МОТИВИ КЪМ НОХД 1553/10г.
Производството е образувано по внесен
ОА от РП Пазарджик.
Обвинението е против Р. ***, за това,
че при условията на
продължавано престъпление в периода от време от 22.12.2008г. до 15.06.2009г. в
с.Черногорово и в гр.Пазарджик, пред К. А. И. -
преподавател-инструктор във фирма „Алекс-2006г.” ООД гр.Пазарджик, а
впоследствие и пред Х. А. – мл.експерт в РД „АА” – гр.Пазарджик и пред Р. М. С. - системен оператор в сектор „ПП КАТ” при ОД на
МВР-Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за
завършено основно образование, както следва:
1. На
22.12.2008г. в с.Черногорово,
обл.Пазарджик, пред К. Александров И. - преподавател-инструктор във фирма „Алекс-2006г.”
ООД гр.Пазарджик и пред Х. А.– мл.експерт в РД „АА” – гр.Пазарджик, съзнателно се е
ползвал от неистински официален документи за завършено образование - копие на Дубликат
серия ДС, №089866 с рег.№2016/15.05.2007г. на свидетелство за основно
образование серия В, №2188 с рег.2261/13.06.1997г., издаден от ОУ„Любен
Каравелов” –гр.Пещера, с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него;
2. На
15.06.2009г. в гр.Пазарджик, пред Румяна
Миткова Стефанова - системен оператор в сектор „ПП КАТ” при ОД на
МВР-Пазарджик, при подаване на заявление А-04245670 за издаване на свидетелство
за управление на МПС, съзнателно се е ползвал от неистински официален документи
за завършено образование - копие на Дубликат серия ДС, №089866 с
рег.№2016/15.05.2007г. на свидетелство за основно образование серия В, №2188 с
рег.2261/13.06.1997г., издаден от ОУ„Любен Каравелов” –гр.Пещера, с частна
заверка „вярно с оригинала”, положена от него, като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - Престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура,
който пледира при признаване подсъдимия за виновен да му се наложи наказание при
условията на чл. 58 а от НК.
.
Сл.
Защитник не оспорва обективната и субективна съставомерност на престъпните
деяния, в извършване на които е обвинен
подсъдимия, като настоява при определяне на наказанието лишаване от свобода да се съобразят смекчаващите обстоятелства, с
приложение на чл. 66, ал.1 от НК- относно начина на изтърпяване.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
През 2008г. подс.Р.Ш.Р.
решил да завърши шофьорски курс и да се сдобие със свидетелство за управление
на МПС. С ясното съзнание, че няма завършено основно образование, Р. се снабдил
с неистинско свидетелство за завършено образование - Дубликат серия ДС, №089866
с рег.№2016/15.05.2007г. на свидетелство за основно образование серия В, №2188
с рег.2261/13.06.1997г., издаден от ОУ„Любен Каравелов” –гр.Пещера, с частна
заверка „вярно с оригинала”, положена от него, в което било посочено, че
обвиняемия има завършено основно образование в посоченото учебно заведение.
Съгласно чл.151 ал.2 от ЗДП и Наредба №37 и Наредба №38 на Министъра
на транспорта, при записване на кандидат –водачи в курсове за придобиване на
правоспособност за управление на МПС е
необходимо в Учебните центрове на лицензираните школи, да се представят
комплект с документи, изрично изброени, включително и заверени копия на свидетелство за завършено,
минимум основно образование. Съответното свидетелство е следвало да се
представи пред служителите на Учебния център, заверено и се подписвало лично от кандидат-водача .
На 22.12.2008г.
в с.Черногорово, обл.Пазарджик Р. се
явил пред св.К. А. И. - преподавател-инструктор към „Алекс – 2006”ООД и
изразил желание да започне курс по теоретична и практическа подготовка за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Свидетелят И. разяснил на Р. какви са необходимите документи за
започване на курса. Още същия ден подсъдимият
представил пълен набор от документи, сред които било и копие на Дубликат серия
ДС, №089866 с рег.№2016/15.05.2007г. на свидетелство за основно образование
серия В, №2188 с рег.2261/13.06.1997г., издаден от ОУ„Любен Каравелов”
–гр.Пещера, с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него и с негов подпис.
Лично пред св.Илчев подсъдимият потвърдил, че представената диплома е
негова и че има завършено основно образование, като собственоръчно поставил
заверка върху копието „вярно с оригинала„ и се подписал. Оригиналът на
дипломата за завършено основно образование, обвиняемия запазил у себе си.
Свидетелят приел документите, след което записал Р. в Регистъра на Учебния
център, под номер 229/22.12.2008г.
След като преминал успешно вътрешния
теоретичен и практически курс на обучение, на обв.Р. били издадени
Удостоверения за допускане до теоретичен и практически изпит.
На 26.01.2009г. св.Кузман Илчев отишъл в
РД”Автомобилна администрация” - гр.Пазарджик и внесъл списък по образец на
кандидат водачите за допускане до изпит. В този списък фигурирал и подсъдимия Р.. Наред със списъка, бил представен
комплект от документи за всеки курсист, като документите на Р. включвали:
Заявление по образец от кандидата за допускане до изпит пред РД „АА”,
удостоверение за допускане до изпит, издадено от ръководителя на учебната
дейност и копие свидетелство за основно образование Дубликат серия ДС, №089866 с рег.№2016/15.05.2007г. на свидетелство за
основно образование серия В, №2188 с рег.2261/13.06.1997г., издаден от ОУ„Любен
Каравелов” –гр.Пещера, с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него. Документите
били получени от св.ХРИСТО АНДРЕЕВСКИ - мл.инспектор в РД „АА” - гр.Пазарджик.
На 02.02.2009г. бил проведен практическия и
теоретичен изпит за придобиване на правоспособност пред РД”АА”-Пазарджик, на
който Р. се явил и издържал успешно.
На 15.06.2009г.
подсъдимият отишъл в Сектор „Пътна Полиция” КАТ–Пазарджик
към ОД на МВР-Пазарджик, за да подаде документи за издаване на свидетелство за
управление на МПС. Застанал на гише „Отчет на водачи на МПС”, където по същото
време работила св.Р. М. С.. Пред нея той
представил попълнено вече Заявление за издаване на ДСБГ серия А №04245670, с
вх. №1-4506/15.06.2009г., декларация, че не притежава друго валидно СУМПС,
карта за медицински преглед №371/10.06.2009г., удостоверение за завършен курс
за долекарска помощ серия А, №0338366 /л.19/, копие от Дубликат серия ДС,
№089866 с рег.№2016/15.05.2007г. на свидетелство за основно образование серия
В, №2188 с рег.2261/13.06.1997г., издаден от ОУ„Любен Каравелов” –гр.Пещера, с
частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него, вносна бележка за платена
такса. Пред св.Стефанова лично
положил заверка върху копието от дипломата „Вярно с оригинала” и се подписал.
Въз основа на подадените документи, на 19.06.2009г.
на подсъдимия Р. ***001373/17.06.2009г. и контролен талон
№356422, а с Протокол за доброволно предаване от 01.02.2010г. СУМПС е предадено
от Р., на Н.Костадинов, извършващ проверката.
В хода на разследването и при направена справка с Регистрационната книга за издадени дипломи за
завършено основно образование в ОУ”Л. К.” гр.П. се установило, че подс.Р. не фигурира в Регистъра за вписване на дипломи за
завършено основно образование и никога не е учил във въпросното училище.
По делото е изготвено заключение на съдебно-почеркова
експертиза, от което е видно, е ръкописния текст „Вярно с оригинала” и положен
подпис в ксеропокие на свидетелство за основно образование серия ДС №089866
рег.2016 от 15.05.2007г. Дубликат на свидетелството Серия В №2188 рег.№2261 от
18.06.1997г., издадено от ОУ”Любен Каравелов” гр.Пещера са положени от Р.Ш.Р..
Горната фактология съдът възприе като
взе предвид направеното самопризнание от страна на подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, което напълно се потвърди от събраните
по надлежен процесуален ред доказателства – обясненията на самия подсъдим в
качеството му на обвиняем, които макар и в декларативна форма съдържат
признание за вина, показанията на свидетелите И., А., С., С., заключението по
СПЕ, както и писмените доказателства, приобщени по съответния.
Събраните доказателства по делото са напълно
непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята съвкупност
визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е описана в
обстоятелствената част на ОА.
Подсъдимият е обвинен в
извършване на продължавано документно престъпление – съзнателно ползване на
неистински официален документ – свидетелство за придобито основно образование,
без същият да може да отговаря за престъпно създаване на същите.
Установено обаче е несъмнено, че той е ползвал
същия на първо място пред инструктора св. И. и на 22.12.08г. с цел да бъде
допуснат на първо място до обучение-
практическо и теоретично за придобиване на провоспособност за управление
на МПС. Съгласно чл.151 ал.2 от ЗДП и
Наредба №37 и Наредба №38 на Министъра на транспорта, при записване на кандидат
–водачи в курсове за придобиване на правоспособност за управление на МПС е необходимо в Учебните
центрове на лицензираните школи, да се представят комплект с документи, изрично
изброени, включително и заверени копия
на свидетелство за завършено, минимум основно образование. Съответното
свидетелство е следвало да се представи пред служителите на Учебния център,
заверено и се подписвало лично от
кандидат-водача .
При подаване на заявлението пред Илчев,
подсъдимият представил копие на документа за завършено основно образование,
като го удостоверил с подписа и имената си за вярно с оригинала на
документа. Несъмнено е знаел, че нему не
е издаван такъв документ, тъй като не
преминал курса за придобиване на основно образование според
образователните изисквания в Република България. Наред с това - при направена справка с Регистрационната книга за
издадени дипломи за завършено основно образование в ОУ”Л. К.” гр.Пещера се установило, че подс.Р.
не фигурира в Регистъра за вписване на дипломи за завършено основно образование
и никога не е учил във въпросното училище. При това несъмнено е, че на документа е придаден вид,
че е подписан от лицето, което се сочи като негов автор.
След като
преминал всички изпити за придобиване на правоспособност, подсъдимият решил да
се снабди и със свидетелство за правоуправление. На 15.06.10г.. подал пред св. С. в сектор „Пътна полиция” на ОД-МВР
гр.Пазарджик заявление за издаване на СУМПС в едно с необходимите за това
документи, в това число и копие на издадената му неистинска диплома за основно
образование. Пред св. Стефанова , както сочат показанията й , подсъдимият
изписал върху копието от свидетелството трите си имена и положил подпис л.14-15.
Така оставил заявлението, ведно с целия комплект документи, вкл. и копието на
документа за завършено основно образование от на ОУ”Л. К.” гр.Пещера. Копието било надлежно заверено за вярно с
оригинала и подпис. На 19.06.09г.. СУ му било издадено, ведно с к.т.
По делото е изготвено заключение на съдебно-почеркова
експертиза, от което е видно, е ръкописния текст „Вярно с оригинала” и положен
подпис в ксеропокие на свидетелство за основно образование серия ДС №089866
рег.2016 от 15.05.2007г. Дубликат на свидетелството Серия В №2188 рег.№2261 от
18.06.1997г., издадено от ОУ”Любен Каравелов” гр.Пещера са положени от Р.Ш.Р..
Подсъдимият
е съзнавал, че ползва неистински документ за удостоверяване на завършено
основно образование първо пред св. Илчев и на следващо място - пред св.
С. като служител на КАТ ПП при ОД
на МВР Пазарджик и то във връзка с
искане за издаване на един от документите на българските граждани –
свидетелство за управление на МПС. Несъмнено е съзнавал неистиността на документа,
тъй като той не е завършил необходимия курс на обучение в посоченото в
свидетелството учебно заведение за придобиване на свидетелство за основно
образование в Република България и не е получавал по легален начин такъв
документ. Независимо от това го е
използвал, за да докаже че има завършено основно образование с цел да бъде
уважено искането му първо да бъде
допуснат до теоретични и практически курсове за правоспособност при управление
на МПС и след като успешно ги е издържал – и за издаване на СУ МПС.
Представянето на документите за
завършено основно образование е имало за цел удостоверявате на съдържащите се в
него факти, а именно, че лицето притежава изискуемата степен на образование за
получаване на документ, удостоверяващ
правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла
на чл. 93, т. 5 от НК документ. Издаването на тези документи – за
удостоверяване завършена степен на образование става по установен ред и форма (
като дори за отделните години е възможно утвърждаване на различни бланки от
МОН) , от длъжностно лицеви то в кръга на службата му. Документът е бил
неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на
лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което
действително го е съставило.
Тъй като се касае до документ за
завършено образование, правилно авторът на ОА се е насочил към
по-тежконаказуемия съставна чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил подсъдимия в
извършване на престъпно ползване на неистински официален документ –свидетелство
за завършено основно образование.
Касае се до две отделни престъпни деяния,
които осъществяват един и същи престъпен състав, извършени са пред
непродължителни период от време, при сходна фактическа обстановка, при
еднородна форма на вина , като второто деяние се явява в обективно и субективно
отношение продължение на предшестващото го. При това съдът прие, че се касае до
едно продължавано престъпление предвид нормата на чл. 26, ал.1 от НК.
Осъществено е престъплението по
чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 вр. чл. 26, ал.1
от НК, в извършване на което
престъпление подсъдимият бе признат за виновен.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид критериите за неговата индивидуализация по
чл. 54 от НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му
визирани в чл. 36 от НК.
Степента на обществена опасност
на деянието следва да се прецени като висока на базата на растящия брой
престъпления от същия вид .
Обществената опасност на дееца е ниска , отчитана на базата на липсата на
предходни осъждания л.98 , липсата на данни за извършени противоправни и
противообществени прояви- л.102 и позитивните данни за личността му в
предоставената характеристика, но от друга страна и конкретното проявление на
дееца в престъпната му деятелност. Касае
се документно престъпление, предмет на което е документ, удостоверяващ степен
на образование, като въз основа и на него в крайна сметка се е стигнало до
издаване на СУ МПС Подсъдимият не е осъждан, няма данни за заведена съдебна
регистрация.От друга страна наказанието е за продължавано по смисъла на чл. 26,
ал.1 от НК престъпление.
При това съдът прие, че са налице
характеристики на деянието, вкл. и неговият деец които в решаваща степен го
променят, правейки го различно съпоставено с останалите престъпления от същия
вид. Наред с това съдът съобрази , че в случая и най-лекото наказание лишаване
от свобода, което е предвидено за престъплението по чл. 316 вр. Чл. 308,
ал.-2 от НК се оказва несъразмерно тежко, съпоставено с
тежестта на конкретното престъпно деяние. Поради това съдът определи
наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.2 б.Б от НК и наложи на подсъдимия
„пробация”.
За определяне на конкретните
мерки за контрол и въздействие се взеха предвид горните обстоятелства, свързани
с личността на подсъдимия , като съдът прие, че за да може да се мотивират
очаквания наказанието да постигне
целените промени в съзнанието му към спазване на закона и добрите нрави, както
и предупредително-възпиращо въздействие , а и общопревантивен ефект, следва да
се определят следните пробационни мерки – по чл. 42 а ал.2 т. 1, 2 и 4 от НК : задължителна регистрация по
настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, включване
в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие за
срок от една година.
На основание
чл. 53 , ал.2, б.Б от НК се постанови да се отнемат в полза на държавата :
придобитото СУМПС от подсъдимия № ********* от 17.06.09г.
В тежест на подсъдимия се присъдиха
и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 75 лева – по сметка на ОД на
МВР Пазарджик.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си , което обяви на страните като разясни възможностите и
сроковете за обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: