№ 272
гр. , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Нестор С. Спасов
Членове:Славейка А. Костадинова
Емилия А. Брусева
Секретар:Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20205001000486 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 86 от 04.03.2020 година, постановено по т. дело №
11/2019 година по описа на Окръжен съд – С.З., в което с решение №
227/22.07.2020 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е
осъдено „"З.д. Е." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С.,
бул. „Х. К.“ № 43, да заплати на Д. И. Д. , ЕГН **********, с постоянен
адрес град Г., област С.З., ул. „М.“ № 11, със съдебен адрес град С.З., ул.
„Х.Д.А“ № 89, ет.4, офис 2, адвокат Ж.З., сумата от 104 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на съпруга й Г.Т.Д., ЕГН ......,
настъпила при ПТП, станало на 30.10.2015 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.01.2016 година до окончателното й
изплащане. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над 104 000 лева до
претендирания размер от 130 000 лева, както и за периода от 30.10.2015
година до 16.01.2016 година по отношение на акцесорната претенция за
1
законна лихва.
Осъдено е „"З.д. Е." АД да заплати на Д. И. Д. сумата от 3360 лева
направени по делото разноски пред първоинстанционния съд съразмерно с
уважената част от исковете.
Осъдена е Д. И. Д. да заплати на „"З.д. Е."” АД сумата от 90 лева,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Осъдено е „"З.д. Е."” АД да заплати по сметка на Окръжен съд – С.З.
сумата от 4177,76 лева, представляваща дължимата държавна такса
съразмерно с уважената част от иска.
Решението е постановено с участието на Г. И. Б. , ЕГН **********, в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
Така постановеното решение е обжалвано в осъдителната му част
досежно обезщетението за неимуществени вреди в размера над 40 000 лева
до 104 000 лева от ответника в първоинстанционното производство „"З.д. Е."
АД. Оплакванията са за неправилност на решението в тази част.
Жалбоподателят счита, че определеният от първонстанционния съд общ
размер на обезщетението за неимуществени вреди е твърде висок, не е
съобразен с датата на настъпване на ПТП – 30.10.2015 година и със съдебната
практика към този момент, според която справедливият размер на
обезщетението в сходи случаи бил около 80000-90000 лева. Не била
съобразена възрастта на ищцата и на починалия, както и обстоятелството, че
тя не е останала сама, а се е преместила при своите деца и внуци в града. При
определяне размера на обезщетението не били преценени и конкретните
нужди на ищцата, респ. липсата на твърдения и на доказателства за това, че тя
не разполага със средства да преживява и че е лишена от издръжката, която е
получавала. Жалбоподателят, позовавайки се на свидетелски показания,
събрани в хода на наказателното производство, излага доводи за това, че
следва да се подходи критично към духовната връзка между ищцата и
загиналия. В същото време твърди, че свидетелите на ищцата са очертали
твърде общо отношенията между нея и починалия. Втората група оплаквания
във въззивната жалба касаят приетия от първоинстанционния съд процент на
2
съпричиняване – 20%. Твърди се, че решението в тази му част не е съобразено
със събраните доказателства и установените факти, свързани с настъпването
на катастрофата и че справедливият размер на съпричиняването бил поне
50%. При тези оплаквания е формулирано искане да се отмени
първоинстанционното решение в частта, с която на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 40 000 лева.
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалбла е подаден писмен отговор от адвокат Ж.З. в
качеството на процесуален представител на ищцата Д. И. Д. с изразено
становище за нейната неоснователност и подробно развити съображения
срещу изложените в нея оплаквания. С отговора е формулирано искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от „"З.д. Е."”
АД част, както и за уважаване изцяло на подадената от ищцата въззивна
жалба и за присъждане на разноски за двете инстанции в пълен размер. В
проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
процесуалният представител на Д.Д. е заявил, че въпреки посоченото в
писмения отговор, самата ищца не е подала въззивна жалба и не оспорва
приетия от първоинстанционния съд процент съпричиняване.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба на „"З.д. Е."” АД е процесуално допустима,
подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да
обжалва, а именно от ответника срещу решението в осъдителната му част
частично / за разликата от 40 000 лева до 104 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди/.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
3
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.
По делото са установени и са безспорни между страните част от
елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезщетение на причинените неимуществени вреди на
ищцата от смъртта на нейния съпруг. Става дума за виновното и
противоправно поведение на водача на МПС Г. И. Б. , причинил ПТП, при
което е загинал съпруга на ищцата, наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за това МПС „....” с рег. № ..... в ответното
дружество, смъртта на наследодателя на ищцата и причинната връзка между
двете.
Първият спорен въпрос между страните, въведен с въззивната жалба на
„"З.д. Е." АД, е за размера на съпричиняването на вредоносния резултат от
починалия Г.Т.Д.. Въпросът е дали съпричиняването е 20%, до който размер
страните не спорят пред въззивната инстанция, доколкото ищцата не е подала
жалба, или е в по-висок процент.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, ответникът „"З.д.
Е."” АД е въвел възражение за съпричиняване от страна на починалия Г.Д.,
изразяващо се в това, че той в качеството си на водач на лек автомобил
„О.А.” с рег. № ..... е нарушил чл. 37 ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба
задължава водач на пътно преводно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път.
От представения по делото констативен протокол за ПТП, както и от
приетата повторна съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице инженер В.В., която съдът цени като компетентна и незаинтересована, а
и доколкото страните са изразили несъгласие с първата експертиза, се
установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП на
30.10.2015 година:
4
По главен път I-5 в землището на град С.З. в посока от север на юг по
западната лента от пътя се движи управляваният от Г.И.Б. лек автомобил
„....” с рег. № ...... Автомобилът се движи със скорост около 79,61
километра в час. Управляваният от починалия Г.Д. автомобил от състояние
на покой в отбивка западно от главния път потегля в посока от запад на
изток със скорост около 3,88 километра в час с цел пресичане на пътното
платно и навлизане в черен път от източната страна на главния път. При
навлизането на лекия автомобил .. в западната лента за движение
автомобилът ... е бил на разстояние около 243,66 метра от мястото на удара,
което му е позволявало да го избегне при незабавно задействане на
спирачната система и при положение, че спирачният път при посочената
скорост на движение е 66,56 метра. Незадействането на спирачките от водача
на ... веднага след като .... се е появил на платното, а едва непосредствено
преди мястото на удара е една от причините за настъпване на ПТП според
вещото лице. Втората причина е, че водачът на ... е извършил неправилна
маневра от техническа гледна точка, като се е отклонил с автомобила в ляво
от посоката си на движение и е навлязъл в насрещната лента за движение на
пътя, където е станал и удара с лекия автомобил .. в зоната на предната лява
врата, в която водачът е най-незащитен. В заключението е посочено, че при
продължаване на движението си в лентата си с отклоняване минимално в
дясно без да я напуска, ... би преминало зад лекия автомобил .., без да се
удари в него. Нещо повече, според вещото лице дори без отклоняване на ...
вдясно, а при продължаване на движението в собствената си лента, ... би
ударило .... в зоната на заден ляв калник до задната броня с предната си челна
лява част, при което последиците от удара за водача на .... биха били с много
по-малка тежест.
Като трета причина за настъпване на ПТП вещото лице е посочило
поведението на водача на лекия автомобил О.А., който не е дал предимство
на лекия автомобил ..., движещ се по път с предимство поради недооценяване
на скоростта му на движение и навлизане в лентата за движение на ..., вместо
да го изчака и пропусне да премине.
С влязлата в сила на 27.12.2018 година присъда № 4 от 30.01.2018
година, постановена по НОХ дело № 286/2017 година по описа на Окръжен
5
съд – С.З., която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
водачът на лекия автомобил ... Г. И. Б. е признат за виновен за нарушения на
следните правила за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, изречение второ от
ЗДвП, която разпоредба задължава водачите да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 150
от ЗДвП, доколкото към момента на ПТП Б. е бил неправоспособен водач.
Нарушението, допуснато от починалия водач на автомобила .. Г.Т.Д.
е на правилото, установено в чл. 37 ал. 3 от ЗДвП, според което водач на
пътно преводно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като
двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път.
Съобразявайки вида и тежестта на допуснатите нарушения на
правилата за движение от двамата водачи, описания механизъм за настъпване
на ПТП и посочените от вещото лице причини за настъпването му, както и
обстоятелството, че водачът на ... е разполагал с възможността да избегне
удара или да намали значително уврежданията за пострадалия чрез
своевременно задействане на спирачната система или чрез продължаване на
движението си в своята лента, без отклоняване в ляво дори без намаляване на
скоростта, съдът намира, че съпричиняването от страна на Г.Д. е не повече
от 20%, колкото е приел и първоинстанционният съд. Макар и да не е
пропуснал движещия ще по главния път автомобил, водачът на .... е пресякъл
лентата по такъв начин, че идващото ... е разполагало с възможността да
избегне удара, отклонявайки се само леко вдясно, но оставайки на пътната
лента или намалявайки скоростта, поради което приносът на пострадалия не е
значителен.
Втората група оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба, са
свързани с дължимия размера на обезщетението за неимуществени вреди на
ищцата.
Към момента на ПТП ищцата е била на 68 години, а починалият й
съпруг Г.Т.Д. – на 73 години.
6
По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищцата
болки и страдания след смъртта на нейния съпруг. От показанията на
свидетелите М.В., без родствени връзки с ищцата и Ж.Д. – снаха на ищцата,
се установява, че до процесното ПТП ищцата и нейният съпруг са живеели
самостоятелно в къща в град Г., която купили през 1999 година. Те нямали
неприятности в отношенията помежду си, всичко между тях било наред,
били много близки, подкрепяли се, двамата били пенсионери, починалият
Г.Д. бил много добър и работлив човек, много помагал на съпругата си във
всичко, непрекъснато бил до нея. Къщата в Г. била поддържана. След
смъртта на съпруга си ищцата живеела сама, разчитала основно на децата си,
които я посещавали и й помагали. Тя не можела да се справи с грижите по
къщата сама, имала здравословни проблеми и самата тя се нуждаела от
грижи, а и се страхувала да живее сама, поради което искала да я продаде и
да се премести по-близо до децата си в град С.З.. Свидетелката Д. установява,
че първоначално ищцата е отказвала да повярва, че съпругът й е починал,
непрекъснато плачела, липсвали й нещата, които била свикнала да прави с
него и неговата подкрепа. Приживе починалият съпруг на ищцата бил в
много добро здраве, работел и частно, не лишавал ищцата от нищо. След
смъртта на баща си синът на ищцата, който работел в чужбина, се завърнал в
България, за да бъде по-близо до майка си и да й помага, тъй като тя не
можела да се справи сама.
По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо на ищцата, съдът намира следното:
Принципът на справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим
при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да
бъде отчетен действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическите условия в страната.
7
В случая е установено с обсъдените по-горе доказателства, че става
дума за силни като интензитет негативни емоции за ищцата, причинени от
смъртта на нейния съпруг, свързани със загубата на човека, с когото ищцата
е била непрекъснато заедно, с когото са били в много добри отношения и
който е бил нейна опора. Смъртта на съпруга й освен негативни емоции е
наложила и промяна в начина на живот на ищцата. Тя вече не може да живее
в къщата, в която са били заедно с него, тъй като не може да я поддържа,
страхува се, налага се да разчита на помощта на децата си, за да се справя с
ежедневните грижи и със здравословните си проблеми.
В тази връзка съдът не споделя доводите във въззивната жалба за
това, че определеното обезщетение е завишено с оглед възрастта на ищцата.
Точно в тази възраст негативните преживявания, свързани със загубата на
съпруга, с който ищцата е прекарала по-голямата част от живота си и с който
са се подкрепяли взаимно, са интензивни. На тази възраст, на която децата
имат свой собствен живот и семейства, необходимостта от непрекъснатото
присъствие в ежедневието и от опората на съпруга безспорно е голяма.
Обстоятелството, че се налага ищцата да промени начина си на живот и да
разчита на помощта на децата си съдът преценява като такова, обосноваващо
определяне на по-висок размер на обезщетението, като не споделя доводите
на жалбоподателя, че тя не е сама, че има близки хора, при които живее и
които и помагат.
Показания на свидетели, дадени на досъдебното производство, не
могат да бъдат ценени, поради което съдът не обсъжда доводите във
въззивната жалба за наличие на такива, разколебаващи силната връзка между
ищцата и нейния съпруг. Със събраните по настоящото дело доказателства тя
е установена.
Неоснователни са и доводите за това, че ищцата е останала без
издръжка и че има нужда от такива. Това не са обстоятелства, въз основа на
които ищцата е претендирала обезщетението за неимуществени вреди.
Оставането без издръжка по начало е основание за предявяване на иск за
имуществени, а не за неимуществени вреди. Неимуществените вреди, които
са установени и които съдът преценява при определяне размера на
обезщетението, са свързани с това, че докато е бил жив съпруга на ищцата, е
8
работел на частно и е задоволявал всичките потребности на семейството.
Промяната в начина на живот на ищцата след смъртта на съпруга е
негативна и заради загубата на финансовата сигурност и стабилност, която
също следва да бъде отчетена при преценка на неимуществените вреди.
По всички тези съображения съдът намира, че определеният общ
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 130 000 лева, или
104 000 лева при наличието на 20% съпричиняване, е правилен.
Размерът на обезщетението от общо 130 000 лева е съобразен и с
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП,
както и с практиката на ВКС за размерите на обезщетенията, присъждани за
неимуществени вреди на родственици при смърт на техен близък през
периода на настъпване на застрахователното събитие – 2015 година.
Цитираните във въззивната жалба решения са на първоинстанционни
съдилища и определеният с тях размер на обезщетенията е съобразен с
конкретните установени обстоятелства по делото, но не обвързва съда по
настоящото дело.
Определеният по настоящото дело размер на обезщетението
съответства и на общественото разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010 година нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали непрекъснато и
почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700
000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при
две или повече лица. След тази дата са определени значително по –високи
размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда лимит за
едно събитие на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало лице и от 5 000
000 лева при две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм.,
в сила от 11.06.2012 година/, задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече
9
пострадали лица. Сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила
на 01.01.2016 година, приложим към настоящия случай, в чл. 492 предвижда
лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018
година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва
да бъдат взети предвид при определяне на размерите на обезщетението за
неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната част като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят
„ЗД Е.“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за
въззивната инстанция. Претендираните такива са в размер на 2500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е направил
възражение за неговата прекомерност. Възражението е неоснователно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на
основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно обжалваемия интерес пред
въззивната инстанция е 2450 лева, до който се доближава претендираният
такъв от 2500 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 04.03.2020 година, постановено по
т. дело № 11/2019 година по описа на Окръжен съд – С.З., в което с решение
№ 227/22.07.2020 година е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е осъдено „"З.д. Е." АД,
10
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Х. К.“ № 43, да
заплати на Д. И. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес град Г., област С.З.,
ул. „М.“ № 11, със съдебен адрес град С.З., ул. „Х.Д.А“ № 89, ет.4, офис 2,
адвокат Ж.З., сума в размера над 40 000 лева до 104 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на съпруга й Г.Т.Д., ЕГН ......,
настъпила при ПТП, станало на 30.10.2015 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.01.2016 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „"З.д. Е." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление град С., бул. „Х. К.“ № 43, да заплати на Д. И. Д. , ЕГН
**********, с постоянен адрес град Г., област С.З., ул. „М.“ № 11, със съдебен
адрес град С.З., ул. „Х.Д.А“ № 89, ет.4, офис 2, адвокат Ж.З., разноски за
въззивното производство в размер на 2500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11