Р Е Ш Е Н И Е
Номер 144 07.11.2016 г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 05.10. Година 2016
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА С.А
К.
ДОНЧЕВА
Секретар К. Ц.
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от
съдия ИВА С.А
ВНЧХ дело номер 1218 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 76
от 14.04.2016 г., постановена по н.ч.х.д. № 261/2014 г. по описа на Старозагорския
районен съд, подсъдимият А.А.А. е признат за виновен в това, че на 11.03.2013
г. в гр. Стара Загора, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие – нападение, от което е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния, е причинил, чрез използване на тъпата част на брадва,
средна телесна повреда на И.К.А., изразяваща се в: „Открито импресионно
многофрагментно счупване на черепа теменно-слепоочно вляво. Контузия на мозъка.
Счупване на черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева мембрана.
Кръвоизлив в средното ухо вдясно. Счупване на дъгата на лявата скулна кост”,
което осъществява медико-биологичния признак – нараняване, с което е причинено
временно разстройство на здравето, опасно за живота на И.А., поради което и на
основание чл.132, ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК
и чл.54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода.
На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години и осем
месеца.
Със същата
присъда подсъдимият А.А.А. е осъден да заплати на пострадалия И.К.А. сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 11.03.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, като е
отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният граждански
иск в размера над 10 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв.
- 2
-
Недоволен от
така постановената присъда е останал подсъдимият А.А.А., който я е обжалвал в
законния срок. Жалбоподателят твърди, че горната присъда е неправилна и
незаконосъобразна и я обжалва изцяло. Моли съда да отмени обжалваната присъда,
като постанови оправдателна такава и отхвърли предявения срещу него граждански
иск по съображения, изложени в жалбата. Подробни съображения за това са
изложени и в пледоарията на защитника на подсъдимия А. – адв. С.П..
Недоволен от
така постановената присъда е останал и частният тъжител И.К.А., който я е
обжалвал в законния срок. Жалбоподателят твърди, че горната присъда е твърде
снизходителна по отношение на наложеното на подсъдимия А. наказание и
несправедлива по отношение на размера, до който е уважен гражданският иск. Моли
съда да измени обжалваната присъда, като увеличи както размера на наказанието
на подсъдимия А., така и размера на обезщетението на причинените му
неимуществени вреди по съображения, изложени в жалбата. Съображения за това са
изложени в жалбата и в пледоарията на повереника му адв. П.Х..
Окръжният
съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните
доказателства по н.ч.х.д. № 261/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд,
изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, намери за установено следното:
Жалбата на А.А.А.
е неоснователна.
Жалбата на И.К.А.
е частично основателна.
Първоинстанционният
съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно
закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени,
се подкрепят от доказателствата по делото.
Възраженията
на жалбоподателя А.А.А., че обжалваната присъда е незаконосъобразна,
необоснована и неправилна, са неоснователни и въззивният съд не може да ги
възприеме. Същото се отнася и за оплакването на жалбоподателя А.А.А., че въз
основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да приеме,
че той не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл.132, ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК и е следвало да го оправдае по това обвинение.
Първоинстанционният
съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства –
показанията на свидетелите Р.Г.А. /живееща на семейни начала с частния тъжител А./,
К. А. С./баща на частния тъжител А./, М. А. И. /сестра на подсъдимия А./, М.И.
В./очевидец/, Д.А. А. /брат на частния тъжител А./, М. А. К. /снаха на частния
тъжител А./, М.М.М.
Старозагорски окръжен
съд - 3 - в.н.ч.х.д. № 1218/2016 г.
/съседка на подсъдимия А./, А. А.А. /син на
подсъдимия А./ и А.Г.М. /майка на подсъдимия А./, съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 85/2013 г. от 22.03.2013 г., заключението на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 62-2015/2013 г. от 22.02.2015
г., материалите по д.п. № зм 213/2013 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора и
останалите писмени доказателства, като е направил правилния извод относно
съставомерността на извършеното от подсъдимия А.А.А. деяние по чл.132, ал.1,
т.2, във връзка с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Въззивният
съд изцяло възприема изложената от районния съд фактическа обстановка по
делото, тъй като същата е приета след всестранен и цялостен анализ на
посочените по-горе доказателства.
А именно, че
семейството на частния тъжител А. ***, и било известно като „Бончолии”.
Семейството
на подсъдимия А. ***, и било известно като „Ж.”.
На
11.03.2013 г. хора от рода подсъдимия А. обвинили внуците на свидетеля К. С.
/баща на частния тъжител А./, че са нарязали гумите на автомобила на А..
Стигнало се до разправия за това в двора на къщата на С..
Всичко това
било видяно от свидетелката Р.Г.А., която веднага се обадила на мъжа си –
частния тъжител А.. Той извикал братята си, с които били на работа извън
квартала и всички се прибрали с колата на свидетеля М.В..
Пострадалият
А. заедно с баща си, братята си и други роднини, въоръжени с метални пръти,
брадва и лопати, около 18 ч. същия ден тръгнали към къщата на подсъдимия А., за
да търсят отговор на това защо техните деца са обвинени за нарязването на
гумите на колата на А.. Частният тъжител и роднините му влезли в двора на
подсъдимия А. и нападнали него и неговите роднини. Там били майката, синът и
снахата на подсъдимия А. /съответно, А.М., А. А. и жена му/.
Двете
семейства започнали да се бият, като голяма част от участниците получили
различни наранявания.
По време на нападението
от частния тъжител А. и роднините му подсъдимият А. успял да вземе брадвата от
ръцете на А., да замахне срещу него и да го удари в
лявата част на главата с тъпата част на брадвата. Частният тъжител А. се
свлякъл на земята и това стреснало участниците в побоя между двете семейства. Тогава
подсъдимия А. изнесъл А. пред двора и го оставил на земята, а свидетелите Р.А.
и М.В. го откарали в “Бърза помощ”, където А. бил опериран по спешност, предвид
нанесената в областта на главата травма.
Във връзка със
случая бил образувано д.п. производство
№ зм 213/2013 г. по описа на Второ РУ”Полиция”-Стара Загора.
- 4 -
С
постановление от 19.07.2013 г. Районна прокуратура – Стара Загора прекратила досъдебното
производство, предвид на това, че установеното по делото е несъставомерно по
чл.129, ал.1 от НК, а може да се квалифицира като деяние по чл.132, във връзка
с чл.129, ал.1 от НК – причиняване на средна телесна повреда, предизвикана от
пострадалия с противозаконно действие /нападение с брадва/, като А. е действал
в състояние на афект вследствие на упражненото спрямо него нападение и това го е
провокирало да причини на А. средната телесна повреда.
В хода на
съдебното следствие пред районния съд частният тъжител А. е оттеглил тъжбата
си, подадена и срещу А. А.А. и А.Г.М., поради което производството по делото
спрямо тях е прекратено.
Видно от представеното
по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 85/2013 г. от
22.03.2013 г. /л.8 от н.ч.х.д. № 261/2014 г. по описа на Старозагорския районен
съд/, И.К.А. е получил следните травматични увреждания: „Открито импресионно
многофрагментно счупване на черепа теменно-слепоочно вляво. Контузия на мозъка.
Счупване на базата на черепа. Разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и
хемотимпано в дясно”. Черепно-мозъчната травма представлява нараняване, което
прониква в черепната кухина, а останалите увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на И.А..
Видно от
заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 62-2015/2013 г.
от 22.02.2015 г. /л.79 – л.80 от н.ч.х.д. № 261/2014 г. по описа на
Старозагорския районен съд/, във връзка с инцидента на 11.03.2013 г. И.К.А. е
получил следните травматични увреждания: „Открито импресионно многофрагментно
счупване на черепа теменно-слепоочно вляво. Контузия на мозъка. Счупване на
черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. Кръвоизлив в средното
ухо вдясно. Счупване на дъгата на лявата скулна кост”. Описаните увреждания са
от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да са получени
по време и начин, отразени в тъжбата. Откритото счупване на черепа е
осъществило медико-биологичния признак – нараняване, което прониква в черепната
кухина. Контузията и разкъсването на мозъка и обвивките му са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Възстановяването от
черепно-мозъчната травма след проведената операция е траело 6-8 месеца. След
това е предприета още една операция за изграждане на костния дефект на черепа. Счупването на дъгата на
лявата скулна кост е причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето по
механизма на счупване на челюст. На дъгата се залавя мощна дъвкателна
мускулатура. Възстановяването трае 2-3 месеца.
В мотивите
към обжалваната присъда районният съд
обстойно е обсъдил както показанията на всички разпитани по делото свидетели,
като ги е съпоставил както помежду им, така и с писмените доказателства по
делото. Още повече, че са налице и съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№
Старозагорски окръжен
съд - 5 - в.н.ч.х.д. № 1218/2016
г.
85/2013 г. от 22.03.2013 г.,
заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 62-2015/2013 г.
от 22.02.2015 г. и материали по д.п. № зм 213/2013 г. по описа на Второ РУ –
Стара Загора. Посочените писмени доказателства
кореспондират напълно с повдигнатото частно обвинение – време, място, действия
на подсъдимия А. и получени от пострадалия А. травматични увреждания.
Обстойно и
задълбочено районният съд е обсъдил противоречивите доказателства относно
основните факти, свързани с обвинението, а именно: как точно е протекла срещата
между подсъдимия А. и неговите близки, от
една страна, и пострадалия А. и неговите близки, от друга страна; кой е
започнал боя; кой какво е носил; кой кого е ударил; кой е видял случилото се.
Правилни и подкрепени от събраните по делото доказателства са изводите
на първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата между рода на подсъдимия А.
и рода на пострадалия А. е възникнал конфликт, като причина за това било
обвинението срещу внуците на свидетеля К. С. /баща на пострадалия/, че са
нарязали гумите на автомобила на подсъдимия. По-късно същия ден И.А. и негови
близки потърсили обяснение от подсъдимия А. за това, като тръгнали да се
саморазправят с него – отишли в двора на неговата къща, носейки със себе си
брадви, арматури и лопати. При възникналото физическо стълкновение между двете
групи, предизвикано от пострадалия А. и неговите близки, подсъдимият А. взел
брадвата на А. и го ударил с тъпата част в областта на главата, отляво, около
теменната част. Вследствие на този удар пострадалият А. получил описаните по-горе
травматични увреждания.
Всичко това
е довело първоинстанционния съд до заключението, че на 11.03.2013 г. в гр. Стара
Загора подсъдимият А.А.А., в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие – нападение, от което е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния, е причинил, чрез използване на тъпата част на брадва, е
причинил средна телесна повреда на И.К.А., изразяваща се в: „Открито
импресионно многофрагментно счупване на черепа теменно-слепоочно вляво.
Контузия на мозъка. Счупване на черепната основа. Разкъсване на лявата
тъпанчева мембрана. Кръвоизлив в средното ухо вдясно. Счупване на дъгата на
лявата скулна кост”, което осъществява медико-биологичния признак – нараняване,
с което е причинено временно разстройство на здравето, опасно за живота на И.А.
– престъпление по чл.132, ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК.
Възражението
на жалбоподателя А., че районният съд е нарушил разпоредбата на чл.303 от НПК,
постановявайки обжалваната присъда, е неоснователно и въззивният съд не може да
го възприеме.
С оглед на всички събрани по делото доказателства, районният съд е
направил правилния и законосъобразен извод, че подсъдимият А. е извършил
деянието по чл.132, ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1
- 6 -
от НК и че
обвинението е доказано по несъмнен начин, както беше изложено по-горе.
Районният съд е групирал гласните доказателства, с оглед съдържанието
им, и ги е обсъдил подробно, като е анализирал показанията на всеки един
свидетел и по този начин е обосновал своите изводи за приетата фактическа
обстановка за основните и решаващи изводи за това какво се е случило на
инкриминираната дата между страните по делото.
Първоинстанционният
съд е наложил на подсъдимия А. наказание, съобразено с изискванията на чл.54 от НК, като са преценени правилно обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, поради което не се налага наказанието да бъде увеличено /каквото
искане е изложено в жалбата на частния тъжител А./.
Първоинстанционният съд
подробно и задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства относно деянието по чл.132, ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК на подсъдимия А. – подсъдимият е неосъждан, но деянието
е с висока степен на обществена опасност. Районният съд правилно е преценил, че
най-справедливо е размерът на наказанието на подсъдимия А. да е над предвидения
от закона среден размер, а именно осем месеца лишаване от свобода /за
престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК наказанието е лишаване от свобода до една
година/.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и счита,
че наложеното наказание на подсъдимия А. е справедливо, законосъобразно и
правилно.
С наказание от осем
месеца лишаване от свобода лишаване от свобода за деянието по чл.132, ал.1,
т.2, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия А..
Правилна е
преценката на районния съд изтърпяването на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години и осем месеца. Въззивният съд счита, че не
са налице основания условната присъда на подсъдимия А. да бъде изменена в
ефективна, поради което не може да приеме за основателни доводите на
жалбоподателя А. в обратния смисъл.
Що се отнася до размера
на уважения от районния съд граждански иск, настоящата инстанция счита, че са
налице основания за коригиране на размера, до който е уважен, а именно – увеличаване
на същия, какво е искането на жалбоподателя А..
Първоинстанционният съд е обсъдил тежестта на преживяното от
пострадалия А., но не е взел предвид пълния размер на болките и страданията от
травмите, вида им /подробно описани в заключението на СМЕ по писмени данни №
62-2015/2013 г. от 22.02.2015 г./, характера им /физически и психически/,
процеса на възстановяването и последиците от тях.
Старозагорски окръжен
съд - 7 - в.н.ч.х.д. № 1218/2016
г.
Районният съд
е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди като
10 000 лв., като е отхвърлил гражданския иск до размера на 60 000 лв. като
неоснователен.
С оглед на
данните за претърпените от пострадалия А. травматични увреждания и предвид общия
критерий за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, окръжният съд счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва
да бъде 15 000 лв. Т.е. – размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от пострадалия А. следва да бъде увеличен от 10 000
лв. на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2013 година
до окончателно изплащане на сумата, като следва да се отхвърли гражданският иск
до размера на 60 000 лв. като неоснователен.
Въззивният
съд счита, че не са налице основания за отхвърляне на гражданския иска, каквото
искане прави и поддържа жалбоподателят А..
Жабоподателят А. излага в
жалбата си възражение срещу присъдените в полза на А. А.А. и А.Г.М. сума от
5000 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, като твърди, че тази
сума е силно завишена и не е съобразена с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тъжбата на
пострадалия А. първоначално е подадена срещу трима подсъдими – А.А.А., А. А.А.
и А.Г.М.. В хода на съдебното следствие пред районния съд частния тъжител А. е
оттеглил тъжбата си срещу А. А.А. и А.Г.М., поради което производството по
делото спрямо тях е прекратено.
Видно от
пълномощно и договор за правна помощ от 05.03.2014 г., подписани за
упълномощители и клиенти само от А. А.А. и А.Г.М., посочените лица са заплатили
на адв. С.П. сумата от 5000 лв., за да ги защитава по н.ч.х.д. № 261/2014 г. по
описа на Старозагорския районен съд /л.22 от посоченото дело/.
Тъй като
според чл.190, ал.1 от НПК, когато наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител, районният съд законосъобразно и правилно е осъдил пострадалия А.
да заплати на А. А.А. и А.Г.М. сума от 5000 лв.
В НПК липсва
разпоредба, даваща правомощия на въззивния съд /и на съда изобщо/ да ревизира
договорените суми за адвокатско възнаграждение между страните /в случая – между
подсъдими и защитник/ по надлежно сключен договор за правна защита и съдействие.
Поради това
възражението на жалбоподателя А. в този смисъл не може да бъде уважено.
Жалбоподателят А. е направил искане да му бъдат
присъдени направените от него разноски пред въззивната инстанция.
- 8 -
Видно от пълномощно и договор за
правна помощ от 05.10.2016 г. /л.19 от настоящото дело/, пред въззивната инстанция частният тъжител А. е направил
разноски в размер на 5 000 лв.
Поради това и
на основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият А. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител А. въззиваемата направените разноски по делото в размер на 5 000
лева.
Подсъдимият А. следва да бъде осъден да заплати и
по бюджетната
сметка на Старозагорския окръжен съд държавна такса върху увеличения размер на
гражданския иск, а именно – 200 лв.
При
извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно
чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира други основания за изменяне или
основания за отменяне на присъдата.
Поради
гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на А.А.А. е неоснователна, а
жалбата на И.К.А. е частично основателна. Обжалваната присъда следва да бъде
изменена, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
пострадалия А. следва да бъде увеличен от 10 000 лв. на 15 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 11.03.2013 година до окончателно
изплащане на сумата. Гражданският иск следва да бъде отхвърлен до размера на 60
000 лв. като неоснователен.
В останалата
си част присъдата следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.3 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 76 от 14.04.2016 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 261/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият А.А.А.
е осъден да заплати на пострадалия И.К.А. сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 11.03.2013 година до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля
като неоснователен и недоказан предявеният граждански иск в размера
над 10 000 лева до предявения
размер от 60 000 лева, като УВЕЛИЧАВА
размера на обезщетението от 10 000 лева на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2013 година до окончателно
изплащане на сумата, и ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск в останалата му част до
размера на 60 000 шестдесет хиляди/ лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимия А.А.А. ***, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на Старозагорския
окръжен съд държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск в размер
на 200 /двеста/ лева.
Старозагорски окръжен
съд - 9 - в.н.ч.х.д. № 1218/2016
г.
ОСЪЖДА подсъдимия А.А.А. ***, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на И.К.А. ***, ЕГН **********, направените по в.н.ч.х.д. № 1218/2016 г. по описа
на Старозагорския окръжен съд разноски в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.