Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Ивайло Димитров
мл.с. Ивелина Симеонова
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 13599 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.04.2020
г. по гр.д. № 61800/18 г., СРС, ГО, 59 с-в е признал за установено спрямо
Р.Р.Л., ЕГН **********,***, че дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** Б, представлявано от Изпълнителния
директор К.Г.сумата
в размер на 1225, 17 лева главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 12.2014 г. до 04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2018
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 207, 28 лева лихва за периода от 15.10.2015 г. до 10.01.2018 г.,
сумата в размер на 72, 68 лева главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2018 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 14,05 лева лихва
за периода от 15.10.2015 г. до 10.01.2018 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 30.01.2018г. по ч.гр. д. № 3887 по описа за 2018 г. на СРС. Отхвърлил е предявеният
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** Б, представлявано от К.Г.- изпълнителен
директор, иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против Р.Р.Л., ЕГН **********,***, за сумата от 214,
47 лева, главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 05.2014 г. до 11.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
18.01.2018 г. до изплащане на вземането като погасен по давност. Осъдил е Р.Р.Л., ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** Б, представлявано от К.Г.- изпълнителен
директор, сумата
в размер на 1 327, 88 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата Р.Р.Л., ЕГН **********,***, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Д.Д. от САК, с адрес ***,
офис 6 в частта, в която е признато за
установено, че Р.Р.Л., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ****** сумата в размер на 1225, 17 лева
главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 12.2014 г. до 04.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2018 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 207,28 лева лихва за периода от 15.10.2015 г. до 10.01.2018 г.,
сумата в размер на 72,68 лева главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва за периода от 18.01.2018 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 14,05 лева лихва
за периода от 15.10.2015 г. до 10.01.2018 г., както и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Развитите доводи са в
две насоки, а именно за недопустимост на иска поради липса на правен интерес за ищеца от него, тъй като има
разлика в претенираните суми и тяхното
основание. Второто възражение е за липса на валидно обигационно отношение,
поради липса на дееспособност. Към момнта на
придобиване на собствеността Р.Л. е била малолетна и следователно не е
съществувала възможност за валидно
приемане на ОУ на дружеството-ищец и възникване на валидни облигационни
отношения между страните. За част от процесния период от м. май 2014г. до февруари
2016 г. Р.Л. е била непълнолетна и не е имала
правото по закон да сключва определени договори или да се задължава без
изричното съгласие на родител или законен
представител. Не е установено по делото дали Р.Л. е била собственик на
имота през целия период, посочен в исковата молба.
Ето защо, моли съда процесното
решение да бъде обезсилено и
производството по делото да бъде
прекратено, поради недопустимост на
предявения иск, а ако производството не бъде бъде прекратено, то
решението да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор А.А.оспорва въззивната жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с по реда на чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание чл.150
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че в негова
полза била издадена ЗИ от 30.01.2018 г. по ч.гр.д. №
3887 по описа за 2018 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което са били дадени указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК, което било
направено.
Ответницата Р.Р.Л., ЕГН **********, чрез назначения си по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адвакят Д.Д. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По делото е била приета съдебно-техническата експертиза, според която сградата, в която се намира процесния имот е
с непрекъснато топлоснабдяване през посочения период. Ищецът е извършвал
ежемесечни отчети на общия топломер, който е минал съответният задължителен
метрологически контрол. Дяловото разпределение е в съответствие с нормативните
разпоредби. Според съдебно- счетоводната експертиза задълженията са следните:
общия размер възлиза на сумата в размер на 1 439, 64 лева главница, 207, 28
лева лихва, за периода 15.10.2015 г. - 10.01.2018 г., както и сумата в размер
на 72, 68 лева главница за дялово разпределение и 14, 05 лева лихва, за периода
15.10.2015 г. - 10.01.2018 г.
От правна страна:
По делото е депозиран нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, т. VI, per. № 4840, нот.дело № 874 от 2003 г., от който се установява, че на 25.08.2003
г. А.С.Л., в качеството си на законен представител, майка на малолетната към
онзи момент ответница Р.Р.Л., закупила процесния недвижим имот, който станал
собственост на ответницата. Липсват данни върху имота да има учредявани други
тежести, да има учредено право на ползване или пък да е отчуждаван, нещо което
се твърди във възивната жалба, без доказателства за това. От това писмено доказателство може да се направи
извод, че ответницата, като собственик,
се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Несъстоятелно е възражението на ответницата, направено чрез назначения й
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител за липса на валидно облигационно отношение, поради липса на
дееспособност, тъй като към момента на
придобиване на собствеността Р.Л. е била малолетна и следователно не е
съществувала възможност за валидно
приемане на ОУ на дружеството/ищец и възникване на валидни облигационни
отношения между страните, а за част от процесния период от м. май 2014г. до
февруари 2016 г. Р.Л. е била непълнолетна и не
е имала правото по закон да
сключва определени договори или да се задължава без изричното съгласие на
родител или законен представител. Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за лицата и семейството, всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде
носител на права и задължения. Облигационната връзка е възникнала по силата на
законова разпоредба, а не по силата на договор, поради което не е необходимо да се установява
направено заместващо волеизявление от законен представител на малолетния или
съгласие за действия на непълнолетния собственик за сключване на договор.
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Възникването на
облигационно отношение, съответно качеството на клиент на ТЕ е обусловено единствено от
това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху
съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно
за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът
реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото
ответницата да се е възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове.
След като е установена доставката на топлоенергия,
ответницата дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само
чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната
енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането
й.
Неоснователно се явява и възражението за недопустимост
на иска поради липса на правен интерес
за ищеца от него, тъй като има разлика в
претендираните суми и тяхното основание. Като начало, така, както е
формулирано възражението, не обосновава липса на правен интерес. Освен това,
претенциите са за същите суми и в същите размери, а посочените общи фактури за
реално потребена енергия определят тези размери и търсенето на лихви. Друг е
въпросът, че ищцовото дружество неправилно счита, че погасителната давност
започва да тече един месец от издаване на общата фактура. В конкретния казус
обаче, СРС правилно е отчел възражението
за погасяване по давност на задълженията за главница за част от претендирания период-от м.05.2014 г. до
м.11.2014 г., отчитайки обстоятелството, че заявлението за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК е подадено на 18.01.2018 г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 24.04.2020 г. по
гр.дело № 61800/18г. на СРС, ГО, 59 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца “М.Е.“
ООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.