№ 19053
гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110121453 по описа за 2023 година
Ищецът „Д.О.З.“АД е предявил срещу ответника З.А.Б.” АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 527,77лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба – 25.04.2023г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 23.10.2022г. ПТП в гр. С., на
паркинг на магазин К., кв. *, е изплатил сумата от 527,77лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щетите по л.а. БМВ 320i с ДК №***, застрахован по
застраховка Каско при ищеца, със застрахователна полица № ***, валидна към момента на
застрахователното събитие, както и 15 лв. ликвидационни разходи. Поддържа, че към датата
на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил с марка „Шкода”, модел „Фабия“, с ДК
№ ***, но задължението към ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана
до ответника. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.А.Б.” АД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че между него и собственика на л.а с марка „Шкода”, модел „Фабия“, с ДК
№ *** е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
както и че ищецът е заплатил сумата от 527,77лв. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, като твърди че водачът на л.а БМВ има вина за настъпване на процесното ПТП.
Оспорват се и констатираните щети по вредения автомобил да са настъпили в резултат от
процесното ПТП. При условията на евентуалност е релевирано възражение за
съпричиняване от страна на водача на л.а. БМВ 320i с ДК №***. Заявява, че заплатеното
обезщетение е в завишен размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
л.а. БМВ 320i с ДК №*** е застрахован по застраховка ГО при ответника; че автомобил
марка „Шкода”, модел „Фабия“, с ДК № *** е застрахован по застраховка Автокаско при
ищеца, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер.
По делото е разпитани водачите и на двата автомобила – Д. Д.а и И.М.
Свидетелят Г. Ш. заявява, че той е управлявал л.а. БМВ 320i, с рег. № ***. Твърди, че
на паркинг на магазин К. в кв. *, при излизане от го ударила кола от дясната задна страна на
автомобила. Свидетелят заявява, че не си спомня дали автомобилът се е движел по алеите на
паркинга или е излизал от паркомясто. Той твърди, че е карал по алеята към изхода на
паркинга на магазина, когато автомобилът му бил ударен. Свидетелят потвърждава, че той е
подписал представения по делото ДКП на л.12, под участник Б.
Свидетелят Д. К. зявявава, управлявал л.а Шкода Фабия с ДК № ***. Посочва, че е бил
участник в ПТП реализирано на паркинга на магазин К. в кв. *. Твърди, че се е движел по
алеите на паркинга, когато на едно от кръстовищата му се сблъскал с автомобил БМВ.
Твърди, че при навлизане в кръстовището е бил дясностоящ на другия автомобил, но той
вече бил навлязъл в кръстовището. Сочи, че л.а БМВ се движел с висока скорост, поради
което нямал възможностда реагира. Потвърждава, че е подписал представения по делото
ДКП. Свидетеля сочи, че се движел в момента на ПТП със скорост от около 20-25км/ч.
Когато забелязал другият автомобил, той бил на около пет метра от неговия.
По делото като писмено доказателство е прието като писмено доказателство изискано
от „К. Б.“ ЕООД енд Ко заверен препис от схема на пътни знаци и маркировки на процесния
паркинг.
Вещото лице по допуснатата САТЕ дава два възможни механизма на настъпване на
процесното ПТП, с оглед показанията на двамата водачи. Вещото лице с оглед показанията
на водача Г. Ш. и съставения ДКП предлага следния механизъм на настъпването му: На
23.10.2022 г. в град С., на паркинга на магазин К.. находящ се в кв.* на улица *, водачът на
МГ1С БМВ 320i. рег.№ ***, карайки по една от главните алеи в посока за излизане към
изхода на паркинга, бива ударен в задната дясна част (броня задна, калник заден десен и
джанта задна дясна) от идващ по същото време от дясната му страна МПС Шкода Фабия с
рег.№ ***. Отразено е в експертизата, че ако се вземат предвид показанията на Д. К.
механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 23.10.2022 г. в град С., на паркинга на
магазин К., находящ се в кв.* на улица *, водачът на МПС БМВ 320i, рег.№ ***. се движи по
една от главните алеи в посока към изхода на паркинга. По същото време от алея, дясно
разположена спрямо посоката на движение на л.а.БМВ, се движи водачът на МПС Шкода
Фабия с рег.№ ***. като на около пет метра вече навлезлият в образуваното кръстовище
водачът на л.а.Шкода констатира наличието на л.а.БМВ. като се опитва да спре, но не
овладява автомобила и между двата автомобила се реализира леко ПТП.
Вещото лице посочва, че при настъпилото произшествие са реализирани материални
щети, които за МПС Шкода Фабия с рег.№ *** са в предна габаритна част на автомобила
(предна броня, преден капак, решетка), а за МПС БМВ 320i - в задната габаритна част (задна
броня, заден десен калник, задна дясна джанта), като щетите по МПС БМВ 320i се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното пътно-
2
транспоргно произшествие. Към датата на ПТП - 23.10.2022 г. размерът на щетите нанесени
на процесиото МПС БМВ 320i, рег.№ ***. възлиза на 561.10 лв., а с включени 15,00 лв.
ликвидационни разноски -- 576.10 лв. Отразено е в експертизата, че при извършен оглед на
място на ПТП е видно, че към момента във вътрешността на паркинга, т.е. на така
образуваните кръстовища между паркоместата и алеите за придвижване към тях, няма
монтирани пътни знаци. Такива са монтирани на двете вход/изходни точки от паркинга.
Съобразно схемата и показанията на двамата водачи л.а. Шкода Фабия с per .№ ***. е бил
дясностоящ спрямо посоката на движение на л.а. БМВ 320i, рег.№ ***. Вещото лице
заявява, че по време и място л.а.БМВ е бил вече в кръстовището, в което е навлизал водачът
на л.а.Шкода. Ударът за л.а.БМВ настъпва в задната му лява част. От техническа гледна
точка водачът на л.а.БМВ не е имал възможност да предотврати настъпването на този удар.
Посочва се в експертизата, че съобразно характеристиките на мястото на настъпване на
ПТП на 23.10.2022 г. - паркинг пред магазин К., автомобилите входящи/изходящи от
паркинга, не биха могли да развиват висока скорост на движение изградената
инфраструктура, размерите на паркинга, местоположението му. наличие на пешеходни и
маневри на автомобили. Изводите ми от техническа гледна точка и след оглед на мястото са,
че автомобилите биха могли да се движат със скорост в рамките на 20-30 км/ч, която в
случая би била съобразена и безопасна скорост на движение. В района на паркинга няма
монтирани знаци указващи разрешена скорост на движение.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съдът кредитира показанията на водачите и на двата автомобила, доколкото същите
не са противоречиви по същността си и съответстват на събраните по делото писмени
доказателства - Констативния протокол, в който е отразен механизмът на ПТП-то,
съответстват и на заключението на вещото лице, поради което съдът прави извод, че
виновен за ПТП е водачът Д. К. - водачът на л.а. "Шкода Фабия". Видно от заключението на
вещото лице процесното ПТП е било непредотвратимо за водача на л.а БМВ, тъй като
същият се е намирал вече в кръстовището, което обстоятелство се потвърждава и от мястото
на което е ударен неговият автомобил. Водачът на л.а БМВ не е можел да възприеме
наличието на автомобил от дясната му страна и да осигури предимството му.
С оглед горната констатация съдът следва да се произнесе по направеното по делото
възражение за съпричинияване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
3
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на л.а БМВ да е
допринесъл за настъпване на ПТП. Горното кореспондира на заключението на вещото лице
относно невъзможността на водача на л.а БМВ да предотврати настъпването на процесното
ПТП, като следва да се съобрази и заявеното от другия водач Д. К., че се е движел със
скорост от 20-25км/ч. Установено е по делото, че уверажданията по л.а БМВ са в задната
дясна част, което обективно води до извод, че водачът на автомобила не би могъл да види
идващия от дясната му страна автомобил. Същевременно и в заключението и при разпита си
в съдебно заседание вещото лице посочва, че скорост от 20-30 км/ч е съобразена и безопасна
за движение в паркинга, поради което и доколкото и двамата водачи са се движили в
рамките на тази скорост не следва да се обсъжда наличие на нарушение.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза възлиза на 561,10лв.,
а с включени експлоатационни разходи – 576,10лв.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В експертизата са дадени два варианта за стойността на
причинената вреда – по цени на официален сервиз и по средни пазарни цени. В случая,
доколкото автомобилът е бил в гаранция той е следвало да бъде отремонтиран в официален
сервиз и тази стойност на вредите е тази, която следва да бъде възприета от съда при
определяне на дължимата от ответника сума, което прави предявения иск основателен до
пълния му размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът претендира държавна такса в размер на 50лв., депозит за изготвяне на САТЕ в
размер на 250лв., депозит за свидетел в размер на 100лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
„Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2269,22 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек
автомобил л.а. БМВ 320i с ДК №***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 23.10.2022г. в гр. С., на паркиг на магазин К., в кв. * и с включени разходи за
определянето му, заедно със законната лихва от 25.04.2023 г. до погасяване на
задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 800лв. – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5