Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 703
гр.Русе,25.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на двадесет и седми март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на мл.прокурор Добрин Кертиков
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6507 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.132 ал.1 т.2 и чл.134 от СК.
Ищцата Н.К.Х. твърди, че от съвместното
съжителство с ответника имат двама сина, като бащата припознал само първия от
тях-Н., роден на *** г.Раздялата между родителите
настъпила през 2015 г., около година след раждането на второто дете.
Малко преди да
ги напусне, бащата взел Н., тогава на четири години, за да играят някъде мач.След като се върнало у дома, детето било силно разстроено.Разказало, че не са ходили да играят мач, а баща
му го срещнал с новата си жена.От силните преживявания
Н. получил нервен гърч.Минали седмици, докато преживее
случилото се и се успокои.
Ищцата сочи,
че ответникът живее преимуществено в Германия.Не й
помага по никакъв начин с децата.Не плаща и издръжки
за тях.Изобщо не се интересувал от по-малкото момче,
не го чувствал като свой син, не искал да го припознае.Два-три
пъти в годината посещавал Н..През лятото на 2017 г. го
взел за няколко дни.След това, вместо да го върне при
майката, го оставил при брат си в гр...., без да я предупреди. Наложило се ищцата да
ходи, за да прибере детето.През м.септември
2018 г. ответникът отново взел при себе си Н. за една вечер.На следващия ден го
върнал, като обещал отново да го посети, но не спазил уговорката.Няколко
пъти се случвало да се обажда и да казва, че ще отиде да вземе Н., но така и не
се появявал.Детето било в очакване и всеки път
страдало, че баща му не идва.
Ищцата счита,
че ответникът не се интересува особено от Н..Не му се
обажда по телефона за рождения ден.Намира, че
ответникът без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава
средства за издръжката му.
Ищцата и двете
момчета живеят при родителите на мъжа.Те не одобрявали
безотговорното поведение на последния към нея и към децата.Майката
на ответника многократно го молила да припознае по-малкия им син.Дори,
когато мъжът се връщал от Германия, родителите не го допускали да спи в
дома им.
Ищцата твърди,
че получава възнаграждение в размер около минималната работна заплата за страната.С нея трудно поема сама разходите за детето.Предвид обстоятелството, че бащата полага труд трайно
в чужбина, счита, че във възможностите му е да осигурява месечно средства за
издръжката на Н. в размер на 200 лв.
Иска от съда
да лиши ответника от родителски права по отношение на детето Н.И.Н.,
поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи и не дава
средства за издръжката му.Да осъди бащата да заплаща
за сина си, чрез нея като майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв., считано година назад от завеждане на делото, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката.Търсят се разноски за производството.
Ответникът И.Н.Н. не се явява в съдебно заседание.Назначеният
му процесуален представител оспорва исковете.
РРП считат исковете за основателени.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от У-ние за раждане № 110152/ 09.05.2011 г., издадено
от Столична община, въз основа на акт за раждане 0152 от същата дата, страните
са родители на Н.И.Н., роден на *** г.
Към настоящия момент последният е ученик в първи клас (л.5).
Ищцата
твърди, че има още един син, роден през 2014 г., чийто биологичен баща е ответника.Разпитаната по делото св.Д.Н.,
майка на последния, установява, че страните се разделили малко раждането на момчето.Синът й отказал да припознае второто дете. Впоследствие
установил връзка с друга жена.
Ищцата признава, а това се
установява и от Д.Н., че през целия съвместен живот на
страните, ответникът бил преимуществено в чужбина.В
България се връщал няколко пъти в годината за по няколко дни. След 2015 г. той не
бил допускан да отсяда в дома на родителите си.Повод
за това станал спор на улицата, при който ответникът проявил грубост към майка
си и по невнимание й счупил ръката.Д.Н. твърди, че е
подала и жалба до полицията, за да принудят сина й да промени адресната регистрация
и да не получава кореспонденцията си в техния дом.
След
раздялата на страните, ищцата и двете деца останали в жилището на родителите на
ответника.Последните я подпомагат в грижите за
момчетата и в осигуряване на средства за тяхната издръжка.Според
св.Д.Н. синът й никога не е давал такава за Н..
Ищцата признава, а това се
установява и от св.Д.Н. и св.В.Ц.,
вуйна на последната, че при връщанията си в страната,
ответникът настоявал да се вижда със сина си, водил го на разходки, вземал го
на хотел или в жилището на жената, с която живее на съпружески начала.До преди
две-три години гостували и при втората свидетелка.След
инцидента с ръката на майката, В.Ц. забранила на
племенника й да я посещава.
В исковата молба, подадена в края
на м.септември
м.г., е казано, че тогава е била последната среща между бащата и момчето.В
съдебно заседание ищцата сочи за осъществен контакт от три дни през м.октомври 2018 г. (с нейно съгласие детето не ходило тогава
на училище), а св.Д.Н. установява, че последно Н.
отсъствал от дома за повече от седмица през м.декември 2018 г.Първо
баща му казал, че ще го води в магазин ”Джъмбо”.После се обадил,че заминават за
София.Двамата прекарали Коледа съвместно в дома на новата партньорка на ответника.Последният върнал момчето при майката на
31.12.2018 г.Детето споделило, че ответникът му
подарил за празника лаптоп, но той останал в дома на съжителстващата партньорка,
за да си играе с него другия път, когато гостува там.Според
ищцата, Н. бил разочарован, че не получил обещания шах.
Ищцата е изложила твърдения, че
ответникът си позволява да говори обидни думи за нея пред детето.Св.Д.Н.
научила от внука си, че същите епитети били използвани и по неин адрес.Уточнява, че това започнало след раздялата на страните.Според ищцата, както и двете свидетелки, Н. проявява
нервност, когато се връща от срещите с ответника.Последният
му обяснявал, че не обича брат му, защото не е негов баща.Според
ищцата, агресията била насочена към нея и втория й син.Впоследствие
уточнява, че Н. имал проблеми с дисциплината и в детската градина.Търсили
помощ от психолог.Тя свързва това поведение на момчето
с появата на друга жена в живота на бащата.
Д.Н. сочи, че внукът й никога не е
отказвал да се види с ответника (това е в противоречие с изнесеното от В.Ц., според която племенницата й
споделяла за случаи, когато момчето не искало да излезе заедно с Н.).Възприемал
хотела, където двамата отсядали, като негов дом.Според
св.В.Ц., тя избягвала да разговаря с Н. за ответника,
защото детето се разстройвало и започвало да плаче, че баща му го няма.Според ищцата, повод за негативни преживявания при
момчето ставали и случаи, когато ответникът не спазвал обещанията си, че ще
отиде да го види.
Ищцата и св.Д.Н.
изнасят данни, когато бащата проявявал родителска безотговорност-обаждал се в
последния момент, че иска да се види с Н., веднъж го взел в неподходящо време и
го завел при роднина в гр...., без да се ангажира с връщането му при майката, не
съдействал да даде на последната документ за доходите си във връзка
получаването на детски надбавки, обвинявал Н.Х. за
агресията на момчето в училище, не пожелал той да го заведе на зъболекар,
когато другият родител не успял да се справи със страха на детето от манипулацията.Отправил упрек на ищцата, че не е добра майка.
В изготвения по делото социален
доклад е посочено, че по сведения на класния ръководител, Н. е общителен и
комуникира добре с останалите деца.Не проявява агресия.Уважава учителите и изпълнява това, което те му кажат.Класният ръководител споделил със социалния работник,
че майката е търсила помощ от училищния психолог във връзка с емоционалното
разстройване на детето, свързано с посещенията при бащата.
Ищцата, както и свидетелките
установяват, че ответникът редовно говори със сина си по телефона (по данни на
детето, отразени в социалния доклад, два пъти месечно).Според
Н.Х., само ответникът можел да ги търси, тъй като
всеки път ползвал различен телефонен номер. Независимо, че винаги първо се
свързвал с нея, ищцата признава, че не е счела за нужно да го уведоми, че
възнамерява да подаде искова молба, за да бъде той лишен от родителски
права.Сочи, че поради неуточнените доходи на бащата, не успяла да получи
еднократната помощ за първокласник от 250 лв., както и да взема детски
надбавки.Обяснили й, че поради липса на документи, проблемът може да бъде
решен, ако двамата нямат една и съща адресна регистрация.Ищцата преценила, че
такава промяна ще създаде допълнителни усложнения и не предприела за себе си стъпки
в тази насока.
За доходите на майката доказателства са представени на л.6 и л.42 от дело.Видно от тях, ищцата получава
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 518,66 лв.Пред социалния работник жената заявила, че има сключен
договор при месечна работни заплата от 600 лв.
При
тази фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:
Институтът
на лишаването от родителски права има защитна функция по отношение на
малолетните и непълнолетни лица и влиза в действие при възникнала опасност от неизпълнение спрямо тях на
родителските задължения, без значение дали това се дължи на виновното поведение на родителя или е
обусловено от обективни причини.При хипотезата на чл.132 ал.1 т.2 от СК следва детето да е
било лишено от родителски грижи и издръжка, които сами по себе си да
застрашават интересите му и да налагат вземането на защитни мерки.За да се приложи тази най-тежка
мярка за въздействие е нужно
да се установят сериозни нарушения на родителските задължения, които като цяло да правят
конкретния случай особено тежък.Преценката на тежестта на случая трябва да обхваща както
неговата обективна, така и
субективната му страна.Тази мярка се налага, когато родителските задължения са изцяло и
безпричинно пренебрегнати, когато родителят не се възползва от правото си на
лични контакти и не проявява интерес към низходящия.
Съдът
намира, че в процесния случай посочените предпоставки
не са налице.По делото се установява, че през
последните четири години родителите не живеят съвместно, като бащата
преимуществено пребивава в чужбина.Уточнено е обаче
също, че това положение е било такова още от раждането на Н..Единствената
разлика се свежда до това, че поради възникнал конфликт между родителите по
повод второто дете на ищцата, предпоставило и
раздялата, както и неприятен инцидент между ответника и неговата майка, при
връщанията си в страната, последният не е допускан да отсяда в дома на св.Д.Н..Влошените отношения между тях, както и негативната
нагласа на ответника по повод другия син на ищцата, са обстоятелства, които стоят
извън предмета на този спор.Не може да бъде вменен във
вина на бащата и фактът, че същият създал връзка с друга жена.По
делото не се установяват по категоричен начин наведените от ищцата твърдения
относно емоционалния срив на детето във връзка с това обстоятелство, нито съдът
намира, че може безспорно да обвърже наведените от майката доводи за наличие на агресивно
поведение у Н. с оглед осъществяваните от него контакти с другия
родител.Напротив, данните по делото сочат, а това се твърди и в исковата молба,
че детето регулярно говори с баща си по телефона, страда, когато той не спази
уговорена среща, очаква завръщанията му в страната.Ищцата
признава, а това се установява и от свидетелите, че ответникът взема сина си,
когато е в България, включително и за по седмица.В
края на 2018 г. контакти са се осъществили през м.септември,
през м.октомври и през м.декември.С оглед обстоятелството, че ответникът трайно
е извън страната, съдът намира, че бащата е положила нужните усилия и
заинтересованост, за да комуникира системно със сина си.През
този период не се твърди, че майката е осигурявала средства за издръжката на момчето.През посочените дни ответникът се е грижил за Н. и е
обезпечавал финансово потребностите му.Безспорно
поведението на бащата като родител не е на нужната висота.Безспорно
той следва да участва в по-голяма степен в грижите и издръжката на сина си, да
не го настройва към останалите членове на семейството и да не си позволява
обидни думи по техен адрес.Тези обстоятелства обаче
имат значение при разглеждане на спора за родителските права, който към
настоящия момент е висящ между страните.Ищцата
признава, че въпреки регулярните си срещи и разговори с ответника по телефона
(поне два пъти месечно), не е счела за нужно да го уведоми за настоящото дело.Съдът намира, че в конкретния случай поведението на
ответника по отношение на детето Н. не е тежко и дотолкова укоримо,
че той да бъде лишен от родителски права.Напротив,
съдът намира, че
налагането на такава мярка ще доведе до допълнително объркване и
травмиране на психиката на Н..Към негативните изживявания по повод новата
партньорка на бащата и отрицанието на последния към по-малкия брат на детето,
ще се прибави и съзнание за наличие на дотолкова непригоден родител, който е
институционално санкциониран, защото е застрашил интересите му.Съдът
намира, че това ще причини по-голяма психична травма на момчето от целения от
майката резултат да разреши свои административни и финансови проблеми, макар и
предприети в интерес на низходящия.За да стигне до
този извод, съдът е съобразил например Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр.дело № 1125/2010 г., ІV г.о., ВКС, Решение
№ 1068 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 172/2008 г., IV г. о., Решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4468/2008 г., IV г. о., Решение № 58 от 16.04.2019 г. по
г.д.№ 2931/2018 г., ВКС.Данните по настоящото дело не могат да бъдат подведени
под нито една от хипотезите, възприети при тези спорове.Искът следва да се отхвърли, като
въпросът относно присъждане на издръжка в полза на правоимащия
трябва да се разреши по висящия между страните спор за родителските права.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на Н.К.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.С. ***, срещу И.Н.Н., ЕГН **********,***, за
лишаване на последния от родителски права по отношение на детето Н. И.Н., ЕГН **********, на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК, поради трайно неполагане на грижи и недаване на
средства за издръжка на детето, както искът за издръжка в хипотезата на чл.134
от СК, като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/