МОТИВИ към Решение №969 от 22.05.2019 г. по а.н.д.№ 6114 по описа на
РС-Пловдив за 2018 г., ХХ н.с.
Районна прокуратура –Пловдив е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание спрямо обвиняемата П.Л.П. ***, за това че :
на 28.06.2014г. в гр. Пловдив, на бул.
„Пещерско шосе", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Пунто" с per. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
-
чл.
5 ал. 1 т.
1 от
Закона за движението по пътищата, който гласи: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди";
-
чл.
20 ал. 1 от Закона за движението по пътищата. който гласи:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
конто управляват";
-
чл.
21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, който гласи: „При избиране
скоростта на движение на водача е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ... Категория В - 50 км/ч в населено място";
-
чл.
25 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (в сила от 27.06.2014г.), който
гласи: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, конто се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение";
-
чл.
42 ал. 2 т.
2 от
Закона за движението по пътищата, който гласи: „Водач, който изпреварва, е
длъжен,
.... когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея",
с което виновно, по непредпазливост, е причинила средна телесна повреда
на А.О.И., ЕГН **********, изразяваща се в травматично изкълчване на лявата тазобедрена става и
счупване на задния ръб на лявата ставна ямка - увреждания, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б" пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното постановление, като изразява становище, че същото се подкрепя от събраните събраните по делото
доказателства – голяма част от показанията на
разпитаните свидетели, както и от изготвената по делото тройна
автотехническа експертиза. По отношение на изготвената и приета по делото петорна автотехническа експертиза, представителят на РП-Пловдив изразява становище, че
различията й с изготвената по делото тройна автотехническа експертиза са незначителни и се отнасят само до поредността на третия и
четвъртия удар, настъпили при ПТП. Според прокурора
причината за възникналото пътно-транспортно произшествие се дължи както на
несъобразената от нея скорост, която в рамките на населеното място не следва да
надвишава 50 км/ч, така и на предприетата от нея маневра изпреварване по време и момент, която не е билоз безопасно за намиращите се в отсрещното платно пътни превозни средства.
Защитникът на обвиняемата адв. Д. *** счита, че обвиняемата П. е невинна, поведението й е изцяло съобразено с правилата за движение, а скоростта й на движение в деня на инцидента не е в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат. Счита, че причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие не се дължи на виновно поведение на обвиняемата, а на водача лекотоварния автомобил, който в деня на инцидента се е намирал пред нея.
В
дадената й възможност за лична защита и последна дума обвиняемата се
присъединява към казаното от своя защитник.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Досъдебно
производство № 187/2015г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, е образувано по отделени материали от досъдебно производство № 151/2015г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура гр. Пловдив.
Обвиняемата
П.Л.П., ЕГН **********, е родена на ***г***, обл. Пловдив, ул. ***, б., с б.г., със *** образование, работеща, неомъжена, неосъждана.
Обвиняемата
П.Л.П. била правоспособен водач на моторно превозно средство, с категории „В” и „АМ”. Правоспособни водачи на МПС били и свидетелите Т.И.И., А.О.И., И. Р.Г.и Я.И. К..
На
28.06.2014 г. около 19,00 часа обвиняемата П.П. управлявала лек автомобил „Фиат Пунто” с
peг. № ***, с жълт цвят, като в автомобила пътувала сама и се движила в северната част на
платното за движение на бул. „Пещерско шосе” в гр. Пловдив, в посока от изток на запад. Пътното платно в посочената
посока на движение било разделено на две пътни ленти - лява и дясна. В същото време пред нея, в същата посока на движение,
свид. Т.И.И. управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли” с
peг. № ***, който автомобил се движил по средата на северната част на платното за
движение, в лявата и дясната лента. Движението било натоварено, пътната
настилка била асфалтова, суха. Обв. П. се движила известно време зад товарния автомобил, управляван от свид. И., след което, движейки се със скорост около 82 км/ч., предприела маневра „изпреварване” на товарния автомобил „Ивеко Дейли”.
По
същото време свид. И. Р.Г.управлявал лек автомобил „Волво ХЦ90” с
peг. № ***, като се движил в южната част на платното за движение на бул.
„Пещерско шосе" в гр. Пловдив, в посока от запад на изток. Пътното платно
в посочената посока на движение било разделено на две пътни ленти - лява и дясна. Свид. Г. се движил в лявата лента на южната част на платното за движение, срещу
лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от обв. П.. В автомобила със свид. Г. пътували свид. А. М. и свид. Д.С..
Свид.
А.О.И. управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” с
peг. № ***, с червен цвят, по южната част на платното за движение на същия път, в
посока от запад на изток, зад лекия автомобил „Волво ХЦ90”.
По
същото време свид. Я.И. К. управлявал лек автомобил „Субару” с
peг. № ***по южната част на платното за движение на същия път, в посока от запад
на изток, зад лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от свид. И.. Със свид. К. в лекия автомобил „Субару” с
peг. № ***пътувал свид. Б. Г. с двете си деца. Лек автомобил „Волво ХЦ90” с
peг. № ***, лек автомобил „Фиат Пунто" с peг.
№ *** и лек автомобил „Субару” с
peг. № ***, се движили в колона, един след друг.
Обв. П., при предприетата от нея маневра „изпреварване” на движещия се пред нея товарен автомобил „Ивеко Дейли”, при движение на управлявания от нея лек автомобил „Фиат Пунто" - жълт със скорост около 82 км/ч., след отклоняването наляво, не успяла да осъществи контрол върху
управлението на автомобила и да го задържи в полагащата й се северна част от
платното за движение, навлязла в южната част на платното за движение, където
настъпил първият удар между управлявания
от нея лек автомобил, в предната му лява част, и в лявата страна на лекият автомобил „Волво Х1Д90” с
per. № ***, управляван от свид. Г..
След
така настъпилият първи удар лекият автомобил „Фиат Пунто” с
peг. № ***се отклонил надясно и продължил движението си в същата посока, като
попаднал в коридора на движение на лекия автомобил „Фиат
Пунто” с
peг. № ***, управляван от свид. А.И.. С предната си лява част лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от обвиняемата, се ударил в предната лява част на лекия
автомобил „Фиат Пунто", управляван от свид. И..
Вследствие
на настъпилият удар между лекия автомобил „Фиат Пунто”
-
жълт, управляван от обв. П. и лекия автомобил „Фиат Пунто”
-
червен, управляван от свид. И., лекият автомобил „Фиат Пунто" -жълт се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, със
задната си част навлязъл в северната част на платното за движение, където в
този момент се движел товарния автомобил „Ивеко Дейли". Между двата
автомобила настъпил удар, в задната лява страна на лекия автомобил „Фиат Пунто”- жълт и в лявата страна на товарния автомобил „Ивеко Дейли”.
След
удара на лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от свид. И. с л.а. „Фиат Пунто” жълт, управляван от П., променил посоката си на движение, завъртял се в посока обратна на часовниковата стрелка и попаднал в коридора на движение на лекия
автомобил „Субару” с
peг. № ***, който го застигнал с екстрено задействана спирачна система. При
застигането лекия автомобил „Фиат Пунто”, управляван от свид. И. бил ударен в лявата си страна - преден ляв калник и предна лява врата, от движещиятсе след него лек автомобил „Субару”. Ударът бил кос и не могъл да бъде избегнат. След този удар лекия
автомобил „Фиат Пунто” с
per. № ***, управляван от свид. И., променил посоката си на движение, като се е
завъртял частично в посока на часовниковата стрелка и се е установил на място.
След
удара с т.а. „Ивеко” лекият автомобил „Фиат Пунто”, управляван от обв. П. отново се завъртял и попаднал частично в коридора на движение на лекия автомобил „Субару” с
peг. № ***и по този начин настъпил последният пети удар между тях, който бил в предната дясна част на лекия автомобил „Фиат Пунто”
- жълт
и в задната лява част на лекия автомобил „Субару”.
За
настъпилото пътнотранспортно произшествие бил подаден
сигнал и на мястото пристигнали екипи на ЦСМП и Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Пловдив. Водачите на моторните превозни средства,
участници в ПТП, били тествани за употреба на алкохол, като резултатите били отрицателни. Обв. П. и свид. А.И. били откарани в УМБАЛ „Св. Г.”***, където им била оказана медицинска помощ. На местопроизшествието бил
извършен оглед от разследващ полицай при Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Пловдив. За случая било образувано досъдебно
производство.
Така
описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото устни доказателства - показания на разпитните в хода на дъсдебното производство свидетели И. Р. Г., А.И. М. и Д.Е.С., А.О.И., Я.И. К., Б. В.Г., Т.И.И., Ф.Б.И., обяснения на обв. П. пред съда ,
както и писмените доказателства по
делото - съставените протоколи за разпити на свидетели, справка за
съдимост на обвиняемата, изготвените по делото автотехническа експертиза,
допълнителна автотехническа експертиза, повторна автотехническа експертиза,
тройна автотехническа експертиза, петорна автотхенчиска експертиза, химическа експертиза, съдебномедицински
експертизи, съдебнооценителна експертиза.
Установява
се от обясненията на обвиняемата П., че на процесната дата управлявала л.а. „Фиат” Пунто жълт.
Установява
се от показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели И. Г., А. М. и Д.С., че и тримата се движели в л.а. „Волво”, управляван от И. Г..
Установява се от показанията на св.
А.И., че на процесната дата управлявал л.а. „Фиат Пунто” червен, който слез изпреварване се движел пред л.а. „Субару” и зад л.а. „Волво”.
Установява се от показанията на св.
Я.К., че в деня на инцидента управлявал л.а. „Субару”, в който пътувал св. Б. Г. и две деца.
От показанията на св. Т.И., дадени в хода на досъдебното производство се
установява, че в деня на инцидента управлявал л.т.а. „Ивеко Дейли”, а в него се возел и Ф.Б.И..
От
показанията на св. И. Г., А. М. и Д.С., както и тези на А.О., Я.К. и
Б. Г. се установява, че в южната част на платното за движение на бул. „Пещерско шосе” в гр. Пловдив, в посока от запад на изток се движели в следната
последователност л.а. „Субару», л.а. „Фиат Пунто” червен , л.а. „Волво”, последната кола в редицата била л.а. „Субару” , а начело се движел л.а. „Волво”.
От
показанията на св. И. Г., А. М., Д.С.се установява, че на процесната дата л.т.а. „Ивеко Дейли” се движел в северната част на платното за движение на бул. „Пещерско шосе” в гр. Пловдив, в посока от изток на запад, а зад него се движела обвиняемата П., която управлявала л.а. „Фиат Пунто” жълт. В тази връзка са и показанията на св. Т.И. и Ф. И., а също и на обвиняемата П., дадени пред съда.
С оглед разположението на л.а. „Волво” на пътното платно, съдът приема, че
измежду тримата пътуващи в посоченото МПС с по-добра видимост бил св. И. Г. и А. М. в сравнение със св. Д.С., доколкото от показанията на тези трима сивдетели
се установява, че св. С. стоял на задната седалка.
В дадените в досъдебното производство
показания / л.65 вкл. гръб, том първи, л.43, том трети / водачът на л.а. „Волво” св. И. Г. посочва, че се движел в лявата лента, а срещу него в насрещното платно, в средата му, се движел л.т.а. „Ивеко”. Изведнъж, когато бусът приближил към тях, зад него изскочил „Фиат Пунто” жълт и навлязъл в неговата лента за движение, т.е. на л.а. „Волво” и го ударил. Свидетелят не видял жълтото Пунто да дава митач, а директно изскочило зад буса. След това свидетелят Г. рязко завил волана, за да избегне удара от идващия л.а. „Фиат Пунто” жълт.
В
съответствие с неговите показания са и тези на св. А. М. /л.66 л.65 вкл. гръб, том първи, л.46 том3/. Св. М. посочва, че стоял на предна дясна седалка до шофьора - св. Г.. Автомобилът според св. М., управляван от св.Г., се движел с ниска скорост. Срещу тях първоначално установил в лява лента, че
се движел бял бус, а именно л.т.а. „Ивеко”, когато приближили задницата на буса, видял как жълтото Пунто тръгва към тях, което накарало водача на „Волво” веднага да навие волана наляво. Преди да види Пунтото свидетелят посочва, че не
видял и не чул сблъсък.
В
същата насока са и показанията на св. Д.С./ л. 68, том първи, л.49 том трети/, според показанията на когото срещу тримата свидетели във Волвото в средата на платното се движел
белият бус. В следващия момент, малко преди да се разминат с буса, видял как „Пунтото” излиза зад буса, опитвайки го да изпреварва.
И тримата свидетели посочват, че
бусът се движел направо, без да прави маневри, движел се в средата на платното,
застъпил и двете ленти, когато изскочило жълтото „Пунто”. Всички свидетели са категорични че „Фиат Пунто” жълт се е появил внезапно, неочаквано, както за тях самите, така
и за водача на л.т.а „Ивеко”.
В тази насока са и част от показанията на св. А.О.И./л.81, т първи, л.35, т.3/, водач на л.а. „Фиат Пунто” червен, движещ се зад л.а. „Волво”. Според този свидетел бусът се движел направо без да прави
маневра, в посока изхода към града. Според свидетеля, т.а „Ивеко” приближавал, когато л.а. „Фиат Пунто” жълт тръгнал да изпреварва, излязъл зад буса, след което бусът кривнал
наляво. „Фиатът” също кривнал наляво, притеснявайки се, че ще се удари в буса.
В съответствие с показанията на св.И. са и обясненията на П. пред съда, според които в момента, в който се изравнила с буса, бусът
кривнал, тя се уплашила, мислела, че бусът ще я удари вдясно.
В тази връзка съдът взе предвид и показанията на св. Т.И.И./ л.28, т.3 от досъдебното производство/, според които показания непосредствено пред л.т.а. Ивеко нямало други автомобили. В този
момент автомобилът му бил позициониран повече в дясната лента за движение, което означава, че първоначално той не се е опитвал да засича л.а.
Фиат Пунто жълт или да не му даде възможност да го изпревари. Причината да се
движи така на платното за движение според свидетеля била, че имало дърво,
храсти отдясно на пътя и затова автомобилът бил изнесен. След това усетил удара. Когато навлязъл леко в другата лента, нямало друга кола.
Известно разминаване между противоречията на св. Г., М. и И. се съдържа в показанията на св. Д.С. /л.48, т.3 от досъдебното производство/, който посочва, че му се сторило, че шофьорът на л.т.а „Ивеко” леко трепнал от появата на л.а. „Фиат Пунто” жълт, сякаш се стреснал, че някой тръгва да го изпреварва и му се сторило, че преди Пунтото да удари
л.а. „Волво”, то се ударило първо в буса, но не бил сигурен. Съдът дава вяра на показанията на св. И. Г. и А. М., доколкото същите са еднопосочни, последователни и непротиворечиви. В съответствие са с показанията и на св.И.. Двамата свидетели Г. и М. са се движели най-отпред в автомобила и най-добре са
имали възможност да възприемат случилото се. Показанията на Св. Д. С. се отличават с известна несигурност, не са с такава степен на
категоричност, а и самият свидетел С. е пътувал в задната част на л.а. „Волво”, поради което възможността му да възприеме правилно какво се случва на
пътя, е била по-ограничена от тази на другите двама свидетели- М. и Г..
Известни противоречия в това дали е
имало първоначален сблъсък между л.а. „Фиат Пунто” жълт и л.т.а. „Ивеко” съществуват и между показанията на св. И. Г. и Анг. М. от една страна и показанията на св. И. /л. 36 , т.3 от досъдебното
производство/ от друга. Св. И. посочва, че л.а. „Фиат Пунто” жълт започнал да се движи
приплъзвайки, плъзгал се наляво към тяхната лента. Показанията на св. А.И., че видял „Фиат Пунто” да се приплъзва не дават основание да се приеме, че е имало сблъсък
между л.т.а. „Ивеко” и л.а. „Фиат Пунто” жълт, посоченото от свидетеля приплъзване е резултат от предприетата рязко наляво маневра от страна на водача на л..а Фиат
Пунто жълт, за което сочат в показанията си св. А. М. и И. Г., а също и в обясненията си обв.П.. В съответствие с тези изводи на съда са и показанията на св. Ф. И. / л.31, том 3 от досъдебното произвдоство/ в които посочва, че лекотовораният автомобил се движел на първото платно, и не усетил първоначално някакъв сблъсък.
Така от показанията на св. И. Г., А. М., Д.С. , Т.И., Ф. И. се установява, че бусът се е движел
направо без да прави маневра, след което изскачайки зад него л.а. Фиат Пунто жълт се блъснал в л.а.Волво.
Това, че в показанията на св. И. /л. 35, т.3, 81, т.1 от досъдебното производство/, се твърди,
че не възприел първия сблъсък между „Волвото” и л.а. „Фиат Пунто”, за разлика от св. М., Г. и С., които са категорични, че
сблъсък между тях и л.а. „Фиат Пунто” жълт е имало, се дължи на това, че сблъсъкът между л.а. „Фиат Пунто” жълт с л.а. „Фиат Пунто” червен е бил значително по-силен от този между л. а. „Фиат Пунто” жълт и л.а. „Волво”. Тези изводи съдът направи както от показанията на св. М., Г. и С., според които никой от тях тримата не е пострадал, поради бързо предприетата от св. Г. своевременна маневра, така и от показанията на св. И., който след удара с л.а. „Фиат Пунто” жълт твърди, че нищо не си спомня.
Така следващият удар втори по ред удар е настъпил между л.а „Фиат Пунто” жълт и л.а. „Фиат Пунто” червен и данни за него се съдържат основно в
показанията на св. А.И. /л.36,т.3 от досъдебното производство/, според които автомобилът влязъл в неговата лента.
Данни за третия и четвъртия удар се
съдържат в показанията на св. Я.К. /л.70, т.1,
л.51, т.3/ и Б. Г. /л.74, т.1, л.54, т.3/, дадени в досъдебното производство. Според свидетеля К. му се сторило, че преди да се насочи към л.а. „Фиат Пунто” червен, жълтото „Пунто” или било с вече вдигната задна част или едва след удара с червеното „Пунто , жълтото се било вдигнало на предни гуми, както и
дошло приплъзгайки се и тогава настъпил удар. Съдът взе предвид и показанията на св. Г., според които въобще не разбрал откъде изскочил „Фиат Пунто” жълт. Обстоятелството, че преди сблъсъка червения „Фиат” и „Субаруто” е изскочил жълтият автомобил и е бил възприет от двамата свидетели, като единият си спомня дори, че се движел с вдигната дясна част, дава основание да се приеме, че
преди да се блъсне л.а. „Фиат Пунто” червен и л.а. „Субаро” е настъпил сблъсък между л.а „Фиат Пунто” жълт и л.т.а. „Ивеко”. В тази връзка съдът взе предвид и заключението на петорната
автотехническа експертиза , в която се изясняват причините, при които се получава движение на предни гуми с вдигната задна част, което се е случило с л.а „Фиат Пунто” жълт .
След това и отново от показанията на св. К. е настъпил и петият последен удар между л.а. „Фиат Пунто” жълт и л.а. „Субару”.
Във връзка с направените изводи за
поредността на ударите съдът взе предвид и изготвените по досъдебното производство автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза и изготвената в хода на съдебното следствие петорна експертиза., също и тройната и повторна такива от досъдебното производство.
Според
заключението на първоначалната автотехническа експертиза са настъпили следните удари – първия удар между л.а. „Фиат Пунто” жълт , управляван от обв. П. и между л.а. „Волво”, управляван от св. И. Г.. Първият удар е настъпил в лявата лента от северната половина на платното за
движение, а именно лентата за движение на л.а „Волво“. Като ударът е в предна
лява страна на л.а „Фиат Пунто” жълт и в лявата страна на л.а
„Волво“. Вторият удар е между лек автомобил „Фиат Пунто“ жълт в предна
лява част и лек автомобил „Фиат пунто“ червен, също в предна лява част. Третият
удар е между „Фиат Пунто” жълт - в задна страна на същия и товарен автомобил
„Ивеко“ в лява страна на същия. Четвъртият удар е между лек автомобил „Субару“
в предната част на същия и лек автомобил „Фиат Пунто“ червен - в лявата страна
на същия. Петият удар е между лек автомобил-„Фиат Пунто“ жълт - в задната
страна на същия и в лек автомобил „Субару“ в задна лява страна на същия. В
същата поредност са посочени и ударите,
описани и в петорната експертиза.
Според изготвената тройна
експертиза поредността на ударите е същата като при автооценителната /първоначалната/ експертиза и
петорната такава, като разликите са само в четвъртия и третия удар, т.е. според нея сблъскът е настъпил между л.а. „Фиат Пунто” червен и „Субару”/трети/, а след това между „Фиат Пунто” жълт и т.а. „Ивеко” /четвърти/. Съдът не кредитира тази експертиза в коментираната част, доколкото същата не кореспондира нито с показанията на св. К. и Г., нито е съобразена с резултатите от огледа на т.а. Ивеко и л.а. Фиат Пунто жълт и нанесените
увреждания. Според свидетелите жълтото Пунто се е движело , Пунтото се е повдигнало от земята и при завъртането му е настъпил удара
с т.а. Ивеко.
За изясняване на този момент
допринасят както допълнителната автотехническа експертиза, така и изготвената и приета в хода на съденото следствие петорна такава, които съдът кредитира. Според тези две експертизи контактът между л.а. „Фиат Пунто” и л.т.а „Ивеко” е настъпил след прилагане върху л.а. „Фиат Пунто” на външна сила, която го е надигнала. Такава външна сила най-вероятно
е друг автомобил , с който л.а. „Фиат Пунто” е встъпил в удара и е предхождащ удара между л.а. „Фиат Пунто” жълт и л.т.а. „Ивеко”. По делото има данни, че предходния сблъсък на л.а.. Фиат Пунто жълт е с „Фиат Пунто” червен, бил е челен и при такъв удар задната
част на автомобила се повдига от земята и по време на завъртането е настъпила удара с л.т. а. „ Ивеко Дейли”.
Според изготвената петорна
експертиза поредността на ударите е както следва : първи удар
между л.а „Фиат Пунто” жълт и л.а.
„Волво”, втори удар между л.а. „Фиат
Пунто” жълт и л.а. „Фиат Пунто” червен, трети удар между л.а. „Фиат Пунто” жълт и т.а. „Ивеко Дейли”, четвърти удар
между л.а. „Субару Легаци” и „Фиат Пунто” червен, пети удар между
л.а. „Фиат Пунто” жълт и л.а. „Субару Легаци”. Според същата експертиза
скоростта на превозните средства е както следва : л.а. „Фиат Пунто” жълт 86,38 км/ч, в момента на
удара с л.а. „Фиат Пунто” червен и минимална скорост в
начало на маневра изпреварване на л.т.а
„Ивеко Дейли”около 78,35 км/ч., л.а. „Волво” – около 63,48 км/ч, л.а. „Фиат
Пунто” червен около 63,48 км/ч, л.а.
„Субару Легаци” около 66,10 км/ч., л.т.а „Ивеко Дейли” при движение в колона с л.а. „Фиат Пунто” жълт, преди ПТП-то около 78,35 км/ч, при застигане от л.а. „Фиат
Пунто” жълт, преди ПТП-то около 50 км/ч.
Във връзка с поредността на
настъпилите удари съдът кредитира автотехническата, тройната / с изключение на
поредността на третия и четвърти удар/ и петорната експертиза, тъй като са
обективни и в съответствие на показанията на разпитаните свидетели – Т.И., И.Г., А.М., Д.С.,
А. И., Я.К., Б.Г..
Според изготвената по досъдебното
производство повторна авто-техническа експертиза пътнотранспортното
произшествие са настъпили пет удара в следната поредност : първи страничен
между л.т. а. „Ивеко Дейли” и л.а. „Фиат Пунто” жълт, втори кос и приплъзващ между
л.а. „Фиат Пунто” жълт и л.а. „Волво”, управляван от обв. И. Р. Г., трети – преден ексцентричен между л.а. „Фиат Пунто” жълт и л.а. „Фиат Пунто” червен, четвърти между л.а.
„Субару” и л.а. „Фиат Пунто” червен, пети между л.а.
„Субару” и л.а. „Фиат Пунто” жълт.
Според тази експертиза л.а. „Фиат Пунто” жълт се
разминава с л.т. а. „ Ивеко Дейли” В резултат на страничния удар водачът на л.а. „Фиат Пунто” жълт губи
управлението и навлиза в платното за насрещно движение, и с кос и приплъзващ
удар се удря в лек автомобил „Волво”. След като се приплъзва по лявата странична част на л.а „Волво”,
л.а. „Фиат Пунто” жълт се удря в предната лява част на движещия се
технически неправилно, на малка дистанция от л.а. „Волво” , л.а. „Фиат Пунто”
червен. При разделянето на двата автомобила в л.а. „Фиат Пунто” червен се удря
л.а. „Субару”. Съдът не кредитира повторната автотехническа експертиза, тъй като тя не
кореспондира с показанията на Т.И., И.Г., А.М., Д.С.,
А. И., Я.К., Б.Г.. Както се изясни вече л.т.а. „Ивеко” първоначално се е движел направо, без да прави
маневри, не е имало даден сигнал от обв. П. за изпреварване и появата й е била внезапна за водачите на л.а.
„Волво” и л.т.а. „Ивеко”. По същите съображения не кредитира и изготвената по досъдебното
поризводство автооценъчна експертиза по отношение причините
за пътнотранспортното произшествие, доколкото според съда л.а. Фиат Пунто неочаквано за л.т.а. Ивеко и
насрещно движещите се автомобили и непреценявайки и невъзможността да извърши
изпреварване е попаднала в лявата лента за движение, за което сочат св. И.Г., А.М., Д.С., Т.И., Ф. И..
Относно механизма и причините за настъпване на произшествието съдът кредитира изготвената по делото тройна експертиза, според която основната причина за настъпилото ПТП е движението на л.а.
„Фиат Пунто” жълт, управляван от обв. П. със скорост 82 км/ч, която след предприета от нея маневра изпреварване на л.т.а „Ивеко” с по-ниска скорост не успяла да осъществи контрола на управлението, след което напуснала лявата лента на движение. В тази връзка съдът взе предвид показанията на най-близко стоящите до л.т.а „Ивеко” свидетели, както и на водача на самия л.т.а. „Ивеко”, а именно И., И. Г., А. М. и Д.С..
Съдът кредитира и изготвената по делото петорна експертиза и то посочения в нея първи механизъм. По отношение на втория възможен, но по-малко вероятен механизъм, съдът с оглед дадените показания на св.И., Г. и М. не приема, че водачът на л.а. „Ивеко” е правел какъвто и да е опит да засича л.а. „Фиат Пунто” жълт, при което водачът на л.а. „Фиат Пунто” променила траекторията си. Посочените свидетели посочват единствено за внезапно, неочаквано от
никого от тях изскачане на „Фиат Пунто” жълт, без даден сигнал от страна на водача на л .а. „Фиат Пунто” жълт.
Предвид изложеното съдът приема, че лекият автомобил, управляван от П. е предприел маневра „изпреварване” и когато е достигнал до товарния автомобил „Ивеко”, водачът му е отклонил наляво, водачът на „Фиат Пунто” жълт също е реагирал наляво и е навлезнал в насрещната лента за движение.
И в тройната и в петорната
експертиза е посочено, че високата скорост, при която е управлявала П. е била причина тя да не може да
предотврати настъпилото ПТП. Така ако се е возела със скорост по-ниска
от 50 км/ч, П. не е щяла да настигне въобще л.т.а „Ивеко”. В тази връзка следва да се отбележи, че скоростите на останалите
автомобили, които също са били в насрещното и са били високи над 50км/ч, нямат
значение за настъпилия резултат на пътя, доколкото всички останали са вследствие на първия удар, а по-ниската
скорост ще доведе до по-малък размер на причинените вреди, но няма и да ги
изключи въобще.
В
резултата на предприетите несъобразени маневри и високата скорост П. е причинила и са настъпили посочените в съдебномедицинската експертиза
травматични увреждания. Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експетиза на свид. И. били причинени травматично изкълчване луксация на лявата тазобедрена става, счупване на задния ръб на лявата ставна ямка, което е
наложило извършването на две оперативни интервенции. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и отговарят по начин и време да са възникнали при
настъпилото пътно-транспортно произшествие - в купето на лекия автомобил. Описаните травматични увреждания са
причинили трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от
един месец.
В
хода на разследването е била изготвена съдебно-медицинска експертиза и на обв.П.. В заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза са посочени подробно
травматичните увреждания, причинени на обв. П. при настъпилото на 28.06.2014 г. пътнотранспортно произшествие.
Била
е назначена и изготвена химическа експертиза с оглед установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на свид. И., като от заключението на експертизата се установява, че в изследваната
проба от кръв на свид. И. не се установило наличие на алкохол, такава е назначена
и изготвена и за П. и резултатите от нея са същите.
В
хода на разследването е назначена и изготвена съдебна оценителна експертиза с
оглед установяване на имуществените вреди по л. а. „Фиат Пунто" с per. № ***, от чието заключение се установява, че общата стойност на
имуществените вреди е в размер на 2210 лева.
Назначена
е и е изготвена съдебна оценителна експертиза с оглед установяване на
имуществените вреди по л. а. „Субару" с per. № ***, от чието заключение се установява, че общата
стойност на имуществените вреди е в размер на 1770 лева.
Съдът
кредитира изготвените съдебномедицински, съдебнооценителни, химически
експертизи, намира същите за обективни, отговарящи на всички посавени въпроси,
изготвени от компетентни лица.
същите допринасят за изясняване на развилата се ситуация на пътя на процесната
дата.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът направи следните правни изводи:
Обвиняемата е извършила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. на 28.06.2014г. в гр. Пловдив, на бул.
„Пещерско шосе", при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Фиат Пунто" с peг. № ***е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно: - чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, който гласи: „При избиране скоростта на движение на водача е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ... Категория В
- 50 км/ч в населено място";
- чл. 25 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (в сила от 27.06.2014г.), който гласи: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение";
- чл. 42 ал. 2 т. 2 от Закона за
движението по пътищата, който гласи: „Водач, който изпреварва, е длъжен, ....
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея”, c което по непредпазливост, е причинила средна телесна повреда на А.О.И.,
ЕГН **********, изразяваща се в травматично изкълчване на лявата тазобедрена
става и счупване на задния ръб на лявата ставна ямка - увреждания, довели до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник - престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „б" пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено и се
изразява в нарушаването на правилата за движение по пътищата чл.21, ал.1 от ЗДвП
, чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП , което е довело до
причиняване на средна телесна повреда на св. А.И. Видно от изготвените по
делото експертизи обвиняемата се е движела със скорост над допустимата максимална
в рамките на населеното място , поради което е и нарушила разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
Същата е предприела маневра изпреварване без да се убеди, че
това няма да създаде опасност за останалите участници в движението преди нея и
е извършила маневрата , без да се съобрази както с положението на автомобила
пред нея, така и с тези, намиращи се в отсрещното пътно платно- нарушение на
чл. чл.
25 ал. 1 от Закона за движението по пътищата .
С поведението си обвиняемата е нарушила и разпоредбата
на чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като
изпреварвайки е създала опасност и пречки на движещите се в отсрещната пътна
лента. Именно в резултат на това нейно
неправомерно поведение е настъпил и съставомерния резултат - причинила е средна телесна повреда на А.О.И., изразяващи се в травматично изкълчване на лявата тазобедрена
става и счупване на задния ръб на лявата ставна ямка - увреждания, довели до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
По отношение на повдигнатото обвинение по чл.
5 ал. 1 т.
1 от
Закона за движението по пътищата, който гласи: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и по чл.
20 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, който гласи: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват съдът прие, че същите са общи правила за поведение, а тези по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, чл.25, ал.1 от
Закона за движение по пътищата и по чл.42, ал.2 т. 2 са специални, поради което при кумулативно нарушаване на общи и специални разпоредби на ЗДвП следва да се вменят във вина на обвиняемата само
специалните разпоредби. В този смисъл е и постановеното решение на ВКС, II
наказателно
отд., по н.д.№ 1648/2014 г. според което „с изцяло дидактична цел настоящият
състав насочва вниманието на предходните инстанции върху постоянната практика
на ВКС относно съотношението между правилата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е резултат на
неспазване правилата относно скоростта /каквито са приетите за установени данни
по делото/ , извършеното нарушение на правилата за движение е по чл.21 от ЗДвП.
Нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е
самостоятелно и е налице само ако няма връзка със скоростта на движение на
моторното превозно средство.” По тези
съображения съдът оправда обвиняемата да е нарушила разпоредбите на чл.5, ал.1
т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
Престъплението е извършено е виновно, при форма на вината -
несъзнавана непредпазливост- деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За извършеното от обвиняемата престъпление, което е
непредпазливо, в закона е предвидена възможност да бъде наложено едно измежду
две алтернативни наказания – „лишаване от свобода” до 3 години или „пробация”.
Обвиняемата не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Глава осма, раздел
IV от НК.
От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът прие, че са налице основанията за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „глоба”.
При определяне размера на глобата, съдът взе предвид доброто
процесуално поведение на обвиняемата както в хода на досъдебното производство,
така и пред съда и усложненото й здравословно състояние след
пътно-транспортното произшествие, поради
което прие, че в конкретния случай на
обвиняемата следва да се наложи „глоба” в размер на 1000,00 лв.
Като взе предвид, че деянието, осъществено от нея, е извършено при
усложнена пътна обстановка, при нарушение на множество разпоредби от Закона за
движение по пътищата, както и че вследствие неправомерното й поведение на пътя
е настъпил сблъсък между няколко автомобила, като основната причина е нейното
поведение, съдът намери, че на основание чл.78а, ал.4 от НК следва на
обвиняемата да бъде наложено и кумулативно предвиденото за съответното престъпление
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.
Съдът прие, че така наложените наказания биха изпълнили своя
възпитателен и възпиращ ефект у обвиняемата.
При
този изход на процеса и на основание чл.189,
ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на обвиняемата П. направените по делото
разноски в размер на 1644,56
лева, представляваща сторени по
досъдебното производство разноски за изготвени съдебнооценителни експертизи,
съдебномедицински експертизи, автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа
експертиза и повторна тройна автотехническа експертиза, както и сторените
такива в хода на съдебното производство в размер на 2810, 00 лв. за изготвената по делото
повторна петорна автотехническа експертиза и разноски, свързани с явяване на
вещите лица, изготвили експертизите в досъдебното произоводство.
По изложените мотиви съдът постанови решението си .
Районен
съдия:.................................................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.