Р Е Ш Е Н И Е №
220
27.05.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря И. Атанасова
и в присъствието на прокурора Петко Георгиев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №163 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на
чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260020 от
28.01.2021г., постановено по анд №457/2020г., РС Чирпан потвърдил електронен
фиш серия К №4066534, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на К.К. ***, с ЕГН
**********, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 950
лева на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, аб.2, т.6 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказаният, който счита решенето на РС за
неправилно. Касаторът твърди, че от представения клип № 17086, ТЕМ 1-М № 657 се
установявало, че на снимките, послужили за издаването на оспорвания ЕФ
се виждали два успоредно движещи се автомобила, като в крайна сметка се
претеднира недоказаност по несъмнен начин на извършване на вмененото нарушение.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация – ОДМВР Стара Загора, редовно призован, прилага възражение по
касационната жалба, като я счита за неоснователна и излага доводи за правилност
на въззивното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако такова се претендира, както и се иска присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции
ОП
Стара Загора дава заключение за неоснователността на касационната жалба и за
правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна
връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна,
а по съществото си същата е напълно неоснователна.
За да потвърди
процесния пред него ЕФ, РС приел за установена чрез събраната доказателствена
съвкупност описаната в електронния фиш фактическа обстановка по извършване на
нарушението на чл.21, ал.2, в с чл.1 от ЗДвП от наказаното лице. Приел, че ЕФ
съдържал всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, че сочената скорост
на движение на автомобила, управляван от наказаното лице била установена с
годна радарна система, преминала успешно проверка, както и че от събраните
писмени доказателства безспорно се доказвало, че на въпросното място и на
инкриминараната дата имало въведено ограничение на скоростта със знак В26 от
90км./ч., а конкретно засечената скорост на движение на МПС била 170 км./ч. РС
установил спазване на процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и чрез
подадена от собственика на процесния автомобил, се установявало, че същият на
посочената в ЕФ дата бил управляван от наказания /настоящ касатор/.
От правна страна РС
приел, че в хода на проведеното производство не били допуснати съществени
нарушения, вкл. и сочените такива в жалбата, а ЕФ съдържал всички изискуеми се
реквизити. Въззивният съд приел, че пред него не били събрани доказателства,
които да установяват различни от сочените от АНО обстоятелства, че правната
квалификация на деянието била прецизна и съответна на сочените факти, поради
което и правилно била ангажирана отговорността на конкретното лице, тъй като от
обективна страна се доказвало по несъмнен начин движение с несъобразена за мястото
скорост. В заключение посочил и че правилно било определено по вид и размер
наложеното наказание.
РС още посочил, че в
конкретния случай намирал приложение специалният ред на чл.189 от ЗДвП, тъй
като нарушението било установено с АТТС и доказано чрез надлежни веществени
доказателства. РС възприел за неоснователно възражението на наказаното лице, че
тъй като от снимковия материал било видно, че в непосредствена близост до
автомобила на наказаното лице се движел и друг автомобил, поради което не
ставало ясно кой бил заснетия такъв и извършващ конкретното нарушение, тъй като
се установявало от данните по делото, че използваното техническо средство било
с вградено устройство за разпознаване на номера и поради това безспорно било
установено кое от тези две МПС било заснето като нарушаващо правилата за
скорост.
Касационната
инстанция намира решението за постановено при изцяло правилно приложение на
закона и не се установява касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за
неговата отмяна. Правилно и при съблюдаване на процесуалните правила са
изградени фактическите изводи на въззивния съд, които изцяло сочат, че се
доказва проявление от обективна страна на релевантните факти по извършване на
нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и те са точно така, както се
визират от АНО в процесния електронния фиш. Пред въззивната инстанция няма
събрани доказателства, които да оборват така изведените фактически изводи от
РС, нито пред тази инстанция се сочат такива, които да водят до други
фактически изводи и да подкрепят тезата на наказаното лице, че няма извършено
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с 1 от ЗДвП или че същото неправилно е установено.
Следва да се посочи, че нито едно от писмените доказателства и/или приетите
веществени такива не са оспорвани пред въззивния съд. При това положение
изградените въз основа на събраните пред РС доказателства фактически изводи на
същия се явяват изцяло правилни, както и същите изцяло се споделят от настоящия
съд.
Наведеният в
касационната жалба довод, че АНО не установява пред РС, че именно МПС,
управлявано от касатора е заснето от АТТС, тъй като това е надлежно обсъдено в
решението и на него е даден надлежен и правилен отговор от въззивния съд, който
го намира за неоснователно. Отново следва да се посочи, че видно от цялата
доказателствена съвкупност, която не е оспорена пред РС, се удостоверяват в
пълнота и ясно всички релевантни за правния спор факти по установяване на
нарушение на изискванията за скорост по ЗДвП, установени чрез мобилна АТТС. Пред
РС няма събрани други доказателства, чрез които да се оборват така
удостоверените от АНО факти от обективна и субективна страна на вменяваното на
касатора нарушение по ЗДвП в издадения ЕФ. Неоспорените данни от делото на въззивния съд сочат, че
има събрана по служебен път напълно достатъчна доказателствена съвкупност,
която удостоверява по несъмнен начин, че на км. 170 от АМ Тракия има въведено с
пътен знак В 26 ограничение на скоростта на движение от 90 км./ч. и това е така
към инкриминираната дата, с което обаче касаторът умишлено не се е съобразил,
движейки се със скорост от цели 177 км./ч. Касационната инстанция намира за
изцяло правилен крайният правен извод на въззивния съд, че при безспорна
доказаност на извършено от касатора нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, то същото изцяло правилно е санкционирано на осн. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП с предвиденото там по вид и размер наказание.
Пред тази инстанция
се претендира от ответника по касация и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за пред двете съдебни инстанции, което се явява частично
основателно. На тази страна се следва единствено присъждане на разноски за пред
настоящата инстанция, които Съдът определя в размер на 80 лева на осн. чл.27е
от НЗПП, като съобрази фактическата и правна сложност на конкретното касационно
дело. Искането за присъждане на разноските и за пред РС се явява недопустимо,
тъй като не е своевременно заявено пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на
осн.221, ал.1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260020 от 22.01.2021г.,
постановено по анд №457/2020г., по описа на РС Чирпан.
ОСЪЖДА К.К.К. от гр. Банкя,
ЕГН-********** да заплати на ОДМВР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт
пред касационната инстанция в размер на 80 лева.
Настоящото е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.