодишна давност, обхващаща и лихвите и обезщетенията за
забава върху погасените вноски. Оспорен е и размерът на начисляваните текущо и
събрани от банката задължения.
Възразява срещу
прилагане на несъвместими с нормативната уредба на потребителско кредитиране
уговорки за право на банката да променя лихвен процент, съответно вноска по
погасителен план, без предизвестие и по неясно определени критерии, изцяло по своя
волята и в свой интерес, без потребителя да може да съобрази поведението си с
промяната. Твърди, че задълженията на кредитополучателя не са уговаряни
индивидуално, а дори и да е имало такива преговори, потребителя не е можел да
влияе върху тези неравноправни клаузи. Отделно сочи, че наказателна лихва за
просрочие е добавена към възнаградителна лихва, като възразява че при това
уговаряне в размер от 20% се надхвърля прекомерно справедливото обезщетение за
забава.
Оспорено е
основанието за начисляване за сметка на длъжника на нот. такси за уведомяване
на кредитополучателите за извършените цесии и обявената предсрочна изискуемост,
като ответницата счита, че този вид разходи нямат връзка с поддържането на
обезпечението.
В защитата по същество представителят на
ответницата се позовава на установената неравноправност на клаузите,
овластяващи кредитора да увеличава цената на финансовата услуга, както чрез
промяна на лихвата, така и чрез събиране на такси и прекомерни обезщетения,
като пледира за отхвърляне на претенциите за задължения, начислени при
прилагане на тези условия от договора.
Страните претендират
насрещно за определяне на разноски по делото, като ищецът е конкретизирал
искането си в списък по чл. 80 ГПК (л. 223), а пълномощникът на ответницата се
е позовал на безплатно предоставена на осн. чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв правна услуга
и е поискал присъждане на адвокатското възнаграждение по личната му сметка.
Предварителните въпроси и
допустимостта на предявените искове са били разрешени в
нарочно определение № 220/18.01.2019г. (л.118). Окончателен устен доклад е
обявен в съдебно заседание на 14.03.2019г. (л. 152), след пояснение на указания
по доказателствена тежест в обявения на страните проект( л.121-124). Освен
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите,
приложимото право и по-подробно изложение на твърдения и възражения в обхвата
на предмета на спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в полза на
потребителите срещу неравноправно договаряне на финансови услуга при
кредитиране, съответно на задължението, установено в задължителната практика на
съдилищата(Решение № 232 от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС,
Решение № 237 от 20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС).
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени писмен договор, ипотечен акт, анекси и погасителни планове (л. 20-29, 30-36, 133-144), подписани от
ответницата, които неоспорени документи се преценяват от съда като нейно
писмено изявление, отразяващо действителната й воля за обвързване с ищеца(чл.
180 ГПК). Страните не са възразили по
констатирано от съда като безспорно съдържание
на тази взаимна тяхна воля. Въз основа на тези съглашения, съдът установява
следното:
Ищецът (търговска банка) отпуснал на ответницата и съпруга й кредит за
рефинансиране на жилищен кредит, получен от друга банка и ремонт на недвижим
имот в размер на 30 670 евро,
договорен със съдържанието на кредит № HL12567 от 17.08.2006г., обезпечен с
ипотека върху ремонтирания имот. Ответницата поела задължение да върне сумата по
погасителен план на месечни вноски, формирани от равни части от главница през
първа година на безлихвено ползване и анюитетни вноски до края на срока,
включващи и начислена текуща лихва, съответно определена в чл. 4.2. като
годишна лихва в плаващ размер, формиран от сбор от базов лихвен процент (БЛП) и
фиксирана надбавка 1.4, като за определяне на променливият процент страните са
се съгласили да не се договорят, а да възприемат едностранно оповестяван от
самата банка в банковите салони като действащ занапред размер, възлизащ при
договарянето на 6 %. Допълнително
страните уговорили олихвяване на ползвания кредит със завишена лихва за период
на забавено плащане в размер на ГЛП и надбавка 10 пункта (чл. 4.4). Кредитополучателката поела
изрично и задължение в чл. 5 да заплаща
освен еднократната начална такса от 1.5% от разрешения размер при първо усвояване и периодична годишна
такса за управление от 0.1% от непогасената главница, като допълнително банката
си запазила право да променя едностранно чрез оповестяване на изменение на
своята тарифа така уговорените такси(чл. 13). С уговорки в чл.14 ал.2 и чл.15
ал. 3 и 5 кредитополучателите се задължили да отговарят и за разходите по
обслужване на учредената ипотека (учредяване, вписване, подновяване и
заличаване) както и да поемат застраховката за имота, вкл. като отговарят и за
внесени от банката за тяхна сметка
незаплатени годишни застрахователни премии. Страните са уговорили и право на
кредитора да обяви по своя преценка предсрочна изискуемост при допуснато
просрочие на която и да е вноска отчасти или изцяло за лихва или за
главница, като не се изисква
волеизявление за упражняване на това право, а в случаите на неиздължаване на
три последователни вноски предсрочната изискуемост да настъпва автоматично от
падежа на последната просрочена вноска.
В общите условия, включени в договора е предвидено и право на банката да
прехвърли вземанията си по договора на дружества или институции от групата Eurobank EFG Group,
вкл. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД при съхраняване на начина на погасяване
на задълженията към новия кредитор с наличностите по същата банкова сметка.
***.12.2007 г. банката
прехвърлила всички свои вземания по процесния договор на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД, а то от своя страна ги прехвърлило обратно на банката с Договор за цесия от
26.11.2009 г., при съответно уведомяване на кредитополучателите за поредицата
цесии.
Не е оспорено и
съдържанието на постигнати в хода на изпълнение на договора нови споразумения.
Първото от тях (от 17.04.2008г)не засяга спорните въпроси, тъй като съдържа
само допълнително обвързване на изискуемост по други кредитни задължения с
изпълнението по този договор. Второто споразумение от 04.08.2009г. обаче,
представлява съглашение между новия
кредитор и длъжниците за капитализиране на просрочени задължения (главница и лихва съответни на неповече от една вноска)
с предоставяне на нов 12 месечен период на облекчено обслужване на кредита само
чрез вноски за лихви. Допълнително преоформяне на дълга е договорено вече с
банката след обратната цесия с анекс от
29.07.10г, в който отново просрочени задължения са натрупани към редовен
дълг, като за следващия 12 месечен период е предвидена фиксирана годишна лихва
от 8.55% и непроменлива месечна вноска от 203 евро, а след този период на
облекчено ползване е договорен нов погасителен план на равни вноски с плаваща
лихва от БЛП с надбавка 1.3 пункта. В този анекс кредитополучателите са
декларирали, че нямат претенции по счетоводното обслужване на дълга до момента.
Допълнително е уговорена и такса за администриране на просрочен кредит по
тарифа, дължима при забава в плащане на вноски. Последното споразумение е
постигнато на 16.05.13г, като с него
освен два нови варианта на плаващ ГЛП, съответно БЛП с надбавка 0.1 при
преференциалните условия и допълнителна надбавка от 0.75 без преференция, са установени критерии за определяне на
плаващия БЛП при упражняване на правото на банката да го променя, и съгласието
на клиента да се обвърже с едностранно променен погасителен план при промяна на
условията за облекчение (ползване на допълнителна банкова услуга). В този анекс
отново е включена декларация за одобрение на извършените от банката счетоводни
операции, вкл. промените в лихвените проценти и погасителните планове и
липсата на насрещни претенции, освен за
погасителни вноски по новия погасителен план.
Не се оспорват размерите на усвоените от средствата по сметките на
длъжницата наличности, посочени в справката за движението по кредита (последно погасяване е отразено на 24.02.2014г).
Проверката, извършена от вещото лице(л. 163) установява, че кредиторът е
изпълнил задължението си по рефинансирането и отпускането на първия транш от
финансирането на ремонта, съобразно уговорките, като остатъкът до цялата сума
от 30 670 евро е предоставена на ответницата по сметката й на 3.11.2006г
въз основа на изричното й искане за усвояване на подследния транш (л. 150). Доводът за пропусната от кредитора проверка
на целевото усвояване на средствата при този транш не може да обоснове защитна
теза, доколкото дори и средствата да са изразходени не по предназначение, това
не освобождава длъжника от отговорност за изпълнение. Вещото лице е констатирало, че освен
договорената главница, допълнително към предоставените на кредитополучателя
средства са били осчетоводени още 797,114 евро след капитализация на лихви и
такси, чиято дължимост вещото лице не потвърждава.
При съпоставката на счетоводните данни по обслужването на кредита и
възприетите от банката погасителни планове(л. 164-165), експертът установява,
че начисляваните главници и лихви съответстват на последния план от 23.05.2013,
утвърден при сключване на последното споразумение и отразяващ размерите на
вноските, уговаряни с предходните анекси. Освен месечните вноски обаче, вещото
лице е установило и начисляване и на такси, като извън уговорените първоначална
и годишна такса за управление (начислявана на 21.08. всяка година),
допълнително са били събирани и такси, обосновани с новоприета тарифа, като от
м. септември 2009 г всеки месец са усвоявани определени суми като друга такса
за управление. Вещото лице не е установило основанието на което тези такси са
били събрани и за изминал период от м. май 2008г с общо начисляване на
17.12.2008г., но в действащата от
12.11.2009г тарифа, месечните такси били
предвидени на две различни основания, като освен за управление, били посочени и
такси за администриране на просрочен кредит в размер на 0.04% от платимата
главница.
Сметката на кредитополучателите е задължена и с допълнителни разходи, за
които на вещото лице не са били представени документи, освен три фактури за
нотариални услуги. Ищецът е бил изрично задължен да съдейства на назначения
експерт, включително като представи за проверка първични документи за плащания,
прехвърлени като разходи в тежест на клиента (за поети за негова сметка
застраховки, такси по поддържане на обезпечението). По делото са били
представени само вноската за подновяване на ипотеката в размер на 405.45лв
(л.64), плащанията на застрахователни премии не са установени. Останалите
разходи са осчетоводени въз основа на сметки и фактури, издадена за нотариални
услуги по заверки на подписи на покани за предсрочна изискуемост и уведомления за цесия( л. 65-73).
Проверката, извършена от вещото лице установява, че след сключване на
договора, използваните от кредитора стойности на ГЛП са били променяни, като от
първоначалния обявен в кредитния договор размер 6% стойността е нарастнала до
8.2 % към 10.09.2012г, след което не е
променяна и през целия процесен период (л. 166). Същевременно вещото лице е установило, че
единствената оповестена от кредитора методология за определяне на променливия
компонент БЛП е включвала два компоненти, които не са били общодостъпни и
равнищата им не могат да бъдат преценявани от потребителите чрез проста справка
и ясна формула, позволяваща на клиента самостоятелно да изведе приложимия по
неговия договор процент. Така първия елемент „трансферна цена“ се формира от
разходите на банката, които само косвено се влияят от пазарните мерители и
нормативно установени плащания, но и от рискова премия, прилагана от самата
банка, а „буферната надбавка“ включва допълнителна премия, абсорбираща временни
пазарни сътресения в лихвените нива. Явно е, че доколкото изобщо изяснява
начина на определяне на приложимия за всички клиенти на банката БЛП, тази
методика цели да съхрани нивата на лихвените проценти до размери, изключващи
икономически загуби на кредитора.
Отделно от увеличаването на лихвата и начислените такси с неясно основание,
експертът констатира и трайно разминаване между начислените според
погасителните планове задължения и усвояване на вноските по кредитната сметка(
л. 169- 173), в резултат на което погасените задължения са превишавали
дължимите ежемесечни вноски. Също така, въпреки явна наличност по сметката,
банката е пропускала усвояване на падеж и така без длъжника да е бил в забава е
събирала и мораторна лихва. В резултат на тези неточности, размерите на
задълженията при предоговаряне на погасителните планове са невярно установени,
като в споразумението от 4.08.2009г е договорено задължаване с 393,44евро
повече главница и недължими 740,48 евро лихви. Надвнасяне е отчетено и в при
действие на изменения погасителен план, включително и в гратисния период,
когато банката е събрала не само лихви, но и главница от внесени в повече
налични суми по сметката. Аналогични са констатациите и по второто
споразумение, с което са капитализирани надплатени лихви и недължимо събрани
такси за просрочие. При отчитане на действителния размер на задължението новата
месечна вноска е следвало да покрива не само фиксираната вече лихва, но и
по-голям обем от главницата. И в този гратисен период длъжниците са осигурявали
повече средства, усвоени от банката за още недължима главница. Съответно и в
този период лихви са събрани повече от дължимите, а при липса на забава са начислявани
такси за просрочие. Следващи капитализации и гратисни периоди не са уговаряни,
но и след последната актуализация на погасителния план до последното внасяне на
сума по сметката през януари 2014г, банката е усвоила в повече лихви, като
вещото лице установява просрочена главница едва към вноска № 104 за м. април
2015г. при надвнесена лихва от 613.71 евро и недължими такси за просрочие
230.8евро.
Съдът е възложил на вещото лице съпоставка на варианти на задълженията при
отчитане на последно договорения погасителен план, първоначалния погасителен
план без отчитане на каквито и да е изменения на лихвен процент и размер на
месечни вноски и алтернативен вариант на плана, при възприемане на договорките
за капитализация, гратисни периоди и фиксирана лихва в анексите, но въз основа
на преизчислените от вещото лице действителни размери според установеното
усвояване на недължими суми и необосновано начислявани такси. Крайните
резултати на размерите на задълженията сочат, че най-висока е стойността на
общото задължение по действащия погасителен план, а най-ниска е по
първоначалния план без зачитане на допълнително предоставяни облекчения на
клиентите на банката в поредицата анекси.
При тази съпоставка вещото лице е установило и че най-рано фактически
състав на автоматична предсрочна изискуемост (три поредни просрочени вноски) е
можело да се отчете към 21.08.15г. Въпреки, че според счетоводните записвания
на банката просрочена главница е била отчетена много по-рано, кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита изцяло предсрочно изискуем едва с нотариална покана, адресирана до
длъжника на 23.10.2017г. и връчена лично на ответницата на 01.12.2017г. (л.60).
Въз основа на така установените
факти съдът съобразява следното:
Ипотечните кредити са изключени от
специалната уредба на потребителския кредит, но не и от общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне на финансова услуга с потребител (чл. 12
от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т.
5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези
норми следва да бъдат съобразени, тъй като целта на жилищното кредитиране е
била оповестена като съхраняване и подобряване на жилище, придобито с предходен
кредит от семейство-кредитополучатели.
Няма данни жилището да е придобито за професионални интереси, напротив, при
приключване на отношенията си с клиента, банката е потърсила и открила
кредитополучателката именно на адреса на ипотекираното жилище. Съдът приема, че
потребителския характер на сделката не е опроверган.
Съдът преценява уговорките за предоставяне
на правото на банката едностранно за определя цената на кредитирането като
типично неравноправно съдържание на договора. Няма никакво съмнение, че
клаузите относно начина на определяне на БЛП и прилаганите от кредитора такси
по кредита не са индивидуално
договаряни, напротив изрично клиентите са приели да бъдат обвързвани с решенията
на самата банка без да могат да договорят нещо различно, съответно и по
отношение на тези уговорки следва да се приложат критериите за защита на
потребителите по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и тълкуването й, възприето в
практиката на съда на ЕС(C-415/11, С 226/12, C-453/10 и C-397/11) и
установената практика на националната юрисдикция по прилагане на ЗЗП, въвел в
националното ни право европейските изисквания към този тип сделки(решение
№236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по
т.д.№154/2015г. на ВКС,решение
№165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о.). В случая, и двете
уговорки, определящи стойността на банковата услуга като възнаграждението,
получавано от кредитора за ползване на заетите средства (възнаградителна лихва)
и допълнителните такси (за усвоявяне и администриране) са обявени само в
първоначални размери, без да е пояснено изобщо какви са основанията за
промяната им и по какъв начин, разбираем за потребителя, ще се формират новите
им размери. Това напълно бланкетно договаряне осуетява възможността на кредитополучателя да прецени бъдещата
финансова тежест по задължението си за връщане на кредита и позволява на
кредитора да увеличава възнаграждението си изцяло по своя преценка и то дори
при обективно обратни пазарни тенденции. Типичната характеристика на продукта за дългосрочно
кредитиране е възможността да се съобрази прогнозируема динамика на лихвените
равнища, поради което и принципното уговаряне на плаващ лихвен процент
позволява и на двете страни да минимизират рисковете от дългосрочното
обвързване, като прилагат стойности, следващи измененията на пазара. Само ако
променливите са обективно обусловени това договаряне ще може да изпълни ролята
си. В случая обаче банката е предложила на клиентите си уговорка, позволяваща
прилагане на методика, гарантираща на кредитора компенсиране на неблагоприятни
за него динамики с буферни надбавки, с което несъмнено равнопоставеността е
нарушена. Не може да се приеме за добросъвестно такова договаряне, без
съответна гаранция и за потребителя за начина, по който той ще може да се
освободи от негативни за него последици.
Съдът преценява, че без уговорките в чл. 4
т.6, чл. 7 т. 3 и чл. 13 от договора за ипотечен кредит, същественото
съдържание на сделката е налице, тъй като размерите на лихвата и таксите могат
да се възприемат така, както са уговорени първоначално. При отричане на
действието на неравноправните клаузи за изменението им, договорът може да бъде
изпълнен без това да противоречи за целите на Директивата. На осн. чл. 146 ал.
5 от ЗЗП, съдът съобразява действието на договора като сключен без посочените
уговорки, респективно и преценява изпълнението му по първоначалния погасителен
план.
Сключените анекси съдът преценява като
лишени от основание по следните съображения. На първо място, в двата анекса от
04.08.2009, и от 29.07.2010г, кредиторът
е предоставил информация за размерите на задълженията и е отчел забава на
длъжника въз основа на прилагане не неравноправните клаузи, завишаващи лихвата.
На второ място при съобразяване на начина на осчетоводяване на плащанията
установено подробно в експертизата е явно, че длъжникът не е бил в забава и
облекчението е търсено именно поради нуждата от облекчаване на клиента поради завишаването
на вноските. Отричането на действието на неравноправните клаузи отрича и
основанието на споразумението като непосредствена икономическа цел на договора.
При съпоставка на месечните вноски за
целия период, оповестени в погасителния план към последния анекс от
16.05.2013г, в който не е констатирана забава, а само е предоговорен като
преференциален лихвения процент, е
видно, че поносимите за клиентите размери от около 250 евро месечно (по първата
редакция) са нараствали преди всяко ново предоговаряне. Явно е, че клиентът е
търсил намаляване, но инициативата за промени е провокиране от увеличение, в
резултат на нищожни уговорки. Договарянето върху така установени, отчасти без
основание задължения не може да създаде ново основание. Още повече, че предложеното
от банката облекчение с гратисни периоди реално не облекчава длъжника, тъй като
макар и да е намалило неоснователно завишените лихви, все пак крайния резултат
от облекченията е по-неблагоприятен за кредитополучателя отколкото
първоначалното съдържание на договора, изчистено от неравноправните клаузи. Ако
споразумението за облекчение на длъжника не постига посочения като цел ефект,
то липсва и основанието му и съответно валидността на анексите следва да се
отрече на осн. чл. 26 ал.2 пр. последно ЗЗД.
Въз основа на тези изводи съдът възприема
като съответен на действителните уговорки между страните само първоначалния
погасителен план и варианта на изпълнението на ангажиментите на
кредитополучателя, установен от вещото лице в приложение № 3 към седма задача
от заключението. Съдът кредитира изцяло констатациите на експерта като резултат
от приложените специални знания при преценка на счетоводните записвания на
усвоените от кредитора наличности, предоставени от потребителите за обслужване
на кредита (при липса на представени от ответницата други доказателства за
плащане). Въз основа на констатациите на вещото лице съдът възприема за
доказано изпълнение от страна на
кредитора на задължението за предоставяне на уговорения кредит само до размер
от 30670лв ( без допълнителна
капитализация на лихви и такси) и насрещно редовно изпълнение на
задълженията за вноски по погасителния план до вноска № 117 вкл. с падеж
21.05.2016г. Първа забава по този план може да се отчете по вноска за
21.06.2016г.
От този момент до предявяване на иска на
20.08.2018г не са изтекли давностни срокове нито по общата, нито по кратката
давност за периодични платежи и обезщетение за неизпълнен договор ( чл. 111 б.
„б“ и „ в“ ЗЗД) , поради което възражението на ответницата в тази връзка е
неоснователно.
Към момента на отправяне на изявлението за предсрочната изискуемост обаче
несъмнено е било налице неизпълнение на задълженията за плащане на повече от 3
последователни забавени вноски, поради което към тази дата е била осъществена
хипотеза на чл. 19 от договора допускаща право на кредитора да обяви вземанията
за предсрочно изискуеми. С тази клауза
страните изрично са се отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД),
като са договорили конкретен фактически състав, при настъпване на който
кредиторът да може да лиши длъжника от преимуществата на сроковете по
погасителния план, без да е необходимо да доказва по общия ред обективна
неспособност за обслужване на плащанията. Тази договорка също принципно е
допустима при уреждане на отношения със специализирани в кредитните услуги
търговци (чл. 60 ал. 2 ЗКИ), чиято дейност изисква регулярност на разплащанията
(с оглед осигуряване и регулярност на обслужването на клиентите им по
депозитите услуги). Уговорката е в допустимо отклонение и от специалния
диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ.
Съдът съобразява задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК, с
което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва
след упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до
длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично
уговорени обективни предпоставки. Съответно на уговорката между страните, макар
да не може да отчита автоматични последици от сбъдването на условието, съдът
приема, че следва да възприеме тази клауза след като допълни към уговорената
хипотеза и императивно изискуемия субективен елемент. Съответно трансформиращ
ефект на нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока
по договора, като субективно потестативно право, установено в полза на
кредитора, следва да се приема за настъпил автоматично с връчването на
уведомлението на длъжника (т.е без да се изисква и срок за предупреждение).
В конкретния случай, с получаването на 01.12.2017г на нотариалната покана(л.60),
недвусмислено съдържаща уведомяване на длъжника за упражненото трансформиращо
право е довършен фактическия състав на
предсрочната изискуемост и от този момент са станали изискуеми и още
непадежиралите вноски за главницата по кредита.
При този извод, съдът отчита изчисленията на вещото лице по варианта на т.
7.2 (л.181) към съответните дати, като
установява, че освен плащания на главница и лихви, вещото лице не е
отчитало други начислени от кредитора вземания. Действително с оглед приетата
недействителност на клаузата за изменение на таксите, не могат да се приемат за
дължими таксите, които не са били индивидуално уговорени (месечни такси за
управление и такси за просрочие), на в
договора кредитополучателите са поели задължение да плащат годишна такса в
размер на 0.1% от непогасената главница с фиксиран падеж (21 август от всяка година след първоначалния
гратисен период). Точният размер на главница към всяка от падежните дати до
2016г не е установен по делото, но съдът може да възприеме като поне минимален
размер установената непогасена главница след вноска № 117. Кредиторът
претендира като неполучени такси от 2014г вкл., съответно за периода 2007 – 2013г на редовно обслужване на кредита
са настъпили 7 падежни дати и биха били начислени поне 7 годишни такси в сборен
размер поне 137.20евро. Тази сума следва да бъде приспадната от отчетените от
вещото лице погасявания на вноски. Така „надвнесената“ част от 70.83евро и
съответна част от 66.37 евро от лихвата по вноска № 117 следва да се зачетат като
надлежно внесени дължими суми за годишна такса за управление. След тази корекция остатъчните задължения
за главница възлизат на сбор от просрочени части от анюитетни вноски ( от № 118 до 135 по план) и
предсрочно изискуема (непадежирала по погасителен план) остатъчна главница до
общ сбор от 19 601.58 евро. Съответно
и сборната претенция на ищеца следва да
се уважи в този размер, като за горница до 25 784,65 евро претенцията е
неоснователна.
Начислената договорна лихва по вноските по плана, само с падежи преди
предсрочната изискуемост (от 21.06.2016 до 21.11.2017г. вкл.) възлиза на сбор от 2055,31евро, към които следва да се
прибавят 66.37 евро (недостигащите за пълна вноска с падеж 21.05.17г след
отчитане на таксите). Съдът преценява
претенцията на ищеца за лихви за
основателна до размера 2121.68 евро, като за горницата до 7370.67евро искането
следва да се отхвърли.
Останалите годишни такси по управление на кредита ищецът е поискал за
период 2014 – 2018г. Тъй като обаче след упражняване на право на предсрочна
изискуемост отпада възможността на кредитополучателя да продължи да се ползва
от уговорения погасителен план, то отпада и задължението му да заплаща
обслужването на кредит, който следва да се върне незабавно( по аргументи,
аналогични с тези, възприети в мотивите към т. 2 от ТРОСГТК 3/2017г ВКС).
Съответно дължими са само такси с падежни дати преди 1.12.2017г, или само за 4
години. Размерът на тези такси съдът определя по уговорката в чл. 5. т. 2 от
договора като 0.1% от установен минимален размер на непогасена главница, като
общия им сбор възлиза на 78.40 евро. В този размер претенцията за такси е
основателна, а за горница до 183,31 евро тази иск следва да се отхвърли.
Уговореното като наказателна лихва
обезщетение за забава в размер на 10 пункта над редовна лихва вещото лице е
определило само до момента на предсрочна изискуемост в размер на 182.32 евро.
За разлика от договорната лихва, чието предназначение е да възнагради кредитора
за предоставеното ползване на паричната сума (и затова не може да се дължи след
лишаване на длъжника от срока за това ползване) наказателната лихва е
договорена като обезщетение за забава и съответно следва да обезщетява вредите,
които кредитора търпи именно защото вече изцяло изискуемия кредит не се връща
от длъжника. Затова и този вид лихви, несъмнено има неустоечен характер като
уговорено отнапред по размер обезщетение за вреди от забавено изпълнение и може
да бъде търсено от кредитора наред с реалното изпълнение на забавеното парично
задължение по общите правила на чл. 79 ал.1 вр. чл. 92 ЗЗД. Доказателства за
размер на това обезщетение (определяемо според чл. 4 ал. 4 на 17,4 % от вече
изцяло изискуема главница) не са събрани, но могат да бъдат изчислени с прости
аритметични операции:
|
от дата |
до дата |
брой дни |
ГЛП +10 |
Лихва |
|
01.12.2017 |
31.12.2017 |
31 |
17.4 % |
293,70 |
|
01.01.2018 |
31.01.2018 |
31 |
17.4 % |
293,70 |
|
общо наказателни лихви върху главница от 19 601.58
евро: 587,40 евро |
||||
Вещото лице е посочило размер на законна лихва, но за период, който остава
неотносим към този вариант и съответно съдът като прилага прости изчисления въз
основа на нормативно установен размер по ПМС № 426 от 18.12.2014 г.(посочен от
вещото лице), установява следния размер
на нормирано обезщетение за забава според чл. 86 ЗЗД.
|
от дата |
до дата |
брой дни |
годишен ЛП |
Лихва |
|
01.12.2017 |
31.12.2017 |
31 |
10.00 % |
168.79 |
|
01.01.2018 |
31.01.2018 |
31 |
10.00 % |
168.79 |
|
общо законни лихви върху главница от 19 601.58
евро: 337.58 евро |
||||
Съпоставката на двата размера сочи, че неустойката надхвърля законната
лихва, но без да достига дори двукратния й размер. Така уговореното обезщетение
не може да се приеме за неоправдано високо, тъй като дори и без да доказва вреди от забавата, кредиторът би
могъл да претендира поне законна лихва, а за да изпълни функциите си не само на
обезщетение, но и на стимул за доброволно и в срок изпълнение, неустойката
несъмнено следва да поставя длъжника в по-тежко положение в сравнение с общия
случай без уговорена неустоечна клауза. Затова и размер, който макар и да
надвишава нормативно обезщетение е съпоставим с оправдана санкция за
неизпълнение, която да действа и обезпечително превантивно, без да се превръща
в източник на неоправдано обогатяване за кредитора не е несъвместим с
изискванията за добросъвестност и не представлява нито неравноправна клауза,
нито уговорка накърнявяща общоприет принцип на спправедливост (според
възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г ВКС).
Възражението на ответницата в тази връзка е неоснователно.
При отчитане на изчислената от вещото лице част от неустойката до
предсрочната изискуемост и определената от съда част след този момент до края
на процесния период 31.1.2018г общият
сбор на основателната претенция за мораторна лихва възлиза на 769.72евро. За
разлика до претендираната сума от 2427,85 евро тази претенция остава
неоснователна и следва да се отхвърли.
Съобразно паричния характер на задълженията и направеното искане, на осн.
чл. 214 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплати присъдената главница, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението за главницата.
Претенцията за поети за сметка на
кредитополучателите застрахователни премии в размер на 180,33 евро остана
недоказана в хода на процеса, тъй като нито пред съда, нито на вещото лице са
били представени съответните застрахователни полици и съответно доказателства
за внасянето от кредитора на начислените
премии за имуществената застраховка. Претенцията следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на разходите, направени от кредитора за съобщаване на цесии и
предсрочна изискуемост съдът не намира основание за възлагането им в тежест на
кредитополучателя. В сключения между страните договор липсва изрично уговаряне
на такова задължение. Като разходи за сметка на длъжниците са посочени само
евентуалните разходи по преводи и курсови разлики при изпълнение на плащанията
по усвояване и издължаване на кредита
(чл. 2 ал. 4) и разходите по учредяване и застраховане на обезпечението и
организиране на провеждането на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот
(чл. 11 т. 3). Нито заверките на книжа относно цесиите, нито нотариалната
покана за предсрочната изискуемост имат такава характеристика, за да могат
заплатените от кредитора нотариални такси за тези услуги да бъдат
„префактурирани“ на длъжника. Само по себе си уведомяването на длъжниците за
упражнено право на предсрочна изискуемост не представлява част от реализизация
на обезпечението, за да може да се признае за разноски по принудително
изпълнение, а и в самия договор страните са уговорили много по-евтини варианти
за уведомяване, за които няма данни да са били неефективни. Позоваването на общото законово правило на чл. 78 ЗЗД,
възлагащо на длъжника отговорност за разноски, направени за изпълнението на
уговорената престация е неоснователно. Визираната в този законов текст хипотеза се покрива с
уговорката по чл. 2 ал. 4 от договора, като касае разходите, направени от
страната която изпълнява, а не от тази която търси принудително липсващо
изпълнение. Претенцията за разходи, направени от кредитора е основателна само
за сумата, заплатена за подновяване на вписването на ипотеката, съответно на
конкретизираното задължение в чл. 14 ал.2 от договора. Съответно и само сумата
от 405.45лв, внесена в полза на нотариус на 20.07.2016 основателно е начислена
по сметката на длъжника и следва да бъда присъдена. Горницата до общо
претендирани нотариални такси от 1091.05лв е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По претенция за разноски:
Отговорността на направените по делото разноски съдът определя съразмерно
на основателната част от разгледаните претенции:
|
предявен
интерес |
уважен |
отхвърлен |
съотношение уважен/предявен |
съотношение отхвърлен/предявен |
||
|
евро |
лева |
евро |
лева |
лева |
|
|
|
25785 |
50430 |
19601.58 |
38337.4 |
12093 |
|
|
|
7370.7 |
14416 |
2121.68 |
4149.65 |
10266 |
|
|
|
2427.9 |
4748.46 |
769.72 |
1505.44 |
3243 |
|
|
|
181.31 |
354.61 |
78.4 |
153.34 |
201.27 |
|
|
|
180.33 |
352.69 |
|
0 |
352.69 |
|
|
|
|
1091.1 |
|
405.45 |
685.6 |
|
|
|
общо |
71393 |
общо |
44551.23 |
26842 |
0.62 |
0.38 |
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответницата следва да понесе разноски, съобразно представените по делото
доказателства за заплатени държавни такси, хонорар на вещо лице и както и
заплатеното по банков път след съответно фактуриране (л. 3,76) възнаграждение
на адвоката, представлявал страната. Установените по доказателствата за плащане
размери изцяло съответстват на неоспорения списък и възлизат на общо 6489,12лв.
Съответно на основателната част от претенциите (62%) съдът определя размер от 4023.25лв като обща компенсация за понесените от ищеца
деловодни разноски.
Ответницата не е направила никакви
разноски за защитата си, но с оглед удостовереното в писмения договор за
възлагане на адвокатска услуга с изричните съвпадащи волеизявления на страните
по упълномощителната сделка,безплатно
представителство на лице с финансови затруднения по чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗАдва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение. Минималният размер за този вид услуга възлиза на 2671.79лв,
съответно в полза на пълномощника следва да се присъди съразмерно на
неоснователната част от исковете (38%)
само възнаграждение в размер от 1015.32лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН **********
*** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от М В и Д Ш, следните парични задължения, породени
от неизпълнение на договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот
HL12567 от 17.08.2006г. и приложен към него погасителен план, както следва:
·
сумата 19601.58 € (деветнадесет хиляди
шестстотин и едно евро и петдесет и осем евроцента), представляваща сбор от
просрочени части от вноски по план с падежи от 21.06.16г. до 21.11.2017г. и остатък от ползваната
главница, изискуем след упражнено на 1.12.2017г право на предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва
върху това сборно задължение, считано от 20.08.18г до окончателно
изплащане на осн. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60
ЗКИ по посочени от кредитора банкови сметки IBAN ***7BPBI9920 ********** в
евро;
·
сумата 2121.68 € (две хиляди сто двадесет и
едно евро и шестдесет и осем евроцента),
представляваща сбор от договорни лихви, начислени по чл. 4 от същия договор като ежемесечно
възнаграждение за ползване на отпуснатата сума, формиран като части от
падежирали вноски по погасителен план за периода 21.05.16г. – 21.11.2017г., на
осн. чл. 430 ал. 2 ТЗ;
·
сумата 769.72 €
(седемстотин шестдесет и девет евро и седемдесет и два евроцента)
представляваща сбор от мораторна лихва(неустойка за забавено плащане),
начислени по чл. 4 ал.4 от същия договор
върху просрочена главница за периода 21.06.2016 г. до 31.01.2018 г., на осн
.чл. 92 ЗЗД;
·
сумата 78.40 €
(седемдесет и осем евро и четиридесет евроцента) представляваща сбор от
начислени годишни такси за управление по чл. 5 от същия договора за периода
24.03.14 – 31.01.18г;
·
сумата 405.45лв
(четиристотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща заплатени
за сметка на кредитополучателя нотариални такси като разходи по подновяване на
обезпечение, начислени по чл.14, ал.2 от
същия договор;
·
сумата 4023.25лв (четири хиляди двадесет и три лева и двадесет
и пет стотинки), представляваща направени от ищеца по настоящото дело
съдебно-деловодни разноски за държавна, такса, хонорар на вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените от същия
кредитор претенции срещу същия длъжник по същия договор, както следва:
•
за
горница над 19601.58 до 25 784.65 евро, претендирана като сбор от просрочена след предсрочна
изискуемост главница ;
•
за
горница над 2121.68 до 7 370.67 евро,
претендирана като сбор от договорни лихви,
начислени върху редовна главница за периода 21.02.2014 г. – 01.12.17 г.;
•
за
горница над 769,72 до 2 427.85 евро, претендирана като сбор от мораторна лихва(неустойка за забавено
плащане), за периода 21.06.2016 г. до 31.01.2018 г.;
•
за
горница над 78.40 до 183.31 евро, претендирана като представляваща сбор от начислени годишни
такси за управление за периода 24.03.14 – 31.01.18г;
•
за
горница над 405.45 до 1 091.05 лв. ,
претендирана като разходи по изпращане
на уведомления за цесия и за настъпила предсрочна изискуемост;
•
за плащане на
сборно вземане от 180,33 евро за заплатени за сметка на кредитополучателя
застрахователни премии за ипотекирано имущество начислени по чл. 15 от същия
договор за периода 08.09.2014 г. – 31.01.2018 г.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от М В и Д Ш, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А.Т. А., вписан в Регистър на Варненска адвокатска колегия с №
********** по сметка в Първа
Инвестиционна банка, BIC: ***:FINVBGSF, IBAN: ***,
сумата 1015.32лв.(хиляда и петнадесет лева и тридесет и две стотинки),
представляваща възнаграждение за безплатно предоставена на ответницата Д.П.Н.
адвокатска услуга, съразмерно на отхвърлените претенция на основание чл. 78 ал.
3 ГПК вр. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: