Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четвърти
декември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14115 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ц.Г.К. срещу З. „О.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 08.05.2017
г. около 12,30 часа л.а.м. „Киа Сорентно“ с рег. № *******, управляван от Р.И.С.,
движейки се по АМ „Тракия“ в посока гр. София, нарушил правилата за движение по
ЗДвП, като в района на 31 км 700 м, поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост-дъжд, мокра настилка, губи контрол над управлявания от него
автомобил, завърта се и излиза вдясно извън пътя, като се преобръща във
водосток край пътя, намиращ се в гора. Поддържа се, че в резултат на горното е
пострадала ищцата, пътуваща като пасажер с поставен обезопасителен колан на
задна дясна седалка на автомобила. Поддържа се, че е образувано ДП № 133/2017
г. по описа на РУП-Ихтиман, пр.пр. № 529/2017 г. по описа на РП-Ихтиман.
Поддържа се, че л.а.м. „Киа Сорентно“ с рег. № ******* е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество със
застрахователна полица № BG/23/116002987947/23.11.2016 г., валидна до
22.11.2017 г. Твърди се, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, разтежение на сухожилно-мускулни
връзки на врата на шията, мекотъканна контузия на главата челно вдясно,
охлузвания по дясната предмишница и в областта на кръстта. Твърди се, че ищцата
престояла в болница два дена, през което време изпитвала постоянно главоболие и
световъртеж, гадене и повръщане, сънливост, отпадналост, повишена
светлочувствителност, раздразнителност, загуба на координацията на мускулите,
шум в ушите. Твърди се, че в резултат на травматичните увреждания на главата,
месец и половина след ПТП ищцата продължавала да изпитва замаяност, пристъпи на
световъртеж, нестабилност в походката и много силно главоболие, за което са й
поставени диагнози: нарушение на вестибуларната функция, екстезионна шийна
травма, недобре изразена реакция на депресия алфа активността. И към момента
ищцата продължава да изпитва силна болка в областта на врата, което създава
постоянен дискомфорт и пречи на пострадалата да спи в каквато и да е поза.
Движението на шията е изцяло невъзможно, като ищцата се оплаква от затруднено
дишане, загуба на чувствителност и мускулна слабост. Има загрозяващи остатъчни
белези на дясна предмишница и кръста. Страда от нарушения на съня, понижено
настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена
концентрация, раздразнителност спрямо звукови и сигнални стимули.
Поддържа се, че с молба-претенция
от 28.06.2017 г. ищцата е предявила пред ответника искане за заплащане на
обезщетение, за което е образувана преписа по щета № 0411-660-0004-2017, но
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 08.05.2017 г. на 31 км700м на АМ „Тракия“ с посока
на движение гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Киа Сорентно“ с
рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/23/116002987947/23.11.2016 г., валидна до 22.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-31.10.2017 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение определено по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.Д.,
надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Оспорва предявените искове по
основание и размер, с твърдението, че не са подкрепени с доказателства и са
прекомерно завишени по размер. Оспорва вината на водача с твърдението, че се
касае за случайно събитие. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която е била без поставен обезопасителен колан. Оспорва
механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на
причинно-следствена връзка на твърдените неимуществени вреди с механизма на
ПТП.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата чрез процесуалния си представител е депозирала допълнителна искова
молба, с която поддържа предявените искове и направените доказателствени
искания с исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си оспорвания,
възражения и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Адвокат Й.претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер.
Претендира направените по делото разноски, включително юрисконстултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 21.05.2017 г., два броя протоколи за оглед на
местопроизшествието от 08.05.2017 г., фотоалбум, намиращи се в приобщеното към
доказателствата по делото ДП № 133/2017 г. по описа на РУП-Ихтиман, пр.пр. №
529/2017 г. по описа на РП-Ихтиман, от разпита на свидетеля Р.И.С.-водачът на
автомобила, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се
установява, че на 08.05.2017 г. около 12,30 часа лек автомобил „Киа Соренто“ с
ДК № *******, управляван от свидетеля С., се е движил по автомагистрала
„Тракия“ в посока от гр. Ихтиман към гр. София, със скорост на движение в
района на местопроизшествие от около 102-103 км/ч. Преди да достигне до 31+700 км, водачът на автомобила е контролирал автомобила.
След това е настъпило изменение посоката на движение на автомобила с
отклоняване на същия в дясно и употреба на спирачната уредба, както и поради
мократа пътна настилка /наличие на стичаща се вода по платното за движение/, водачът
загубил управление над автомобила и е напуснал пътното платно. Изминал
разстояние от 93 м, при което преминал през телената мрежа намираща се от дясно
спрямо посоката му на движение и множество ниски храсти и се установява на
мястото, на което е намерен, а именно: препендикулярно на земята с предната
част забита в потока, а задната изправена и опряна в клон на дърво. Вещото лице
сочи като причина за настъпване на произшествието субективните действия на
водача.
Между страните не се е спорило, че
по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска отговорност“
при ответното дружество с полица № BG/23/116002987947/23.11.2016 г., валидна до
22.11.2017 г.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: 1.черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти: мозъчно сътресение, контузия с подкожен травматичен кръвоизлив в дясна
челна област на главата, травматична церебрастения като последица от
претърпяната черепно-мозъчна травма. Ищцата е получила и 2.множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб, както и 3.охлузвания в областта на дясна предмишница и
областта на кръста. Ищцата е провела двудневно болнично лечение. Лечението е
било медикаментозно. За множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб е проведено лечение с носене на мека шийна яка и
обезболяващи медикаменти. Установява се, че обичайният период за възстановяване
от полученото мозъчно сътресение е около 3-5 седмици, но при ищцата този период
е удължен, вследствие развилия се церебрастенен синдром. Възстановяването от
полученото множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб обичайно е в рамките на 1-2 месеца. Установява
се, че при ищцата движенията в шийния сегмент на гръбначния стълб са възможни
във всички посоки без ограничение с лека болка в крайната фаза на навеждане
назад /екстензия/.
Вещото лице установява, че при
мозъчно сътресение общо-мозъчната симптоматика е най-изразена в първата
седмица, като при ищцата най-продължителни са били световъртежа и астенията,
т.е бърза уморяемост при физическа и умствена дейност.
От заключението на комплексната
САТЕ и СМЕ се установява, че процесният автомобил е оборудван с предпазни
колани за всички седалки, както и че с голяма вероятност ищцата е пътувала с
поставен предпазен колан. Това, че ищцата е била с поставен обезопасителен
колан се потвърджава и с показанията на свидетеля С..
От разпита на свидетеля М. Х. К.-майка
на ищцата се установява, че свидетелката видяла дъщеря си след около час и половина-два
след настъпване на произшествието в болница „Св. Анна“, където пострадалата
била закарана. Ищцата била много стресирана, плачела много, много я болял врата.
Ищцата била приета в „Неврохирургия“, където болките били много сериозни, не
можела да спи, плачела, виело й се свят, повръщала. От болницата ищцата била
изписана след втория ден и лечението й продължило в къщи с непрекъснати
болкоуспокояващи. Ищцата продължила да повръща и да не може да пази равновесие.
Носела постоянно мека яка, с изключение когато се къпела и спяла. Била
изключително раздразнителна, не искала да яде, не искала да говори. Този период
продължил в рамките на два месеца, през което време 4-5 пъти ходили при невролог
в Клиника „Торакас“. След два месеца ищцата излязла за първи път пред блока,
със слънчеви очила, шапка, не повече от 10 мин. Вечерно време било ужасно-ищцата
се събуждала, викала, плачела. Към настоящия момент физически продължава да я
боли главата, като поне три пъти в седмицата е с болкоуспокояващи лекарства.
Светлина, хора я дразнят, разконцентрирана е на работа и вкъщи. Ищцата станала
страшно рязка спрямо родителите си, спрямо приятелите си, а преди била много
мила и много състрадателна. Ищцата се страхува да пътува продължително време с
кола, а когато това се налага винаги е отзад с шапка, с колан и очила, независимо
дали има нужда или не. Стегната е и гледа само напред.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 28.06.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 28.09.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 31.10.2017 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 08.05.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, както и на комплексната СМЕ и САТЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът Р.И.С. е нарушил нормата на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като е управлявал процесния
автомобил със скорост, която не е била съобразена с атмосферните условия-дъжда и
мокрото пътно платно, поради което загубил управление над автомобила и
самокатастрофирал. Безспорно не е налице случайно събитие.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по делото
доказателства ответникът не доказва възражението си за принос от страна на ищцата.
Установи се, че пострадалата е била с поставен предпазен колан /показанията на
свидетеля Сюлейманов, както и заключението на комплексната СМЕ и САТЕ/.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 30
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла сравнително леки телесни увреждания,
от които се е възстановила за срок от около 3 месеца. Претърпяната черепно
мозъчна травма е лека такава, изразяваща се в мозъчно сътресение. От друга
страна възстановителния период при ищцата е удължен от развилия се церебрастенен
синдром, но към момента няма трайни остатъчни увреждания. Ищцата е в
стабилизирано соматично и неврологично състояние. Ищцата следва да бъде
обезщетена за претърпения от нея стрес и съществуващия вследствие на
произшествието страх от пътуване в автомобила.
Не се доказаха твърдените от
ищцата увреждания: пълна загуба на съзнанието. Не се доказа, че движението на
шията е изцяло невъзможно, че ищцата има затруднено дишане, загуба на
чувствителност и мускулна слабост и че има загрозяващи остатъчни белези на
дясна предмишница и кръста, поради което за тези твърдени увреждания съдът не
присъжда обезщетение.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 28.06.2017 г., но доколкото ищцата претендира лихва от датата на
предявяване на исковата молба, то съдът присъжда лихва върху главницата,
считано от 31.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е направила разноски в
размер на 500 лв.-внесена държавна такса, от която сума и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да й заплати сумата от 250 лв.,
която е съответна на уважената част от иска-15 000 лв.
От договор за правна помощ от
10.10.2018 г. се установява, че адвокат Г. Й.е осъществявал безплатна правна
помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Г. Й.адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин и при цена на иска от 30 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 1430 лв. От тази сума на адвокат Й.следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 715 лв., което е съответно на
уважената част от иска-15 000 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 460 лв. за депозит вещи лица и свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
От общата сумата от 760 лв.,
ищцата ще следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 380 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /15 000 лв./, или ищцата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 130
лв. /380-250=130/
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 100 лв., съобразно уважената част от иска и
съобразно платената вече от ищцата държавна такса в размер на 500 лв. /600-500/
и сума в размер на 200 лв.-възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на
съда.
Съдът констатира, че с влязло в
сила определение е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаването й
от разноски, но впоследствие поради грешка е определил и изплатил депозита на
вещите лица от бюждета на съда, поради което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд 200 лв.-заплатено възнаграждение на
вещо лице от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ц.Г.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди
лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания,
които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 08.05.2017 г. на 31
км700м на АМ „Тракия“ с посока на движение гр. София, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Киа Сорентно“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/23/116002987947/23.11.2016 г., валидна до 22.11.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба-31.10.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15
000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Г. Й.Й., гр. София, бул. „*******ап.6
адвокатско възнаграждение в размер на 715 лв. /седемстотин и петнадесет лв./
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „О.” АД,
дружество учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 130 лв. /сто и тридесет лв./ разноски по компенсация.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 100 лв. /сто лв./, както и сумата
от 200 лв. /двеста лв./ възнаграждения
на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Ц.Г.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 200 лв. /двеста лв./ възнаграждения на вещи лица,
заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр Ц.Г.К.: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: