№ 420
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500776 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Г. Д.
Г. с адрес в гр.Плевен, ул.“***“№*** – ответник в първоинстанционното производство по
гр.д.№6666/2019 по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №260283/08.04.2021г., с което е
уважен предявеният срещу него осъдителен иск, като е осъден да заплати на УМБАЛ
„Еврохоспитал Пловдив“-ООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
ул. „***“ №**, сумата от 2016.00лв.( две хиляди и шестнадесет лв.) представляваща
стойността на медицински изделия, вложени при извършена на 23.07.2019г. лапароскопска
интервенция, които не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет, както и разноски на
основание чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 730.64лв, регистрирана с Вх.№265363/10.05.2021г.
по регистъра на ПлРС.
Във въззивната жалба са изложени обширни оплаквания, които се
свеждат до това, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли исковата претенция на ищеца като
неоснователна.
Препис от въззивната жалба е изпратен на ответницата по същата –
1
УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“-ООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул. „***“ №**.В указания срок е постъпил писмен отговор, подаден чрез
пълномощника адв. Н. Д. от АК-Плевен, регистриран с вх.№268002/04.10.2021г. по
регистъра на Плевенски районен съд.В него се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
Страните не са заявили нови доказателствени искания.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез
процесуалните представители адв. М.Д. за въззивния жалбоподател и адв. Н.Д. – за
ответника по въззивната жалба, страните поддържат изразените становища.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства и съобрази закона и относимата съдебна практка, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от Г. Д. Г. с адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№*** – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6666/2019 по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по
делото от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение № 260283/08.04.2021г, е подадена в срок, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 6666/2019г.по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск с
правно основание по чл.82б, ал.3 от ЗЗ във вр. чл.** от ЗЗД и цена 2016.00лв., предявен от
ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) – УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“-
ООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“***“№** против
ответника( понастоящем въззивен жалбоподател) Г. Д. Г., ЕГН-***, с адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№***, за заплащане на стойността на медицински изделия, вложени при извършена
на 23.07.2019г. лапароскопска интервенция, които не се заплащат от НОИ или държавния
бюджет.
В исковата молба се твърди следното: В периода от 21.07.2019 г. до
29.07.2019 г. ответникът бил хоспитализиран в ищцовото здравно заведение
УМБАЛ“Еврохоспитал Пловдив“-ООД със седалище в гр.Пловдив по Клинична пътека
№***-„***, с голам и много голям обем и сложност при лица над 18 години.“.След
подписване на необходимото информирано съгласие и по негово желание му била
извършена лапароскопска оперативна интервенция (оперативен протокол № 800/23.07.2019
г. – *** Т-Т. Лаваж.Дренаж.). В хода на същата били използвани скъпоструващи
медицински изделия, които НЗОК не заплащала, както изрично било посочено в алгоритъма
на самата клинична пътека, съгласно която: "НЗОК не заплаща посоченото изделие –
2
Кръгови ушиватели и Линеарни ушиватели, Лапароскопски консумативи, Сонди за
йеюнално хранене, Мешове и протезни материали.“ Вложените медицински изделия при
извършената лапароскопска операция били осигурени от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“-
ООД, чрез болничната аптека, съгласно справка (Разход по ЕГН по материал), приложена
към ИЗ. На основание заповед № 36 / 29.03.2019 г. на управителя на болничното заведение,
съгласно Ценоразписа на лечебното заведение (поставен на видно място в ЛЗ и публикуван
на страницата на M3), от старшата операционна сестра бил изготвен опис на използваните
медицински изделия, с оглед издаване на фактура. Стикерите на вложените медицински
изделия били залепени на втора страница на ИЗ, а пациентът подписал Документ № 5 за
дължимите от него суми.Относно вложените медицински изделия пациентът бил
своевременно информиран, че същите не се покривали от НЗОК и следвало да бъдат
заплатени лично от него. Издадена му била фактура, ведно с опис към нея, за сума в размер
на 2 016,00 лв., без начисляване на ДДС, за заплащане по банков път. Със 3аповед № IV- РД-
13-1920/13.08.2019 г. на Директора на болницата, в лечебното заведение била разкрита
проверка, по повод депозирана от ответника Г. Д.Г. Молба вх. № 94-01-162/07.08.2019 г., с
която същият молел НЗОК да покрие разходите му в размер на 2 016,00 лв., направени в
хода на хоспитализацията му. Проверката на РЗОК-Пловдив завършила с Протокол от
20.08.2019 г, без констатирани нарушения, като от друга страна било констатирано, че към
момента липсвало правно основание вложените и описани в И316472 скъпоструващи
медицински изделия за извършване на лапороскопска операция да бъдат покрити от
бюджета на НЗОК. При това се формирал извод, че сумата следвало да бъде заплатена от
пациента.На ответника била връчена на 21.08.2019 г. писмена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 299/20.08.2019 г. В отговор пациентът депозирал в лечебното
заведение „Покана за доброволно отказване“ с вх. № 235/27.08.2019г., в която заявявал, че
отказвал да изплати дължимата от него сума в размер на 2 016,00 лв.
Петитумът е след като се установят изложените факти, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника Г. Д. Г. от гр.Плевен да заплати на ищеца
УМБАЛ“Еврохоспитал Пловдив“-ООД, сумата от 2 016,00 лв.(две хиляди и шестнадесет
лв.), представляващи вложени в хода на хоспитализацията му скъпоструващи медицински
изделия за извършената лапароскопска интервенция. Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Г. Д. Г. е подавал множество
писмени изявления, които по отделно и в съвкупност имат правния характер на писмен
отговор на исковата молба. Чрез тях ответникът изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
Първоинстанционният съд е назначил и служебен адвокат на
ответника- адв. М.Д. от АК-Плевен. Последната развива подробни съображения за
недължимост от страна на ответника на претендираната от ищеца сума.
По делото са проведени няколко открити съдебни заседания.
Ищецът е представляван от адв. Н.Д. от АК-Плевен, а ответникът от
3
адв.М.Д. от същата колегия.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието
заключение на съдебномедицинска експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното съдебно Решение №260283/08.04.2021г., с което е уважил изцяло
предявения иск, като е осъдил ответника Г. Д. Г. да заплати на ищеца УМБАЛ
“Еврохоспитал Пловдив“-ООД, на основание чл.82б, ал.3 от ЗЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД,
исковата сума.
За да постанови този резултат, съдът е приел следното:
„Съгласно разпоредбата на чл.88 от Закона за здравето (ЗЗ) преди
предприемане на лечението на един пациент медицински специалист следва да разясни на
пациента диагнозата и характера на заболяването; целите и естеството на лечението,
разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове,
свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и
нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно
повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от
лечение. Информацията следва да бъде предоставена в подходящ обем и форма, даващи
възможност за свобода на избора на лечение.
При хирургични интервенции, според нормата на чл.89 от ЗЗ
информацията по чл.88 и информираното съгласие на пациента се предоставят в писмена
форма.
От приложените на л.76 – л.79 от делото декларации, подписани от
ответника Г.Г. на 21.07.2019г. се установи, че в съответствие с разпоредбата на чл.89 от ЗЗ
е заявил писмено информираното си съгласие. Не се оспорва, че тези документи са били
подписани от ищеца, но се твърди, че в ситуацията не е имал възможност да се запознае в
детайли с предоставяната му информация. При такава хипотеза обаче за пациента
съществува възможност да заяви, че му е необходимо време за запознаване с предоставяната
писмено информация, а след като е положил подписа си възраженията му могат да бъдат
основани единствено на твърдения, обосноваващи нищожност или унищожаемост на
едностранното заявление, каквито в случая не са наведени.
Както се посочи по-горе, информацията, която нормата на чл.88 от ЗЗ
задължава да бъде предоставена на пациента е свързана с осигуряването на възможност за
избора на лечение и част от нея не е стойността на влаганите при избраното лечение
медицински консумативи. В настоящото производство се установи от показанията на св.А.
Г., че пациентът, дори при твърденията, че не е успял да прочета предоставената писмено
информация, е бил запознат с диагнозата и характера на заболяването си; с естеството на
двете възможни оперативни интервенции – лапороскопска и отворена, при което е направил
своя избор за първата, с оглед и особеностите на неговото състояние; наясно е бил с
рисковете, свързани с двата вида интервенции. Стана ясно от показанията на св.Г., че
4
пациента е знаел за необходимостта от допълнително заплащане при избраната оперативна
лапароскопска интервенция, като това не е било водещо при избора на метод на лечение.
Общата информация за необходимостта от допълнително заплащане може да се приеме като
част от тази, необходима на пациента, за да направи избора си за начин на лечение, а в
случая за избиране на оперативен метод, но Закона не изисква предварително точно
определяне на стойността на материалите, които ще се наложи да бъдат използвани при
конкретната операция и заплатени от пациента. В същото време стана ясно, че при
извършената от РЗОК-Пловдив проверка е било установено, че на информационното табло в
УМБАЛ „Еврохоспитал Плвдив“-ООД, е бил поставен за сведение на пациентите списък на
скъпоструващите медицински изделия по клинични пътеки, които не се заплащат от НЗОК.
Установи се от заключението по съдебно-медицинската експертиза, че
медицинските консумативи, чиято стойност се претендира в настоящото производство,
съответстват на вида на извършената операция и оригинала на задължително съпътстващите
ги стикери са подредени в Историята на заболяването, което обосновава извода, че са били
действително използвани – след отстраняване на стикера им те не биха могли по никакъв
начин да се използват за други оперативни интервенции. Установи се от експертното
заключение, че се касае за материали, предназначени за еднократна употреба и
представляващи задължителни консумативи при лапароскопска операция. Стана ясно също
така от заключението, че според заложения от НЗОК алгоритъм на Клинична пътека №***,
медицинските изделия, които са били използвани при операцията на ответника и чиито
стикери са залепени в ИЗ не се заплащат от НЗОК. Последната заплаща изцяло разходите за
отворена операция. При това следва да се посочи, че при използване на медицински
консумативи, чиято стойност не се заплаща от НЗОК, заплащането им от пациента е
нормативно определено – в чл.82б от ЗЗ и не зависи от финансовото му състояние.
Съгласно разпоредбата на чл.82б, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето
лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия, като осигуряването им става чрез
болничните аптеки на лечебното заведение. Регламентирано е в ал.3, че когато
медицинските изделия по ал.1 не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет,
пациентите ги заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното заведение.
Установи се в настоящото производство от представените от ищеца
фактури и стокови разписки (приложени на л.402 – л.413), съответни и на отразените
констатациии в обсъдения Протокол за проверка от 20.08.2019г. на РЗОК-Пловдив, че
вложените при операцията на ответника медицински изделия, посочени в Опис №10680 от
23.07.2019г., са били закупени от болничното заведение на цените, посочени в описа и на
които са фактурирани в издадената фактура №********** / 29.07.2019г. – общо на стойност
2 016,60лв.
При сочената нормативна уредба, закрепена в чл.82б, ал.3 от ЗЗ, в
тежест на ответника е останало да заплати стойността на вложените при операцията му
медицински консумативи, които по алгоритъма на приложимата клинична пътека не се
5
заплащат от НЗОК, и които е трябвало да бъдат вложени за осъществяване на избрания
оперативен метод – лапороскопска интервенция.
Поведението на медицинските лица или обслужващ персонал при
предоставяне на информацията за стойността на вложените при операцията медицински
консумативи може да нарушава етични правила, при изложените твърдения от разпитания
свидетел, но не представлява обстоятелство, освобождаващо пациента от заплащане на
стойността на използваните медицински консумативи. Независимо от сочената от
свидетелката ситуация, при която лице от болницата предоставило бяло листче с написана
сума, която трябвало да се плати, по делото е приложена и Декларация от 29.07.2019г. за
информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностиката и лечението на неговото заболяване (на л.72), изходяща от ответника Г.Г. и
носеща негов подпис, с която той изрично е декларирал, че бил запознат в коя клинична
пътека е включено заболяването му, както и че разходите за лечението му се заплащат от
НЗОК с изключение на скъпоструващи медицински изделия, за които НЗОК не заплаща при
посочена тяхна стойност от 2 016,60лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е
изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава и осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 016лв., представляваща стойност на медицински изделия,
използвани при направената му лапороскопска интервенция на 23.07.2019г., които не се
заплащат от НЗОК или държавния бюджет, според алгоритъма на Клинична пътека №***..
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 730,64лв., съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК, които са и действително сторени (80,64лв. за държавна
такса, 400лв. за адвокатско възнаграждение и 250лв. за вещо лице)“.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи
наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Оплакванията на въззивната страна за недопустимост на обжалваното
решение са неоснователни. Първоинстанцонният съд правилно е квалифицирал спора и се е
произнесъл по предявен допустим иск. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът е обосновал фактическите, визирани в хипотезата на правната норма, съдържаща се
в разпоредбата на чл.82б от ЗЗ. Съдът е приел иска за основателен и доказан и е уважил
същия, като е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл.82б, ал.3 от ГПК,
исковата парична сума, представляваща стойност на вложени медицински материали при
лапароскопска интервенция, разходите, за която не се поемат от НЗОК или от държавния
бюджет. Основателността и законосъобразността на изводите, касаят основателността, а не
6
допустимостта на решението.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща
към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря във същия вид.
По делото е безспорно установено, че през периода 21.07.2019г.-
29.07.2019г., въззивният жалбоподател Г. Д. Г. с постоянен адрес в гр.Плевен, е приет за
лечение при ответника по въззивната жалба – УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“-ООД – по
клинична пътека №***. На същия е извършена лапароскопска хирургична интервенция,
видно от Оперативен Протокол №800/23.07.2019г.- *** Т-Т. Лаваж.Дренаж.).
Спорен е въпросът дали въззивният жалбоподател като ответник по
иска в първата инстанция, дължи на въззиваемия, като ищец, претендираната сума за
влошени при оперативната интервенция медицински изделия.
За да формира воля по спорния въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.88 от Закона за здравето (ЗЗ) преди
предприемане на лечението на един пациент медицински специалист следва да разясни на
пациента диагнозата и характера на заболяването; целите и естеството на лечението,
разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове,
свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и
нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно
повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от
лечение. Информацията следва да бъде предоставена в подходящ обем и форма, даващи
възможност за свобода на избора на лечение.
От приложените на л.76 – л.79 от делото декларации, подписани от
въззивника Г.Г. като пациент на 21.07.2019г. се установява, че в съответствие с
разпоредбата на чл.89 от ЗЗ, същият е заявил писмено информираното си съгласие. Същият
не оспорва, че документите са били подписани от него.
От заключението на приетата от първата инстанция медицинска
експертиза, се установява следното:
С оглед съставените медицински документи, на въззивника Г.Г. е
била извършена лапароскопска операция с използване на лапароскопски троакари, през
които се вкарват необходимите инструменти. Посочените като вложени скъпоструващи
материали съответстват на вида на извършената операция и всички стикери на използваните
материали са поставени и залепени в История на заболяването (ИЗ). Използваните
материали са предназначени за еднократна употреба в индивидуална стерилна опаковка и
след тяхната употреба се унищожават по съответния ред или се използват с учебна цел за
мостри (след щателна дезинфекция). В алгоритъма на всяка клинична пътека НЗОК изрично
7
посочва кои скъпоструващи медицински изделия и материали се поемат от нея, като според
този алгоритъм. За КП №*** НЗОК не поема и не заплаща описаните като вложени в
операцията на ответника медицински изделия, а тях пациентът ги закупува от болничната
аптека. Изводът за несъмнено използване на описаните материали се прави от факта, че в
ИЗ са залепени оригиналните стикери на всички описани медицински изделия, показващи,
че дадения консуматив е отворен и използван. Касае за стикери, без които изделието няма
как да бъде допуснато до продажба и използване. Описаните медицински изделия са
задължителни консумативи при лапароскопската операция, при която се използва една
сравнително нова технология – от 30-40 години и консумативите, необходими за ползването
й са скъпо струващи. При отворена операция, за разлика от лапароскопската, не се използват
такива консумативи и всички разходи се поема от ТЗОК.
Съгласно чл.82б, ал.1 от ЗЗ,лечебните заведения за болнична помощ
са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия.
Съгласно ал.2,медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки на
лечебните заведения за болнична помощ. Съгласно ал.3,когато медицинските изделия по ал.
1 не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет,
пациентите ги заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното заведение.
Следователно, от доказателствата по делото се установява по
категоричен начин, че при извършената в лечебното заведение на ищеца
УМБАЛ“Еврохоспитал Пловдив“-ООД, лапароскопска интервенция на ответника Г.Г. по
Клинична пътека №***, са вложени съответни на операцията медицински материали,
които не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет. Видът и стойността на същите се
установява от представените Опис №10680/23.07.2019г. за закупуване от болничното
заведение и Фактура №**********/29.07.2019г. на стойност 2016.00лв. От материалите за
проверка, извършена от РЗОК-Пловдив и заключението на медицинската експертиза е
установено необходимостта и правилното влагане на медицинските изделия, чиято
равностойност се претендира.
Пред вид на горните фактически и правни съображения, ответникът
по иска Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца УМБАЛ „Еврохосхитал Пловдив“-
ООД на основание чл.82б, ал.3 от ЗЗ, исковата сума от 2016.00лв., представляваща стойност
на медицинските изделия, вложени при извършената в лечебното заведение лапароскопска
интервенция на 23.07.2019г., които не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет.
От изложеното е видно, че въззивнят съд достига до фактически и
правни изводи, които са напълно идентични с тези на първоинстанционния. Поради това
въззивната жалба на въззивния жалбоподател Г.Г. е неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено на основание чл.272 във вр. чл.271 от ГПК като валидно
допустимо и правилно, при споделяне напълно мотивите на първата инстанция.
Оплакванията, изложени от въззивния жалбоподател и неговия
процесуален представител във въззивната жалба, в хода на съдебните прения, в писмените
бележки и многобройните писмени изявления, изходящи лично от въззивника, са
8
неоснователни по съображенията, изложени по-горе.
Първоинстанционнят съд е гарантирал на страните да изявят
свободно правото си на процесуална защита. Допуснал е сочените от тях доказателства.
Положил е усилия да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора с цел да
установи действителните отношения между страните. Изводите му са обосновани и
законосъобразни.
Неизменно поддържаното оплакване за липса на материално
правоотношение между страните е в противоречие със събраните доказателства. –
Установено е, че по собствена воля ответникът е постъпил в лечебното болнично заведение
на ищеца, където е бил запознат с диагнозата и е подписал декларация за информирано
съгласие. От съвкупната преценка на доказателствата се установява възникнало между
страните правоотношение с договорен характер, по което ответникът не е изпълнил
задължението си.
Неоснователно е оплакването за неправилна квалификация на спора.
Както вече беше посочено, правилно съдът е квалифицирал иска по чл.82б, ал.3 от ЗЗ.
Ответникът Г.Г. е влязъл с лечебното заведение в договорни отношения и не е изпълнил
задължението си да заплати употребените при операцията медицински изделия. Няма
основание да се приеме, че искът е за неоснователно обогатяване, тъй като последният е
субсидиарен и с него се осъществява процесуална защита на имуществени права само
тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, а процесният случай не е такъв.
Неоснователно е оплакването за недължимост на претендирата
сума. - Приложената му терапия – лапароскопска интервенция е сравнително нов и скъпо
струващ метод на лечение, разходите за който не се поемат напълно от НЗОК или от
държавния бюджет. Експертизата е установила, че при отворените операции не използват
материалите, използвани при лапароскопските и при тях разходите се поемат изцяло от
НЗОК, но процесният случай не е такъв, тъй като операцията е лапароскопска.
Неоснователно е оплакването, че съдът е отказал назначаване на
икономическа експертиза, която да установи действителната стойност на използваните
медицински изделия. – Съгласно разпоредбата на чл.82б, ал.1 и ал.2 от ЗЗ, медицинските
изделия се закупуват от болничната аптека и съгласно ал.3 от същата разпоредба, пациентът
дължи на лечебното заведение сумата, за която същите са закупени. От представения опис и
фактура, се установява, че същите възлизат на исковата сума от 2016.00лв.
Неоснователно е възражението, че за пациента е съществувала
неяснота относно диагнозата и характера на оперативната интервенция, тъй като от
доказателствата по делото вкл. и показанията на неговата сестра се установява, че с оглед
здравословните си оплаквания сам е избрал лечебното заведение, а от писмените
доказателства се установява, че при хоспитализацията е бил запознат с метода на лечение,
видно от декларацията за информирано съгласие.
Здравословното и материалното състояние на пациента не го
9
освобождава от задължението да заплати стойността на вложените медицински материали
при конкретната медицинска интервенция по Клинична пътека №***, тъй като не
съществува нормативна разпоредба с такова съдържание. Болният е избрал иновативен
метод на лечение ( лапароскопска интервенция), при който за разлика от традиционния (
открита операция), разходите не се поемат напълно от НЗОК или държавния бюджет.
Въззивният съд не присъжда разноски в полза на въззивамия, тъй
като такива не са доказани.
Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260283/08.04.2021г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№6666/2019г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10