Р Е Ш Е Н И Е № 367
Гр.Пловдив, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 04.02. две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1024/
2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на С.А.З. чрез процесуалния си
представител - мл.адв.М.Б. против Решение №734 от 01.03.2018 г. по гр.дело №11612/2017
г. на РС-Пловдив, 9 гр.с., с което е признато за установено, че дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД сумата от сумата от 226.73 лв. – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН ***, за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 41.45 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 02.01.2015 г. до 31.05.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 01.06.2017 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5106/02.06.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8069/2017 г.
по описа на ПРС, ІV гр. състав, както и в частта, с което е е осъден да заплати
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 470 лв. разноски, от които сумата
от 75 лева – деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 8069/2017 г. по описа на ПРС, ІV гр. състав и сумата от 395
лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 11612 по описа за 2017 г. на
ПРС, ІХ-ти състав.
Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД искове, като недоказани по основание и по размер. Претендират
се разноски. В случай, че обжалваното решение бъде потвърдено, моли за
разсрочване на изпълнението на задължението на основание чл.241 ГПК с оглед
имотното му състояние.
Конкретно
в жалбата са изложени оплаквания, че неправилно РС е приел, че използваните
стойности при определяне на доставената ТЕ са реални – назначеното по делото
вещо лице Б. е заявило в с.з., че е работил с данните за средните външни
температури за процесния период по справката от синоптичната станция на ***Пловдив,
а не по синоптичната станция Пловдив-Тракия, която предоставяла официални
представителни данни, с които НИМХ-БАН работила; че съгласно допълнителното
заключение на вещото лице, когато се използват официалните данни, с които
работи НИМХ-БАН, има разлика в изчислената топлинна енергия за сградна
инсталация. Поради изложеното счита, че искът е недоказан. Счита, че неправилно
съдът е приел, че тъй като сградната инсталация е обща на ЕС, всички етажни
собственици следва да участвуват в заплащането на тази ТЕ; счита също, че
незаконосъобразно фактурите за потребената ТЕ се изготвят по прогнозни, а не по
реално отчетени данни.
Постъпил
отговор на в.жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез юрк.Ат.Т., с който
се поддържа становище за неоснователност на същата. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно, счита възраженията на жалбоподателя за
неоснователни. Излага доводи, че синоптичните данни за средномесечните
температури на гр.Пловдив, ЕВН получава от НИМХ при БАН по силата на скючения
между тях договор, поради което счита за некоректно разделянето на данни от
един и същ източник на официални и неофициални; че правилно съдът е приел, че
ако ЕВН е използвало данните от синоптична станция Тракия-Пловдив, които
съдържат по-ниски температури от тези на синоптична станция на *** -Пловдив, би
довело до завишаване на количеството ТЕ, което е трябвало да се начисли на З..
Счита, че вземанията са доказани по основание и размер на база приетите и
неоспорени заключения по приетите СТЕ, изготвени от в.л.Б. и В.л.Ш., според
които дяловото разпределение е извършено коректно с оглед изискванията на
Методиката за дяловото разпределение на ТЕ в сгради – ЕС, както и че
количеството е правилно изчислено по формулата на т.6.1.1. от Методиката за
размера на ТЕ, отдадена от сградната инсталация за процесния период и е
правилно остойностено като е калкулирана доставената ТЕ по нормативно
определената за перода цена на единица ТЕ. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба и оставяне на атакуваното решение в сила.
На основание
чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ
претендира присъждане на деловодни разноски пред втората инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Пловдивски окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД .
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка, въззивният съд
е обвързан от фактически изводи на първостепенния съд, за които във въззивната
жалба липсват оплаквания, поради което въззивната инстанция не може да приеме
за установена различна фактическа обстановка без за това да са наведени
оплаквания – въззивният съд се произнася за правилността на
решението по доводите, изложени във въззивната жалба. От тази гледна точка
спорът в настоящето производство се концентрира около следните въпроси:
доставена ли е реално начислената топлинна енергия в апартамента на въззивника
и налице ли е нарушение на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО и чл. 10. ал.1
от Директива 2012/27/ЕС; правилно ли е изчислено количеството топлинна енергия
съобразно Методиката за дялово разпределение, респективно доказан ли е размерът
на топлинната енергия за сградна инсталация за претендирания период в процесния
имот.
Не се спори, че жалбоподателят е собственик на ***, който блок е
присъединен към топлопреносната мрежа и в периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2016
г. абонатната станция, обслужваща
сградата, е работила и е захранвала обектите, присъединени към нея с топлинна
енергия.
Съгласно чл.49, ал.2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия се измерва със средства
за измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на изискванията на
Закона за измерванията. Редовността и изправността на средствата на техническо
измерване се удостоверява посредством извършването на първоначални и последващи
проверки. От свидетелство за проверка на СИ от 27.02.2015 г., издадено от „Енбра Тест“ ЕООД /л.86 от д.РС/ е видно, че процесният топломер е
годен и съответствува на изискванията, а срокът на валидност на проверката е до
27.02.2017 г., т.е. в процесният период топломерът е изправен и отговаря на изискванията на Директива 2004/22/ ЕО относно измервателни
уреди и съгласно изискванията на закона са преминали необходимите последващи
метрологични проверки, при които е констатирано, че съответстват на
съществените изисквания към тях.
По отношение
на оплакването, че използваните стойности на доставената ТЕ не са реално
определени, ПОС намира за неоснователно – видно от обясненията на
на в.л. в о.з., при изготвяне на заключението си от 22.11.17 г., вещото лице Б.
е работило с данни за средните външни температури от синоптичната станция на ***-Пловдив,
при което е заключило, че са спазени изискванията на т.6.,вр. с 6.5 от
Методиката за дялото резпределение на ТЕ в сгради –ЕС – приложение към
чл.61,ал.1 от Наредба №16-334/6.4.2007 г.; ТЕ за „сградна инсталация“ се
разпределя пропорционално на отопляемите обеми по прокт като за апаратамента на
въззивника той е 192 м3. В закючението на ВЛ е казано, че ЕВН правилно е
изчилслил размера на ТЕ,отдадена от сградната инсталация за процесния период;
стойностите на използваните от топлинния счетоводител величини, изчислени по
формулата по т.6.1.1 от Методиката, съотвествуват на реалните. От заключението
на в.л.Ш. от 02.01.2018 г., неоспорено от страните и според съда компепентно
изготвено, се установява, че размерът на задължението на въззивника е определен
само за доставената ТЕ за сградна инсталация в периода от 01.1.2014 г. до
30.04.2016 г. и е правилно изчислен на стойност 226,73 лв., както и обезщетението за забава към 31.05.2017 г.
върху главницата -41,45 лв. В тази връзка по отношение дали правилно е
изчислено количеството доставена топлинна енергия за сградна инсталация
съобразно Методиката за дялово разпределение, съдът споделя изводите на РС и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
По делото е прието доп.заключение на в.л.Б. от 07.02.2018 г./л.201 от
д.РС/, от което е видно, че има разлика в изчислената ТЕ за сградна
инсталация на база данните за
средномесечните температури, изчислени на база удостоверението от НИМХ-София и
тези, фактурирани от ЕВН,като температурите, зададени от НИМХ-София са
по-ниски, т.е. би трябвало да се начисли повече консумирана ТЕ за да се получи
един и същ комфорт в отопляемите обекти. Следователно, от това следва, че
данните от синоптичната станция Тракия са по-неблагоприятни за потребителите от
тези на синоптичната станция на ****-Пловдив, т.е. ЕВН начислила по-малко ТЕ от
действително подадената – въззивникът няма правен интерес от оспорването. ПОС
намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че претендираното
количество топлинна енергия не било реално доставено на потребителя и било
налице нарушение на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО и чл. 10. ал. 1 от
Директива 2012/27/ ЕС:
С Решение на Съда на ЕС от
05.12.2019 г. по съединени дела С –
708/17 и С- 725/17 г., е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент; А член 13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна
собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
Съгласно чл.153, ал.6
ЗЕ отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Ето защо, претенцията на ищеца за заплащане на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е доказана както по основание, така и по
размер.
С оглед изложените
по-горе съображения, предявеният установителен иск е основателен. Районният съд
е стигнал до същия извод за основателност на исковата претенция, поради което
обжалваното решение ще бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се уважи
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Съдът, като прецени материалния
интерес, вида и количеството на извършената дейност в хода на производството
пред настоящата инстанция, фактическата и правна сложност на делото, на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПрП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., които жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество.
По искането
за разсрочване изпълнението по реда на чл. 241 ГПК
Съгласно разпоредбата на цитираната норма, разсрочване
на изпълнението би могло да бъде постановено с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. От представените пред първоинстанционния
съд писмени доказателства – декларация за материално и гражданско състояние /л.
140/, Трудов Договор № 26/ 02.01.2018 г.; Удостоверение за брутен доход изх. №
6 – 0137- 249/ 14.12.2018 г., изд. от Община Пловдив /л. 145/; експертно
решение № 0315 от 27.02.2003 г. /л. 146/; Разпореждане № 15190148357
/01.01.2019 г., изд. от ТП на НОИ – Пловдив /л. 152/; Справка изх. №
11-01-4026/15.01.2018 г. от ТД на НАП Пловдив /л. 158/ и справка Местни данъци
и такси /л. 159 -160/ се установява, че
едва от м.09.2019г. въззивникът работи като личен асистент на 84 г. си майка Я.З.,
която видно от ЕР ТЕЛК е с 95% инвалидност с чужда помощ – наличие са
предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК с оглед имотното състояние на страната и
здравословното състояние на член от семейството, поради което искането на
жалбоподателя за разсрочване изпълнението на съдебното решение, следва да бъде
уважено на 12 равни месечни вноски, начиная от датата на влизане на решението в
сила.
Така
мотивиран, Пловдивски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №734 от 01.03.2018 г. по гр.дело №11612/2017 г. на
РС-Пловдив, 9 гр.с.
ОСЪЖДА С.А.З., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”
№ 37 сумата от 150 лв.–
юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивна инстанция.
РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на настоящото решение, катоисковите суми
- главница и лихви в това число разноски
по първоинстанционното решение и по настоящото въззивно решение С.А.З., ЕГН: ********** следва да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* по следния начин: на 12 равни месечни вноски, начиная от датата на
влизане на решението в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: