НОХД № 1911/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. Г.И. *** за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, а
именно за това, че на 03.05.2018 г., в гр. П., обл. П., на кръстовището на ул.
„***“ с ул. „***“, е отнел чужда движима вещ- 1 бр. велосипед, на стойност
40.00 лева от владението на К.А.С. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като е използвал сила- ударил пострадалия С. с
юмрук в областта на лицето и на тила, след това го бутнал с ръце на земята и
докато бил паднал го ритал и удрял с юмруци, докато не успял да издърпа
велосипеда от ръцете му.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа
повдигнатото обвинение. Пледира за осъдителна присъда, като наказанието на
подсъдимия се определи при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с назначения му служебен
защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез защитника си
пледира за оправдателна присъда, като защитникът му алтернативно предлага
прилагане института на маловажния случай и налагане на минимално по размер
наказание глоба.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Постр. К.С. и подс. Г.А. се познавали отпреди.
През годините поддържали добри приятелски отношения. Известно време дори били съседи в кв. „С.“ в гр. П.. След като се
развел със съпругата си обаче постр. С. се установил да живее в с. И., обл. П.,
но продължил често да ходи в стария си квартал.
В началото на 2018 г., на неустановена по делото дата, подс. А. продал на постр.
С. ракия и цигари за сумата от 33,40 лева, които според уговорката пострадалият
следвало да заплати по-късно. Поради финансови затруднения пострадалият забавил
плащането и едва на 21.04.2018 г. дал на подсъдимия 10 лева, с които се
издължил частично, като обещал в най-скоро време да върне остатъка от дължимата
сума.
На следващия ден- 22.04.2018 г., около 18,00 часа, подс. А. и постр. С. се
срещнали на кръстовището на улиците „***“ и „***“ в гр. П.. Между двамата се разразил
скандал, свързан с връщането на останалата дължима сума от постр. С.. Тогава
подс. А. извадил лютив спрей, с който напръскал лицето на пострадалия, след
което му нанесъл няколко удара в областта на лицето. В този момент двама мъже с
неустановена по делото самоличност се притекли на помощ на постр. С., което пък
накарало подс. А. да избяга. На място пристигнал екип на спешна помощ, като С.
бил прегледан и му била оказана необходимата медицинска помощ. На следващия ден
той подал жалба в полицията. По този повод подс. А. бил предупреден от полицейските
служители да не се саморазправя с К.С..
Оттогава двамата не се били виждали. Следващата им среща била на 03.05.2018
г., около 10,00 часа. Постр. С. се движел с велосипеда си тип „дамски“ син на цвят, по ул. „***“ в гр. П.
в посока от депото на тролеите към кръстовището с ул. „***“. По същото време
подс. А. се намирал в близост до посоченото кръстовище като бил застанал на югоизточния
му ъгъл, до
павилиона за вестници. Забелязвайки пострадалия подс. А. го извикал, като му
казал „К., спри да се разберем“.
Постр. се приближил и спрял велосипеда си на пътното платно, на пешеходната
пътека, като пуснал краката си на земята и застанал прав, надкрачвайки
велосипеда. Подс. А. се приближил към пострадалия и се развикал силно „Парите кога ще ми дадеш? Върни ми парите!“
Постр. С. му отвърнал, че щял да му върне парите, но не лично, а чрез
полицията. Това изнервило подс. А. и без предупреждение същият нанесъл силен
удар с юмрук в областта на дясното око на пострадалия. След това с двете си
ръце го блъснал в тялото. В резултат на това постр. С. паднал на земята, върху
велосипеда си, като все още го държал за кормилото. Подс. А. продължил да
нанася удари с ритници и юмруци по тялото на постр. С., като през цялото време
му крещял да върне парите. След това подс. А. хванал велосипеда на пострадалия
и започнал да го дърпа, като успял да го издърпа от ръцете и тялото на С., взел
го и си тръгнал, като отнесъл велосипеда в дома си. Намерението му било да
задържи велосипеда и по този начин да принуди постр. С. да му върне остатъка от
дължимата парична сума. Свидетели на случилото се станали С.Г., П.Н. и В.Б.. Те
възприели спора между подс. А. и постр. С., но също и ударите, които
подсъдимият нанесъл на пострадалия, както и че след това взел велосипеда и си
тръгнал с него.
След като постр. С. се съвзел, той отишъл в РУ- П., където съобщил за
случилото се. Същевременно подс. А. се обадил на телефон 112, откъдето го
свързали с ОДЧ при РУ- П.. Пред полицейския служител подсъдимият заявил, че
между него и пострадалия бил възникнал скандал, съпроводен с удари, като той
взел велосипеда на С., докато последният не му върнел парите, които му дължал.
Св. П.П.- полицейски служител в РУ- П., отговарящ за
района, където се развил инцидента започнал проверка по случая. След
установяване на подс. А., последният му предал доброволно отнетия велосипед, за
което бил съставен Протокол за доброволно предаване. С Разписка от 03.05.2018
г. велосипедът бил върнат на постр. С..
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
От заключението на назначената оценъчна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че стойността на отнетия
велосипед възлиза по пазарни цени и с приспаднато овехтяване на сумата от 40.00
лева.
С оглед съмнения за влошено психично здраве на подс. Г.А., в хода на
разследването била назначена психиатрична експертиза. От цененото като обосновано
заключение по същата, става ясно че подсъдимият е психично здрав и не страда от
психично заболяване, което да изключва вменяемостта му. Същият не се водил на
диспансерен учет. Към момента на извършване на деянието според вещото лице
подс. А. бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното,
както и можел да ръководи постъпките си. Също така можел да възприема фактите
от значение за делото, както и да дава достоверни обяснения за тях. Поведението
на подс. А. преди, по време и след извършването на инкриминираното деяние се е ръководило
от изостреното му чувство за справедливост и от желанието му св. С. да му върне
дълга. По тази причина поведението на подсъдимия представлявало опасност
единствено за лицето към което е било насочено, а именно пострадалия С..
На ДП били изискани и приобщени като доказателства по делото аудиозаписите
от телефонното обаждане на подс. А. на ЕЕНСП „112“, предоставени от РЦ 112
Кърджали на СД. На последния бил извършен оглед на ВД, чрез възпроизвеждане на
хартиен носител на съдържанието на аудиозаписите, за което бил съставен
съответния протокол за оглед на ВД. От същия се установява съдържанието на проведените
разговори между подс. А. и оператора на РЦ 112 Кърджали и между подсъдимия и
дежурния в ОДЧ при РУ- П. при ОДМВР- П.. От последния разговор се установява,
че подс. А. е заявил, че след сбиването му с пострадалия С. е задържал колелото
му, докато последния не му върне парите, които му дължи.
В хода на съдебното следствие бе допусната и назначена съдебна техническа
експертиза, която изследва съдържанието на аудиозаписите, съдържащи се в
горепосоченото ВД- СД предоставен от РЦ 112 Кърджали, с оглед оспорените от
подс. А. оглед на ВД и извършеното предявяване на същото в съдебно заседание
чрез възпроизвеждане на аудиозаписите. От заключението на същата, което съдът
цени като обективно и обосновано изготвено, се установява че разговорите
проведени от подс. А. с оператора и с дежурния ОДЧ при РУ- П. отговарят напълно
на възпроизведеното в протокола за оглед и изслушания запис по време на
съдебното следствие.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
свидетелите К.С., С.Г., П.Н., В.Б., П.П. и частично от показанията на св. И.И.,
а така също от заключенията на оценъчната, психиатричната и техническата
експертиза, както и от писмените доказателства, приобщени по делото и от
вещественото доказателство- СД, съдържащ аудиозаписи на проведените телефонни
обаждания на ЕЕНСП 112.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени
доказателства, както и свидетелските показания, т.к. същите са непротиворечиви
и взаимно се допълват. От същите става ясно, че подс. А. е нанесъл удар с юмрук
в лицето на постр. С. след което с две ръце го е бутнал силно в тялото, при
което пострадалият е паднал на пътното платно, а подсъдимият е продължил да го
удря с юмруци и да го рита по тялото, след което е издърпал велосипеда на
постр. С. и го прибрал в дома си. Установи се, че по време на нанасяне на
ударите подс. А. е крещял на пострадалия да му върне парите, които му дължал.
Установи се също, че с действията си подсъдимият е целял да накара пострадалия
да му възстанови остатъка от дължимата парична сума.
Постр. С. е категоричен в своите показания, че на
процесната дата подсъдимият го е извикал при себе си, след което е започнал да
му крещи да върне парите, като изненадващо му е нанесъл удар с юмрук в дясното
око, след което с две ръце го е блъснал при което той паднал, държейки колелото
си, но подсъдимият го хванал, издърпал го и си тръгнал с него. Съдът даде вярна
на показанията на постр. С., независимо, че той е пряко заинтересован от изхода
на делото като пострадал от престъплението. Това е така, тъй като показанията
му кореспондират с тези на свидетелите Г., Н. и Б., които заявяват еднопосочно,
че са възприели нанесените от подсъдимия по отношение на пострадалия удари по
главата и тялото, след които подсъдимият е взел колелото и си е тръгнал. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като обективни, не само поради
обстоятелството, че същите са непротиворечиви, но и поради това, че същите са
безпристрастни и абсолютно незаитресовани от изхода на делото. Освен това
показанията на пострадалия и посочените свидетели се подкрепят и от
съдържанието на аудиозаписите на тел. 112, съдържащи се в приобщения по делото
като ВД компактдиск. От същите посредством възпроизвеждането им, както и
отразеното в протокола за оглед на ВД и заключението на техническата
експертиза, категорично се установява, че в разговора си с ОДЧ при РУ- П. подс.
А. е заявил, че е взел колелото му и го е прибрал докато не му върне дължимите
23-24 лева, които имал да му дава.
В своите обяснения подс. А. излага друга версия на
случилото се, като твърди, че пострадалият го бил повикал при себе си, когато
спрял с велосипеда на инкриминираното място, като той започнал разправията и
без повод му ударил един юмрук и го напсувал, при което той му върнал удара с
юмрук, скочил върху него като му нанесъл още един удар, вследствие на което
пострадалият се измъкнал изпод велосипеда и побягнал. Поради тази причина той
взел колелото му, за да не го плащал после и да не го обвини, че го бил
откраднал. Съдът не прие за достоверни обясненията на подс. А., предвид така възприетата фактология и по-горе изложения анализ на
доказателствата. Както се посочи и постр. С., но и свидетелите Г., Н. и Б.
(последните наблюдавали случващото се) сочат, че подсъдимият е този който е
нанасял удари на пострадалия и то без видима причина и провокация от страна на
пострадалия и че още докато постр. С. е лежал на земята подс. А. е издърпал
велосипеда, взел го е и си е тръгнал с него, като едва след това пострадалият е
станал от земята и се е отправил към кварталната полицейска приемна за да се
оплаче за случилото се. Освен това подбудите за действията на подс. А. се
извличат и от заявеното от него на тел. 112 пред дежурния ОДЧ, коментирани
по-горе.
Следва да се отбележи също, че от показанията на св. И.И. се установи също, че тя е възприела развилата се
разправия между подсъдимия и пострадалия, която е станала повод тя да насочи вниманието
си към тях. Свидетелката заяви, че също е възприела, че подсъдимият е държал за
кормилото велосипеда на пострадалия. Тази свидетелка обаче твърди, че не е
възприела по-нататъшния ход на случилото се, поради обстоятелството, че се е
качила в пристигналия тролей. Поради това и нейните показания не допринесоха
много за изясняване на случая, но тя заяви нещо много важно, че се е явила в
съда не по свое желание и че подсъдимият се хванал за нея „като удавник за
сламка“. В показанията си свидетелката сподели разказаното пред нея от подс. А.,
а именно че той бил „обельосан“ от свидетелите по делото, тъй като само си
искал парите от пострадалия, а той побягнал, при което колелото му паднало и
той го взел и го прибрал. Както се посочи вече тази версия на подс. А. не се
подкрепи от нито едно от останалите доказателства по делото, а освен това тя
противоречи дори на неговите обяснения дадени в съдебно заседание. Поради това
и съдът не възприе като достоверни, изложените от подсъдимия твърдения.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на деянието в
лицето на подс. А. се доказа по един несъмнен начин от съвкупния анализ на
събраните по делото писмени, гласни и веществено доказателства, анализирани
по-горе. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване на престъплението.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият П. Томов е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.198 ал.1 от НК, като на
03.05.2018г. в гр. П., на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“, е отнел чужда
движима вещ- велосипед на стойност 40 лева, от владението на К.А.С. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като е използвал
сила- ударил с юмрук в областта на лицето и на тила пострадалия и му нанасял
удари по тялото.
От показанията на постр. С. се установи, че подсъдимият е употребил
физическа сила по отношение на същия, като му е нанесъл удар с юмрук в лицето, след
което го блъснал с ръце в тялото, в резултат на което пострадалият е загубил
равновесие и е паднал на земята, след което е продължил да му нанася удари с
ръце и крака по тялото, като през цялото време му крещял връщай ми парите. По
този начин подс. А. привел постр. С. в състояние да не може да се отбранява.
След това, като сломил неговата съпротива, подсъдимият издърпал велосипеда на
пострадалия и си тръгнал с него.
С оглед на това съдът прие, че процесната вещ е отнета
без съгласието на владелеца й с намерение за противозаконно присвояване и като
средство за осъществяване на отнемането е употребена физическа сила,
осъществена с нанасяне на юмручен удар в лицето и удари по тялото на
пострадалия. Казано с други думи по отношение на постр. С. е упражнено от
страна на подс. А. насилие, изразяващо се във физическо въздействие върху
личността на владеещия имуществото (движимата вещ), а така също и употреба на
сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на имуществото от владеещото
го лице. Именно такава употреба на сила в случая е налице, защото за
прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе
инкриминираната вещ (велосипеда), а извършването му е наложило принудителното
преодоляване на връзката на пострадалия с тази вещ и съответно и на съпротивата
му.
Подсъдимият е действал при
пряк умисъл, т.к. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната, както и правото на лична
собственост и телесна неприкосновеност на личността.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подс. А., съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- грабеж, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления
против собствеността”, но представлява съставно престъпление, съдържащо
елементите на престъпните състави на кражба и принуда, което завишава обществената
му опасност. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена
опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване- на публично
място, посред бял ден, пред погледите на случайни минувачи и продавачите на
сергиите, вида и интензитета на упражненото въздействие върху пострадалия, като
е деецът е действал с демонстрирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност с леко завишена степен на обществена опасност. Вярно
е че е с чисто съдебно минало, но характеристичните данни за него по
местоживеене са негативни. Освен това всяка личност се характеризира и със
своите постъпки, а настоящата проява на подс. А. го охарактеризира като
аморална и асоциална личност.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия,
съдът прецени чистото му съдебно минало, ниската стойност на предмета на
посегателството, оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи и
напредналата възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха
негативните характеристични данни, интензитета на упражнената принуда по
отношение на пострадалия и причинените му повече от едно телесни наранявания.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно
относителната им тежест съдът, при тези данни намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, подробно изброени по-горе, при наличието на които
и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи
наказанието лишаване от свобода под минимума предвиден в закона и осъди
подсъдимия Г.А. десет месеца лишаване от свобода.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за тяхното
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения
на Наблюдателната комисия при Община П..
По отношение на вещественото доказателство- 1 бр. компактдиск, съдържащ
аудиозаписи от телефон „112“, приложен по делото към експертното заключение,
съдът постанови да остане по делото, като при това положение същото ще бъде
унищожено с унищожаване на делото при настъпването на законовите предпоставки
за това.
При този изход на делото и предвид постановената осъдителна присъда, на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.И.А. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- П. сторените по делото разноски в размер
на 357,96 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
П. разноски в размер на 312.04 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: