Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 24.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 2212/2019 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на В.И. ***, ЕГН ********** против НП № 19-1006-000969 от 27.03.2019
година на началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което на
основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните оплаквания се свеждат
до това, че НП е материално незаконосъобразно,
т. к. вмененото административно нарушение не било извършено.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП.
За
въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не се явява представител. Заедно с
админстративнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска НП
да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 12.02.2019 година, около 15.50 часа, в с.Калугерово,
обл.Пазарджишка, *** е управлявал т.а. „Фиат
Добло” с временен рег. № ***, след употреба на алкохол, т.к. бил с концентрация
на алкохол над 0.5 на хиляда, а именно 0.71
на хиляда, установено по надлежния ред – проба с техническо средство алкотест
„Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0196.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 123451 от 12.02.2019г., който бил предявен на водача,
а същият го подписал и получил без възражения.
Същевременно при
съставяне на акта на водача бил издаден ТИ бл. № 046426, връчен му в 17.20
часа, с който му било указано в срок до 120 минути /два часа/ да се яви в „МБАЛ
Пазарджик“ АД, за да даде кръвна проба за химически анализ. Водачът подписал и
получил този талон, след което се явил в лечебното заведение, където му било
извършено медицинско изследване и дал кръвна проба за химическо изследване с
цел установяване на концентрацията на алкохол.
Кръвната проба била
изпратена в „СХЛ“ при „УМБАЛ Пловдив“ АД, където била подложена на анализ, за което
бил съставен протокол № 87/15.02.2019г., в който било отразено, че установената
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя била със стойност от 0.53
промила.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 20.09.2019
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 25.09.2019 год., т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя – св.Л.П. и тези на свидетелите В.С.,
В.И. и К.Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Единствено съдът не дава вяра на показанията на св.В.И. в частта им, в
която твърди, че преди започване на полицейската проверка те спрели с
автомобила в с.Калугерово, след което слезли и влезли в магазин, в който тя си
купила малко шише с уиски, а жалбоподателят си взел кафе. Твърди, че след това
тя сипала около 50 гр. от уискито си в кафето на жалбоподателя и седнали пред
магазина да пушат и да починат. Сочи, че едва тогава дошъл полицая В.С. и
започнал проверката. Твърди, че не знае дали непосредствено преди проверката
жалбоподателят пил от кафето с уиски, но е убедена, че преди това през деня не
е пил нищо. С тези твърдения едва ли не се прави внушение, че ако е употребил
алкохол, то М. е направил това след като е паркирал автомобила, но не и преди
това, при което не би могло да се твърди, че е управлявал под въздействие на
алкохол, респ. че е извършил вмененото нарушение.
Тези нейни твърдения се опровергаха от показанията на св.В.С., който
полицейски служител на процесната дата е бил районен инспектор в с.Калугерово.
Той бе категоричен, че се намирал в приемната си в селото, когато видял
автомобила на жалбоподателя да спира на улицата, след което от него слязъл
водачът М. и спътницата му И.. Св. С. сочи, че веднага се насочил към тях,
докато все още те били на тротоара и не са влизали в магазина да пазаруват.
Сочи, че предприел проверка на документите на автомобила и водача, т.к.
автомобилът бил с транзитни номера и той искал да види дали не са с изтекъл
срок на валидност. Сочи, че в хода на проверката водачът му лъхнал на алкохол и
по този повод той поискал съдействие от колегите си от СПП-Пазарджик, за да
изпробват водача с дрегер. Категоричен е, че преди приключването на проверката
водачът не е консумирал никакви напитки, още по-малко кафе, в което имало
уиски, както сочи св.И..
Показанията на св.С. в голяма степен се потвърждават и то тези на св.Г. ***,
при ОС „Земеделие“- гр.Септември. На процесната дата тя е била на работа и в
един момент излязла на улицата, за да изхвърли боклук. Тогава видяла кака
автомобила на жалбоподателя спира на улицата и от него слизат той и спътницата
му. Св. Г. сочи, че в този момент към тях се насочил полицейският служител С..
От това следва, че не е вярно заявеното от И. в смисъл, че преди да започне
проверката тя и жалбоподателя пазарували в магазина, респ. не е вярно, че
жалбоподателят е употребил алкохол, едва след като е бил паркирал автомобила,
но не и преди това.
Последното не е вярно и защото след проведената очна ставка между св.С. и
св.И., в крайна сметка последната посочи, че не помни дали полицейската
проверка е започнала преди да пазаруват в магазина или след това. Последното
още повече даде основание на съда да повярва на заявеното от св.С., че докато е
траела проверката водачът не е пазарувал в магазина, респ. не е употребявал
напитки, а от това следва, че е употребил алкохол преди проверката, респ.
управлявал е автомобила под въздействието на алкохол. Св.С. бе категоричен и за това, че когато
водачът му лъхнал на алкохол и той го питал дали е употребил такъв, последният
признал, че на обяд бил пил бира.
На последно място, но не по значение, фактът, че жалбоподателят е бил
употребил алкохол и след това е управлявал автомобила до проверката в
с.Калугерово се извлича и от това, че той се е съгласил да бъде изпробван с
дрегер за употреба на алкохол и не е имал никакви възражения за това. А ако
наистина е пил, след като е бил спрял с автомобила в селото, т.е. след като не
е имал качеството на водач, то е било резонно да направи такива възражения,
респ. да откаже проверка за употреба на алкохол с аргументът, че няма
качеството водач на МПС. Той обаче не е направил нищо такова, а се е съгласил
да бъде проверен с дрегера, след което е дал и кръв за химически анализ. Нещо
повече, когато му е бил съставен и връчен АУАН, в който е било отразено, че е
управлявала след употреба на алкохол с установената от дрегера концентрация от
0.71 промила, М. изцяло се е съгласил с констатациите в акта и е подписал същия
без никакви възражения, а с изрично отбелязване, че няма такива.
Вярно е, че
посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни
възражения и това, че не е направил такива не означава автоматично, че признава
вината си. Когато обаче е имал възможността да направи такива, но не е
направил, а след това с въззивната жалба навежда възражения против
констатациите в акта и НП, то това винаги следва да се преценява с оглед оценка
на достоверността на последващите възражения. В случая горното косвено
индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил съгласен с
фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП.
Не убягна от вниманието на съда и това, че както във възражението против
АУАН, така и в жалбата, жалбоподателят твърди, че след като спрели в селото и
напазарували от магазина с И., той я помолил и тя му сипала малко алкохол в
кафето му. Твърди, че след това пред магазина пушили цигари от той пил от
кафето с алкохола, но имали намерение веднага след това да се разходят пеш от
манастира, в покрайнините на селото, докато отмине действието на изпития от
него алкохол, след което да продължат по пътя си за с.Мухово.
Това също е невярно и измислено обстоятелство, защото в показанията си в
съдебно заседание св.И. заяви, че в процесния ден двамата с М. не са планирали
да ходят до манастира в с.Калугерово.
С оглед на всичко казано до тук, при така установената фактическа обстановка
и след анализ на събраните доказателства, от правна страна съдът приема,
че жалбата е неоснователна.
Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение. Установи се безспорно,
че той, като водач на МПС, не е изпълнил
задължението си по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП – да не управлява МПС под въздействие
на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, за което пък правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, а
именно за шофиране с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда
включително.
В случая действителната концентрация е била със стойност
от 0.53 промила, съобразно отразеното в
протокола за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол
в кръвта, а не както е посочено в обстоятелствената част на НП – 0.71 промила,
каквото е била концентрацията според установеното с техническото средство
дрегер. Няма съмнение, че меродавна в такива случаи е концентрацията на алкохол
установена посредством изследването на кръвната проба, а не показанията на
техническото средство.
В
крайна сметка водещото е това, че концентрацията на алкохол е била установена в
съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. на МЗ,
МВР и
МП. При това положение, както се каза и по-горе, правилно е била
ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1, т.1
от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Първата прана норма предвижда санкция
за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда до
0.8 на хиляда включително, като гласи буквално: „Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.”.
С оглед на всичко
казано до тук и щом е категорично доказано, че жалбоподателят е управлявал в
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, а именно 0.53 промила, то настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно, като
следва да се потвърди.
При
определяне размера на наложените наказания глоба и лишаване от право да се
управлява МПС, наказващият орган се
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е наложил законосъобразно наказанията на
основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП в абсолютно установения от закона размер, за
което съображения се изложиха по-горе и с което несъмнено ще се постигнат
целите по чл.12 от ЗАНН. Доколкото наказанията на абсолютно установени по
размер, то е невъзможно да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за
тяхното намаляване.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-1006-000969 от 27.03.2019 година на началник
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което на В.И. ***, ЕГН **********, на
основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: