Р
Е Ш Е Н
И Е №..................
град Свиленград, 20.01.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Т.Т.,
като разгледа докладваното от Съдията
Административно наказателно дело №805 по описа
за 2019година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000659
от 04.10.2019година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, с което А.М.Д. с ЕГН **********
*** за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .
Жалбоподателят
А.М.Д. в законопредвидения срок
обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.
Твърди се в жалбата,че при издаване на
НП били допуснати съществени процесуални нарушения ,като не се излагат подробни
съображения в тази насока. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява,и не изпраща представител .
Административнонаказващият орган/АНО/-
Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не
взема становище.
Районна
прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства
по делото,както и от свидетелските показания на А.Г.К. и Г.П.П. се установява,
че на 24.08.2019година свидетелят К. съвместно
с колегата си св. П., при изпълнение на служебните си задължения по
специализирана полицейска операция около
14.10часа се намирали на първокласен път
№8 при км.360.400 в община Свиленград,когато спрели за проверка движещият се в
посока гр.Любимец към гр.Свиленград лек
автомобил марка Нисан ,модел Микра с рег.№ L409 9WM,управляван от жалбоподателя.При
извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил
собственост на жалбоподателят,както и че на същият имало връчени и влезли в сила ,но неплатени
наказателни постановления и фишове,а именно –НП № 18-0351-001096 /20.12.2018г.
/на ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград,връчен на 07.05.2018г. и влязъл в сила на
15.05.2019г.,което се установява от справка за нарушител/водач/, както и фишове
№С4373501; №С709944 ;№М666499 и №
М919569/като от приложената къв АНПр справка се установява единствено датата на
съставяне на описаните в акта и НП фишове,но не и датата на връчването им на
задълженото лице,касателно фишовете/.
Полицейските служители приели,че имало
допуснато нарушение от страна на жалбоподателят по чл.190,ал.3 от ЗДвП,поради
което на 24.08.2019год. съставили
акт за установяване на административно нарушение на водача, за това че на 26.08.2019г. около 14,10ч. на път I-8 при км.360.400 в посока гр.Любимец-Свиленград управлява лек
автомобил Нисан
,модел Микра с рег.№ L409 9WM,лична
собственост,след като има връчени и влезли в сила неплатени наказателни
постановления НП № 18-0351-001096, фишове сер.С4373501/17г.;
С709944/17г.;М666499 и М919569/18г. ,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателят ,който не е вписал ,че има
възражения по акта.
В същият ден жалбоподателят заплатил
глобите,поради което иззетите документи му били върнати,което обстоятелство
било отразено в АУАН.
Срещу Акта в законоустановения
3-дневен срок не е постъпило възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП,като единствено е променена датата на извършване на нарушението,като е вписана вместо 26.08,дата 24.08.
Както в Акта,така и в обжалваното НП
е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.190,ал. 3
от ЗДвП ,поради което и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 20лева .
По административно наказателната
преписка има и приложена справка за
нарушител/водач.
Видно от Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по
категоричен начин от свидетелските показания на А.Г.К. и Г.П.П., така
също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на
Министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач ,
последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите А.Г.К. и Г.П.П.,
възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и
показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло
колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира
изцяло с доверие. Не
се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО,
не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното
от тях през процесният ден.
Цениха
се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези
представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се
ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях/с посочените
изключения/.
Материалната компетентност на
издателя на НП – Началник на група към
ОД МВР –Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се
доказва от приетата по делото Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи,
с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които
изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност
– обслужваната територия.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
От правна страна, съдът намира, на първо място, че
актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол,
предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се
установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните
работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира,че има допуснато съществено
прлоцесуално нарушение в хода на образуваното административно производство по
следните съображения: Производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН
и издаване
на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Наказателното
постановление представлява юрисдикционен акт като,както за
наказания,
така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на кое конкретно място, е наложено наказание.
Безспорно в АУАН,
като дата на извършване на нарушението е записана 26.08.2019г., докато в
екземпляра от НП който е и връчен на нарушителя, като дата на нарушението е
записана 24.08.2019г. В този смисъл,
безспорно е налице несъответствие ,което препятства както нарушителя, така и
съда да узнаят на коя точно дата е извършено нарушението – тази посочена в АУАН
или тази в НП. В този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават
правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.
Разминаване между
акта и наказателното постановление съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере параметрите на
обвинението. Следва да се подчертае, че при строгия формализъм, заложен в
административно-наказателния процес, в ЗАНН, респ. и в субсидиарно приложимия
НПК не са предвидени технически грешки досежно съществените реквизити в НП,
какъвто несъмнено е датата на извършване на констатираното нарушение. При
наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2
от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази санираща
норма е неприложима за самото наказателно постановление. С оглед санкционния
характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия
орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със
законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, в НП следва точно и ясно да е описано нарушението, с
посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Както се посочи
по-горе в АУАН като дата на извършване на нарушението е вписана 26.08.2019год., а в издаденото въз
основа на така съставения акт НП е посочено, че жалбоподателя е извършил
нарушение на 24.08.2019год. С оглед
на така установеното, съдът приема, че погрешното посочване на датата на
извършване на административното нарушение съставлява нарушение на задължителен
реквизит на акта за установяване на административно нарушение, съобразно
изискванията на чл. 42, т.3
от ЗАНН, довело от друга страна до разминаване между акта и
наказателното постановление по отношение датата на извършване на нарушението.
Безспорно с различно посочване в АУАН и НП на датата на извършване
на нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице.
Следва да се отбележи, че коректното посочване на датата на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на АУАН и
НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава
предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде
отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво
конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването
му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер
на наказателните постановления. Така допуснатото процесуално нарушение е
съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Следва също да се
има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е
необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят
правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване
и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице
се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат
характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове
не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък
е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на
нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена
възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателнотопроизводство,
такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Това процесуално
нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда
на чл.53, ал.2
от ЗАНН, тъй като е опорочено установяване датата на извършване на
нарушението, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на
производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното
наказателно постановление. Само на това основание
оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като при
издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на
защита на наказаното лице.
Отделно
от това следва да се посочи,че акта за установяване на административно
нарушение е съставен на 24.08,за извършено нарушение на 26.08.,което безспорно
сочи,на съществено нарушение по изложените по горе доводи и най-вече на
обстоятелството,че няма как към датата на съставяне на акта-24.08
актосъставителят да е знаел,че след два дни ще бъде извършено нарушение от
страна на жалбоподателят.
Хипотетично
даже и да се приеме,че не е налице коментираното по горе съществено процесуално
нарушение , то относно вмененото на въззивникът нарушение ,съдът намира
следното:
Според
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП
"Наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване."
Следователно, в обжалваното НП е
абсолютно задължително съответния акт от посочените в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да
бъде прецизно индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила,
най-малко, за да може да бъде проверено дали е спазен законовия едномесечен
срок.
В процесното НП единственото, което е
отразено във връзка с това нарушение е, че водачът не е изпълнил финансовите си
задължения да за плати в влезлите в сила НП № 18-0351-001096, както и фишове
№С4373501; №С709944 ;№М666499 и №
М919569. Следователно, в случая от текстовото описание на нарушението се налага
извод, че неплатените глоби са наложени с 1бр.НП и 4бр. фишове, но не е
индивидуализирано като не е отразено дали и на коя дата са влязли в сила, за да
може да се прецени дали е изтекъм срока за доброволно плащане,респективно след
този срок глобите не са заплатени доброволно. Също така не е посочен и размера
на наложените глоба. Това неконкретизиране и липса на изчерпателно описание
представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание
за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Същественото при така вмененото административно нарушение
обаче е, че дори гореописания порок да не съществуваше, то пак в тази част НП
ще е незаконосъобразно, т. к. посочената като нарушена разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не
води до административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за
доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се
поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането.
Неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде
санкционирано с нова глоба, а последиците при неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП
имат друг характер и се изразяват в предприемане на мерки за принудително
изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка
– временно отнемане на СУМПС на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, за
нарушение на чл. 190, ал. 3 от същия закон.
Приемането на обратното означава създаването на процедура за спираловидно
увеличаване задълженията на един водач, без да има конкретно развитие и
разрешение, а смисълът на тази разпоредба е именно отпочване на процедура по
изпълнение на наказанието, а не правопораждащ факт за нови нарушения и
финансови задължения.
По изложените
доводи ,съдът намира,че НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №19-0351-000659
от 04.10.2019година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, с което А.М.Д. с ЕГН **********
*** за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................